Римите на Ицо или третата гледна точка за Балканика 2014
автор: Бай Харизон
Ден Първи
Натоварих всичката си цигания, взех си даже и шише с ракия... Нали яздя мотоцикъл от известна марка, надух се аз кат бременна хлебарка! 10-тина дена ще карам, щото "тежък рокер" се барам...Идеята бе: "Културен туризъм в Европа", но, понеже на ония двамата, дъската им хлопа, маршрута те измениха тотално, и това пътуване се оказа брутално. Но, със старта още се появиха проблеми, добре че не бяха те много големи... На бензанжийницата в Ст.Загора, около обед нямаше много хора! Там имах среща с бай ви Емил, който впрочем "уж се бил заблудил"! За чиляк изръшкал половин континент, да се загуби у нас в тоя момент...?!?! Викам си: Че съм шматка, то си е ясно, ама чак пък тъй да се хвана на тясно... Та, пристигам аз, на място в уреченото време, а там под сянка дебела-самотно куче дреме... Отвънка оглеждам-нито Сузуки, нито Емил, рекох си: вътре под климатика се е покрил... Цитирам по памет:...."В толкоз часа да ме чакаш ти там, щото път ни чака доста голям..." След ТРИ часа кафета, цигари, висене, ЖЕГА и зор, Емо пристигна гордо на своя мотор! Без капка притеснение за това огромно закъснение, последва няк`во неясно обяснение, как попаднал в туй неловко положение.... Хъм, дали му вярвах...?!?! Разбира се че не! Нищо, че пак бях станал за мезе. В Златоград, акостирахме успешно. Но на Емо въобще не му бе смешно. Оказа се че на неговото возило, не работело някакво мазило. И след моята веща намеса, пошибалката тръгна, на Емил му хареса... За благодарност, вечерта заведе ме в хана, и поръча вечеря подбрана. Почерпи и бира добре охладена, не като тая дет ми я дават в Елена! По тъмна доба в хотела се прибрахме, и сладко сладко похърквайки заспахме...
Ден Втори
......Събудих се май твърде ранко, за разлика от оня поспаланко. Напрайх набързо 300 лицеви опори, и чак тогиз Емил очите си отвори... Рекох му, след "скромната ми физзарядка": - Ей пич! Няма ли да ставаш батка?!?! В просъница ми отговори, и блаженно промърмори, че сънувал няк`ва кака, дето била твърде дългокрака..... И тъй, след сутрешния тоалет, излязохме пред къщата отпред. Хазаина направи по кафе, а Емо рязна сандвича на две.... Желание за пътуване получихме силно, след като закусихме толкова обилно.... С поглед небрежен погледнах в утайката: Път ни чакаше яко, да му е...майката.... Бърза проверка на КПП-то, и фанахме през дефилето..... Следвах Емил по неговата треактория, след като навлязохме в чуждата територия. Спазвахме зорко знаци и ограничения, за да нямаме после "финансови притеснения"!
По план имахме няколко питстопа, докато бяхме в тая част на Европа...
Много кофти се получи след третата отметка, задника ми беше станал вече на подметка!!! И тогаз Емиловото тамагочи, някъв "ОЙЛ" посочи. Свихме у дясно и ето, "petrol station" и "shop"у полето.... Разхвърляхме се, останах по "байкърз"-ка риза, фреш си заръчах,ходих даже да "сменя антифриза".... И без въобще да ни дреме, утрепахме там маса ти време! А за да определим точното ни местоположение, извадих гръцката пътна карта за улеснение.... И....О, УЖАС! На Емил "жи-пи-ес"-а, объркал бе тотално адреса! Нашия направо подскочи, кат видя кво е напрайло туй "тамагочи"! ......Наложи се яко да навием масура, за да стигнем навреме до заветната клисура.... Получи се готина гонка, Емо с ракета, аз със "Симсомка"....
И тъй по никое време общо-взето, спряхме в Праманта, дале-е-е-ч от морето.... Тутакси от едно дюкянче централно, си взехме по две бирки моментално!!! От фризера отлично oхладени, аве направо си бяха заскрежени. Извадих "42 зъба усмивка", след таз кратка "последна почивка"! Вече се виждах как бирата пия, в блаженство затънал до шия....
Но!!! В последните два километра, Емо ядоса със нещо Деметра.... Дали от високото надморско давление, се случи туй неприятно явление...?!?! ЖЕСТОКО си тя отмъсти, и бирата му в куфара взриви!!! Не бях виждал чиляк с "такъви умения", и ющи по-големи "светкавични движения".... За хилядни от секундата той реагира, закова мотоцикъла насред баира.... А бирата гадна шуптеше и фърляше пяна, изпръска ми даже моторжийската премяна. Рекох си:....Баси момчето!!! Пие бира дирекшън през бонето!!!
Пък аз нали съм "долен папарак", му направих снимки щрака-щрак! И ОТНОВО Съдбата пак ни го турна! И ДРУГАТА бира на Емо катурна!!! Горкия Емо! Щеше той да колабира, кат видя че "хчупи ся" и другата му бира.....Искри в очите му се появиха, а ръцете във юмрук се свиха.....погледа му изведнъж кръвяса, направо виждах как ще ме трупяса... Кански рев из планината се разнесе, и вековните гори разтресе..... ....Като се поуспокоиха нещата, всичко си дойде по местата. И карайки вече без грижа, стигнахме заветната хижа.
Спряхме до оградата на двора, а там ни посрещна хижарката Пола. Около нея щъкаха две дечица невръстни, дето бяха хем сополиви, хем мръсни... Отнейде се появи и кучето Сара, и в Емо се влюби, да го "ева у звяра"!
Настанени бяхме в стая за десетима, въпреки че, групата беше от трима. Установих че: имаме голяма "проблема", Нещо май им беше пресъхнал водоема... Друго какво ли да ви кажа.... Само аз душ успях да намажа.
После си устроихме "Гала Вечеря", и интересно, едната си бира, не можах да намеря. Компенсирах със ракийка лековита, от гроздов сок добита... От тоя залез, от тия гледки, от туй очарование, изпаднах аз във странно състояние. И въобще без преувеличение, все едно бяхме в друго измерение... До късно съзерцавахме Луната, и после айде по леглата.
Ден Трети
Сутринта бяхме в прекрасно настроение, и готови за ново приключение. Понеже се нуждаехме от познавач, единодушно назначихме си водач! Георгиос Гаврос се казваше тая персона, и видно бе запозната с релефа на региона... Та, сложи той значи, съдраните си ръкавици, и взе да вади някви скици... По памет май ги бе рисувал, или на художник се е преструвал. Метнахме лека екипировка, и се отправихме на обиколка. Три пъти селото надлъж и нашир прекосихме, щото още със старта се заблудихме! То бяха табели наляво и дясно, аз се заклещих в някакво "пътче" стръмно и тясно... А,Емо с неговия"параход", не знам как излезе на заден ход! Гърчолята,дето ни видяха, със сълзи се смяха... С триста зора най-накрая, хванахме му ний колая...
От изкачването ни във планината, направо щеше да ми изхвърчи душата. Панорами, гледки, чудеса... а завоите направо красота!!! Спряхме с Емо за поредната "фотосесия", щото аз бях вече в "депресия". Нашия настройва обектива, и снима нещо във переспектива.... По едно време, грък, "висок и строен като табуретка", спря до нас с голямата си моторетка.
Рекох на Емо:
-Тоя с туй Кавазаки, май по макадама ще играе сиртаки!
Зад него беше седнало някакво създание, дето моментално ми изпълни цялото съзнание... Уж гледах към макадама, ма очите ми се у таз руса мадама Мислех си: Ех котенце сладко, да ми те подхване батко.... А като разбрах че е от Русия, идеше ми да хвана гърка за дебелата шия... Грекоса усети че с мацката си флиртуваме, и взе да напира да се сбогуваме. Трябваха ми още 10-15мин. метаморфози, и кюрпето щеше на БМВ да се вози...
Нейсе! Разгледахме бая чудесии, обаче мен ма изби на простотии... Рекох си, чакай да ги изпреваря, и по завоите да се изкефаря. Ха наляво, ха надясно се гъзурих, и накрая сам-самичък си го "турих"!!! За капак изключих контакта на "CS"-а, и познайте... "НАНАЙСИ ФЕРОДО" и липса пълна на АБС-а! Ефекта, както обикновено, се получи почти мигновено. Мотоцикъла си се хързулна, а моя светлост се катурна. Моментално свих и двата крака, докато събирах по пътя прахоляка... После туй "явление", получих притеснение, дали е цял мотора, и дали ме скиваха онези двама "хора"? А отсреща желязната статуя дигна ръце от умиление, като ме видя в какво съм жалко положение!!! Тъй си и остана да се чуди, от къде са тия идиоти луди...?!?! Емил дофтаса, и като ме зърна, само лекинко посърна... Обаче Гошо така се ухили, че, щяха да му изскочат вратните жили... Аз, да ви се оплача, се разминах само със паднало цъкло на мигача, излязъл щифт на едната наколенка, и на ботуша нова лепенка...
За Янина след туй продължихме, и в местния "супер" се отбихме. Емил забеляза някакви хора, дето похотливо му гледали мотора, затуй остана отвън да го пази, да не би някой да го "налази". С Гаврос влязохме без притеснение, нали бяхме на "официално посещение"... Обаче, скъпия, почна да се повърта, и по рафтовете да се озърта...
-Ице, казва, за тазвечершната ни гала вечеря, бира студена,аз не мога да намеря!
-Тъй ли? - рекох, Скъпи ми Гошко, я виж ей там в ъгъла колко е множко!!!
Минахме през щандовете за сирена и колбаси, ....тия ме убиха със цени ебаси!!! Та, заредихме торбите от магазина значи, и за деня изпълнихме всички задачи. В базовия лагер се прибрахме нормално, и Георгиос подхвана Емо фронтално:
-Видя ли баце, как се вози бира, от магазина до тука без да се спира...
-Бира има, щото я докарах АЗ, а не някои от вас...
И тъй във шеговита форма, разработихме и сутрешната ни "платформа". Забелязах, че до късно през нощта Гошо в небето се взира...
а пък ние с Емил одрънкахме всичката бира! Та тъй приключи тоя ден трети, сервирал ми "некои небрежни перипети".
Ден четвърти
.....Янина, Охридско езеро, Албания....
На сутринта, не знам защо и как решихме, но, с един ден престоя в Гръцко съкратихме. Рекох си:
- Глей как тихомълком ще се изнижа, от тая високопланинска хижа! Та, събрахме някакви пари, и пратихме Емил "престоя" да плати. Неслучайно бе избран, защото чара му бе тъй голям! Набързо опаковах си багажа, и побързах "сбогом" на хижарите да кажа. При опита ни да дозаредим с гориво, ни беше обяснено много мило, че, ако не заплатиме в кеш, може ако искаме, да ходим пеш! Спряхме в Янина, пред едно заведение, и тука изпитах известно съмнение, а то било, че докато сме бръмчели, Гошо странни мисли го обзели:
- "Спешна корекция във плана", Требе да се обсъди и с другите двама... Потта ми, започна по гърба да се стича, зер от рано слънцето взе да напича. Имали сме значи, за цел и посока, да посетим няква планина висока. подирка пътя бил открит, минаваме Албания транзит! Тук искам да заостря вашето внимание, докато дебатирахме сегашното ни състояние. Сервитьорка млада, голокрака, на Гошо хвърли му мерака. Нишан му даде, че го люби, и без малко тя да го погуби. Дали случайно, или не, докат сърбахме с Емил кафе, чашата със лед, върху макарите му събори, и Георги тутакси се ококори!!! Скочи той като попарен, сякаш с гръм бе той ударен. /Стори ми се че, малката имаше "някакви" мисли, като посегна панталона му да изчисти.../ Язък! Номера и нещо не сполучи, и "завързация" не можа да се получи....
Казах на Емо:
- Ей, ще ни остави без водач малката кучка! ...и се посмяхме задружно на цялата случка... Увековечихме се за спомен,кат всички нормални хора, даже селфи напрайх, на себе си и на мотора....
Смотолевих: - Закъсняваме с времето, дявол да ви вземе, и отпрашихме,щото бе станало "ракиено време". Пътя прекрасен, трафика-нула, бръмча си на воля, и не спирам да се"пуля". Да де, ама отде да знам, че Гошо пак объркал бе шосето, и попаднахме изневиделица на КПП-то!
-Бре!?!? Що чини тука тоз граничен пост???
-Ми, баце-рекох-щот си ного проЗСТ!
Не скива ли една голяма табела, дет ръждата я беше обзела???
-Аре ся, отново обратно, да видиш по завоите,колко е приятно!
Междувременно почуствахме в стомасите глад, та се наложи импровизиран обяд. На връщане Гошо, тъй мотора подкара, че си загуби половината от инвентара... Как да е, събрахме изгубените му лъжици, даже остатъка от неговите скици....
И тъй, във селото наречено Аристи, влязохме "Тримата Големи Мотористи"! Баси! Все едно попаднах на друга планета, нищо общо със снимките взети от Нета... Откриха се изключителни гледки, места, утрепали се за реклами с моторетки... И нека не ви звучи тенденциозно, но на живо е нещо НЕВЕРОЯТНО ГРАНДИОЗНО!!! На пътя не се виждаше края, и както подчерта Гошо:-Попаднахме в рая!!! ДО ХОРИЗОНТА, ДОТАМ и ОБРАТНО, КАРАНЕТО БЕ ТОЛКОЗ ПРИЯТНО!!! От удоволствие бях направо размазан, и да си кажа честно, направо получих оргазъм!
После тези чудесии, настана време и за простотии... С камион устроихме си съревнование, в последствие прераснало във състезание! Не знам тоя с тоз камион отде се взе, но, Владимир Чагин, пасти да яде!!! За карането му, аз нямам думи, направи ни направо на маймуни...
За кратка почивка, спряхме под сянка дебела, и афтографи оставихме, на няква табела. Явно тук се е зародила на Емил във главата, идеята за стикери на BAG да туря по селата... Щайга някаква, се подмяташе до чешмата, затуй взехме в свои ръце нещата. "Понеже защото" сме наши си хора, скромно тунинговахме на Гошо матора. Намека бе повече от ясен, а резултата-изненадващо прекрасен!!!
И тъй, подкарахме отново из чуждата територия, и стигнахме градче, с име Кастория.
Нуждаехме се от бензин, и известна доза от адреналин. /Щот по план-скица, имахме в Охрид нощувка, и...от някое "македонско девойче", за лека нощ-целувка./ гръцко-албанската граница във тоя ден, я преминахме без всякакъв проблем! И тука Гошо, нещо превъртя, изпреварваше с "мАкедонско дЕвойче" той на уста, бе изпаднал нещо във захлас, отде извади тоя гърлен глас?!?! И след като доста пощуряхме, на Езерото македонско, ний се озовахме.
И НАСТЪПИ ТОГАЗ ТАКЪВ ОБРАТ, ЧЕ, НЯМАШЕ ВРЪЩАНЕ НАЗАД!!! Бе към девет вечерта, ебати екшъна се разигра! "Зелениот му докимент", бил невалиден към тоз момент!!! Очертаваше се на палатка той да спи, все едно на къмпинг, ама без пари. С видеонаблюдение и с охрана, градинката пред КПП-то, беше тъй голяма.... Разгеле, всичко мина що-годе нормално, и в Албанксо се върнахме най-тривиално! Отличен хотел, в първата пряка открихме, и директно в него се набихме. След банята, нещата придобиха друго измерение, и излязохме да търсим някво заведение. Попаднахме на готино кръчме, където хапнахме добре, биричката беше превъзходна, и побързах двечки аз да "бодна"! Решихме,че ако пак се появи проблем, ще го решаваме ча-а-а-к на следващия ден....
Ден пети
Албания,Черна гора...
Сутринта станахме със бачо ви Емил, гледам го, не беше вече тъй унил. Опита се на Гошо нещо да извика, ама оня продължаваше в банята да се плацика. Денят се очертаваше прекрасен, и "планът ни" вече беше повече от ясен. Но...първо трябваше ние да закусим, и от албанското кафе да вкусим.
След като се приведохме в приличен вид, слязохме на рецепцията, пред някакъв албански индивид. Понеже само Гошо беше полиглот, на чист албански обясни на оня идиот, че, ако иска той да види някакви пари, ще требе с нещо да ни нагости... Поканени бяхме в очарователна лятна градина, с басейн, с акули и някаква бяла "гадина". Емил го перна фотографския хормон, докато поръчвахме на албанския галфон. На "Златната рибка" направи цяла фотосесия, като и се помоли, да не се повтаря снощната ексцесия....
Хапнахме, и Гошо представи ни "ПЛАНА"! Посоката бе: Елбасан и Тирана! - Албания минаваме транзит, и пътя ни към Черногорско е открит!!! ...Незнам дали имаше накаква далавера, но, трябваше днес да стигнем Черногорската ривиера.... "The FUN STARTS HERE!!!" - се прокашлях тежко аз, и...важност си придадох, станах по-курназ. Споделих че, следобед ще акостираме в "Маслина", и бирички ще пийнем в тая "райска градина". -Ха-ха-ха! - Гошо късо рече: - Едва ли?!?! и....мотора си запали...
Карането в Албания бе ултра-супер-мега интересно, а и с трафика във градовете, въобще не беше лесно. Уж имат правилник и някакви закони, ама явно не важеше за албанските камиони. Всички си карат както си искат, и "броня до броня" се натискат.
Преминахме през всички видове пътни настилки, покрай огромни сметища и тонове празни бутилки. От кал до асфалт, от камъни и макадами, със дупки дълбоки, и огромни ями... И такава смрад, че чак те смъдват очите, едвам дишах, тъй си бях стегнал гърдите. На едно място, направо щях да повърна, когато миризмата на разлагащ се труп ме обгърна... Някъде там, спряхме на един баир, да снимаме "прекрасната албанска шир" !
На Емо му беше вече толкова противно, че ГО извади на воля най-демонстративно!!!
-ДА ВИ ПИКАЯ НА ДЪРЖАВАТА АЛБАНСКА!
-Вашата мамица балканска...!!! /...колкото и да е тривиално, последвахме го моментално!/
Спирахме рядко, колкото да заредим, и малко от малко да се освестим. Започна да ме мъчи "Психологическа умора", симптоми нервни взе да дава и мотора... Явно и моите хора са били на същия зор, щото Гошо даде "у лево" и спряхме у някакъв двор. Емо,щом спря, директно се трупяса, като стовари на пътеката огромната си маса...
А, нали сме си лика-прилика, Гошо в храстите се "изчурулика"... Погледнах Емил със умиление, и изпитах съжаление. Веднага се активизирах,и нес-кафе импровизирах! Сдъфкахме няква вафла "високоефективна", и лека-полека бацето живна!!!
А, участвахме даже в някаква траурна церемония, докато се измъквахме от цялата тая какафония... Как да е, добрахме се до КПП-то, забележка ми напрайха,да си махна аз бонето, щото видиш ли,изпитали съмнение, че не им вдъхваме доверие... /....Получили били, важна и достоверна информация, че, предната вечер на КПП-то с Македония,имало някаква излагация.../ Някакъв закона нарушил, и после в дън земя се той покрил! "Зелената му карта" била проформа, и мотора му, не отговарял на никаква екологична норма...
Рекох:
- Кой пък ще си позволява в таквиз моменти, Западните балкани да обикаля с нередовни "дукименти"?!?!
- Мчи ей го на! Ние сме изрядни документално, и на всички изисквания отговаряме най-идеално! Почна митничаря нещо да ми се повърта. Полковник, имам даже "карта жълта"!!! ...и думите си да докажа, бръкнах в портафеля,за да я покажа.... И тъй, отвлякохме им вниманието значи, за да може Гошко границата да прекрачи. "ОБЛЕКЧЕНИЕТО" в нас изригна, щом кат бариерата се вдигна! Даже почна да вали, викам: - По вода ще ни върви! - Туй е някакво знамение, за финал на днешното ни приключение. Един вид, да отмие цялата умора, и да се почустваме кат бели хора.
<< Пътеписи | Римите на Ицо или третата гледна точка за Балканика 2014 >>