Скандинавия и Прибалтика 2018 - ЧАСТ IV
Ден 12, Sekundaer - Tjotta 260km
Още от рано сутринта преминаващите автомобили ни разбудиха, тъй като, както споменах предния ден, бяхме разпънали в полянката на една крайпътна отбивка съвсем близо до шосето. Тази вечер за пръв път си позволявах да нощувам на палатка съвсем близо на място видимо от пътя. Досега в дните докато пътувах сам винаги гледах да съм малко настрани и да няма пряка видимост към палатката от шосето. Все пак бях съвсем сам, и колкото и цивилизовани страни да са скандинавските, имах едно да ум относно сигурността и гледах да не „бия на очи“, като разпъвах на по-закътани места. Сега обаче бяхме двама и чувството на сигурност вече беше налице, като и двамата бяхме доста по-спокойни да нощуваме и на малко по-видни места, като тази отбивка, но за сметка на това по-комфортни – имахме тоалетна с топла вода, както и дървени пейки с масички. Сергей също сподели, че докато е пътувал предните дни също като мен винаги се е стараел, когато търси място за нощувка да е по-встрани точно поради същите причини. Освен шума от автомобилите ни събудиха и капките дъжд, който беше завалял рано сутринта. Времето все още не беше много стабилно и продължаваха валежите, макар и не толкова интензивни. Решихме да си направим кафе и да побъбрим за пътуването през деня, докато изчакаме малко да понамалее дъжда за да съберем багажа и палатките. Аз бях подготвил преварително маршрута и днес имах намерение да тръгнем по един от най-живописните пътища - Helgelandskysten, част от Norwegian Scenic Routes. Отново си позволявам да оставя линк към сайта в който можете да видите най-добрите туристически маршрути в Норвегия, и да си планирате пътуването максимално добре https://www.nasjonaleturistveger.no/en/routes
В този сайт са събрани и описани най-подробно “The 18 Scenic Routes”. Тези пътища са специално подбрани от Норвежката пътна администрация с цел да послужат на туристите да опознаят максимално много от Норвегия. Има много забележителности край тях, има много информационни табели, а също така много места за отдих и почивка, като това на което бяхме – с паркинги, тоалетни и масички и беседки. По тези „18 Scenic Roads“ почти няма тежкотоварен трафик, и са така организирани, че да не затрудняват придвижването на стотиците кемпери, каравани и мотори, които да пътуват по тях.
Пътя по който щяхме да тръгнем върви от север на юг по самото крайбрежие на страната следвайки Шосе 17. Очаквах да бъде много живописен с прекрасни пейзажи и гледки към океана и фиордите. Също така по този път се ползват няколко ферибота за кратки разстояния, които са част от пътната мрежа и които няма как да не ползваш, защото в един момент пътя свършва на пристанището и за да продължиш трябва да се качиш на кораб, който да те закара до продължението на пътя от другата страна. Към 10:30ч вече решихме, че няма какво да се бавим повече и макар още да ръсеше събрахме палатките и тръгнахме на път. Шосето се изкачваше и спускаше, като се откриваха изключително живописни гледки. Започнаха все по-често да се появават характерните за Норвегия къщички със засадена трева по покривите в които аз не знам защо, но намирах прилики с хобитските къщи от „Властелина на пръстените“
По едно време спряхме на един паркинг, където беше изграден мемориален комплекс посветен на загиналия екипаж на норвежката подводница “Uredd”, която през 1943г се натъкнала на немска мина и потънала с 42-членен екипаж на няколко километра навътре в морето точно срещу мемориала. От табелите разбрах, че през 1985г. водолази са я открили да лежи на 105м. дълбочина и тогава решили да направят мемориала.
По-нататък спряхме да направим снимка на един от най-големите глетчери Svartisen, част от който се виждаше от пътя. До този глетчер се отиваше с корабче през фиорда и вече отблизо можеше да се придобие представа за огромните му мащаби. Ние решихме, че ще отнеме много време за да хващаме корабчето и за сметка на това се информирахме от инфо-табелите. Това беше огромен глетчер, един от най-големите изобщо, над 400 кв.км площ и с дебелина на леда на места достигаща 600м, който „пълзеше“ надолу по склона към фиорда със скорост достигаща 2 метра за 24 часа. Изключително внушително ми се стори и после малко съжалих, че не отидох да го видя отблизо с корабчето, но трябва да се правят и компромиси....няма как всичко да се види наведнъж и по едно и също време.
Продължихме по-нататък и колкото по-на юг слизахме времето все по-слънчево ставаше, което допълнително допринасяше за уникалните гледки и атмосфера, която се усещаше. На много места край пътя видяхме спрели кемпери и хора да ловят риба от брега на фиорда. В Норвегия риболова е абсолютно разрешен, когато се лови в морска вода, както са фиордите. Единствено се иска лиценз за риболов във вътрешните реки и езера. Поговорих с някои от хората, които ловяха и те споделиха, че фиордите гъмжали от риба, и на блесна и воблер излизали много добри екземпляри по 2-3кг, които после си ги правели на скара в къмпингите, абе направо идилия.
На няколко пъти пътя, както споменах по-горе, просто свършваше на кея и нямаш избор, освен да изчакаш да дойде фери за да ни прекара на другия бряг, където шосето продължава. Феритата се движеха буквално през 15-20 мин и нямаше почти никакво забавяне в изчакването. За деня ползвахме такива фериботи на три пъти, като цените, които платихме за човек с мотор бяха между 6 и 14 евро в зависимост, колко дълъг е маршрута.
После отново пътя се виеше по крайбрежите нагоре-надолу по скалистите склонове и се откриваха забележителни гледки и панорами, докъдето ти стигне погледа. Аз карах напред, а Сергей ме следваше плътно и отвреме-навреме спирахме да починем и да се полюбуваме на гледките. Уникално красива страна е Норвегия!
Колите на норвежците, особено по-старите имаха всички ето такива големи халогени, явно много полезни за зимните месеци от годината, когато е постоянен мрак по тези ширини.
Вече към 19:00ч стигнахме до Tjotta, откъдето да хванем поредното фери, но разбрахме, че сме изпуснали последното корабчето, което беше заминало точно преди малко. Следващото фери беше чак на другата сутрин в 7:00ч, защото явно през нощта трафика намаля значително и корабите не работят тогава. Така и така беше време за намиране на място за нощувка и решихме да потърсим къде да разпънем. Върнахме се малко назад по пътя и си харесахме една отбивка на пътя с тоалетна, широка поляна и каменни пейки и маси. Разпънахме набързо палатките и се заехме да разгледаме наколоко, защото личеше, че сме до някаква забележителност.
Всичко беше много поддържано, окосено, чисто и ново. Установихме, че отново сме попаднали в близост до исторически обект свързан със II-та Световна война. На това място имаше голямо военно гробище в което в общи гробове бяха погребани загиналите след потапянето на кораба “Rigel“ на 27.11.1944г. Тогава британски самолет е потопил, кораба, който е пътувал под немски флаг, край бреговете на Tjotta, съвсем близо до нас. Кораба е превозвал руски и полски военнопленници и забележете са загинали над 2500 души след потапянето му!!! Бяхме потресени и шокирани със Сергей от броя на жертвите, които са съизмерими с тези загинали на Титаник.
Това, обаче не беше всичко, освен този масов гроб имаше паметник на още един голям общ гроб в който лежаха погребани 7500 руски войници, отново военнопленници, които са измрели в цяла Северна Норвегия, докато е била окупирана от немците по време на войната. Работили в нечовешки условия на студ, основно по сторежите на ж.п. линии в Норвегия, които са се изпозвали за снабдяване и придвижване от немските войски на Север. През 1953г. норвежките власти решили да съберат всички загинали войници точно на това място в един общ гроб за да бъдат заедно на едно място и така да се отдаде почит на всички загинали руснаци.
Останахме доста замислени от мащабите на трагедията, след като разгледахме и прочетохме, къде сме отседнали. Продължихме да си говорим до късно със Серегей на масичките край палатките и да пием чай, защото навън беше светло, като бял ден, докато по едно време не запръска дъжд отново и решихме да лягаме за да съберем сили за утрешния ден.
Ден 13, Tjotta – Oysand 650km
Рано-рано сутринта изпълзяхме от палатките с идеята да се оправим бързо за да хванем първия ферибот от пристанището в Tjotta. Естествено, преди всичко първо си имахме ритуал, който трябва да се спази – сутрешно кафе на газов котлон Направихме си кафето и седнахме на каменната маси на припек. Предната вечер късно беше пристигнал и един кемпер на паркинга, с който пътуваше възрастна немска двойка. Хората като ни забелязаха, че сме будни и веднага дойдоха при нас, и като бяха видяли немската регистрацията на мотора на Сергей веднага го заговориха на немски. Аз с моя нулев немски само стоях и гледаха разговора безучастно. Моя човек им обясняваше общи неща, как сме се запознали, откъде идваме, за къде пътуваме. Каза им, че ще хващаме ферито и тогава немеца ни посъветва, защо вместо да се возим на кораб, не заобиколим малко, но пък сме щели да видим един водопад, както и много живописен път. Те били минали вчера от там и доста им харесало. Не го мислихме много със Сергей и без много да се колебаем веднага преправихме маршрута. Щяхме да заобиколим около 120км по пътя, но за сметка на това нямаше да плащаме ферибот, щяхме да видим водопада и отново да стигнем горе-долу до същото място, където щеше да ни стовари кораба. Речено-сторено, събрахме багажа, казахме си „Довиждане“ с баба и дядо шваби и запалихме по новия маршрут. Пътя беше много хубав и живописен, като следваше дефилето на една река, а от двете ни страни имаше стръмни скалисти склонове обрасли с гори. Към 10ч вече бяхме на самото място при водопада Lakforsen, който се оказа много добро попадение. Аз в предварителната си подготовка не бях предвиждал да минаваме по този път и тази забележетилност нямаше да я видим изобщо ако не бяха възрастните немци с кемпера. Водопада не беше типичния водопад, а по скоро каскада от огромна маса вода, която се образуваше точно на това място от реката.
Ето няколко снимки и клипче, което направих на Lakforsen.
На няколко места около сладководните езера и реки в Норвегия бях видял ето такива табели, които предупреждават за опасността да се пренесе зараза от паразита Gyrodactylus salaris по сьомгата. В общи линии се даваха указания да се спазват елементарни правила, за да не се допуска разпространенинето на този паразит по сьомгите.
Разходихме се за час около водопада, пихме кафе, починахме и продъжихме нататък по пътя. А то навсякъде красоти, красоти, накъдето и да погледнеш. Спирахме няколко пъти за почивка и за снимки и да обядваме и където и да спрем все хубави гледки! Вече бях убеден, че в Норвегия по който и път да се движиш и дори да си се загубил няма как да не намериш нови и нови красиви места! Много им е дала майката природа на тези хора!
Лека-полека деня си мина и такива приятни километри изобщо не ги усещаш заради голямото разнообразие наколо. Неусетно стигнаме Трондхайм и решиме да тъсим къмпинг в околностите за да имаме баня и топла вода. Така намерихме едно доста добро място Oysand camping , който се намира малко след Трондхайм на брега на фиорда. Платихме по 15 евро и разпънахме съвсем близо до водата. Това, което беше любопитно, че за да ползваш душовете ти даваха една пластика в която ти зареждат определена сума, около 3-4 евро, която стига за около 10мин работа на душа. После ако искаш още плащаш отново и ти зареждат картата, нищо безплатно няма на този свят, но за сметка на това баните изглеждаха като на 5-звезден хотел – супер-чисти и с всичко необходимо, каквото можеш да се сетиш, че ще ти трябва за баня. Изкъпахме се хубаво, изпрахме набързо и си направихме вкусна вечеря – супа Маги и спагети Болонезе, а Сергей бръкна в дълбоките куфари на бавареца и изненадващо извади едно шишенце с ром, та и по един аперитив пихме преди вечеря.
Серго прави спагетите.
Направихме си и едно селфи за спомен.
Ден 14, Oysand - Alesund 470km
На сутринта се събудихме в прекрасно слънчево време! Отдавна не съм имал толкова хубава сутрин, защото последната седмица почти всеки ден се събуждах в дъжд. Всичко, което бях изпрал предната вечер беше изсъхнало. Днес щеше да бъде доста натоварен ден според плана, който си бях направил, и Сергей нямаше нищо против да го следваме заедно. Първата ни цел беше да отидем до световноизвестният път Atlantic Road – едно от най-рекламираните места , когато става въпрос за забележителностите в Норвегия. После щеше да дойде ред да посетим и друг един емблематичен път, особено за мотористите, а именно серпентините на Trollstigen. Маршрута се очертаваше да бъде около 500км, а освен това щеше да ни e необходимо и време за да спираме и разглеждаме, така че целта ни за деня беше достатъчно амбициозна, но нали това ни беше работата тези дни, да пътуваме и да се наслаждаваме на Норвегия След сутрешния ритуал с кафето бързо се организирахме и събрахме палатките и багажа.
Серго беше особено бърз и се справяше за минути с тези неща, а после сядаше да ме чака. Аз колкото и да се стараех да не се бавя бях по-бавен от него, и все го приканях да не бърза толкова със събирането, защото ще трябва да ме чака, но той ми каза, че се притеснявал той да не ме бавел и затова предпочитал да е първи Така се получаваше една своеобразна надпревара резултата от която в крайна сметка беше, че тръгвахме много бързо без да губим време сутрин.
Тръгнахме от къмпинга и този път за разнообразие се разбрахме Серго да води, а аз карах след него. Избрахме си едни страхотни второкласни пътчета по посока Kristiansund със супер завойчета и прекрасна природа, по които карахме сравнително бързичко за норвежките стандарти, но разчитахме, че няма полиция в толкова забутани места.
По едно време спряхме да снимаме и аз със изненада забелязах, че я няма „скъпата“ ми зелена туба с няколко литра бензин?! Беше закрепена с ластична мрежа тип „паяк“ отзад до сака на задната седалка, но по завоите дотук асфалта беше малко неравен на места и явно беше паднала без да разбера. Бях направо покрусен от загубата ( шегувам се )... имах я едва от няколко дни и вече я нямаше. Серго, обаче хич не прие на шега загубата, започна да се самообвинява, че ако беше карал зад мен, както предните дни, щял да я види, че пада и да спрем. Започна да ми се извинява и да съжалява, а аз не мога да го успокоя, да не приема нещата толкова навътре. Както и да е, продължихме напред. По пътя за Kristiansund трябваше да хванем две кратки ферита за по 15-20мин, а малко след самия град Kristiansund се минава един тунел, който се заплаща 6 евро.
Малко след това следва и началото на 8.3 километровия Atlantic Ocean Road. Пътя наситина е доста ефектен, като върви върху няколко мостове и естакади над океана, като така свързва един архипелаг от няколко островчета. За мен лично, обаче е малко прехвален, но не може да се отрече, че норвежците вършат чудесна работа с рекламата която му правят по света и тук струпването на туристи е огромно. Беше доста пренаселено с кемпери, мотори, каравани, автобуси и отвсякъде щъкаха туристи от всякакви народности.
И ние пообиколихме и поснимахме, и понеже беше вече около обяд, седнахме да хапнем консерви на припек, на едни скали точно до главния път по средата на самия Atlantic Road.
Вече доволни, че сме отметнали тази забележителност от плана се насочихме към следващата – Trollstigen. Дотам имахме около 100км и още едно фери, с което трябваше да прекосим един фиорд.
Докато плавахме на ферито се заговорихме с мъж и жена холандци, двамата пътуваха с отделни мотори, а жената беше много доволна от TDM-а си и с охота ми разказваше за него.
Пристигнахме в подножието на Trollstigen около 17:00ч и спряхме до едно заведение за да снимаме тролските фигури, а температурата вече гонеше 25 градуса, слънчево и безоблачно.
Започнахме да се изкачваме нагоре по тесните фиби, като по едно време спрях да снимам един водопад, който ми хареса. Трафика беше основно от мотори и в двете посоки, а отвреме-навреме, като дойдеше автомобил или автобус се налагаше да се изчаква и в общи линии беше тегава работа.
На върха има къщички със сувенири, кафенета и голям паркинг, който беше препълнен с коли и мотори. Паркирахме и ние, и тръгнахме по пешеходната пътека до мястото, откъде се виждаше цялата долина и фибите. Хубаво място с прекрасна гледка, но гъчкано с туристи, което поне на мен малко ме натоварваше. Снимахме се достатъчно погледахме и решихме, че е време да вървим.
Оттук нататък със Сергей трябваше да се разделим. Той имаше ограничено време от дни и реши да продължи на юг към някои други забележителности и после към Германия, а аз имах план да посетя Alesund – крайбрежен град, един от най-красивите в Норвегия. Взехме си довиждане, пожелахме си лек път и си обещахме да се чуем по телефона скоро след като се приберем.
Радвам се, че съдбата ни срещна и се запознахме със Сергей! Говорихме по телефона отново през Август, когато той ми звънна от Поморие, където бяха дошли на почивка със семейството, но не успяхме да се видим.
След като всеки пое по пътя си аз тръгнах към Alesund за да намеря място за нощувка, тъй като времето напредна доста, и вече се чувствах поуморен от днешния преход. На около 25км от града видях къмпинг край пътя и срещу 20 евро се настаних и разпънах палатката. Купих си и жетони за банята, защото единственото от което имах нужда в момента е топъл душ и сън след този натоварен ден с над 12 часа на мотора и близо 500км. Утре беше ден за Alesund.
Ден 15, Alesund – Grotli 200km
Alesund беше единственият град, който бях решил да посетя в Норвегия. Когато правих плана за пътуването бях предвиди да видя Берген, Трондхайм и Алесунд, но в последствие след известно умуване си дадох сметка, че искам да имам възможно повече време за природата на страната, фиордите и пътищата, отколкото повече да бъда сред хората в градовете. Освен това логистиката с посещението на градовете беше по-сложна от гледна точка на бюджет и настаняване. Трябваше да търся евтини места за спане, а и да имат сигурен паркинг да паркирам, пък после да си организирам придвижването с градския транспорт, и не на последно място всичко струваше повече пари в градовете. Така взех компромисното решение да оставя в плана единствено Alesund от трите града, и акцента да бъде върху природните красоти, а един ден ако се отвори шанс можеше да дойда със самолет на екскурзия до Осло или Берген.
Сутринта се оправих бързо в къмпинга в който се бях настанил край Alesund предната вечер, облякох си по-леки дрехи и маратонки, а останалия багаж заедно с куфарите прибрах впалатката. Идеята ми беше да бръмна с мотора на около 20км до града, да се разходя до обяд за да го разгледам, и после да се върна в къмпинга, за да натоваря багажа и да продължавам към Geiranger. Речено-сторено и в 9:30ч вече бях паркирал мотора в една уличка на центъра близо до порта. Alesund e пристанищен град, който е разположен върху седем острова. Населението му е около 50 хил. души и според класацията е едва на 17-то място по големина в Норвегия, но същевременно се е обособил, като най-важния риболовен център в страната. Основната централна част от града е върху остров Aspoya, а на останалите острови са разположени основно жилищни сгради и квартали. Може би най-важният исторически факт за града е, че през 1904г е изгорял абсолютно целия град за една нощ от случайно възникнал пожар. Всички сгради по това време са били дървени и това е причината за огромните щети. Веднага след това започва възстановяване и архитектите решават града да бъде построен изцяло в един стил, модерен по това време, и така сегашните сгради в центъра изглеждат еднакво, и няма по-стари или по-нови – всички са на една възраст и в един стил. Това си личеше от пръв поглед, а също така може да се убедите и вие от снимките. Alesund ми хареса доста, много приятен и спокоен град. Въпреки делничния ден, атмосферата по нищо не личеше да е забързана, а напротив, видях спокойни и усмихнати хора, нямаше го и характерния шум на големите градове. През града минават няколко плавателни канала, имаше кейове с яхти и рибарски лодки, а корабчета разхождаха туристи из града и околностите.
След като пообиколих централната част седнах и на едно-две места да почина и да се припека на слънце, защото времето беше просто перфектно. След това запалих мотора и се качих на най-високата част от града, хълма Aksla, откъдето се откриваше страхотна панорамна гледка към града, островите и океана.
Така неусетно минаха няколкото часа до обяд, които си бях отделил за разглеждане, и вече трябваше да се прибирам към къмпинга за да събера палатката и да се изнасям. Към 13ч вече бях натоварил мотора и тръгнах към следващата ми цел – Geraingerfjord. Това беше едно от най-посещаваните места, една от емблемите на Норвегия и нейните фиорди. И имаше защо, тъй като е едно райско кътче, където водата и планината преливат една в друга. Пътя от Alesund до Geiranger е около 100-тина километра, които не се усещат изобщо, тъй като през цялото време се редуват фиорди и планини, където гледките са една след друга. Абе, изобщо в Норвегия няма скучни километри, или поне аз не усетих такива. Няма еднообразни и скучни прави пътища, а завойчетата са един след друг.
Това долу са два огромни круизни кораба.
Преди последното спускане към Geirangerfjord пътя се изкачва високо и оттам се открива цялата красотата, която е причината това да е толкова посещавано от туристите място. Има няколко обособени места с паркинги, където може да се спре и снима, а наплив от снимащи туристи не липсваше изобщо. От круизните кораби акостирали в дълбокия фиорд долу, автобуси извозваха стотиците им пасажерите нагоре до високите места, за да направят снимки и да се насладят на гледките от високо. Имаше всякакви – азиатци, араби и германци, основно в пенсионна възраст. За прекрасното настроение и гледки допринасяха и ясното и слънчево, и топло време с температура 25 градуса, което си е истински подарък за посетителите на тази северна страна.
Най-любимата ми снимка
Искам специално да уточня и подчертая, че Trollstigen и Geirangerfjord са свързани в един маршрут на Път 63. Път 63 според мен е най-живописния и панорамен път, дълъг е около 100-тина км и трябва да бъде задължително включен във всяко пътуване ако ходите до Норвегия, особено с мотор. Задължително минете по Път 63! Исках да го начертая и да пусна скрийншот от него, но тъй като зимата, явно е затворена високата част от него, и Google Maps не ми позволява да рутирам оттам, или аз поне не успявам да го направя. Ако някой може ще съм благодарен да помогне с картата. Прекарах може би 2-3ч на Geiranger в почивка, зяпане на круизните кораби, пиене на кафе излегнат на една полянка, и все не ми се тръгваше. Страхотно местенце, въпреки, че беше пренаселено в самото селце Geiranger с туристи, които се бяха изсипали от двата презокеански лайнера, акостирали съвсем близо до брега и трескаво пазаруваха сувенири и магнитчета от обособените магазинчета. А за цените на магнитчетата в Норвегия да не ви говоря, най-обикновените бяха по 7-8 евро бройката, сякаш са златни… Все пак привечер казах “Довиждане!“ на фиорда и продължих по Път 63 в посока Grotli. Шосето се изкачи отново високо по серпентините и се озовах на нещо като плато, а там гледки, гледки, гледки.....езера, планински склонове с още нестопен сняг, уникална сурова природа, каквато има може би само в Норвегия и може би Алпите.
Просто удивително, а най-прекрасното беше, че нямаше хора и трафик. Чувстваш се сам сред тази обширна територия, можеш да спреш навсякъде, да снимаш, да се разхождаш, и отвсякъде те обгръща красота и величие!
Бях решил, че днес ще спя на „диво“ сред тази прекрасна природа и започнах да се оглеждам по пътя, и да търся удобно място за палатка. Намерих една черна отбивка от главния път и си харесах едно местенце, което беше малко по-закътано зад едни храсти. Още като пристигнах, забелязах в песъчливата почва големи стъпки от копита, които бяха съвсем пресни, вероятно от голям лос. Наоколо имаше гора от храсталаци и си помислих дали през нощта няма случайно да ме навести някой „вежлив“ лос да ми каже „Добър вечер!“, като от популярния виц и да вземе да налети на червеното Дукати.
След като се установих реших да се заема да натегна веригата отново, защото отново усещах, че се е отпуснала. Явно си заминаваше прогресивно и по всичко личеше, че е почти за смяна вече, но аз вярвах, че до България все ще издържи за да ме прибере. Останах докъсно отвън пред палатката, да разгледам маршрута за утре, защото си беше все така светло, и само комарите бяха наоколо, но мазилата си свършиха работата. Така измина този страхотен ден, един от най-добрите дни изобщо от цялото пътуване на Север.
Следва...
<< Скандинавия и Прибалтика 2018 - Част III | Скандинавия и Прибалтика 2018 - Част V >>