Grand Routes Des Alps 2014 - ЧАСТ II
Вече отново минахме във Франция и пускайки се надолу, видях табела за къмпинг, който за наше щастие работеше, тъй като вече се смрачаваше. Разпънахме ударно палатките, трансформирахме куфарите в маси и столове, хапнахме разни сухоежбини и за десерт имахме по един от уникалните еклери, които си бяхме купили от Aosta. Въпреки, че половината крем беше изцапал куфарите, еклерите си бяха все така уникални. Бяхме и доста изморени след почти 12 часа каране и заспахме почти мигновено……..
Сутринта се събудих сравнително рано, но чувствайки се приятно отпочинал…. отново гледайки детайлите на снимките, някъде към 7 часа. Владо още спеше и аз реших да се възползвам от хубавата светлина и да направя няколко снимки. Къмпинга беше в подножието на склона, който спуснахме разположен под огромни борови дървета и на 360 градуса наоколо имаше само красиви гледки:
При регистрацията вчера вечерта, бяхме поръчали по два кроасана за закуска и връщайки се обратно в къмпинга минах да ги взема. Не бяха лоши, но бяха малки или по- скоро с ниска плътност ……аз моите ги хапнах на почти на един дъх. Владо тъкмо се събуждаше, аз започнах да преглеждам записките и картите и ако вчера бяхме на карали много, днес се очертаваше една идея повече и затова започнахме ударно да събираме багажа.
Може би тук трябва да направя едно отклонение, също както миналата година, ние бяхме избрали „стратегия“ на пътуване с цел самото каране и не се задържахме две нощувки на едно и също място. Разпъването и прибирането го правихме за не повече от 20 минути, може би защото нямахме и време да се разхвърлим достатъчно . Може би най- общо казано има две стратегии- едната, която в момента практикува Балкански е с избирането на базов лагер и максимално детайлно „обхождане“ на района, който се намира на до половин ден каране около базата….ние се го представяме нещо като паяжина и паяк в центъра ходещ по нея Другата е нашата- стегнато каране само напред, без задържане на едно място. И двете концепции си имат и плюсове и минуси, като може би нашата беше продиктувана и от ограничението от към време и желанието да се види максимално за минималното време с което разполагахме или пък е функция от нагласата към живота……. - Не мога да отговоря категорично, но това беше нашата стратегия и миналата и тази година и в предвид днешното ни очертаващо се каране от около 400км, само през проходи във Франция, нямахме никакво време и още преди да се е разбудил къмпинга ние вече бяхме на моторите.
Маршрута за днес трябваше да ни приближи максимално до морето:
Montgenevre => Briancon => Col de l'Izoard => Guillestre => Col de Vars => Barcelonnette => Col de la Cayolle => Guillaumes => Saint-Martin-Vesubie => Col de Turini => Sospel
Първата точка беше град Briancon- крепост построена през 17 век, пазеща района от Австрийците. За района, който щяхме да караме днес, бях прочел в книгата, че е тотално различен от по- комерсиалните Алпи, известен още като Gray Alps (Сивите Алпи) и по тази причина зареждането с гориво може да се окаже проблем, т.е. трябва да се допълва резервоара при всяка възможност….. това направихме и ние в град Briancon, а аз използвах възможността да направя една снимка от бензиностанцията, където спряхме:
От тук в перфектно време тръгнахме към Col de l'Izoard, като тази година преди по- малко от седмица от тук беше минал и Тур Дьо Франс- също състезание, което преди години следях с интерес, когато имах възможност. Уникален проход, уникален асфалт, уникално време, невероятно удоволствие, като просто нямам повече прилагателни или с две думи всичко беше перфектно. Спряхме на една отбивка, където направих и малко снимки, включително и на мотористи, които се качваха по прохода, като както щях да разбера в последствие, правейки ми снимката, с която започнах темата, по- добре се получава, ако си застанал от вътрешната страна на серпентината и пускайки апарата на няколко кадъра
Продължавайки към прохода, в един момент видях, че и мен ме снимат в един завой, като горе разбрахме и модела- беше според мен нестандартен и добър бизнес модел, като ако се харесаш, си избираш каква опция искаш и си купуваш, снимка, чаша и пр..
На прохода още разбрах и от къде им идва “power”- на колоездачите
А на върха беше уникално, като надолу още се виждаха надписите по Асфалта за Тура:
Както казах, времето беше перфектно и на където и да погледнеш се открояваха невероятни гледки, като дори се опитах да направя една панорамна такава снимка.
Спускането беше също толкова уникално, като долу в ниското преди Guillestre, спряхме на крайпътна скара, където имаше още няколко мотористи и хапнахме доста прилични сандвичи срещу 5 евро/парчето.
От известно време още от вчера следвахме само известния Grand Routes Des Alps, като освен трите карти и ГПС-а, които следях имаше и доста табели, които ни упътваха:
От Guillestre, тръгнахме към Col de Vars и Col de la Cayolle и от тук до морето, може да се обобщи, че наистина Алпите са съвсем различни, като природа, пътища, дори състоянието на настилката и наистина правиха впечатление за някак си не толкова комерсиални, колкото тези във Австрия, Италия и Швейцария наприме
Към върха имаше и доста пешеходни туристи, както и колоездачи…. Останах с впечатлението, че може би въпросния проход Col de la Cayolle, би бил доста подходящ за велосипедисти, тъй като почти нямаше движение и поне от мотора не ми се стори някак си по полегат:
Спускането продължаваше да бъде все така красиво, и в един момент започнах да си давам сметка, защо наричат тази част от Алпите „сиви“ (Gray Alps) или поне такова беше моето обяснение
От гр. Guillaumes се отклонихме на Изток, и през изключително красиви, самотни и къдрави пътища преминахме през Valberg (отново ски курорт) и след това на едно място Владо отби, върнахме на обратно и ми каза „Снимай! Ето това е къщата ми мечта- от камък, на уникално място в планината и въпреки, че се намира на сериозен склон има и гараж“ …..специално за Владо и неговата къща- мечта:
След това някак си по- греша преминахме през едно наистина много красиво селце скупчено почти на върха, имащо уникална панорама с няколко кафенета, през което минава само една главна улица, която завършва с път без изход, където имаше доста хора, като само съжалявам, че не съм спрял да направя снимки там….. след 30 минутно търсене в Гугъл го открих- казва се Roubion, основано през 12 век, като по- долу прилагам една снимка от нета, както и една която направих аз, но нещо първо светлината беше лоша, като допълнително и фокуса не се е получил добре:
След това изкачвайки се към Valdeblore, преживяхме момент, който ни се запечати дълбоко в съзнанията . Насигнахме Porsche Cayenne, с който започнахме да караме “в група“, като аз водех зад него с никаква идея да го притесняваме или изпреварваме, спазвайки прилична дистанция. В един момент човека явно нещо се изнерви и се опита да ни изръси и започна да натиска здраво по изкачването, като ние съответно здраво да го следваме…..за нас се получи страхотно каране, тъй като си имахме водач каращ на предела, дори може би малко над него, като накрая, човека явно примирил се, че не може да ни изръси излизайки от един завой на правата просто намали и даде десен мигач…….имаше достатъчно мощност и контрол, както в БМВ-то, така и във Фейзъра => Respect
Горе във Valdeblore, спряхме да пием кафе и напазарувахме провизии от един супер маркет:
Часа вече беше към 19 часа и моторите бяха на резерва, като наистина почти нямахме много варианти за гориво, започнахме да се оглеждаме приоритетно и след двукратно преминаване през градче, което се казваше Roquebilliеre, спряхме на единствената опция за зареждане на бензиностанция на самообслужване с карти. Аз все още живеех с чувството, че съм сериозно прекаран и по тази причина използвахме картата на Владо, като заредихме и двата мотора. Излизайки от въпросното градче Roquebilliеre, минахме покрай известното за мен Belvеdеre, но тогава, пък и сега все още не мога направя конкретна асоциация от къде ми е толкова познато. Преглеждайки Уикипедия, това е департамент и едноименен град обитаван още от бронзовата епоха, след това Гали, Римляни, Варвари, Бургунди, Италианци, Французи, Сардинци, последно окупиран през войната от Италианци и след това върнат отново на Франция…. Наистина интересна история, но аз си мисля, че моята асоциация е по- скоро от някой филм, но така и не мога да си спомня от къде конкретно.
Чудейки се на ум от къде ми е толкова познат Belvеdеre, без да се усетя влязохме в един от може би най- добрите проходи, които бяхме минавали през Алпите => Col de Turini. В последствие четейки за него в Гугъл, разбрах че е част от Рали Монте Карло, включително бидейки и нощен етап, 3 пъти е бил част от Тур Дьо Франс и е представен в началото на откриващия епизод на Сезон 10 на Top Gear, представящ едни от най- великите пътища в света. Ние го карахме от Север на Юг, като от линка на Top Gear по- долу, можете да му се насладите през погледна на Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей, каращи Aston Martin, Porsche и Lamborghini. Долънително при интерес в YouTube може да бъдат намерени и още много спортни клипчета, които обясняват множеството следи от пързаляне на гуми по завоите, които тогава сериозно ме озадачиха и държаха на нащрек
Уникален проход, който за наше съжаление преминахме при съвсем незначителен дъжд, но достатъчен да намокри асфалта и да промени подхода към прохода. Снимките, които имам са от северната страна, докато ако не греша в клипа на Top Gear е показана южната страна.
Спускането го направихме предпазливо, тъй като беше мокро, но прохода наистина си заслужава всеки метър- дано един ден да имамe възможност да го минем отново при суха настилка. Вече наближаваше 9, ГПС-а намери къмпинг близо до гр. Sospel, който за наше щастие работеше и ни настаниха на последното свободно място. Опънахме палатките по тъмно и точно когато бяхме готови заваля сериозно. Хапнахме набързо в моята палатка, тъй като беше по- голяма, пихме по една глътка уиски и под звуците на дъжда бързо заспахме.
Следваше Монако, където уцелихме невероятно време
Sospel => Menton => Monaco => Savona => Caravan Park La Vesima (near Genova)
Тази сутрин не бързахме да ставаме, тъй като деня не се очертаваше да бъде натоварен като предишните. Времето отново беше хубаво и единствените следи от дъжда вчера бяха мокрите палатки. Бяхме си поръчали хляб за закуска и отивайки да си го вземем, имахме възможност да огледаме къмпинга. Тъй като е на склон е разположен на тераси, обграден с маслинови дървета. Баните и тоалетните бяха хубави, имаше дори и басейн, където беше пълно с деца. Явно не случайно имаше само едно свободно място, на което успяха да ни настанят вчера. Дори продаваха зехтин собствено производство, като едвам успях да разубедя Владо да си купи една бутилка за вкъщи. Някак си ми се струваше малко „авантюристично“ да си метнеш стъклена бутилка пълна със зехтин да ти се лашка из багажа
Наистина къмпинга беше хубав и можем да го препоръчаме, пък и е на много добра локация, ако идеята е да се кара през Col de Turini или пък да се разгледа Монако - ето линк към сайта им и няколко снимки:
http://www.camping-sainte-madeleine.com/
Тръгнахме някъде към 10:30 – 11:00, като от къмпинга минахме през град Sospel и от там пътя ни се спускаше само надолу към морето, като карахме с известна тъга, тъй като си давахме сметка, че се сбогувахме с Алпите:
След около 30-ина минути, вече бяхме в гр. Ментон, където и официално свършва Grand Routes Des Alps, но пък ни пострещна прилично задръстване, може би защото беше събота?!? Природата и климата от Алпийски се промениха към средиземноморски:
Идеята ни беше да стигнем до самото море и от там по крайбрежната да тръгнем към Монако. Карайки по крайбрежната улица на Ментон, някак си много ми заприлича на крайбрежната улица на Солун:
Не знам по каква причина, но мен по някакъв много магнетичен начин морето ме зарежда изключително положително и вече бях забравил за Алпите, наслаждавах се на морето и очаквах с нетърпение Монако и по- конкретно като фен на Формула 1, ако мога да мина през „тунела“ и „фибата“……феновете на Формула 1 ще ме разберат
Врътнахме се през Монако, като за мое съжаление не минахме нито през „тунела“ нито през „фибата“, но пък за сметка на това паркирахме точно пред пристанището, като се оказа, че за мотоциклети е безплатно, което може би превръща този транспорт в най- удачния за подобни дестинации. Спретнахме скромен стриптийз на самия център на Монако, намятахме нещата по моторите, кое заключихме, кое не и екипирани само с фотоапарат и меко казано „екстравагантни“ дрехи тръгнахме на обиколка…… просто нямахме голям избор в гардероба, пък и времето беше много горещо и сложихме кой каквито къси панталон и тениски има
Времето беше много хубаво и въпреки, че беше точно около обяд, снимките се получаваха много добри…… или поне аз така ги намирах
В търсене на „фибата“ или поне панорамна гледка, се изкачихме по крепостната стена и след като не намерихме „фибата“, поне имах хубава панорама към пристанището и града:
Слизайки отново на долу, минахме покрай полицията и превозните им средства, които бяха избрали явно за да са максимално мобилни:
Композицията на авто- мота парка, беше много пъстра……ретро коли, спортни съвременни такива, скутери с „уникални“ топ каси, както и разни резачки
Някак си ми е трудно да направя някакво обобщение за Монако- интересно място, където на площ от около 2 кв. км. има 36 хил. души население, което прави Монако най- гъсто населената държава в света и съответно държавата с най- много милионери и милиардери на глава от населението и най- скъпият пазар на имоти със средна цена от над $58 000/ кв.м.. Кралството е известно с хазарта, който е бил застъпен като приоритет към средата на 19 век, като основна стратегия за подобряването на икономиката, което впоследствие донася толкова много пари за кралството, че то може да си позволи да отмени данъците, което го прави привлекателна дестинация за много знаменитости. Известно е с хазарта, знаменитостите, Формула 1 и ФК Монако, където в момента играе Димитър Бербатов. За обобщение в едно изречение, може да се използва с един цитат на Джереми Кларксън от Top Gear в епизода : “Това е Монте Карло, ако се появим тук с Фолксваген или Форд, ще ни арестуват за скитничество”
Лично на мен, толкова лукс и суета ми идва малко в повече, пък от друга страна е наистина уникално място, което трябва да се види. След разходката, пихме по едно кафе и една кола на пристанището, като цените не бяха невъзможни, нещо около 4-5 едно за Кола/кен. След това направихме бърз тур по вътрешните улици, облякохме се, качихме се на моторите и направихме още няколко завъртания в търсене на „тунела“ и „фибата“. При подготовката за пътуването, се концентрирах основно върху маршрута през Алпите и съответните проходите и въобще и не погледнах Монако и тъй като и от няколко години почти не гледам и Формула 1, явно спомените ми за трасето са избледнели. Допълнително улиците извън седмицата на Формула 1 са много различни. Има колчета, пешеходни пътеки, разделители, като всички те са с възможност за демонтиране, за да може в това толкова тясно място да се направа трасе за Формула 1. Явно съм бил доста дезориентиран, тъй като търсихме „фибата“ на запад, а пък тя е била на изток, но поне успяхме да минем през „тунела“, но в обратна посока спрямо трасето на Формула 1 и то зад автобус, който пък беше български на „Витоша Експрес“ ….. явно ще трябва да се ходи пак, за да броим мисията за изпълнена
От тук нататък, пътя ни тръгваше рязко на изток, т.е. към дома. Вече беше събота следобед, като ние във сряда трябваше да сме на работа, което предполагаше сравнително стегнато прибиране с минимални елементи на туризъм
От Монако се върнахме по крайбрежния път до Ментон, където в задръстването настигнахме натоварен колоездач, който имаше табела Мадрид- Непал…. не беше минал много, като ако не се е отказал, може би още пътува => Respect. От Ментон хванахме магистралата, към Генуа, като плана беше след около 130 км, някъде около Савона, да слезем от и да се придвижим покрай морето и да се опитаме да намерим къмпинг на първа линия, с идея да направим един плаж, ако е възможно. За магистралите в Италия, няма какво да се каже, освен че са много скъпи, излиза някъде около 1 евро за 10 км.. Допълнително бензина беше близо до 2 евро, като има опции за самообслужване, като цената е една идея по- ниска. Някъде около Савона, слязохме до морето, пътя беше красив и интересен, но минаваше през безброй селца със засилен трафик, кръгови, прелези и пр.. Времето минаваше бързо, ние напредвахме бавно, но за сметката на това, нещо с намирането на къмпинг не ни вървеше:
След доста търсене, може би някъде към 5 часа, вече сравнително близо до Генуа, намерихме един къмпинг съвсем до морето- директно влязохме, питахме за свободни места и ни настаниха на малко меко казано странно място, напомнящо по скоро за сцена от Втората Световна Война….. обърнете внимание на покрива на къщата от втората снимка
Само си хвърлихме нещата за да си маркираме мястото, сложихме банските и тръгнахме към „плажа“. Кавичките не са случайни……самия подход към плажа беше през подлез под влакова линия с метална въртяща се врата с достъп с чип, който ни дадоха на рецепцията. А „плажа“ беше нещо невиждано до сега от мен…..тъмни едри камъни, които след всяка вълна тракаха силно, търкаляйки се на обратно. Хората си имаха походни легла и обувки за плаж, нещо което на нас ни липсваше, но за сметка на това, човек можеш да направи скок във водата или салто директно от брега, тъй като само след няколко метра, дълбочината вече беше няколко метра.
Слънцето се скри сравнително рано, тъй като брега беше висок и след като си изръмбихме краката, решихме че сме се наплажували и се прибрахме в къмпинга….. бърз душ, опъване на палатките и хапване на пица в ресторанта на къмпинга. Преди да си легнем ни направи впечатление романтична установка на палатката пред нас- запалени свещи под формата на сърца запалени пред палатката, в която се бяха настанили две момичета….. Купона тепърва предстоеше, както вече споменах между къмпинга и плажа минаваше влакова линия, която не спря почти през цялата нощ, средно през около 20- 30 минути…… а в промеждутъка се чуваше здраво пъшкане от двете момичета от романтичната палатка…. На зазоряване от съседната палатка вече цареше тишина, докато влаковете все така си минаваха, а в промеждутъка, някак си фоново се чуваха камионите от близката магистрала……атмосфера, с която почти бях започнал да свиквам, когато изведнъж започнаха да прелитат и разни хеликоптери или поне това си представях, че чувам. Вече почти бях започнал да си мисля, че халюцинирам, но когато чух отново вертолетите, излязох от палатата и ги видях…. нямаше измама. Владо също беше станал, но той най много се беше впечатлил от лесбийките…. как поддържали такава гореща страст през цялата нощ
Къмпинга се казваше „Caravan Park La Vesima“ – НЕ го препоръчваме!
http://www.caravanparklavesima.it/en/
Caravan Park La Vesima => Pisa => Empoli => Firenze (Флоренция) => Arrezo => Antico Posto Di Ristoro => Sansepolcro => Urbino => Camping Panorama di Marco Piperno
Както вече споменах малко по нагоре, не спахме много добре, но за сметка на това станахме рано събудени от звуците на влаковете и хеликоптери Девойките в съседната палатка си спяха тихо, явно изморени от бурната вечер и ние решихме ударно да събираме и тръгваме…..нищо не ни задържаше повече тук и така към 8:30 вече минахме по допирателната на Гануа, като в морето забелязах един огромен кораб заобиколен отвсякъде от огромни платформи. Тогава доста се зачудих, каква е тази концепция, но оглеждайки се в табелите продължихме към магистралата. Владо също го беше забелязал, като вечерта, закачайки се за интернета на къмпинга, разбрахме, че това е било последното плаване на Costa Concordia, с крайна цел пристанището на Генуа, където ще бъде унищожен за скрап……жалко, че не спряхме да го снимаме.
Беше рано в неделя, като трафика беше минимален, като от допирателната на Генуа, имам само една снимка направена в движение:
Плана беше да спрем на първата бензиностанция на магистралата, където да хапнем нещо и да направим план за деня. Още от тръгването ни, идеята беше да се приберем с ферибот, въпреки че бяхме в т.н High Season (натоварен сезон) и цените на фериботите бяха най- високите през годината. Причината беше, че приятели които се занимават с докарване на коли от Швейцария, силно ми препоръчаха този вариант, тъй като евентуално можеше да имам проблеми на границите (най- вече на сръбската), тъй като мотора е Швейцарски. Спряхме на бензиностанцията, хапнахме и се разбрахме да караме по магистралата до Пиза и от там по второстепенни пътища да пресечем Тоскана и да се насочим максимално близо до Анкона. Заредихме, разбрахме се държим около 140 км/ч и поехме по скучната и скъпа магистрала….. както вече казах горе- долу Евро за 10 км. Минахме около 200км, за който платихме по около 20 евро и някъде около обяд излязохме от магистралата, малко след Пиза. От магистралата снимки нямам, като след кратко обсъждане, решихме да не влизаме в Пиза, а продължавахме рязко на запад през Тоскана.
Признавам си, че тази година в предвид обстоятелствата, не направих необходимата подготовка за цялото пътуване, като фокуса беше върху детайлите за покупката на мотора, договори, регистрации, такси, митници, фериботи и друго подобни необходими щуротии, като за маршрута наблегнах основно на Grand Routes Des Alps и съответните проходи. Италия, въобще не я бях гледал, като на база на миналогодишното ни пътуване, единствено си поръчах много подробен и тежък атлас в мащаб 1:200 000. Италия е много голяма държава и карта на цяла Италия, не може да се намери в приличен мащаб. Приличен мащаб, за мен е някъде до 1:350 000 и по тази причина поръчах атласа, който се оказа неподходящ за мотор. Не може да се използва функционално в джоба за карти в чантата на резервоара, тъй като е много дебел, не може да се сгъне хубаво, а тъй като е много подробен, трябва да се спира и прелиства много често, като допълнително малко трудно се хваща общата картина. Тази година може би ще си поръчам 3 отделни карти на Италия – северна, централна и южна, като за това пътуване поръчах атласа, тъй като точно картата за северна Италия не беше налична. Поне аз винаги държа да имам основно карта на местата от където пътувам, като идеален вариант е да бъде в комбинация с ГПС.
Както и да е, правя това лирично отклонение, тъй като пишейки в момента, осъзнах че сме направили сериозен пропуск при преминаването през Италия/Тоскана, за който ще спомена по- долу. Има един мой любим цитат на Бенджамин Франклин: “By failing to prepare, you are preparing to fail” или в превод “Проваляйки се в подготовката се подготвяш за провал”.
В този ред на мисли, карахме вече през Тоскана, първо гонихме Empoli, после Firenze, по главен път, който по нищо не се отличаваше от магистрала, освен по липсата на такси…. по две платна в посока, разделени с мантинела, времето беше хубаво, направо приказка. През Firenze минахме по околовръстното, тъй като беше неделя, заредихме на бензиностанция на самообслужване и продължихме към Arezzo, но тъй като от тук вече основния път беше магистралата A1, хванахме по бели пътища на картата, които се виеха около магистралата….. тогава всичко изглеждаше ОК.
Та мисълта на Бенджамин Франклин "Проваляйки се в подготовката се подготвяш за провал", я разбрах в този момент, тъй като опитвайки се да пресъздам маршрута осъзнах, че всъщност Firenze е на италиански Флоренция, т.е. минали сме допирателно през Флоренция, без въобще да разберем. Правейки маршрута в Гугъл в момента, нещо след последните ъпдейти, започна малко да ме дразни, първо като променен интерфейс, второ като изписване на имената на картата. Аз ги въвеждам на Латиница, той ги обозначава на картата на кирилица. Та така, аз въвеждам Firenze, той изписва Флоренция и така на втория път се усетих и се почувствах малко глупаво….. със сигурност можеше да намерим няколко часа да се разходим из люлката на западноевропейския ренесанс, а ние се разписахме във Флоренция със зареждане на гориво…… До момента не бяхме разбрали, че сме минали през Флоренция…. чувствайки се в момента още по- глупаво, мога философски само да заключа, че човек се учи докато е жив, пък така си оставаме още една задължителна дестинация в To Do листата и още една възможност да преминем през очарователната Тоскана
Вече от Firenze нататък, или както е по български- Флоренция , избягвайки магистралата минахме през много красиви малки селца и пътища- наистина Тоскана е много красива:
Тук някъде по случайност съм успял да направя и едно „шантаво“ клипче, докато съм се опитвал да направя снимка, явно натискайки с ръкавицата грешното копче. С риск леко да ви заболи главата, го публикувам, първо защото пейзажите са интересни и второ защото в някаква степен показва техниката ми на снимане в движение…. апарата ми виси на врата в режим на готовност и автоматичен режим на снимане. С една ръка го насочвам в посоката, без да имам възможност да гледам в екрана и по усет минавайки през полу спусък, снимам. Отначало на може би от 5 снимки една се получаваше, като в един момента вече явно се усъвършенствах и вече съотношението беше някъде 1 от 3
Успоредно с красивите гледки на Тоскана и симпатичните селца, минавахме и през различни индустриални фабрики, като впечатлнеие ми направи тази на Pirelli Pneumatici S.P.A. във Figline Valdarno- град, който е разположен в тръгълника формиран между Флоренция, Арезо и Сиена. Туко що прочетох, че това е фабрика, за производство на стоманените въжета за производството на гуми, като следвайки стратегия за фокусиране основно върху производството на гуми, Pirelli са продали това си подразделение, включващо производствата в Италия, Румъния и Бразилия, през 2014 на белгийска компания Bekaert, която е най- големия им конкурент в този сектор.
СЛЕДВА...