Grand Routes Des Alps 2014 - ЧАСТ III
Така някъде към 14 часа стигнахме до Арецо (Arezzo), който е един от 12-те най- важни градове на Етруските през древността, впоследствие бидейки независим и след това попада под влиянието на Флоренция. Стигнахме до стария град, който е заобиколен от внушителна крепостна стена, като нашата основна цел, беше да хапнем нещо, тъй като с изключение на един сандвич на бензиностанцията, не бяхме яли нищо, а и нямахме почти някакви хранителни запаси…. тук ударихме греда, тъй като беше неделя следобед- в стария град нищо не работеше, а след като намерихме само едно прилично и работещо заведение в новата част и седнахме, се оказа че то тъкмо затваря, тъй като вече е станало 15 часа…. Сериозни са Италианците, а ние трябваше да продължим гладни….като за спомен са ми останали само няколко снимки
Излизането от Арецо, се оказа сериозно предизвикателство…. не че инфраструктурата е много сложна, но точно в този моменти през града преминаваше някаква колоездачна обиколка и всички изходи на където можеше да се насочим бяха затворени. Пробвахме да ги заобиколим и отново стигахме до затворени от полицаи улици…. добре си бяха свършили работата хората. Въртейки се вече може би около час, спряхме и обсъдихме два варианта, които имахме- да изчакаме обиколката или да търсим тотално алтернативен маршрут….. тъй като имах много подробен атлас, намерихме алтернативен бял път на север и въпреки, че ние трябваше да се движим на запад, решихме да минем по него. За подобни моменти, както и за да се предпазя от наджипиес-ване или пък отказване на техниката, винаги държах да имам и хартиена карта.
Сега като се сетя, че вместо това преживяване сме изпуснали Флоренция, още повече ме хваща яд, но поне пътя през който минахме беше много приятен….. сравнително нисък проход, на върха на който имаше хубаво ресторантче - Antico Posto Di Ristorо. Вече беше към 16 часа и въпреки, че бяхме доста скептични, но бидейки тотално пригладнели влязохме с надежда. Казаха ни, че вече по принцип не би трябвало да работят, но трябвало някакъв дядо щял да празнува юбилей, та по тази причина стоели отворени за частно парти. Примолихме се дали не могат да ни направят нещо бързо за ядене, като явно една жена се смили над нас и импровизирано ни направи по един сандвич, който хапнахме на бързо доглеждайки състезание от Формула 1 в Унгария, с местни Италианци, в което Ферари имаше шанс да спечели, тъй като Фернандо Алонсо беше втори…… ама са малко. Преживяването се е запечатило дълбоко в съзнанието ми- мотори, проход, вкусен сандвич, Формула 1 с италианци викащи за Ферари- Безценно От благодарност към лелката, която ни направи сандвич, пускам и линк към ресторантчето…. този район в Тоскана е наистина очарователен….. ех само да не беше тази Флоренция
http://www.anticopostodiristoro.it/home.html
Тръгвайки си от ресторантчето, минахме покрай Anghiari- отново красив крепостен град, но тъй като вече се бяхме забавили достатъчно го минахме транзит, само с една снимка от пътя:
След това минахме през Sansepolcro, където заредихме за по 10 евро гориво и през San Giustino тръгнахме към Urbino, през един къдрав проход, който много ми хареса на картата - Bocca Trabaria (1049м). Въпреки, че не беше много висок, тъй като тръгвахме от около 300м, денивелацията се беше добра, завоите отличи, асфалта перфектен, като явно по тази причина не ми се е спирало да снимам или да правя снимки в движение, но ако някой минава от там от/за Анкона, пътя си заслужва. Ще си позволя за закача една снимка от Гугъл, за визуализация на този наистина много красив път:
На спускането ни заваля лек дъжд, колкото да ни уплаши и да си сложим дъждобраните, които след има-няма 30ина минути трябваше да сваляме. Пътя беше страхотен, ние гонихме неопределена крайна точка, някъде към морето и така съвсем случайно попаднахме в Urbino…. уникално място, като въпреки че вече беше към 19 часа, решихме да спрем набързо и да разгледаме…. заслужаваше си отвсякъде- скромен римски град, който се превръща в укрепление през Готическите войни на 6ти век, като около 1200 година бива управляван от фамилията Montefeltro, впоследствие преминал през папско регентство, превръщайки го в сериозен център на религията, изкуството и културата. В края на 18-ти и началото на 19 век, както по- голямата част от Северна и Централна Италия, попада под Френско влияние, където голяма част от неговото културно наследство е преместено в Париж или Милано. През 19ти век града е реновиран и подобрен и впоследствие обединен към Италия:
Вече се смрачаваше и се насочихме към къмпинг до морето, който беше част ACSI къмпингите, които бях заредил в ГПС-а. Това е уеб сайт, който е като база данни за къмпинги и препоръчва и оценява такива, като моето впечатление е, че на къмпингите, които са в ACSI списъка, може да се разчита. Имат и опция да се изтеглят като точки за ГПС, ето и сайта в случай, че на някой му е интересен => http://www.acsi.eu/
Ние се насочихме към къмпинг Camping Panorama di Marco Piperno, където управителя на къмпинга ни настани, поръчахме си кроасани за закуска и когато поискахме да платим, той каза че вярва в нас и Господ и можем да платим и утре. След такова доверие, хванахме последните поръчки от ресторанта на къмпинга, който затваряше към 22 часа, хапнахме, пихме по бира и по тъмно опънахме палатките.
Camping Panorama di Marco Piperno => Ancona Ferri
За този ден маршрута ни беше около 80 километра, като управителя на къмпинга ни каза, че ще ни отнеме около 40 минути по магистралата и час и нещо покрай морето. Ако не грешах ферибота тръгваше в 12:30, т.е. не бързахме изобщо. Станахме, когато ни се ставаше, закусихме с кроасаните, които бяхме поръчали, платихме си за къмпинга и си приготвихме багажа:
Тъй като къмпинга се казваше „Панорама“, поинтересувахме се къде е панорамата и дори се разходихме до нея. Ако нещо не се бяхме объркали, „Панорама“ беше силно казано…… от отвесния хълм над морето, някак си между дърветата, имаше видимост към морето:
Разходихме се по диагонал из къмпинга, като впечатление ни направи интересна покривна палатка, която е монтирана като багажник на автомобил в случая френска баничарка, на която и интериора е направен къмпингарски…. Тъй като последната седмица бяхме опъвали и събирали палатките всеки ден, тази опция ни се стори някак си много тарикатска, ниско бюджетна алтернатива на кемпер…… хвърляш нещата в колата, затваряш тавана на колата и газ
Тръгнахме някъде към преди 10 часа с идеята да сме някъде около 11 на ферибота, като тъй като имахме време решихме да не караме по магистралата. За наша изненада трафика беше ужасен, придвижвахме си изключително бавно, тъй като постоянно минахме през различни населени места, кръстовища и кръгови, като в един момент изглеждаше, че можем да закъснеем и подгонихме малко талибанската в трафика- от ляво от дясно, по осовата линия, в насрещното и пр.. Владо водеше, като за тези има няма 80 километра може би направихме повече нарушения, отколкото за цялото пътуване. Като цяло това не е моя стил на каране, тъй като конкретно с мотор, вече ми идва прекалено рисково…… тъй като липсва елемент на сигурност и дори един разсеян шофьор би могъл да те изненада неприятно. В този случай бързахме за ферибота и се движихме в стегната група. Стигнахме на време, малко след 11 часа. Ориентирахме се лесно от къде да си купим билети, като на касата малко се скарахме с момичето. Първо, въпреки че беше обявено в сайта им, не ми признаха студентско намаление, въпреки, че имах студентска карта, тъй като то важало до 27 годишна възраст, ако не греша…. направо си ме обидиха на възрастова основа. Второ, бяхме в „Силен сезон“ (High Season) и цените бяхма най- скъпите през годината- отново на сайта им бяха обявени 120 евро за мотор + човек на палубата. На нас ни взеха по 150 евро на човек, като другите 30 евро бяха 2х15 Евро такси, за връзване, отвързване и не знам си още какви услуги по товаренето на моторите. Спорихме няколко минути, като накрая си платихме пълната сума…… гръцка им работа. Последно питахме в колко часа трябва да сме там, отговориха ни минимум 30 минути по- рано и поглеждайки се часовниците, решихме че нямаме време и се запътихме директно към зоната за товарене, където се наредихме най- отпред:
Като цяло, почти нямахме никаква храна, като Владо предложи да се разходим до Анкона да купим нещо, но аз като будна съвест и тъй като нямах никакъв опит с фериботи, го разубедих…. точно бяхме платили по 150 евро, сега оставаше да изпуснем и ферибота….. оставаме и чакаме. А жегата беше невероятна, много топъл ден, с моторите бяхме на слънце и поне аз изгорях качествено. В един момент отидохме на сянка в нещо като открита чакалня, а фериботът ни така и не се виждаше. Владо не издържа и пеша излезе от пристанището да потърси бира, като аз щях да му се обаждам, ако трябваше да тръгваме. Върна се с две големи ледени бири х 750мл, като той неговата си я отвори веднага за да не се стопли, а аз реших моята да я отворя на кораба, тъй като малко рано ми идваше да пия бира по обед. Така отново зачакахме, като ферибота закъсня с пристигането само 2 часа и половина- Гръцка им работа…. Дано да не обидя някой
След това закъснение, последва разтоварване повече от час…..направо не можех да повярвам, колко коли, камиони и автобуси излязоха от търбуха на този ферибот. Така вече закъснението стана над 3 часа. Маршрута беше до Патра през Игуменица, имаше и ред на товаренето, като първи влизаха тези за Патра в ред: коли => мотори => тирове:
Следвайки тази последователност, ние влязохме предпоследни, като докато чакахме да се натоварим много силно впечатление ни направи един немец с Харлей и със спътница, който сигурно беше качил повече багаж от нас . Не знам как караше, за гледане на уредите, въобще и не коментираме….. което показва, че когато има желание, винаги ще се намери и възможност …… шапка му свалям
Натовархме се благополучно, настанихме се на завет на палубата, като до нас една двойка френско говорещи, дори си опънаха и палатка и само чакахме да тръгнем….. закъснението беше около 4 часа….. Гръцка им работа
Заради тази гръцка работа, бяхме гладни и жадни, като последните ни общи запаси, бяха една консерва, едно пакетче бисквити, бирата която си бях оставил за кораба и почти 500 мл. уиски с което си бяхме тръгнали от България и почти не бяхме отваряли.... и аз не знам за какво го нося това уиски всяка година, като всеки път си го връщам почти всичкото
След толкова чакане, тръгването си беше цяло събитие:
Разходих се из кораба, като някои дори бяха с домашните се любимци и направих последните си снимки за днес:
След като вече си го изкарах на гърците, като за първо мое пътуване с ферибот, изживяването беше доста позитивно. „Местата“ на палубата ни бяхме добри, тъй като бяхме на завет, гледката на морето, както вече бях споменал по- горе ме зареждаше позитивно и имахме възможност да си починем малко от карането, като същевременно минахме не малко километри. Хората, които се бяха настанили в ресторанта и кафетата, по някое време през нощта дойдоха да спят на палубата, тъй като може би ги бяха затворили. Ферибота се движеше бързо, беше приятно, като дори успяхме да дремнем 4-5 часа.
Igoumenitsa => Thessaloniki => София
Последния ден, беше по- скоро тривиален- някъде около 9 и нещо пристигнахме в Игуменица, като преди това посрещнахме изгрева над Албанския бряг и минахме покрай о. Корфу и си го набелязахме в To Do листата:
От Игуминица до Солун вече бързахме да се приберем и минахме по магистралата, която за моя изненада се оказа нещо уникално- тунел- мост- тунел- мост до припадък, като в един момента пътя отиваше някъде около 2000 метра. Така както вече ги подкарах Гърците, очевидно добре са усвоили Евро програмите. В Солун, спряхме да хапнем в любимо мое заведение в центъра- Гръцка салата, Октопод и тиквички. И тъй като за последната година бях ходил до Солун почти всеки месец, от там обратно до вкъщи почти на авто пилот:
Тук може да се отклоня леко и да спомена, че през Октомври с група Приятели – Рени и Свилен, Емо Герчев, Дарин и Аз, направихме въпросното пътуване до о. Корфу, като ще използвам повода да мотивирам Емо да опише пътуването…. Емо, Приятелю, хем ти е ред, хем ти се пада, пък и вие с Дарин карахте най - много, тръвайки от Варна, карайки Солун - Игуменица, почти без магистрала, включително минахте и през Метеора и Охридското езеро, т.е. имаш най- много какво да споделиш Пък и както започнах, така и ще завърша, че е нужно съпричастие за да се поддържа енергията – Нека Силата бъде с теб! Ако, обещаеш да довършиш темата, аз може да започна с една откриваща тема и пост, за това как планувахме пътуването в Гърция….. тук ще отбележа само една обща снимка и обещавам да не публикувам тази, на която караш БМВ
В заключение може да конспектирам, че това беше едно невероятно пътуване, предизвикано от покупката на мечтан от мен мотор, което започна с кола, такси, самолет, влак, мотор и завърши с кораб. С това пътуване успях да съчетая страстта си към пътешествията, моторите, фотографията и същевременно да бъде споделено с Приятел! Тук искам да използвам възможността да Благодаря и на Владо за подкрепата и приятна компания. Аз съм силно изразен екстроверт и като цяло не бих пътувал сам, въпреки, че в този случай би ми се наложило, тъй като вече имах самолетен билет и беше наложително да докарам мотора.
Щастлив съм още, че въпреки напрегнатото ежедневие, успях да опиша и споделя това пътуване, тъй като наистина смятам за важно, че за да получиш, трябва и да дадеш. За мен това беше повторно удоволствие и сега пак ми е малко тъжно, че отново свърши, но пък всеки край е нова начало, така че продължаваме напред с планове таза година . Също така искам специално да Благодаря и на хората, които се включиха в темата и ме мотивираха да довърша започнатото и не на последно място да Благодаря и на всички Колеги и Приятели, които прочетоха този мой пътепис, съставен от над 10 хил. думи. - Надявам се да ви е харесал!
С пожелания за много безаварийни километри и приятни емоции!
Асен