Камино и Пиринеи 2016 – Едно незабравимо пътуване 3в1 - ЧАСТ III
Ден шести и седми… досадното връщане на обратно
На следващия ден след като закусихме с Питър си взехме довиждане и се разделихме….. всеки към вкъщи – аз на запад, а той на север.
Крепостта на Carcassonne доста ме беше впечатлила предишната вечер и реших да мина да направя няколко бързи снимки отвън.
От тук нататък имах около 2300 км до България, като идеята беше да се прибера по най- бързия начин. Карах с около 130 – 140км/ч по магистралата и през няколко часа спирах за гориво, при пробег около 300км с един резервоар.
Доста сериозно взех да отмятам километраж, като дори след няколко резервоари ми мина леко еретичната идея дали няма да мога да се прибера наведнъж до България. Докато си карах по скучните магистрали с такива мисли в главата, изведнъж взех да се появяват табели Saint-Tropez 30км – реших, че не е много разумно да се напъвам с подобно дълго каране и рязко отбих от магистралата. Въпросните 30 км в едната посока ми костваха около 1 час, докато достигна Сен Тропе, там прекарах около час и после още толкова на обратно, т.е. отклонението ми костваше някъде около 3 часа общо, но пък да мина на 30км от града на Луи дьо Фюнес и да не се отбия някак си ми се струваше като престъпление.
След като слязох от магистралата някак може би подсъзнателно пейзажите взеха да ми напомнят за Полицая и полицайките и започнах се оглеждам за някоя монахиня в стар Ситроен кабрио.
Колкото повече стигах до крайбрежието, толкова трафика ставаше по-сериозен, като след доста магистрални километри, реших да не опитвам да се боря с него, а просто да се пусна по течението.
Стигнах до Saint-Tropez, като паркирах на самото пристанище. Исках да разгледам пристанище и ако е възможно да намеря полицейското управление на полицай Крушо. Още с паркирането ми стана ясно, че днешното Сен Тропе, реално няма нищо общо с романтичното градче от филмите с Луи дьо Фюнес. На пристанището бяха паркирани екстравагантно скъпи яхти на руски олигарси, а пък наследниците на полицай Крушо охраняваха яхтите за да не бъдат обезпокоявани техните собственици…. малко тъжна констатация.
Впоследствие вкъщи видях, че явно е влязъл някакъв боклук във фотоапрата и от известно време имаше някакво малко петно в горния ляв ъгъл, камо може и по тази причина фокуса на някои от снимките не беше както трябва и снимките от телефона изглеждат една идея по- добри.
Имаше доста добро обозначение за Жандармерията, като се върнах при мотора, облякох се и реших само пътьом да мина покрай Полицията и да си направя една снимка за спомен.
Тръгнах си леко натъжен, че вече Saint-Tropez няма нищо общо с романтичното място от старите филми, като на излизане спрях да направя няколко снимки на залива с идеята, че може би той не се е променил:
След като изминах обратните 30 км до магистралата за около час, продължих с позната концепция….. 130-140км/ч и спиране през около 300км за гориво. От Франция влязох в Италия по маршрут, който горе долу вече познавах от прибирането ни от Route des Grandes Alpes преди няколко години, както и от захода ни от Геноа за Мароко от това пътуване. Градовете си вървяха – Ница, Генуа, Пиаченца, Кремона, като само от време на време сменявах магистралите. Докато бях на мотора всичко беше наред, но някъде около Кремона при поредното зареждане след като слязох от мотора едвам не го изпуснах от място - брояча за днес беше около 1000км, деня беше към края си, като вече осъзнах че съм доста уморен и най- правилното решение е да се ориентирам към нощувка. Прегледах къмпингите в района, като идеята ми беше да се опитам да намеря нещо възможно най- близо до магистралата за да не се налага да се отклонявам много. Харесах си южния бряг на Lago Di Garda и тъй като на първия къмпинг нямаше свободни места, за моя радост точно до него имаше друг къмпинг, където се настаних. Имах известни дискусии с жената от рецепцията – защо ще оставам само една нощувка, при положение, че съм попаднал на едно от най- красивите места в Европа. След като и обясних, че имам идея на следващата вечер да си спя у дома в България …. Вече съвсем я учудих жената….. На въпроса й, ама то не е ли много далеч, отговора ми беше, че всъщност е само на около 1200км. Явно вече ме прецениха, че не съм съвсем нормален и престанаха с увещанията да остана по- дълго.
Мястото наистина беше много красиво – на брега на езерото, което е в подножието на Алпите. Настаних се възможно най- близо до водата, опънах си набързо палатката, като успях дори да се изкъпя в езерото и да изям една пица и едно джелато в ресторанта.
На сутринта направих няколко сутрешни снимки на изгрев, събрах си експедитивно багажа и тръгнах необратно. Докато карах си правих отново рекапитулация за цените на магистралите в Италия и отново същия извод – грубо по около 1 евро/10км…. Можете да си сметнете, колко ми струваха магистралите при пресичането на Италия – около 600км.
Веднага при влизането в Словения спрях за да купя винетка и да заредя, тъй като така бях сметнал нещата, тъй като бях на лампа с идеята да сипа малко по- евтино гориво. Около Любляна спрях да обядвам и през скучната хърватска магистрала и разбитата сръбска такава, като гледам снимките, някъде около 11 вечерта вече си бях в гаража.
На следващия ден разбрах, че реално съм се прибрал само едни ден по- късно от групата, която тръгна да се прибира по- възможно най- краткия път от Лисабон с фериботи от Барселона до Чивитавекия и след това от Бари до Дурес за да избягат от дъжда, който и аз някак си успях да размина.
Ето и синтезирана статистика за цялото пътуване: България (София) – Италия – Мароко – Испания – Португалия – Испания – Пиренеите – Франция и обратно:
9200 км => 19 дни => 4000 лева.
*19 дни
6 нощувки в хотели (Белград, Милано, Танжер, Ирун, Sarrancolin, Каркасон)
2 нощувки на ферибота Генуа - Танжер
1 нощувка на диво в Мароко до пустинята
1 нощувка в една сърф комуна в Мароко до океана.
и 9 нощувки на къмпинги.
**4056 лева ТОТАЛ (като това включва и цената за ферибота Генуа – Танжер, която платихме още през януари).
Този път мисля, че разходите ми са засечени до стотинка, тъй като знам с какви пари (в евро/кеш) тръгнах и с какви се върнах (изхарчени 1430 лева), знам точно колко са ми разходите през кредитната карта (2200 лева), както и цената на ферибота Гануа- Танжер с включена храна (426 лева).
Тъй като вече някак си традиционно завършвам пътеписите си около 1ви януари – може би най- правилното изречение за завършек в момента ми се струва:
ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ….. НОВА ГОДИНА, НОВ КЪСМЕТ!