The Hateful 9 - 2016

Спомените поизбледняха, снимките повечето си нямам идея на кой комп са, и все пак, сядам да пиша, преди 2017 г,бях обещал тук там..

Както е загатнато и във филма Генезис, всяка идея трябва да бъде посята, и да разцъфти във времето, някъде в дебрите на подсъзнанието. В случая зрънцето бе пост във форум, който може би щеше да си остане незабелязан, но вероятно съдбата има пръст в това, защото нещата се развиха по друг начин.
Мечтата на Любо да посети Португалия го подтикнала да провери дали случайно няма някой желаещ да иде с него до там – кауза пердута по принцип. На неговия пост обаче попада Асен, който в типичен стил изписва няколко свои поста, около 5 пъти по големи , и поне 50 пъти по детайлно обосновани. Тук вече се появявам и аз , за да внеса хаос и доза оптимизъм , разсъждавайки предимно финансово-времево-географски , тук там и философски. Някъде около Коледа ситуацията започва да изкристализира и става ясно - ташака на страна, както казва президента Мадуро – ще го направим това пътуване!
За самите планове – то не бяха платформи под наем, ферита отгоре, отдолу, магистрали целодневни, почнахме да се забъркваме. С платформа е добре, че се пести многото път до Испания, такси пътни, гориво, може да се спи на смени, бързо се стига, ама с над 2 мотора в ремарке отиваме на С+Е категория, която аз упорито отказвам да изкарам, за да не ми хрумне да карам камион. А докато обсъждахме идеята ,необичайно, групата набъбна на внушителните 9 бр. мотори и 10 души, с което отивахме на вариант ТИР, и някак си не бе реалистично. От друга страна, за Любо идеята може да си бе Лисабон, ама на нас ни звучеше прекалено миролюбиво и скучно , та се почнаха добавките – малко Алпи, що не Доломити, а, че то Пиринеите са на път, въх , и Сиера Невада била там... Положението излизаше извън контрол... Капак бе моята добавка – Мароко. Оказа се че ферита до Испания подходящи няма , на юг спират само в Танжер. Ке се делиме, видЕло се е...
Това писмо разпратих до групата, да се запознаят с идеята. В последствие обърнахме посоката и други неща, но горе долу става ясно...
........................
Проформа Мароко 2016
Ще нахвърлям нещата за там, както ги виждам аз. Желателно е участващите да погледнат , ако има идеи и забележки да кажат. Според плануваното време и голямото разстояние, в предвид групата от 5(4) човека, се очертава изморително каране , и ще сме на ръба. Ако останем ден повече от планираното се разминаваме с другите в Лисабон, но .. кой знае, може да се наложи.
От това което четох и гледах за Мароко, интересната част е юг-югоизток. Говоря за природа- цукове, медини , цигания и фесове не планирам да гледам, само по принуда. Основни цели – Сахара (Мерзуга), проход Тодра, проход Дадеш, водопад Узуд и много каране на мотор. За да се успее по изгрев трябва да сме на моторите, размотаването е крайно нежелателно!
Пристигане в 18 ч, 25.май. Я пристигнем тогава , я не. В зависимост от часа – ако сме навреме – караме до като може и спим някъде, в най-добрия случай около Мекнес – има доста хотели. Ако закъснее корабчето – спим в Танжер. Ако не се лъжа то не спира в града, а на 40 км от, в пристанищна зона.
На 26 май трябва да сме в Мерзуга – залез в пустинята ми звучи както ми се иска. Селото е странно, но гледам че е пълно с хотели и къмпинги , едва ли ще е проблем за спане, макар че ми се иска да съм на палатка на дюните.
27 май - Мерзуга – Узуд – минаваме през прохода Тодра да го видим – 15 км от нашия път е, после обратно към прохода Дадеш. Някъде към средата съм си харесал един планински шорткът, та може да се разделим за малко , и спираме в Узуд. Места за спане има доста според интернето.
28 май – по най бързия път към Танжер – половината е магистрала. Варианта е да спим там, или вечерта да минем с ферито в Испания –все тая в общи линии.
29 май – Испания – Гибралтар – Ронда – Севиля – може да спим там в района.
30 май – Севилия – Евора – Лисабон
31 май – Лисабон
1 юни – Лисабон – и кой на където види ... аз лично съм за Толедо ( Мадрид) през Монсанто
Ферибот Барселона – Генуа има на 3 ти , 5 ти, 8 ми... За мен 5 ти идва най-логично, билета е около 100 евро, пътува едно денонощие...
И така , за 14+2 форматираните , има шанс в неделя на 7 ми да си пият кафето в къщи..
Ако в Мароко закъснеем , а то е почти сигурно, всичко за Испания добива варианта дата+1. Ако някой иска да пусна карта, но е по хубаво да си направи всеки и да има обсъждане.
......................................

Тарантино в този момент пусна филма си Н8, явно е следял форума, ние пък му откраднахме името - Н9 БАГ едишън... нашият трилър обаче бе с отворен край.

Толкова народ да пътува заедно, си е проблемно – колона от типа Тур дьо Франс е дразнеща, в градовете ужас, стиковането, спирането, комуникацията – всичко се превръща в драма. И за това решихме – каквото - такова – изпитаният модел с чекпойнтите – чакаме се еди къде си в определен час. За начало – 23.05.2016 - Генуа 20 ч, пристанището – всеки да си прави сметка и да си пътува колкото си иска, и от където си иска да минава – все пак до там има доста интересни места за обикаляне.
Група 1 (ако не се лъжа - на 19 ти – маршрут Белград, Крк , Венеция) – Емил Вн(В-Стром1000) и аз (Триумф 955)– в късния следобед да дойде и потегляме. Дойде, а половин час след него Светли и Герчев от Варна, с бързите вибратори ( Хонди... Африка и ХЛ600 (!!!)). Честно казано, бе изненадващо, те си бяха отделна група. Ако бяха карали маалко по живо, щяха да пристигнат преди Емил, който идваше от Свищов. Не пропуснах да му го напомням няколко пъти...
Група 2 – Любо (БМВ 1100РТ, Радо и Стефи (ЦБФ1000) – на следващия ден.
Група 3 – Асен(БМВ ГС), Свилен(БМВ ГС), Владо(Я-Фейзър600) – на по следващия ден...

Нашият маршрут бе - Белград, остров Крк, Венеция ---> Генуа, детайли дано се сети някой да напише...
Моментни проблясъци:
Магистрала. От комуникацията се чува „Погледни наляво!”. Гледам – нищо. „А сега погледни надясно !” . Гледам, пак нищо впечатляващо. „А сега погледни мен!”. Поглеждам към Емил и чувам:
-Аз съм на в-Стром!!!
WTF…

И така:

Генуа, лето господне 2016- но, почти лято, лека мараня, влага и мирис на бензин... Морска алея, паркинг под надлеза на булеварда, прекосяващ града, близо до Аквариума, отзад съвсем естествено акостирал истински пиратски кораб, и размотаващи се индивиди от неевропейки вид. Успяха, въпреки отпора, да ни пробутат малко сувенири, и ни вързаха по една шарена гривничка, с вуду излъчване, за 10 евро общо такса спокойствие. Все пак, може пък джаджите да влязат в употреба в Африка, знае ли човек, макар че по скоро аксесоарите бяха с азиатски ( китайски ) произход - глобализация. Важен беше слогана – „Бългерия – Кения ( или Нигерия, не запомних..) – тугедър!”

Държа да отбележите как по-светлозелените стискат чантичките си, макар че твърдяха че било чисто съвпадение.

Полегнал на мотора, с крака на кормилото, в стойка, подходяща за гинекологичен кабинет, пъхнал слушалки ... е, в ушите си, надул музиката до край, чакам часовника да отмери оставащите до 18 ч. минути, за да се отправим към мястото на срещата – пристанищния комплекс, където да се съберем всички, че групата се бе поразпиляла насам-натам. Градушката бе отминала, улиците - почти сухи, даже успяхме да разгледаме центъра в лек тръс, и да направим покупки. Някак си неусетно минаха дните, от деня на потеглянето, но поради естеството на организацията, като че ли тук, на 1500 км от България започваше същинското пътуване.
Изнасяме се в индианска нишка, старателно заобикаляйки бариерата, факт е че паркинга за мотори по принцип е безплатен, но мястото за лавиране бе малко , и се наложи да правим разни чупки, тук там и каране по бордюра , за да можем да прокараме натоварените мотори. Фериботния комплекс не бе далеч, но типично за големите градове стигането до там е омотано, минават се пропусквателни пунктове и контроли, и в крайна сметка спряхме в нещо като тунел да се чакаме. След около 30 мин, всички бяхме на линия и дружно минахме поредното КПП, а после по крив маршрут поехме към нашия ферибот. Аз не си сложих каската , че ми пречеше на музиката, но не след дълго строг тип ме отби, гледайки ме унищожаващо. Аз също. Погледахме се, оня вдигна палката и бавно и назидателно се почука по главата. Също така бавно си сложих каската, не сваляйки поглед от него, внимавайки да не ми паднат кабелите или да го ядосам повече и изминах останалите няколкостотин метра в пълна изрядност, докато съзрях нашето МПС ( Морско Превозно Средство ). СлОчаеност или не, в ушите ми тъкмо зазвучава АцеДеце и Хелс Белс като фон на огромен кораб (GNV), 10 тина етажа, и огромно стълпотворение на огромен плац.

Честно казано, някак си още като че ли не си бях дал сметка за посоката ни – Африка, та имаше лек шок. Мотори , коли , бусове и камиони, като последните три вида бяха до такава степен натоварени с каквото се сетите, че единственото им ограничение май бе височината да на превишава дължината. При моторите малко по прилично положение, дори Герчев изглеждаше като че е на локална разходка. Лъжливо впечатление , разбира се, защото извади дъска за рязане, чудно от къде , може би седеше на нея, и наряза някакъв салам да хапнем.

Между другото изгубих бас за бутилка уиски, и то с доста, твърдейки че мотора му оборудван е под 400 кг. Каква наивност.
Хапваме си, оглеждаме се и си шушукаме, чудно ми бе наистина как всичко това ще се побере в кораба. Емил завързва разговор с швейцарски адвенчър до нас за опит, цел и посока.
Пресъздавам :
-Къде си пътувал преди?
-О, доста, почти цяла Африка, Европа, постоянно обикалям.
-А източна Европа?
-Да, Чехия, Полша, Унгария, Сърбия...
-България?
-Неее, не, там е опасно! Вие от къде сте?
-България.
Следва ококорен поглед, и предпазливо надничане за оглед на регистрационните ни табели. Няма лъжа, българи сме. Ако бях викнал „Бау” зад него съм сигурен че щеше да подскочи. Най-голямото доказателство бе лепнатата със скоч предна гума на Асен, която бе спукал в Милано ( признал съм го, има талант в това отношение – къде намери рапидка в центъра на мегаполиса, си остава тайна за мен...) и сложил фитил, а ние за майтап я фикснахме допълнително. След въпроса защо е така, и обяснението, че така си лепим гумите, на сащисания човек не му остана нищо друго освен да се снима до „старховитата” група от „Бългерия”, страна, която в представите му е доста след Африка като информация . С право или не, мен не ме зарадва това, жалко е. Че ние и нагли, мотори караме насам натам...

Трябваше да е потеглим по разписание в 20 ч. Италияно-Африканска работа - мина час, мина втори... мотаем се по паркинга и нервничим, радвайки се, че градушката падна преди това, ако ни бе сварила тук, щеше да е чудесно изживяване плюс тест за каските и дрехите ни. Бях наченал уискито, когато забрадена жена е появи от някъде и ми връчи малко момиченце. По инерция го поех, като секунда по късно вече се чудех какво ли значи това, и дали току що не станах зет в Маракеш или Рабат примерно. Оказа се просто че искат да се снимат с мен.
Някъде след около 5 часа висене, към 23 ч., и почти последни, влязохме в огромния търбух на ферибота. Моторите не се връзваха, просто ги оставихме на стойка, като имаше малко умуване на странична ли е по добре или централна, но предполага се, че това огромно чудовище не се клати (грешка), та не се притеснихме. Нарамили багажа, се отправяме към 7 етаж, дето рецепционистка ни отпраща към 9 тия, и някак си стигаме до каютите в голямата бутаница. Стаичките бяха с размер на средно голяма кучешка колиба, за сметка на това с 4 ри легла (2х2) и вместо прозорец – картина с перденце, и тема която не запомних, но имахме собствен санитарен възел. При пускане на водата се създаваше такъв вакуум, че ако без да искаш натиснеш бутона преди да си станал от клекалото, може да олекнеш допълнително с още кило поне... В общи линии след като се нанесохме, не остана място. Като най-стар си избрах секънд флоор , лефт от вратата ( не търсете логика – няма) , Свилен отдолу , Асен срещу мен, със съпорт Владо Фейзър под него. Е два дни , какво толкова – така се успокоявахме. До нас Емил Вн, Герчев ,Светли и Любо. В трета каюта – Радо и Стеф.
Малко след полунощ, групово от паулбата изгледахме потеглянето на кораба, а след това се отправих да търся къде бях заврял бутилката уиски. Е, какво... поехали, кеф.

По пътя на обратно усещам, че трябва по внимателно да обърна внимание на схемите на кораба, паулби, етажи, цветово оформление, ако не искам да се лутам излишно, Радо постъпи най-добре като просто засне с ГСМ-а си картата на ферито, аз разчитах на памет. Устройството бе максимално функционално, до 4 ти етаж бяха трюмовете с МПС тата, нагоре вече започваха битовите помещения. На 11 етаж бе ресторант с открита тераса, отделения за животни ( да бе, не знаех че има такива неща...), ненапълнен басейн, нещо като панорамен етаж се очертаваше да е. Две огромни осветени кръгови стълбища, разделяха симетрично кораба на три части, и спомагаха за първоначалната ориентация. Каютите с прозорци бяха малко по-скъпи , не знам точно с колко, на Асен падна цялата организация в случая, ние бяхме резервирали 3 без прозорци, по около 400 лв на човек. Пътува се от Генуа или Чивитавекия (Рим) , с междинно спиране в Барселона, крайна точка Танжер, общо около 1700 км, за 48 часа. Като цяло доста добър вариант според мен за достигане до Мароко, поне за едната посока. При варианта с 9 човека, се получаваше реална възможност един от нас да прекара пътуването в интересна компания, например на мен в съзнанието ми все изникваше Герчев с група маври ( 3 броя...). Не бих им завиждял на горките хора...
Мотая се с препълнена чаша по коридорите, и консерва в джоба, цъкайки с език и гледайки вселенското стълпотворение наоколо. Още преди тръгване, за пътуване към Танжер в ушите ми звучеше музика от сагата Star Wars, и безсмъртната реплика за един бар на Татуин . „Тук е събрана цялата измет на галактиката...” – изниква в главата ми, докато прескачам двама легнали на входа, а влизайки в „заведението”, вътре ме лъхва миризма на всякакви екзотики, треви или по концентрирани благини като хашиш и подобни. Издрапах до терасата и седнах да се навечерям с класиката „боб с наденица”. Уиски и бира за разредител ме довършиха, докато с Емил обсъждаме нещо, незнайно какво. На връщане отново минаваме през фентъзи атмосферата и крачим бодро към стаичките си, които бяха в другия край на кораба. Гледам Емил леко се заваля, и тъкмо смеейки се, да му кажа че докато минаваме през тоя бар, не трябва да дишаме много, усещам как синхронно политам в същата посока. Бааааси, да е вятър, не е, какво ли е ... и баам, тоя път в отсрещната стена. Логиката ми настояваше, че кораб с такива размери няма шанс да се клати толкова, докато съзнанието ми се обясняваше, че пода се движи, и то със сериозна амплитуда. Светли обаче ни успокои че било нормално и се свиква. Да, прав беше, съгласихме се ние, след като взехме по две хапчета.

И така горе-долу минаваше времето на кораба, визуално... Подарък от неявил се на срещата участник (Тихомир)

Музика по двойки с общи интереси, поне в тая област: