Турция, Грузия, Армения - мототрип 2017

Още през пролетта на тази година, когато планирахме лятния трип с Гошо, зяпайки из гугъл мапса и водейки разговори от типа:

Е: - В Армения маршрута първо през град Ганджа и после през град Кур или обратното?
Г: - Редувай ги
Е: - Включвам и Гош, тематично.
Е: - Накрая ше ни излезе късмета.. Пичковани
Г: - Ехааа, някоя аремнека с големи вежди рунтави...
Е: - Едновежда  ...ма пък коняка ше е хубав
Г: - Така говорят.. за секса ще установим още при град Кур.. на Пичковани да не се окажем снахи
Е: - Да наблегнем на Ганджа, м?
Г: - Има логика
Е: - Поне да сме убави булки
Г: - А не, мерси
Е: - Рошка също е наоколо ??
Г: - Нямам коса... по главата поне, ще пропусна май
Е: - Ако, беше квартал на Пичковани щеше да е култово
Г: - Верно.. а в Кур направо ще е върхът
Е: - Ха! има Веркхная Балкария
Г: - Има много работи явно

беше ясно, ще е забавно пътуване типично в наш стил - странни идеи и маршрут, непукизъм и дори леко хаотично. Но, за съжаление плановете не са това което са. По ред причини, кои от кои по тривиални и досадни, групата от четирима души се стопи до двама в деня на тръгването. Аз и Ицо от задругата на еленските рокери а.k.а. Бай Харизон. Това въобще не попречи да се съберем голяма група вечерта преди пътуването и да си спретнем купон 2в1 - посрещане на джулая в комбо с подобаващото ни изпращане. Вече беше решено и потвърдено в 5:30h на 1.07.2017 - старт. Място на срещата - Варна, Лук Ойл-а на изхода за Бургас. Всички бяха точни, лека закуска, кафенце, цигарка, първа и газ.

И така с Бай Харизон тръгнахме ние от Варна през Бургас за Кавказ.

Поради ранния час, трафикът беше рехав, времето сравнително хладно и бързо стигнахме спирка No1, Лук Ойл-а в Бургас. Няколко снимки, поредното кафе и отново на път.

След около час вече бяхме на Лук Ойл-а на границата с Турция (тия от Лук Ойл, ако четат няма да е зле да дадат някой лев за рекламата) там вече бяха пристигнали и останалата част от изпращачите.

Заедно с тях е била и друга група от трима моториста тръгнали по същия маршрут с които не успяхме да се засечем и там и в последствие по пътя. След кратко матине и още няколко снимки за спомен беше време да започнем пътешествието по същество.

Целта за деня - гр.Сафранболу намиращ се на около 700km след границата. Сравнително бързо преминахме през КПП-тата... за около час. Сравнително бързо защото на излизане от Турция ми отне около три и половина часа, но за това по нататък. До Истанбул всичко вървеше по план, магистрално, около 37градуса, никакъв вятър. С една дума - кеф.

С влизането в града нещата силно загрубяха. Вече бе около 13h по обяд, трафика ужасен и температурата 40+ градуса. В трафика се усещаше като 50. Бяха ме предупредили за ситуацията и ми казаха да карам в аварийната лента за по-бързо измъкване. Да, ама не! Там имаше кипнали от жегата коли и да се върнеш в трафика е почти толкова трудно както и да караш в него. След половин час мъки казах на Ицо да се натискаме повече и нещата малко потръгнаха, получи се нещо като гигантски слалом с мотори. И точно когато се зарадвах, пред мен между колите прибяга едно дете нарамило стек минерална вода, нямах време да се стресна. Вниманието ми бе изцяло да уцеля затварящата се пролука между кола и бус. Тази случка изцяло обясни десетината стека с вода на осевата линия които ме изненадаха не след дълго. После се появи и един с гевреци, кое се продава по-добре, не знам. Вече с огромно нетърпение и на ръба на нервна криза чаках да минем моста и да спрем. Всичко ми вреше, на мотора също. Табелата Welcome to Asia ми възвърна оптимизма, малко остава. Спряхме на първата сянка голяма колкото цигарена кутия и веднага почнах да събличам всичко и да се поливам с вода, Ицо също.

След около минута до нас спря мерцедес който кипеше отвсякъде. Дядката който го караше изглеждаше доста отчаян. Видя ме с водата и дойде да ме моли да му дам. Помислих си, горещо е може да е много жаден, ще му дам. И докато вътрешно се гордеех с постъпката си, оня изтича до колата и я наля всичката в радиатора. Първата ми мисъл беше дали ще се отърва, ако го хвърля от моста, да се еба в услужливия... а, Ицо разбиращо се хилеше отстрани. Поседяхме още малко да довърша фаса и поуспокоя и тръгнахме. След Сакария стана леко планинско и температурите паднаха до поносимите 36 градуса. Някъде към 19h пристигнахме в Сафранболу. Свилен (единия от отпадналите) беше запазил стая в къща за гости, където щяхме да спим. Къщата както и целия град беше с типичната за България възрожденска архитектура.

След като се поосвежихме и починахме, се отправихме на вечерна разходка.  

Град Сафранболу (Safranbolu) се намира на около 90 км. от Черно море. С древна история и забележителна архитектура, превърнала го в една от най-интересните туристически дестинации в района. Известен е като производител на най-качественият шафран в света, откъдето произхожда и името му. Заради съхранилото се велико минало в голяма част от постройките в центъра му, историческата част на Сафранболу е включена през 1994 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Ден втори

Презаредени и в отлично настроение, след сутрешното кафе и закуска отново поехме на път. Целта за деня - неясна. Искахме да стигнем възможно най-близо до границата с Грузия, естествено без да се тормозим излишно. След лек фалстарт с БМВ-то на Ицо потеглихме с приповдигнато настроение. Тъкмо бяхме започнали да се размазваме от кеф по готиния път и природата наоколо, гледам табела "Traffic control" и докато асимилирам тази информация насреща жандармерист с автомат ми сочи да отбия. Брех! Давам десен мигач отбивам в банкета, пускам стъпенката и тъкмо да сляза реших за по-лесно направо да полегна с мотора на земята, все пак оня беше с автомат. Той като видя, че имам желание ми даде "Остави!" и да продължавам. Тръгвам и в слушалките чувам коментар от Бай Харизон "Щом баце Емил видя жандармата с автомата веднага тръгна да ляга на земята" ...  ми... така съм гледал по филмите. От тук натам във всеки град на входа и изхода имаше жандармерия, на някой места с доста сериозно въоръжение. Никъде не са ни правили проблем, по скоро ни се радваха и ни поздравяваха. За цялото пътуване ни спираха общо три пъти, ако не бъркам. Града за нощувка се оказа Юние, нямахме резервация и се наложи да търсим къмпинг или хотел. Малко преди него видях много добре подреден къмпинг, веднага мигач и спираме отпред. Докато свалях каската излезе един въоръжен пазач и ме пита какво търся. Казах - къмпинг, той - тук не е къмпинг. И ни прати да си ходим, докато се обличах наново се огледах по-добре, заприлича ми на детски лагер... имаше големи групи деца щъкащи наоколо. И много камери... и висока ограда, както и да е, продължихме напред по съвета на един наш известен боксьор. Последва отказ и в две къщи за гости, след това аз отказах офертата в хотел - твърде скъпа. Предполагам собственика си го връщаше за това, че го събудих. Почти съм сигурен, че беше такъв, защото някак си не ми се вижда логично да си рецепционист да не говориш никакъв друг език освен турски и да спиш в стола под собствения си портрет с размери метър на метър и петдесет. В следващия успяхме, малко хотелче на брега на морето, цената много добра, стаята също. Не губихме време, разхвърляхме багажа, натопихме краката набързо в морето и директно в ресторанта да вечеряме.

Изненадаха ни доста приятно, освен вкусна храна сервираха и бира.  Хапнахме, пийнахме и по леглата.

Ден трети
Станахме сравнително рано, за сметка на това се мотахме дълго докато се оправим и закусим. Плана за деня - манастира Сумела, близо до Трабзон и спане възможно най-близо до Грузия. Километрите не бяха много, но се очакваше да загубим около 2-З часа на Сумела и мястото за нощуване отново беше Х.  Да кажа и няколко думи за пътищата в Турция.... е, няма такива пътища. Междуградските са еднопосочни, две ленти плюс аварийна, разрешената скорост 110km/h. Асфалта и виражите на завоите са перфектни. Много често има камери за скорост, но са прилежно оповестени със знаци и пътна маркировка. Няма бариери и гишета за тол такси, отчитат се електронно. Купуваш си карта с чип HGS от някой техен офис или бензиностанции на Шел, поименно и с регистрационния номер на МПС. На местата за таксуване има ограничение 50km/h камери за скорост и датчиците за отчитане. Предполагам, че картата трябва да се държи на видно място за да се чекираш. Моята седеше в джоба на якето, а то в топ касата. Друго което ми направи впечатление на всички бензиностанции записват номера на мотора и тогава зареждат гориво. На някой от тях даже искаха да сляза от него за да заредят. Освен това навсякъде кипи огромно строителство и облагородяване, ама огромно. Цели градове никнат в пустошта, с градинките, парковете и всичко което се полага за един средностатистически град. Направо се стъписах когато видях три тир-а цистерни един след друг, да карат бавно и да поливат градинката между платната, буквално в насред нищото... най-вероятно реакцията ми се дължи на това, че тук съм виждал само по един да върши тая дейност. Та... караме си ние покрай морето, наслаждаваме се на гледките, бъзикаме по разговорните - идилия.

Малко преди Трабзон с мен се изравнява едно новичко наточено бяло Сироко III, с тъмни прозорци и лилави лети джанти. Класика. Отваря се предния прозорец, шофера си изпъва ръката и почва да отброява с пръсти 3, 2, 1. За десета от секундата ударих две надолу, работата явно ще е сериозна. И тъкмо да изпъна всичките налични коне на строма гледам оня ми подава нещо. Хм! Изравняваме се отново и от втория път успях да взема нещото, оня даде един лайк и се оттегли. После видях, визитка с адрес на магазин за мотори и гуми. На Ицо не му даде, не знам заради мотора ли, що ли.
На влизане в Трабзон на GPS-a ми му стана твърде горещо и реши да си вземе почивка. Жегата си казваше думата. Остави ни да се мотаме и питаме за пътя до манастира. След сравнително малко объркване и няколко инфарктни ситуации в трафика уцелихме правилната посока за манастира. Пътя прекрасен, нов асфалт, планинско, завой след завой... мечтата на моториста.

Стигаме до бариера, 6 лири вход и уговорка, че манастира е в ремонт и може да го видим само отвън. Влизаме, тъй и тъй сме стигнали до тук. Спряхме в подножието на Сумела няколко снимки за спомен, цигара, вода и магнитчета от сергиите.

Беше станало към 16h и след малко чудене да търсим къде да спим наоколо или да продължим, резултата беше бак то дъ роуд. Към 19h и малко преди Хопа, намерихме хотел.

Съдържателя изглеждаше лайк а криминал, мазен и с отрязани пръсти на дясната ръка. Успя да ни склони с прилична оферта, стая с изглед към морето, закуска включена в цената и фрий интернет.

Ден четвърти
Станахме рано, закусихме и тръгнахме, всичко вървеше по график докато не стигнахме границата с Грузия. Първо имаше проблем със системата от турска страна, после с мен - пак от турска страна. Седим си ние кротко и си чакаме под един навес на сянка да тръгне системата. Гледам един мотор се провира между колите и спира до нас. Оказва се баба ти Суза тръгнала от Англия за Грузия. Мотора F650GS с малка топ каса. Тя преметнала една чантичка през рамо... за сетен път се убеждавам, че една "дебела" кредитна карта отлично покрива липсата на багаж. Граничаря ни вика. Системата тръгнала, аз кавалерски тръгвам преди бабата. Първо гише - Ок, Второ гише - Ок, Трето гише - Ок, Четвърто гише - Йок! Компютъра каза X-Ray. През това време "баба ти" и Ицо преминаха успешно в Грузия. Мятам викам, неможахме да се разберем с Ицо, ще чака няма начин. Връщам се на предното гише и му викам на оня
- Х-Ray - демек, връщат ме за проверка на рентген - оня невярващо:
- С мотора?
- Мхмм - отговарям аз
- Отивай в блок "D" отивам аз, там един седи и ме гледа
- X-Ray? -  Мхмм, потвърждавам аз.
Почна се едно писане на документи, аз да не скучая през това време се топя зверски в мото дрехите. След около 15мин...
- Отивай на гише 7
Отивам аз, друг ме праща при офицера на гише 5. Завличам се до там слаломирайки между автобуси и коли с мотора. Няма никой. Паля цигара и чакам някой да дойде. Идва един иска ми огънче, пушим. След известно време ме пита:
- X-Ray?
Аз със дежурния си отговор:
- Мхмм - той:
- Е, ся да си допуша цигарата и ще ходим. Аз ще карам отпред с патрулката ти и един камион след мен.
- Къде ще ходим, далеч ли е? - питам аз
- Не, в Хопа на 20км от тук...
Ебаси, прималя ми. Качва се в колата пуска бурканите и тръгваме, за секунда се почувствах ВИП докато колите и автобусите се бутаха да ни направят място. Стигаме в промишлената зона на Хопа на някакъв док до морето, сянката е само във фантазиите ми, температурата около 37 градуса. Там около 20 тир-а опашка.
Оня ми вика:
- Нареждай се тука и като минеш се връщай на границата. И си тръгна.
Да бе ще чакам, газ и най-отпред. Минавам рентгена, и ме пращат в съседните фургони за оформяне документите. Отивам там, един дебел ми гледа талона на мотора и цъка, леко се притесних. След няколко минути седене го питам:
- Ок?
Оня:
- Тц!
Е, ся вече се притесних сериозно.
- Идвай с мен! - Тръгвам. В следващия фургон. Там друг, тоя му каза нещо на турски и ми хвърли талона на бюрото му. Оня и той почна да гледа и цъка.
Аз пак:
- Ок? - поглежда ме, погледна талона и ми го връща.
- Ок!
Вземам си талона, първа и газ. Карам между камионите и си мисля, тия ся дали ме гласят нещо. Да се върна на границата и там да ме онодят качествено. Стигам портала от който влязох, излиза полицая и ми вика:
- Не от тук, на другия край отивай - Офффффф взе да ми писва сериозно.
Намирам изхода на другия край на дока, и там на бариерата
- Дай си талона - Давам го аз и пак цъкане... налегна ме апатия вече.
- Ок? Питам аз.
- Ок! и ми го връща.
Почвам да свиквам с мисълта, че на границата вече ще гризна черешката на тортата. Стигам там, отново пререждам всички, на първото гише атакувам директно
- Х-Ray - оня ме поглежда
- Минавай.
Второ гише
- Х-Ray
- Минавай.
Трето гише
- Х-Ray
- Oтивай в блок "D" ...почна се, мисля си вече аз.
Отивам същият дето ми писа документите пуши отред, поглежда ме и с жест ми показва "да си доизпуша цигарата"  ... а, пуши си, аз не бързам. Бъркам вадя си и аз, той ми дава огънче. Пушим и мълчим, все едно се знаем от 100 години. Той изпуши, тръгна да влиза и ме поглежда, аз със същия жест "да си доизпуша цигарата" Влизам давам си талона и паспорта, сядам на един стол с нагласата поне до вечеря да седя там. Тъкмо се разположих удобно и ....
- Готово, отивай на гише 5 - ти да видиш.... каква изненада.
Отивам там, дежурния ми гледа документите и ме праща на гише 7.
- Трябва ли да се въртя с мотора? - питам аз.
- Не, може и пеша да идеш. - олекна ми.
Отивам на гише 7, давам си документите, два печта и аре бегай пак на пето. Офффффф... Отивам на пето, ама те се сменили и вътре седи един шушляк и ме гледа
неразбиращо. Почвам да обяснявам - Х-Ray, гише 7, 5, Хопа, Х-Ray бе! Анадънму!? Блок "D"...  присветна му
- Х-Ray?
- Уцели!
- Къде ти е мотора?
- Ей там - соча аз
Погледна ми документите и каза да изчезвам. Отивам на последното гише преди Грузия, следва многозначителен оглед - мотора, мен, мотора, мен, после и документите.
- Х-ray, a?
- Да бе, нали ти ме прати, тъпак! - сигурен съм, че го казах на глас.
Удари печата, върна ми докуметите и ме пусна. Загубиха ми три часа и половина, на мен ми се сториха поне пет, на Ицо около седмица чакане. Тръгвам и гледам Ицо насреща ухилен до ушите и ме пита:
- Айде бе баце, кво стана?
- Мани-бегай после ше ти кажа, дай да пия вода.
Паля поредната цигара на ничия земя, и си мисля, сега, ако стане и от Грузинската страна така, вече ще се гръмна. За огромно мое, предполагам и на Ицо щастие всичко мина бързо и безпроблемно.

Обменихме пари при чейнчаджиите на границата и право в Батуми. Първоначално помислих, че са ни закърпили в курса, но като сверих в Батуми разликата беше съвсем минимална. Спряхме близо до крайбрежната да хапнем хачапури и да въведа в GPS координатите на къщата за гости които ми беше дал един приятел.

Намерихме я от първия път. Традиционна дървена къща малко след града. На два етажа, чисто и съвсем семпло. Цена 15 лари на човек (около 10лв), устройваше ни идеално за една нощувка. Хазаина Бай Илия, доста се зарадва като разбра, че са го препоръчали.

Разхвърляме багажа, освежихме се, отморихме и отидохме на разходка в Батуми. Оказа се, че точно под къщата е спирката на маршрутката и за жълти стотинки ще ни закара. Съобщих на Ицо, че ще ходим с автобуса и че не ми се водят излишни спорове и той се съгласи.

Батуми е столица на Аджария, югозападна Грузия. Разположен е на брега на Черно море и е с население около 150 000 души. Възниква на мястото на крепостта Тамарисцихе, разширена в град през 10-ти - 13-ти век. Известен е под името Батоми. Споменава се в изворите от 4-ти век. Археологическите разкопки, проведени на входа на града край река Королисцкали, доказват, че първите поселения тук са възникнали в края на 3-то — началото на 2-ро хилядолетие пр. Хр. и местното население е имало тесни търговски връзки със съседните народи. Всичко това е според Уикипедия.

Половин час след това времето рязко се развали.

Кафенце с непознати

На заден фон централно е "Кулата на азбуката" висока е 130 метра.

8 метровата стоманена скулптура е разположена на крайбрежната алея. Двете фигури пресъздават историята на мюсюлманското момче Али и грузинската принцеса Нино от известен роман на азербайджанския писател Курбан Саид. Статуите започват да се движат всеки ден точно в 19:00 ч., сливат се в кратка прегръдка, но след това просто се разминават. Движението трае около 10 минути.

На прибиране ни заваля, по-късно през ноща се изви и сериозна буря с гръмотевици и проливен дъжд. Това окончателно промени плановете ни за следващия ден.

СЛЕДВА...

<< Пътеписи | Турция, Грузия и Армения - мототрип 2017 Част II >>