Камино и Пиринеи 2016 – Едно незабравимо пътуване 3в1

Здравейте,
Ще започна този пътепис малко като сагата Междузвездни войни – леко от зад напред, не за да се правя на интересен, просто пътуването се разви така, че за втората му част я направих сам и по тази причина първо ще я опиша нея, докато имам по- пресни спомени….. а пък за първата част може да я направим заедно с всички останали.

Малко предистория:
Към края на 2015та започнахме да развиваме идеята за едно пътуване до Испания и Португалия- още тогава се оформяха няколко концепции – моята беше да карам в Пиренеите…. предишната година така се получи, че ми липсваше карането през проходите….. Същевременно пък предишните две години бях ходил в Алпите и някак си ми се виждаха сравнително близка и по- достижима дестинация.
Другите имаха отправна цел – най- западната точка на Европа, която също се вписваше с моята идея, но пък тяхната идея беше някакъв вид полу- обиколка на Пиренейския полуостров – като се започне от Барселона и се завърти по часовниковата страна до Лисабон и от там диагонално пак към Барселона.
Разговора някак си започна между 4-5 човека с идеята как да бъде избегнато досадното достигане на Барселона през скъпите и скучни магистрали. Моя вариант, който ми беше споделен от колега моторист от Италия беше основно с фериботно пътуване – първо Игуменица- Бари/Бриндизи; от там прекосяване на Италия до Рим и от там ферибот Чивитавекия – Барселона….. 1 ден до Игумица….. през нощта в Италия…… един ден до Рим, вечерта на ферибота и вечерта на следващия ден в Барса, т.е. за около 3 дни можеше да се достигне Барселона.
Гошо мислеше още по- рационално – разходи за гориво, разходи за ферибот….. умножени за по 4-5-6 мотора = доста сериозна сума. Та неговото предложение беше да организираме транспорта на моторите с платформа до около Барселона …… да завъртим полуострова и след това обратно на платформата.
Следва дълго гледане/умуване…. Дори в един момент се бяхме засилили да купуваме платформа и да изкарваме необходимата категория за голяма двуосна платформа….. Накрая се оказа, че цената за ферибот от Генуа до Танжер (Мароко) беше доста атрактивна през януари за м. май и това наклони везните към пътуване до Африка. Първата идея беше след достигане на Танжер веднага да прескочим обратно в Европа. В последствие няколко човека решихме, че така и така ще влезем в Мароко – защо да не направим и няколко дни там, като от там и заглавието идва 3в1

Очертаваше се дълго пътуване с няколко акцента….. Европа до Геноа; 48 часа на ферибота; 3 пълни дни в Мароко; Испания и Португалия…. а за мен и Пиренеите.
Другата особеност беше, че в едни момент някак си групата се разви до 9 човека….. пътуването беше сериозно и като километри и като време и като пари, та този факт беше доста изненадващ за мен. Аз знаех, че оптималния вариант е група максимум от 4 човека и подобен формат би бил леко проблемен, но случая беше, че тази група почти нямаше да се движи заедно…… на практика карахме заедно не повече от 40-50 км общо. Според интересите групата естествено се разби на 2-3 подгрупи, които някак си се променяха и преливаха през времето.

Моя основен план беше насочен към Пиренеите, като междувременно основно Гошо направи и добър план за Мароко; другата точка беше Cabo da Roca – най- западната част на континентална Европа. Имаше няколко т.н. „опорни точки“ – среща за ферибота за Генуа и среща в Лисабон за общо посещение до Cabo da Roca….. всичко останало беше по- скоро групово-индивидуално.

До Лисабон всичко вървеше по план, като след това аз имах добра програма до и за Пиренеите, която трябваше да осъществим заедно с Владо…. Както винаги оптимална и стегната. По- стечение на обстоятелствата за въпросната част останах сам – не е имало някакви драми, но Владо имаше доста и различни технически проблеми по пътя и някак си се сдуха и реше да се върне с „основната“ група на обратно по най- краткия маршрут. Аз се опитах да го убедя, че бидейки вече в най- западната част от Европа, времето и километрите между моя план и т.н. „бързо“ прибиране би бил в рамките на 2 дни и според зависи между 500 -1000км. Същевременно не бях прекалено настоятелен, тъй като осъзнавах, че след 10 дни и на 3500км от вкъщи с поредица от технически проблеми, човек мисли по- различен начин и всеки сам си усеща как би се чувствал най- комфортно.

Аз към като цяло екстроверт по природа и подобно соло връщане за 8 дни ми изглеждаше леко скучно и може би при други обстоятелства бих се прибрал също с основната група, но в този случай се налагаше да продължа по плана. Няколко месеца преди да тръгнем имах разговор с мой бивш шеф и колега от Англия, който тъкмо беше станал пенсионер и с него направихме уговорка за среща близо до Сан Себастиан с идеята да караме заедно през Пиринеите…. някак си не беше мъжки да му вържа тенекия….. човека си беше запазил фериботи и хотели и тъкмо тръгваше от Англия. Зара беше хвърлен – продължавах напред сам от най- далечната точка в Европа за следващите 10ина дни. Въпреки, че моторизма е индивидуално преживяване, аз по- скоро рядко карах сам, но в случая нямах избор. Знаех, че нямаше да имам проблеми да се справя, тъй като почти всички дълги, общи пътувания ги бях планувал самостоятелно, а и конкретно това пътуване го бях планирал много детайлно ден по ден, като до тук всичко се движеше според плана. Имах вяра в техниката, бях в Европа, не бях притеснен финансово и го приех по- скоро като предизвикателство и възможност да остана по близко до себе си. А пък и след 3 дни щях да се видя с човек, който не бях виждал от 2 години и който бивш мотор крах в момента

Разделихме се за последно на къмпинга в Лисабон, като основната група тръгна на запад, а пък аз поех покрай океана на север. Идеята ми беше да мина през Порто и да стигна до Santiago de Compostela. На излизане от Лисабон имаше сериозно задръстване от там се качих на магистралата за Порто, като след 100ина километра ми доскуча реших да сляза от нея. Горивото в Португалия е скъпичко – може би около 1.50 евро, а допълнително и таксите им за магистрала се оказаха високи…. може би нещо като тези в Италия – около 10 евро за 100км.
Реално и тук, както в Италия нещата с магистрала или алтернативен безплатен път бях добре премерени….. магистралата беше скъпа, но пък на слизайки от нея не можех да отмятам километри и нямаше да мога да стигна до крайната точка за деня – град, село, светофар, кръгово, ограничения, задръствания, ремонти и пр.. Реших да балансирам по някакъв начин- карах около 1 час по магистралата и около 1 час извън нея с идеята да разгледам и нещо от Португалия….. и така до Порто.
Беше много топло, влизането в Порто си беше сложно, като или ние с ГПС-а нещо не уцелихме правилния заход към центъра или пък просто така си се влиза- някак си стигнах до центъра през стръмни и тесни улички, като на излизане от магистралата минах покрай стадиона на Порто и тъй като се интересувам от футбол, а пък нали и вече карах сам, можех сам да решавам какво да правя и да си променям плановете в движение …. Започвах да усещам и позитивите от соло карането.

Починах, прегледах картите, направих план как да се движа, реших и в кой къмпинг ще отседна тази вечер и реших разходката през Порто да я направя на мотора….. видях на GPS-a на къде трябваше да се насоча и потеглих с включен фотоапарат на врата.

Излизането от Порто също се оказа бавно и тук вече реших, че от тук напред няма да влизам в големите градове…. Губих доста време, през които можех да се насладя на пътя и природата.
Първоначалната ми идея беше да нощувам някъде около Santiago de Compostela, като след това при La Coruna да обърна посоката на движение от юг-север към запад-изток. За деня се очертаваше да направя около 600км – сравнително добър километраж за първия от трите дни, които имах да стигна до мястото на срещата ни с Питър усетих, че бидейки сам – имам добра възможност за импровизация. С Гошо си бяхме говорили за моя маршрут и той ми бе споменал за Fisterra- най- западната точка на Испания, която е и края на пътя на Камино, както и се е смятала от испанците за най- западната точка на континентална Европа. Реших, че от към време имам възможност да кривна леко на запад от посоката която гонех – север/изток. Това е другото предимство да се движиш сам – променяш и решаваш в движение, без да се налага да се съобразяваш с никого, освен със себе си и с настроенията в момента.
Набелязах къмпинг, който ми беше по маршрута, заредих го в ГПС-а и въпреки, че посоката ми беше изток, както ми говореше моя ГПС- завих „рязко на запад“. В този момент, вече се чувствах малко по- удовлетворен от пътуването, тъй като пътя стана тесен, живописен и виещ се покрай морето. Без да знам нищо за пътя на Камино и въпреки, че бях на мотоциклет усещах някаква различна енергия в този момент..... може би от това, че след почти цял ден каране, вече бях излязъл от досадните магистрали и натоварените главни пътища, може би от това, че усещах морето или пък от факта, че за първи път трябваше да пътувам сам – нямам обяснение. Със сигурност съдбата ме постави в ситуация да отида до края на пътя на Камино, без да съм го планувал (а аз наистина планувам повечето си пътешествия до последния детайл), минах въпросния участък така, както го правят пилигримите – сам и без да съм силно религиозен, като че ли усетих една различна енергия в този момент. До този момент не знаех нищо за пътя на Камино, започнах да се интересувам след това, като и целта на този разказ не е да заплавам хората към въпросния път, но може би все пак аз бих се пробвал някой ден…. Може би не пеша….. с мотор ми казаха, че не се брои, но открих, че има вариант и с колело – което към момента ми изглежда интересна опция.

Вече бях доста близо до къмпинга, като в този момент ГПС-а реши да избере някакъв кратък път…. Помислих си, че отклонението от главния път не е добра идея, но все пак бях на по- малко от десетина километра от къмпинга и реших да го последвам – минах през вилна зона, като беше доста съмнително дали щях да премина през нея, но тръгвайки на обратно, вече извън главния път пред мен се откри много интерес кадър…. Отново без да съм имал каквато и да е информация за идеите на пътя на Камина, някак си още тогава усетих идеята, че няма нищо случайно – беше края на деня, бях леко на височина и имах гледка към океана, планината и малка църква точно под мен – уникална композиция.

Настаних се в къмпинга, опънах палатката, бях проверил, че имам време до вечеря и слязох да направя няколко снимки на брега – беше точното време – една идея преди залез…. Нямаше как да изпусна този момент – храната можеше да ме изчака, но този момент не. Къмпинга беше доста приятен, имаше ресторант, WiFi навсякъде дори и в палатката, като ако някой се интересува – ето линк към сайта му: http://campingvouga.wix.com/a-vouga

Вечерях в ресторанта на къмпинга, направих ретроспекция на деня – километрите бяха около 600, бях се отклонил леко от посоката, но пък това си заслужаваше напълно и накрая приятно уморен си легнах в платката:

П.п.
Може би тук е мястота да направя и едно леко отклонение и да споделя и малко повече за това как се навигирах. Като цяло преди няколко години ГПС-а който използвам се развали…. тъй като на мотора използвах такъв за автомобил ми се развали жака за зареждането – може би поради по- големите вибрации при мотора…. тогава реших, че от тук нататък ще използвам само ГПС-а на мобилния си телефон. Първо, че ГПС-ите конкретно направени за мотори са скъпи; второ, че след около 2 години вече всяка техника е технологично остаряла, а пък телефона така и така се сменява през около 2 години и трето, че имайки навигация на телефона и познавайки я добре ми е налична по всяко време и навсякъде. С помощ от приятели, вече имах някаква концепция как да се оправям с телефона, но в началото на тази година малко неочаквано бях предизвикан и мотивиран – в работата ни смениха Андроид телефоните с Айфони…. Поради специфичен софтуер, който трябваше да използваме на тях. Изведнъж нещата леко се промениха и не изглеждаха толкова лесни. Накрая се спрях на вариант да си платя 30евро за доживотен абонамент за Sygic навигация за цял свят, както и 5 евро за приложението Аrchiescampings: http://www.archiescampings.eu/

Много добри приложение, което има база данни от над 30хил. къмпинга в Европа- аз лично съм изключително доволен от него. За Андроид телефоните е лесно- базата данни на къмпингите може да се зареди в ГПС програмата на телефона и готово, докато при Айфона тази система не работи и по тази причина избрах съответните комбинация от ГПС и Аrchiescampings приложението – на приложението има опция да се зареди и директно в Sygic навигацията, а пък и Sygic за Apple беше около 3 пъти по евтина от iGO. Като обобщение мога да кажа, че общо за около 3 седмици останах много доволен от Sygic ГПС-а, като почти не ме подведе никъде….. разбира се, аз съм малко „гърмян заек“ и освен, че имах детайлен план/маршрут за всеки един конкретен ден от пътуването, носих и хартиени карти за всяка една държава и стриктно проверявах всеки един маршрут предложен ми от ГПС-а

Ден втори

За този ден плана беше първо да отида до края на пътя на Камино и след това да тръгна на изток към град Irun – мястото където имахме среща с Питър в края на следващия ден. Идеята ми беше да се опитам да карам стегнато без магистрали, пък ако в движение се налагаше можеше да направя и съответните корекции.

Станах сравнително рано, закусих с част от храната, която все още имах в наличност и зареден с енергия тръгнах към края на пътя на Камино - последното парче земя.....Finisterre. Като цяло, когато гоня голям километраж за деня се движа доста стегнато – спиране основно за гориво и покрай него и разни други неща. В този случай обаче природата и гледките ме накараха да се отдам на друго мое хоби – фотографията, която за съжаление от години не ми оставаше време да практикувам, но просто в този случай трудно можех да подмина:

В този момент започнах да срещам и поклонниците, които днес щяха да достигнат до края на пътя на Камино – Finisterre:

Като цяло не съм набожен, но наистина в този момент благодарение на това място и на тези хора успях някак си да усетя една по- силна и позитивна енергия – за тези хора това беше края на няколко стотин километров преход пеша, за мен беше нещо ново, непланувано и много позитивно.

Достигнах и до самия края на пътя на Камино – както вече споменах, нещо за което към този момент нямах никаква представа, но наистина бях респектиран….. бях отишъл там без предварителен план, Аз и мотора, като въпреки че не бях извървял пеша, някак си и аз се чувствах удовлетворен – бях на 3400 км от вкъщи, бях на път вече 14 дни и бях минал върху мотора голям част от Европа плюс Мароко. Със сигурност не може да се сравнява с това да минеш повече от 500км пеша, но все пак не беше и да съм кацнал директно със самолета.

Имах и добра подготовка за само снимане, както попаднах и на доста фотогенични модели ….. гущера е сниман с твърд палачинков обектив, който няма никакъв зум…. от около 50ина сантиметра

Снимах и с телефона и с апарата…. Мястото е много магнетично, като освен уникалната природа, за това спомага и оставените дрехи и обувки на пилигримите

Противно на ГПС-а, тръгнах към Ла Коруня по възможно най- тесните малките пътища….. бях сам и можех да си решавам и променям маршрута в движение, а конкретно в този момент, някак си не ми се бързаше много, пък и изглеждаше че имам достатъчно време за срещата в Пиренеите.

След това си бях решил да карам само покрай океана – някак си водата ме зарежда позитивно. След Ла Коруня видях табела, която указваше място с гледка и от втория опит успях да я намеря. Мястото беше пусто и леко забутано на около 5-6км от главния път, което пък беше добра предпоставка импровизиран пикник обяд – консерва и няколко лъжици мед за десерт. Между другото за първи път си носех мед на пътешествие – като цяло не е лоша идея. Тъй като меда ни е домашен и се беше захаросал сериозно- вкъщи на водна баня го направих течен и го сипах в едно пластмасово бурканче – около 500-600 мл. – много добра опция е при пътуване…. Няколко лъжици действат доста тонизиращо

Продължавах покрай морето вече в посока запад-изток, като в този ден вече минах пределната точка и с всеки километър вече разстоянието до вкъщи намаляваше. Въпреки, че карах по главни пътища през този ден не платих нищо за магистрала, времето беше едно такова облачно, но пък не ме намокри през целия ден. Най- хубавата част беше, че през цялото време пътувах покрай океана

Подминах Хихон и тъй като деня вече напредваше сериозно, се ориентирах към търсене на къмпинг. Къмпингите, които са качени в ACSI са винаги добри, като намерих такъв в град Ribadesella и скоро вече бях там. Отново къмпинга беше на ниво, като дори имаше минерален басейн, като беше почти празен, тъй като още не е бил сезона. Разходих се с мотора до града – малко и спретнато градче, където се влива река и изглеждаше, като туристическа дестинация благодарение на рафтинга:

Когато се настаних в къмпинга ми казаха, че ресторанта не работи, но ми препоръчаха малко семейно ресторантче през няколко къщи…. Открих го от втория път. Хората бяха учтиви, но не говориха изобщо английски, менюто също беше само на испански. Налучквайки, избрах нещо от менюто…. някак си странно ми беше – някакво вегетарианско и леко пикантно, но пък имаше и яйца и картофи и се получи добре. Хапнах добре и си легнах по- светло: