Пътеписи

Добавен е  личен поглед и подробности, впечатлили лирическият герой (мен), и оказали му нЕкво или ник’во въздействие. Демек в описа има нотки на емоция, елементи на разсъждение, мото и житейска философия.

Внимание!!!  Съдържанието включва елементи на хумор, ирония, самоирония и други такива думи. Aко се чете от хора, незнаещи смисъла им, може да подейства подвеждащо.

Изпих сутрешното кафе, затворих туршията и дойде ред да заведа мотора на автомивка. 
Цяла година минава покрай тях и си беше крайно време да влезе поне веднъж. Не, че дъжда не върши същата работа...

Ден 1 – 17 юли – Варна-Sibiu
Няколко думи за траекторията на движение:
Цел ми беше Стелвио. Първоначалният ми план беше да тръгна от Варна към Игуменица, от там с ферибота до Бари, да мина цяла Италия на север, да подходя към Стелвио от североизток, след което да се връщам през Словения, Хърватска и Сърбия. 

Слязох в Bormio. Долу адска жега, спрях да помисля сега накъде. Съхнах като пеликан до един сервиз за мотоциклети, до който бяха застанали двама-трима – кавазакита и ямахи. На кавазакито му стържеше на метал нещо в задната част на мотора, човека гледаше тъжно затворения сервиз.

Дълго време (или няколко дни)  се чудих дали да напиша нещо за своето пътуване до Грузия. Макар, че мога да го определя като "тираджийско“, с други думи-сравнително безопасно и осъществено по главни пътища пътуване, все пак остава първото ми самостоятелно пътуване над 1000 км, а за да бъдем точни - 4200 км.

Ако ви се иска да крещите в каската от кеф, докато карате по приказни места, видени в предавания, филми, списания или на картини, или да се проклинате, че сте се прекарали и сте започнали тази авантюра, да си задавате екзистенциални въпроси от рода на „Аз нормален ли съм???”, и „Защо по дяволите правя това???”...

Идеята по начало бе да направим кръгче на север до екватора, после на изток и надолу по крайбрежието на Индийският океан да се приберем. Някакъв кой знае какъв подробен план нямахме, нищо не приемахме като задължително или належащо.

Бях се зарекъл да не пиша, защото много недовършени неща сътворих, а за нещо цялостно нямам възможност. От друга страна, наличието на свободно време тия дни, спомените, и леко започващите да ме чоплят идеи отново да посетя ОНЕЗИ места, ме накараха да седна и да подраскам.

Замбия е заобиколена от суша държава в Южна Африка, с тропичен климат. Името и идва от река Замбези. ИНДЕКС НА РИСКА СПОРЕД МВНР - Ниво 3:  Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост). Препоръчваме на българските граждани да се въздържат от пътуване!

Привет на всички от групата. Тоя път няма да пиша в рими, а само ще нахвърлям едно малко пътеписче, за скромното ни возене в съседна Турция тая година. И щото не мога да откажа на Емо Иконата, който не спря да ме тормози, откакто съм се върнал! Всичко започна по традиционния начин...

“Ако искаш да вземеш, научи се да даваш!”

Това важи с пълна сила, особено за този САЙТ, където всеки може да влезе да разгледа, прочете, потърси, намери, почерпи идеи и т.н. Но това нямаше да е възможно, ако някой не беше седнал да се потруди... 

Последните няколко сутрини се събуждах на ново място и ми трябваха няколко секунди да се осъзная къде съм в момента. Чуденето не трая много и бързо скочих от леглото, защото днес ме очакваше нов ден и нова държава. Чакаше ме „кратък“ път до Рига, само около 300км, и в сравнение с предходните няколко дни вече ми се струваха, като на шега.

Днес беше деня за Нордкап! Къмпинга беше само на около 200км от нос Нордкап – най-северната точка на Европа. По всичко личеше, че ще имам късмет и с времето, прогнозата и от двата апликейшъна на телефона беше за малко ветровито, но сухо време, с температура около 8-10 градуса.

Още от рано сутринта преминаващите автомобили ни разбудиха, тъй като, както споменах предния ден, бяхме разпънали в полянката на една крайпътна отбивка съвсем близо до шосето.  Тази вечер за пръв път си позволявах да нощувам на палатка съвсем близо на място видимо от пътя.

Поредния ден от пътуването из Норвегия отново обещаваше да бъде слънчев и топъл. Още вчерашния ден бях свалил зимната подплата на якето, защото стана доста топло и според прогнозите времето трайно оставаше такова с температури около 25 градуса, което си е истински подарък за тази страна и пътуващите с мотор като мен.

Беше наистина страхотно да гостувам на Алеск и Данчо в Дания през уикенда, за което съм им много благодарен. Ще оставя една последна снимка, която си направихме предния ден за спомен пред една огромна дървена фигура в покрайнините на Кохенхаген. Днес е понеделник и те са на работа, а пък аз е време да продължа с прибирането.

Дъждът постепенно се усилваше. Вече усещах как и през вентилационните отвори на каската започваше да нахлува вода, не помня да ми се случвало някога. Плътната сива пелена над пътя бе толкова гъста, че колите отбиваха от пътя, аз упорито продължавах да карам, следвайки осевата линия на двулентовият път, докато светкавиците чертаеха криви в небето...

Беше ясно, ще е забавно пътуване типично в наш стил - странни идеи и маршрут, непукизъм и дори леко хаотично. Но, за съжаление плановете не са това което са. По ред причини, кои от кои по тривиални и досадни, групата от четирима души се стопи до двама в деня на тръгването.

​Валя и гърмя цяла нощ. Сутринта събрахме багажа, закусихме, а навън още валеше, вече по-кротко. Справката с няколко метеорологични сайта показа, че накъдето да тръгнем ще ни вали. И да останем пак същата работа. Бай Илия - хазаяина, се поинтересува от плановете ни, и като споделихме, че мислим да се качим в Кавказ ни погледна невярващо.

Ден десети - евакуация! Закусихме набързо и с огромно желание да се изпарим колкото може по-скоро от Армения. За доказателство тръгнахме с мръсна газ. Последва панорамна и не много желана обиколка на Ереван, скоро уцелихме правилния път и нещата дойдоха по местата си.

Понеже знам, че Емил пред нищо не се спира, пусна ми мухата явно да ме провокира.
- Ще ходим - вика - с Гошо и тайфата, Турция да метнем и на Грузия гората.
- Ако…. искаш ти със нас ела, да разгледаме тамошните им села!
Тутакси нагласих се кат кокона, щот знам какъв е с тез хора купона…

След дълги обсъждания кой, кога и какво да напише за епичното ни пътешествие в началото на лятото на 2016та на мен се падна честа да разкажа етапа от Мароко до Лисабон. Някак си не върви това събитие да потъне във времето и за това се хващам да опиша по-интересните и останали в съзнанието ми събития от тази част на пътешествието ни.

Наспахме се добре, закусихме също така и като истински туристи си закачихме по един фотоапарат на вратовете, извикахме си такси и се отправихме на разходка из Лисабон.
Лисабон, столицата на Португалия разположен е върху седем ниски хълма до река Тежу, която пък се влива в океана. Атлантическия.

Пиейки сутрешното си кафе на една красива тераска правехме планове за деня. Имах идея да разгледаме Лерида, видя ми се интересен град, но единственото което разгледах беше Лидл. Спътниците ми не пожелаха, предложиха да наблегнем на Барселона. Което всъщност не беше лоша идея.

Спомените поизбледняха, снимките повечето си нямам идея на кой комп са, и все пак, сядам да пиша, преди 2017 г. бях обещал тук там... Както е загатнато и във филма Генезис, всяка идея трябва да бъде посята, и да разцъфти във времето, някъде в дебрите на подсъзнанието.

Барселона от към пристанището не изглеждаше толкова добре, колкото както я видях на връщане, обикаляйки с мотора. Виждаха се висок хълм в ляво, палми, лифт минаващ над града и кулите на Саграда Фамилия. Престоя бе от няколко часа, кораба – достатъчно препълнен, не след дълго отново бяхме в открито море.

Превала който исках да преминем бе на около 2000 м. надморска височина, информация имаше малко за него, най-вероятно не бе асфалтиран, но не повече от 40 км, само някакви супер адвенчърски снимки имаше в гугъла за него, показващи колко невероятно трудно, страхотно и т.н. е минаването.

Ще започна този пътепис малко като сагата Междузвездни войни – леко от зад напред, не за да се правя на интересен, просто пътуването се разви така, че за втората му част я направих сам и по тази причина първо ще я опиша нея, докато имам по- пресни спомени…..

На следващия ден станах рано, прегледах картата и тъй като за днес ми се очертаваха сравнително малко километри предвид срещата, която имахме вечерта в град Ирун, избрах да мръдна от морето тъй като съвсем близо имаше два национални парка

Ден шести и седми...  досадното връщане на обратно.
На следващия ден след като закусихме с Питър си взехме довиждане и се разделихме... всеки към вкъщи – аз на запад, а той на север.

Мотопис 2015
В главните роли – Емил от Варна и Аз, подържаща роля – Асен с БМВ то, и няколко други, за които ще спомена вероятно...

Идеята за този ден бе да доразгледаме Сараево, и през Мостар да стигнем Сплит в Хърватско, от където да хванем ферибота за Анкона в Италия. Излязохме към 8 часа, още нямаше хора по улиците, времето се очертаваше да е хубаво.

Докато опаковахме моторите, изразих крайното си възмущение от ГПСа на Емил – тая джаджа почна да ме дразни още на Балканския полуостров, не вярвах тук да се е вразумила. Понеже не виждах смисъл от подобно нещо в цивилизованите страни, дето на всеки метър има табели, аз се задоволявах само с фотографски обзор на картата...

Събуждането ми бе малко тегавичко, часа около 8, ама наше си време, до последно не признавахме другите часови пояси, и дефакто печелехме по час време всяка сутрин. Изпълзях някак си навън, и неориентирано пообиколих палатката, прозявайки се, а с след това се насочих към бара за кафе, без ежедневната ми задължителна сутрешна гимнастика...

Тази сутрин си позволихме да се наспим, реално днес обръщахме посоката на пътуването и се отправяхме обратно. Къпане, закуска, събиране на катуна – стандартни занимания, без бързане. Времето отново чудесно, така че целта – другите Алпи, някъде над средна Италия – не изглеждаше проблемно достижима.

Снимах панорамите, отпочинах си. Пушейки реших твърдо, че от аналогови, трябва да мина на електронни цигари, ако имам намерение да издевателствам над тялото си по подобен начин. Докато слизах, покрай мен профуча, тичайки, спортен тип жена, подскачайки от туфа на туфа...

Въодушевен от пътуването и под влиянието на силните емоции които преживяхме с Гошо, почвам да пиша тоя пътепис, мотопис или  там както ще се казва. Ще започна с малко предистория. Около 9 месеца преди това планирахме съсвем друг маршрут. Обиколка на Турция, даже и лого си бяхме измислили.

Събудих се рано, Гошо беше станал вече. Към билета се полагаше и френска закуска. Обикалях ферито насам-натам докато отвори ресторанта и отидохме да закусим. Ако, кроасан голям колкото средно статистическа дъвка и кафе тип "негърска пот" сипано в напръстник можеше да се нарече закуска..

След като закусихме обилно и изпихме по две кафета, доволни поехме отново на път. Не беше много ясно колко паса имаме за деня. Два бяха основните Гавия и Стелвио. В последствие се оказа, че се минава през поне още 3-4 не толкова известни, но не по-малко красиви проходи.

И така всичко започна преди долу-горе месец, когато презентирах на Гошо (go6o) идеята си за мотане из Европата и  гледане на замъци, крепости и др. в тоя дух. Не остана доволен, далеко му се виждало. Искал диво, баири, каменяци, офроуд.  И леки намеци за Албания. Първоначално срещна пълното ми съчувствие и толкоз...

Станахме рано, почнахме да събираме багаж без да кажем все още на домакините ни, че ще ги лишим от нашето присъствие. Поръчах си кафе, 2 евро ...  да им се подмажа малко да не ревнат, че си тръгваме по-рано. Приготвихме се. Съобщих им. Приеха го с безразличие. Изминахме отново трите километра ънсърфейсед роад....

Натоварих всичката си цигания, взех си даже и шише с ракия... Нали яздя мотоцикъл от известна марка, надух се аз кат бременна хлебарка! 10-тина дена ще карам, щото "тежък рокер" се барам...Идеята бе: "Културен туризъм в Европа", но, понеже на ония двамата, дъската им хлопа, маршрута те измениха тотално, и това пътуване се оказа брутално

.... Когато дъжда яко се усили, карах аз със сетни сили. Зъбите ми почнаха да тракат, а ботушите да жвакат. Дъждобрана, на чатала се разпори, и дупка тамо се отвори! А, щом и  "макарите" порядъчно накиснах, направо из основи аз се вкиснах! Уж,мотора ми бе икономичен, но настана един момент критичен.

В духа на пътешествениците реших да напиша кратък пътепис така както го видях, докато спомените ми не са изветряли като алкохола който изпихме по къмпинзите на Европа.
След почти половин годишно планиране и доизкусуряване на тазгодишния мототрип, достигнхме почти изящния му вид...

Денят на най-големия преход от пътуването. Трябваше да излезем от Италия, да минем Словения, Хърватска и да спим в Сремска Митровица, Сърбия. Сутринта стегнато и бързо колкото може, събрахме багажа. Докато си пиех кафето на терасата гледах един колега с “пистарка” как се стяга и той.

Започвам да пиша това нещо , с леко предварително разяснение. Няма да е точно пътепис, нито разказ, и аз не знам какво ще се получи, та за това го нарекох мотопис. Докато го чете някой, ако го чете, със сигурност ще се зачуди що за маршрут, идеи, безотговорност и непукизъм, както и още много неща бликат от него.

На един завой видяхме много интересен паметник, дружно го кръстихме Трансформърса, макар че на мен ми заприлича в муцуната на Назгул, от „Властелина на пръстените”. Изработен от някаква неръждавейка, цистерна или самолет  може би даже, това било паметник на модерното изкуство, така ни го обясни по късно хазяйката.

Разположена на река Ишми, Тирана е главният индустриален и културен център на Албания. Най-важните индустрии включват земеделските продукти и машинните съоръжения, текстила, фармацевтиката и металните изделия. След 20-те години на 20 век Тирана бързо се разраства и развива нови индустрии, населението е над 600 хил.души

Прибрах се сам, по завоалиран маршрут. Вечерта отново посетихме магазина, и после употребихме и злоупотребихме с продуктите подобаващо. Преди лягане, настроих алармата за събуждане рано, с една любима песен... 

И такаа... върнахме се живи и здрави, някой не съвсем, ако хремата и леки схващания се броят. 
Всичко започна от една моя идея за мото-обиколка из румънско, която бях постнал в един мотофорум. Отначало се явиха много желаещи които с времето по една или друга причина отпаднаха и накрая останахме трима. 

На сутринта времето ни изигра лоша шега и обърка плановете ни да се разходим до Сигишуара. Наложи се да изчакаме дъжда и да се задоволим с местните забележителности.

Лично за мене си беше разочарование. Нищо особенно, екскурзоводката говореше само на румънски. Цялото разглеждане не отне повече от 10-15мин.

Уважаеми колеги, братя, патриоти.... Принуден съм да драсна тия няколко реда. "Най-учтиво" бях помолен, да драсна няколко реда, относно тридневното мотане из Влашко. Не че искам, ама ако не не го направя, една група ще дойде в Елена и "жална ми майка"!!!

Събуди ме лая на някаква мастия, идеше ми с няква лопата, да я пребия. Облякох се, извадих апарата, за някоя и друга снимка, рано по росата.  До "банята" ходих, очите да измия, а бат ви Любо вече беше, по бански и хавлия.  Хукна той да плува, за сутрешната си "кирия", не посмях да го последвам, щот съм кат "ютия"... 

Като продължение на пътеписа ми от миналата година, по ирония на съдбата започвам пътеписа си за 2014-та отново на същата дата, отново не намерил време през годината и отново притиснат от хиляди други ангажименти, но чувствайки се някак длъжен да го направя, тъй като с голямо задоволство съм се наслаждавам на пътеписите на другите...

Вече отново минахме във Франция и пускайки се надолу, видях табела за къмпинг, който за наше щастие работеше, тъй като вече се смрачаваше. Разпънахме ударно палатките, трансформирахме куфарите в маси и столове, хапнахме разни сухоежбини и за десерт имахме по един от уникалните еклери, които си бяхме купили от Aosta.

Така някъде към 14 часа стигнахме до Арецо (Arezzo), който е един от 12-те най- важни градове на Етруските през древността, впоследствие бидейки независим и след това попада под влиянието на Флоренция. Стигнахме до стария град, който е заобиколен от внушителна крепостна стена, като нашата основна цел, беше да хапнем нещо...

Като продължение на една нагласена и в комунистически стил анкета във Фейсбук, очевидно на мен ми се падна честта да опиша едно различно пътуване до Румъния от гледна точка на голямата група, която се заформи....

Събудих се рано, почти неможах да спя от вълнение заради предстоящия мото трип. Облякох се набързо, изнизах се тихо от вкъщи и бързо тръгнах към гаража където ме чакаше верния мотоциклет. С него сме изминали десетки километри и нямах никакви съмнения относно здравината му.

Това няма да е пътепис, в буквалния смисъл на думата. То ще е пътуване, но в по друг смисъл, изпълнено с болка, разочарование, черен хумор, ирония и още нещо…

През моите очи бе кохорта от лекари, движеща се йерархично, и сестрите отзад, обикаляща пациент по пациент. Групата се нареди около мен, за миг се почувствах звездата на сутринта, и Главният ме запита ...