Приключенията на бай Харизон из Турция, Грузия и Армения - мотопътешествие 2017

Понеже знам, че Емил пред нищо не се спира, пусна ми мухата явно да ме провокира.
- Ще ходим - вика - с Гошо и тайфата, Турция да метнем и на Грузия гората.
- Ако…. искаш ти със нас ела, да разгледаме тамошните им села!
Тутакси нагласих се кат кокона, щот знам какъв е с тез хора купона… Конструирах на мотоцикъла невероятно съоръжение, да ми държи краката, когат са в „уморено“ положение… Сал грешка голяма направих, изолирбанда в гаража забравих…. Пристигнах във Варна с голямо закъснение, и изпитах огромна доза притеснение. Извиних се на групата за “номерчето мръсно“, но нали знаете, звездите идват по-късно. Братото Герчев, кат ме знае ква съм шматка, без много да му мисли, ми даде своята палатка, безплатна нощувка даже ми подсигури, и мотоцикъла в един гараж ми приюти! Беше създадена цяла организация по изпращането на “президентската делегация“.
Приятели близки дойдоха да ни съпроводят, и до границата да ни изпроводят! И тъй, тръгнахме със Емо за Кавказ, за по-направо през Бургас!!! НО! За жалост стана голяма драма, в “групата“ оказахме се само двама!!! На турското КПП довиждане си взехме с Бат Серго Патрона, И „УСПЕХ“ ми пожела даже Митко Питона….

Емил рече: “тряа да караме оптимално“, ако искаме да стигнем до “питстопа“ нормално, беше направил някаква организация, която в последствие се оказа пълна галимация! Понеже нямах никаква представа за къде пътувах, карах си лежерно и само си кротувах. Карахме по перфектни пътища с изящни виражи, имаше готини гледки….а в далечината миражи.

Единствено адската жега през този ден, ни създаваше, бих казал, огромен проблем! Бензина в Турция бе направо фантастичен, за което им пиша ОТЛИЧЕН! Не знам какво мислите вие бе хора, но рекордно нисък разход ми даде мотора! И тъй, докато “ръсехме мозъци“ с бацето по микрофоня, трафика в Истанбул бе: кола до кола, гъз до гъз, броня до броня….
След МОСТА спряхме, бяхме почти умрели, хем моторите за изстинат, щот бяха заврели…

От главата ми се дигаше фанара, а мозъка ми бе станал на попара! Напрайхме си за спомен по една снимка, и да има в сайта картинка, и тук, докато се връщаше в тялото ми душата, някъкъв морков, взе че „изпи“ на Емо водата….
Мерцедеса му свистеше и фърляше отсякъде пара, в предсмъртна агония се тресеше, да го ева у „звяра“. Емил, нали знаете, че е нежна душичка, помисли го за жаден, и му даде своята водичка. Мискинина директно я наля в колата, И…..почти да стане “белята“. Очаквах Емил с ритници да го угруха, а той се хили гадно, мръсната гадюха….

Отново пълен с ентусиазъм, направо бях окрилен, ударихме май над 700км през този ден. В Сафранболу, в не голям семеен хотел, именно тук Емил ме беше довел! Незнайно за мене кога и как, оказа се че имаме резервация в Гюнеш конак!

Бързо душче, вечерна разходка из гезмето но този път разбира се без „БеЕн Ве“-то.

Кат натъртен кот се мотах аз докато намеря, на „бацето“ подходящо заведение за вечеря. Кефа ми не беше чак толкова голям, щото вместо бира, поркахме айрян!!! А, десерта беше „напрао ужасия“, до сами хотела - работеща джамия!!! То ако беше само тя - добре, ама наоколо имаше поне ющи две!

Легнахме си и таман затворихме очички, и…. тонколоните се включиха всички!!! Усетих пареща болка във своя стомах, „Волумето“ им бе включено на МАХ… В четири сутринта сценария се повтори, Емил се стресна, изпсува, но за туй не ми се говори… Мене сякаш ме беше ударил някакъв ток, стомашно разстройство получих от преживения шок.

Втория ден, дет се вика, пак беше транспортен, бих казал даже „напрао“ комфортен. Водеше ни на Емил жипиеса, щото… само той знаеше адреса!
Почивки тук-таме за сандвич и цигара, задължително по бензиностанциите-чай за гаргара…

Нашия се попиля да пили степенки, и в някъкъв град, на светофара, вече имаше фенки!!! Държах го изкъсо да няма забежки, и по “тънката част“ да нямаме грешки. Забелязах, че е усвоил нови циркови номера, когато ни спираше тяхната жандарма! Направо щях да падна от смях, като взе да изтЪрва мотора пред тях!!! Сузукито на една страна залита, а нашия уж крачките преплита… Викам си: -Аве туй не може да бъде Емил, амчи той снощи само айрани бе пил. Абе кога стана и той такъв артист, компютърния тесен специалист?!?! Полицая като видя че настъпва бъркотия, само рече:

-Давай, давай че ще стане дандания! Не чакахме втора покана, газ и отново бяхме по ПЛАНА! Целта бе манастира Сумела, ама и там работата доди дебела. Затворен бе за поредния основен ремонт, и се работеше по целия му фронт.

Минахме по разните му там сергии и купихме за спомен дреболии.

Някои ще кажат: На Харизон дъската му хлопа, но според мен турците от отдавна са във Европа… Не можем да им се мерим нито по култура, нито по пътища, нито по инфраструктура…

И тъй карахме докато се уморим, и на място решавахме къде ще спим. За втората вечер нямам какво да кажа, хотелчето беше на сами плажа….

вечерята си беше най- типична, и според мен беше отлична.

Курдисахме се като две принцеси, а сервитьорчето и бира донесе. И тук по снимка да се увековечим и айде по креватите да спим.

Сутринта закуска, куфарите, ала-бала… подкарахме по път в пъти по-добър от наша магистрала! Пътя се виеше покрай морето, гледки, красоти… благодаря на Емо за което!

Вечерта отново спряхме в крайпътен хотел, в стил „социалистически панел“.

Емо тутакси цената спазари, дадоха ни и паролата за „Ви-Фи“. Чорбаджията бе под въздействието на някви опиати, с блуждаещ поглед…. може би барбитурати… Персонала не бяха много - много чевръсти, а самия той беше на ръцете без пръсти. Знам ли… понеже не съм врачка, мисля че е ползвал специална нокторезачка… Решихме да минем без „вечерни маневри“, и го ударихме на запасите от консерви… После Бацето се логна из сурат тефтеря, пък аз се мъчих с ТиВи-то читав канал да намеря. Последва разбор за следващия ден, и лека нощ от мен….

Сутринта преглед, по стара българска традиция, мотопарка беше във „инкредибъл“ кондиция, Емил подритна леко новите си гуми,
- Добре са! - и навихме масурите посока Батуми.

На Турско-Грузинската граница, ни застигна някакво бабе само със раница…. Караше верижната версия 650GS, прояви към и Емил небивал интерес… Тръгнала била май за Иран, ама дали е стигнала-незнам! Мен въобще не ме отрази, само с Емил флиртуваше да видиш ти! Е те тука „небрежен гаф“ се случи, и минаването на Бацето, трудно се получи!Митничарите кат скивАха тоз мастит моторист, потриха доволно ръце:

- Я!!! Контрабандист! Не им вдъхваше нещо доверие, а и беше подозрителен, няма съмнение…. Цитирам:
- Тоя е обиколил света и целия Шенген! - Я да го проверим на нашия ренгЕн!!! И го пратиха на някъкъв „X-RAY CONTROL“, незнам, може да са го събличали и гол! ТРИ ЧАСА висях кат прани гащи на тел! НАПРАВО БЯХ ОБЕЗУМЕЛ!!! Бях попадал в подобна ситуация, ама тук останах съвсем без комуникация! Отпраши и баба ви Сузана, и Харизон на границата сам остана! Докато чаках, реших да се самоснимам, поне от ничията земя спомен да имам.

Емо се появи беше рошав, потен и пребледнял, ще кажеш че от две седмици нищо не беше ял!

Подирка разправя, че го разкарвали от гише на гише, явно са чакали нещо… я, армаган във шише… А то!…Тръгнал да ми пуши той цигари, с тамошните митничари….
Мене пита ли ме!?!? Бях пред колапс в остра форма, докато треперещ едвам стоях до някаква платформа… Сега само се преструвам, ама от тогаз само кошмари сънувам… Като ми светна пред очите и се посъвзех, мотора запалих и към “Грузинско“ поех!
На гишето нямаше никакви хора, даже не ми погледнаха и мотора. Вътре едно готино кюрпе, млада и строга митничарка, не посмях да флиртувам, че приличах на размазана хлебарка! Баси, гледах си отражението, приличах на галфон, докато проверяваха паспорта и регистрационния талон! Емил вече беше отсреща в някакво чейнч бюро, и погледи ми фърляше с едното око.
Сменихме ний малко щатска валута, за местна, по курс дето оня ни пробута. Емо рече:
- Ице, близо сме, ей го де е Батуми! И пак подритна тракторните гуми… ПЛАНЪТ, беше кратък и ясен, щом пристигнахме в тоя град прекрасен.

Нямахме много време да се въртим, а трябваше да намерим де ще спим. Емил отсече:

- От тук нататък ще говориш ти, щото с руския си в собствени териториални води…
- Йес, ъфкорс! Милий, мой родной, - Ся ще видиш ко прай „стария капой“!!!
От раз намерихме адреса, нали бях в „главната рола“ във тая пиеса….
Хазяинът дядя Илюха, с поглед намръщен ни премери, помислил човекът че сме милиционери… Обясних му че сме от България, нещо като тим, и търсим за в момента къде да преспим…. На лицето му тогава грейна усмивка,
- Заповядайте - рече, може да си изберете стая за почивка! - Нормална стая, не много кокетна, но имаше баня със тоалетна.