Balkan adventure therapy tour 2014
Balkan adventure therapy tour 2014
Мотолетопис. Другата гледна точка...
И така всичко започна преди долу-горе месец, когато презентирах на Гошо (go6o) идеята си за мотане из Европата и гледане на замъци, крепости и др. в тоя дух. Не остана доволен, далеко му се виждало. Искал диво, баири, каменяци, офроуд. И леки намеци за Албания. Първоначално срещна пълното ми съчувствие и толкоз, но в последствие приех идеята и реших да се поогледам наоколо и да видя къде да се забием. С Гошо се знаем от години и знаех, че каквото и да измисля като обиколка нямаше да го впечетли или притесни. Прицелих се в Гърция и дълбоките и планини като начало. После разводних с Албания и Македония. По взаимно съгласие добавихме Черна Гора, Хърватска, Сърбия и прибиране през Румъния за десерт. Като го погледнах на картата 8 държави егаси…. Тук някъде трябва да отбелжа, че третия от групата, кой аз не познавах до сега Ицо, ми беше писал с огромно желание да идва с нас по Европата. Писах му овреме, че маршрута е тотално обърнат на 180 градуса и вместо културен туризъм като види новия маршрут най-вероятно ще получи културен шок. Все пак да замениш Прага с Тирана… В крайна сметка човекът се съгласи и групата се заформи. Обявихме дата на тръгване 6.07.2014 за мен и Ицо. Гошо с неговите организации не беше ясен до последно кога и с какво ще пътува, нормално за него. По тая причина решихме, че ще се чакаме директно в базовия лагер. Хижа в планината Дзумерка в Гърция. Или както пише на сайта им: Once in Pramanta: Towards Melissourgoi, turn off at Ag. Paraskevi Monastery. 3 km unsurfaced road to the refuge.
На 7.06.2014 там, толкова.
Ден 1
Тръгването.
Станах сутрина по-рано с идеята така и да тръгна. Имах уговорена среща с един приятел който реши да дойде да ме изпрати до някъде, и да се повози на новия си мотор. Но преди това трябваше да идем до църквата, където дядо Поп да благослови машините и нас. Някак си нетипично за мен закъснях с около 15мин за срещата с дядо Поп. Той от своя страна закъсня с поне още толкова. В последствие целия ден така си и замина. В закъснения. Времето напредваше и решихме да тръгваме, и тъкмо запалихме и той дойде. Даде ни благословията си, освети моторите и тръгнахме. Крайната цел Златоград, преди това имах среща с Ицо на една бензиностанция в Стара Загора. Нали трябваше да интерсно обърках пътя още в началото. Бързо се оправих. Стигнахме до “петолъчката” и моя прител реши, че достатъчно ме е изпратил. И се прибра. Преди това доста убедително ми предложи да не се качавам на магистралата до Ст. Загора. Голяма скука, имаш време кво се чудиш? Ще минеш от тук после там и си готов. Съгласих се и не след дълго се озовах в Ямбол. Хем си го знам, че е в състояние да се загуби и на връщане от магазина… тоя път беше убедителен, признавам. Пристигам в Ямбол и телефона ми звъни Ицо отсреща:
“- Кво стаа колега до къде си ?
- Аз: Ми… в Ямбол съм, ама ей сега ида… (има няма 100км до Ст. Загора)
Мълчание
- Аз: Отдавна ли чакаш?
- Ицо: около 2 часа
- Аз: Мълчание… ида, ида ае чао”
Пристигам със около 3 часа закъснение и на грешната бензиностанция, звъня му да му кажа, че не е на правилната бензиностанция и го чакам да дойде. Намерихме се накрая, пия кафе, ям сандвич и зареждам гориво. През това време той ми разправя Елена-Ст. Загора около 100км малко над 4/100 разход, Еееее!!! От сега ли почваме със заяждането!? Very Happy До Златоград нищо интересно, път. Малка почивка след Кърджали и отново по моторите. Пристигаме към 18ч. Настаняваме се в една къща за гости, разхвърляме багажа, душ. Аз реших, че трябва да си оправя Скотойлера, че нещо не маже качествено. Следва разглобяване, сглобяване, изливане и наливане на маслото, поне 5 пъти. Накрая зарязах и отидохме да се разходим и хапнем. Бирите бяха от мен, нали трябваше да замажа очите на Ицо за голямото чакане Very Happy
Ден 2
Гърция.
Алармата ми звънна в 8ч, Ицо вече беше станал. Приготвихме багажа, лека закуска, пихме кафе и тръгнахме. Днешната цел: базовия лагер в планината. Заредихме баките и газ. Имах лош спомен от бензиностанцията на Петрол в Златоград от миналата година, затова заредихме на друга. Проблем нямаше. На граница лека проверка, предупреждение за тясния път, толкова.
По-късно спряхме в Кавала да дозаредим, че се качваме на магистралата и не ни се губше време после да търсим бензин.
Кратки почивки за цигара и вода.
След Солун спряхме на една бензиностанция за по-дълго. Разпънахме картата и гледаме, то не останало 50-60км до целта. Даже сме напред с времето. И се отпуснахме лаф, кафенца. След около час час и нещо се качваме на моторите пускам GPS и оня 186км до крайната дестинация. Тоя па… сигурно незнае за някой път, още един пренебрежителен поглед към него и тръгнахме. В последствие се оказа прав. Подробности….
Отклонихме се от магистралата преди Йоанина/Янина и няколко километра след това се откри огромна планина. Нищо не предвещаваше такива мащаби. Останах леко втрещен. И проход за който нямам думи. Стръмни качавания, спускания, серпентини, обратни завои. Обзе ни някво върхово настроение. С две думи мечтата на моториста.
По наблюдателните могат да открият пътя
Пристигнахме в Праманта,
до там беше с GPS, следваше описанието на гърците Once in Pramanta: Towards Melissourgoi, turn off at Ag. Paraskevi Monastery. 3 km unsurfaced road to the refuge. Преди да поемем направихме няколко снимки и си купихме по 2 бирички ей тъй да има Малко след това открихме и пътя, наистина се оказа яко офроад. Насипан с камъни и чакъл на места. Отново стръмни качвания и завои. По едно време Ицо ми свири, светка и вика спирай, спирай нещо тече от куфара ти. Кво пък ще е… Отварям топ касата и гледам единия кен гръмнал и всичко е в бира. Със светкавична скорост вадя бирата и без да свалям каската почвам да пия, 2 евра съм дал. Успях да вкарам няколко глътки. Успокоявах се, че имам още една. Оставих я на изчакване на видно място върху страничния куфар. И докато се бъзикахме с Ицо, и тя падна и се спука. Мамка му!!! Не ми беше писано да пия бира в хижата. Всъщност на Ицо не му беше писано, изпихме неговите ххахахха
Пристигнаме, настанихме се и малко след това пристигна Гошо. Даже леко ме впечетли с точноста си и как ни намери. Ама леко. Така изглежда хижата.
Приятно място, обикновено се пълнело с катерачи и рафтинг манияци. В момента бяхме само ние. Имаше един кусур, понеже е нависоко няма вода, т.е. има ама на некви резервоари и не е годна за пиене. За къпане става, само Ицо се облажи. За мен нямаше топла вода, за Гошо въобще вода. Припомних си казармените години, къпане за отрицателно време със студена вода. Студена си беше, мамка му! Следваше ядене, пиене и бъзици до среднощ.
Ден 3
Обикаляне на планината.
Сутринта, по-скоро малко преди обяд хапнахме леко, пихме кафе и чертаехме дневния трип. Бях приготвил 3 маршрута по един за всеки ден за който щяхме да останем. Но, решихме да направим 2та наведнъж + нещо друго, малко Йоанина/Янина да се приберем вечерта през прохода през който минахме с Ицо, щото Гошо минал по друг път и го е пропуснал, а определено си заслужаваше. На другия ден изчезваме. Ще съкратим един ден в планината за сметка на един повече на морето. По пътя в планината срещахме един камион, един овчар и един грък (в Гърция!??) с Kавазаки GTR1400 и едно рускинче на задната седалка. Завърза се интересен разговор меджу рускинчето и нас. Оня леко се изнерви, но тя му заяви “Они булгари, они мои братя ” сякаш не му стана приятно, даже хич. Нямаше как да му обясним за неразрушимата българо-съветска дружба во веки веков.
Моменти, настроения ...
Направихме около 160км за цял ден в планината и размазани от кеф се прибрахме вечерта в хижата. Бяхме си напазарували некви неща от Янина за вечерта и се отдадохме на ядене, пиене и разбор на деня. По едно време Гошо прояви желание да запише няколко опорни точки по които да напише пътепис, щото бисерите се ръсеха един след друг, а небиваше да останат несподелени там някъде в небитието.
СЛЕДВА...
<< Пътеписи | BALKAN ADVENTURE THERAPY TOUR 2014 - ЧАСТ II >>