Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Мототрип 2013, 10 дни по пътищата на Европа

Мототрип 2013, 10 дни по пътищата на Европа

Върнахме се живи, здрави и изпълнени с много емоции! 

В духа на пътешествениците реших да напиша кратък пътепис така както го видях, докато спомените ми не са изветряли като алкохола който изпихме по къмпинзите на Европа ;)

След почти половин годишно планиране и доизкусуряване на тазгодишния мототрип, достигнхме почти изящния му вид  :)

  …..и както става обикновенно, плановета са за това, да не се изпълняват. С оглед ситуацията в Турция трябваше много бързо да решим какво да правим, защото отпуските ни бяха фиксирани и нямаше място за мърдане. Решихме да не си правим експерименти в тази инъче така демократична държава и буквално ден преди тръгването се събрахме и за 20мин. набързо начертахме новия маршрут. Имаше 10 дни за мотане и трябваше да ги уплътним подобаващо. И ето резултата:

Ден 1
Уречения ден 07.06.2013 в 08:00h сутринта се събрахме пред една църква във Варна където дядо поп ни благослови, даде ни по една икона на Св. Георги да ни пази, освети моторите и поехме към Златоград където щяхме да спим за да може рано сутринта на другия ден да стартираме към Гърция.  По пътя имахме среща с един приятел тръгнал от В. Търново да ни изпрати, и вече нетърпеливо ни чакаше в Карнобат. Пихме кафе на бензиностанцията,  почти успях да му съборя новия мотор като го бутнах с куфарите. До сега не бях карал със странични куфари и първите дни побутвах другите като спираме, за което да ме извиняват. Дължи се на приятелски чувства. Снимки до тук няма, защото по принцип друг е фотографа и филммейкъра на събитието. По пътя нищо интересно освен жегата, по магистралата карахме 140-150км.  Малко след Кърджали спряхме да хапнем на едно крайпътно кръчме и да дадем преднина на дъжда. Пристигнахме към 18h в Златоград. Настанихме се в една къща за гости ( Младенова къща, препоръчвам! ), която бях запазил предния ден. И излязохме да се поразходим из стария Златоград.

Изминати километри: 489,00км

Време да представя и пътешествениците:
Гого – не съм забелязал да се мота из форумите, явно си има по-серизони занимания - BMW GS1150
Моя милост със Suzuki DL1000 V-Strom, 
Владо - waldyco със Suzuki Intruder adventure RR :)
Неделчо – dech0ru с приятелката си върху Honda VFR800  и 
Дарин който не влиза из форумите със Honda Transalp

Ден 2
Станахме рано, закусихме или поне аз,  пихме по една конска доза кафе, стегнахме багажа и поехме към гръцко. Целта Игуменица и ферито за Бриндизи. Между временно спряхме на един “Петрол” да заредим и да се изпратим със Гого, който поемаше наобратно. Голяма грешка… с бензина. Оная ми наля “догорИ” и ме пита дали искам добавка. Стори ми се странен въпрос и отказах. След петнайсетина км разбрах за к`во иде реч. Естествено вече в гръцко из прохода до Ксанти. Мотора взе да прекъсва да се “дави” , “патка” и порядъчно ми угасна в един 180 градусов завой по надолнище. Уникално изживяване. Деня не започваше добре. До като стигнем Кавала вече свиквах с мисълта, че ще ида на плаж и ще се прибирам. 

Някъде из въпросния проход 

На бензиностанцията в Кавала се оказа, че и адвенчърския интрудер РР на Владо не се е държал добре, но не чак толкова колкото моя В-стром. Разбра се, че и той заредил от същата колонка и на него му предложили добавка. Явно е от “бензина”. Заредих 100 окатна колкото имаше място, и нещата сякаш се поуправиха. И така на всяка следваща бензиностанция по пътя в цяла Гърция.
Снимки няма, само магистрали. Както казах по-рано деня не почна добре, и за да се затвърди на някой от разклоните по магистралата се включи един бус. И си разпиля инструментите. За мене бонус - тресчотка от гидория ме удари в крака. Добре, че беше в ботуша. Тия след мен ми разправят отверки, гаечни ключове и т.н. се търкаляли по пътя. Така, че карайте с екипировка, ПОМАГА.
Чак малко след Йоанина слязохме от магистралата и се качихме по стария път за Игуменица. Красота. Вървяхме малко след дъжда, беше разхладило и тъкмо изсъхваше.

Малко по-късно пристигнахме на пристанището в Игуменица. Мисля към 19:00 часа. Ферито се оказа, че тръгва в 23:59h. Имахме време за билети. Някой спомена, че за българи било по-евтино. Почи стана некъв пазарлък…. Взехме си билети и се преместихме на паркинга до “гарата”
Там вече се беше настанил катуна. Една тубма цигани изглежда живееха до едно ремарке. Бяха си запалили скарата, багажа разхвърлян по половината паркинг. Някак си ме досрамя. Стана време за ферибота и се отправихме към дока. Незнам що си мислех, че като сме с мотори ще ни пуснат първи. Да, ама не! Влязоха пешеходците, тировете и накрая ние. Естествено всички по прилични места за спане бяха заети. Не говоря за тия с каютите.  Едни наши съграждани ме светнаха, че в киносалона има още свободни места и газ натам. Няма нужда да казвам, че съня беше кратък, но за сметка на това ужасен. 
Изминати километри: 724,00км

Ден 3

Бонжорно Италия.
Пристигнахме рано сутринта към 7:00h българско време, те били един час назад. Както се качихме последни, така и си слязохме последни. Наложи се да изчакаме тировете, да се нагледаме на маневри и наслушаме на псувни. Целта за деня първоначално Скалеа, но след недоспиването и натрупаната умора стана Сапри малко градче в юго-западната част.  Първоначално карахме по главните пътища за да навкасаме. После влязохме в национален парк Lauria или нещо такова

Е, тук стана интересно. Аз и Дарин с транса като невидяли хубав асфалт и завои се пуснахме 
да караме напред и се откъснахме. Естествено пропуснахме поне 2 пресечки за Сапри. Неделчо с ВФР тръгна да ни гони и ни настигна доста по нататък. Владо с адвенчъра си, бавно и последователно отиде в Сапри, и понеже беше първи получи голямата награда.
Той да сподели, ако иска.  След като Неделчо ни настигна и спря, за да ни каже, че караме в грешна посока, каза на “кака си от жипиеса” де да ни води, се започна панорамна обиколка на дълбоката италиянска провинция. Видяхме наистина интересни места.

Бяхме се отлконили с не повече от 30-40км. Пътя до Сапри през планината е уникален, препоръчвам. Местните мотористи карат като изумени по завоите. Някъде в ранния следобед пристигнахме, намерихме си приличен къмпинг. И излязохме да се поразходим (да се разбира да купим бира ).

Изминати километри: 333,00км

Ден 4

Станахме сравнително рано, с идеята така и да тръгнем. Само, че времето не беше на това мение. Ръмеше леко, а облаците над планината си бяха сериозни. Докато се чудим какво да правим стана около десет, десет и нещо и слънцето напече. Без повече да се чудим се метнахме по моторите. Целта за деня поне на мен нещо ми убегна. В последствие ми стана ясно, Неапол като преди това Амалфи. Пътя по крайбрежието.

Някъде по пътя…

Докато наближим нищо кой знае какво, тесен път приличен трафик. Спряхме да хапнем на една бензиностанция и тоя пич ми привлече вниманието.

Тук беше толкова стръмно и тясно, че има светофар който държи десетина минути, за да могат да се изкачат колите нагоре.

Амалфи освен тесен и пренаселен от туристи се оказа много красив град. Пътя до там и в самия град е доста тесен. Колкото стандартно платно и половина според мен, и е с много завои, повечето обратни. Толкова много, че чак в един момент ми се увидяха. Кара се бавно, трафика е голям. Местните мотористи/скутеристи на пръв поглед карат като самоубийци. Хвърчат отляво, отдясно. Навират се много сериозно между колите и автобусите. Само ще вметна как една лелка с костюм и скутер определено ни показа как се кара.

Помотахме се по центъра, две-три снимки за спомен и газ към Неапол. Всъщност газ е силно казано полека-лека по баира нагоре  Почакахме докато автобус и камион се опитваха да се разминат. От Амалфи до Неапол са не повече от 90км, но с тоя трафик се придвижвахме досадно бавно.  Малко преди да пристигнем спряхме да починем. Бърз сандвич и фас пауза.

Малко след това вече бяхме по крайбрежието на Неапол.

Неапол и Везувий над него.

....и на залез

Къмпинга се оказа близо, настанихме се и излязохме да се помотаме.

 

Километри за деня: 281.00км

….незнам заради трафика, тесните пътища или жегата ми се видяха поне двойно

Ден 5

Станахме почти навреме с идеята да отидем и разгледаме останките на стария град, затрупан от изригването на вулкана Помпей …някога си. След “малка опознавателна обиколка” го открихме. Обаче гредЪ, имаше неква стачка и трябваше да чакаме до 11h наобяд когато трябва да отвори. Решихме да чакаме, не се знае кога пак ще има възможност да го видим. И чакахме, ама пак не ни се получи. Впечетление ми направи една група от английски пенсонери които точно в 11 започнаха да блъскат по вратите на парка и да крещят, че закъсняват и да отварят веднага. После даже и попяха. Нямаше повече време за губене и  тръгнахме. Целта Флоренция.

През оградата

 

Първоначално по магистралата за да можем да наваксаме. Това ми доведе една глоба от 80 евра за загубен билет от бариерите на толла. Не си взех билет в началото като се качихме на магистралата и на излизане в Рим честиттка. Сигурно съм бил атракция като си крещяхме с някой от операторите на колонките, т.е. аз на колонката а той някъде другаде  Тва английски, италиянски, руски и други разни…. заболяха ме ръцете да говоря. Хората отзад в колите си седят спокойно и не ги бърка. Накрая излезе една бележка половин метър с големи цифри 79,80 евро и бариерата се вдигна. Кеф. Забравих да я платя, надявам се да не ми напомнят с някое писмо. 

Отегчени от магистралата минахме на селските пътища из Тоскана. Уникална красота.

Пристигнахме късно вечерта във Флоренция в къмпинг “Микеланджело” (препоръчвам!)

Много чист и спретнат, намира се на единия хълм и е на 30мин пеша от центъра. До него правеха сцена, някой каза, че МТВ щяли да правят некви награди. Тук плановете бяха,да останем за 2 вечери, хем да починем, хем да разгледаме Флоренция.

Километри за деня: 621.00км

 

Ден 6

Накичихме се с новите дрехи, изпихме си сутрешното кафе с лека закуска на тази чудесна тераска с изглед към града, и тъгнахме да се раходим

Увековечих се при флорентинските майстори

Серия пътни знаци

Прибрахме се вечерта, прилично скапани от цялото ходене през деня. Хапнахме, пийнахме и се хоризонтирахме по палатките. Вече бяхме стигнали преломната точка на пътуването и поемахме към България.

Километри за деня: с мотори 0км, пешеходни ….нямам си и на идея. 

Ден 7

Не много рано сутринта, да не казвам почти на обяд събрахме катуна и отцепихме. Целта Удине и по-точно някой къмпинг наоколо. Главно магистрали до там, бяхме поокъснели и нямаше време за мотане. По тая причина пропуснахме и Венеция. За сметка на това я подушихме, по цялото околовръстно миришеше на канал, и  тиня. За съжеление не остана време и за самия град. Намерихме си един приличен къмпинг в подножието на Алпите. Оказа се, че освен места за палатки имат един апартамент и няколко стаи. Наехме апартамента. Кеф, никви палатки.

Километри за деня: 487,00км

СЛЕДВА...

<< ПътеписиМОТОТРИП 2013, 10 ДНИ ПО ПЪТИЩАТА НА ЕВРОПА ЧАСТ II >>