Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Уикенд в Трансалпина и Трансфагарашан или римите на Ицо - ЧАСТ II

Уикенд в Трансалпина и Трансфагарашан или римите на Ицо - ЧАСТ II

Събуди ме лая на някаква мастия, идеше ми с няква лопата, да я пребия. 
Облякох се, извадих апарата, за някоя и друга снимка, рано по росата. 

До "банята" ходих, очите да измия, а бат ви Любо вече беше, по бански и хавлия. 
Хукна той да плува, за сутрешната си "кирия", не посмях да го последвам, щот съм кат "ютия"... 

Щом излюпиха се всички,напрайхме разстановка, къде ще ходим днеска, затуй бе тая планировка... 

Отправихме се през села и покрай ливади, и пристигнахме в имота, на някой си Ян Хунияди. 

Оскубаха ни като патки, отпреде на вратата, ма поне снимки си напрайхме, за спомен даже на децата... 
Вътре нищо не ми направи "вчипитление"  с изключение на стаята, дето беше за мъчение!!! 
/....щото на д-р Менгеле, аз симпатизирам, но на тез подробности, няма да се спирам.../ 

И тъй в стегната група, и със респект, покарахме към следващия "туристически обект". 
Подсвирвах си по пътя, като птичка волна, и ето ни пред вратата на  "оная мина солна"... 

Че машина беше за парички, ясно беше туй на всички... Но, един въпрос възникна в мен, 
след визитата ми в тоз румънски феномен?!?! 
- КОГА ЩЕ СТИГНЕМ "СЕВЕРНАТА НИ СЪСЕДКА"?  С ТОЯ КОРУМПИРАН ПАРЛАМЕНТ, И ПРЕЗИДЕНТ-МАРИОНЕТКА... 

И тъй, докато стигнем до Сигишоара, "котето" на Гошо, всеки май покара. На мене даже, пусна ми аванта... 
-На покарай,- рече,- пък аз ще взема твойта кранта...  /...кво ли знаеше той за Це еС-а, 
та туй бе еманацията на прогреса... / 

С три цилиндъра, не бях бръмчал, но оказа се че доста той вървял.... 
Направи ми и впечатление, баланса и доброто ускорение...

И тъй, а цитра хута симишуара, над вечер влязохме във Сигишоара... 
и докато из улиците аз бръмчах,  О ЧУДО!!! Познато варненско Сузуки, изведнъж съзрях.... 

Рекох, глей ти къв сюрприз,  ни направи тоя варненски маркиз...
А, уж от ходенето се отказа, че го мъчела някаква зараза...

Първо трябаше да видим где ще спим, и след туй да се установим. 
Набързо напрайхме разбивка, и се почна едно търсене на места за почивка...

Асен откри перфектното място, града беше като на длан, но Герчев надви, щото имаше "подмолен план"!  
На центъра, с басейн и футболен терен, това ни трябваше след жегите във тоя ден.

Дет се вика: Един път се случва на милион, развърнахме катуна на "градския стадион" 
Друго каква ли да ви кажа, вечерта "позяпахме" малко пейзажа, разходка, из техните калдаръми, хубу че бях с "макаронки", а не със налъми... 

Подирка, без всякакво притеснение, окупирахме едно заведение. Събрахме на едно място две маси, за ужас на всички, ебаси... 

Девойка някаква, млада, тутакси донесе лимонада...
Със студени бири, пици и чорба, тъй приключи вечерта... 

"Задушевно" някак си беше на тая вечеря, приятели нови успях да намеря... 
Знаете как е в такива моменти, все едно че бяхме група студенти...

И след кефа от целия ден, отидохме да спим на "градския терен"...

 

И тъй-ден трети. 


Отново рано се събудих, и много, ама много се учудих, Герчев бе ме изпреварил, 
и котлона бе запалил. Сметанка за кафето аз му подарих, и за здравето му се осведомих. 
Денят започваше добре, хапнах сандвич, пих кафе... 
Някъде петел изкукурига, и групата полека, взе да се надига. 
А за да ни увековечи в картинки, Асото ни нащрака серия от снимки.

 А Наблизо някакви дечица мили, с одеала дебели, бяха се завили. На тревата снощи бяха си послали, 
и на открито, сладко бяха те заспали... 

За днеска имахме по план, да минем Трансфагарашан! 
Даже в този същий ден, в къщи трябаше и да се приберем!
Очертаваше се яко да бръмчим, та побързахме от къмпинга да отлепим... 

Понеже, групата малко се разцепи, в някво село, се получиха известни "перипети".
Изпаднахме в "деликатна ситуация", на лека, ама много лека обърквация.... 
Добре че, Емил без много да спира, набързо курса коригира... 
И вече без минута за отсрочка, "фанааме пъто" към поредната опорна точка! 

След като всички се събрахме, и бензин достатъчно наляхме, Гошо в две редици ни строи,
и 10 минутна готовност обяви!
По един "хашиш", и кафенце за отмора, и айде пак, отгоре на "матора". 
..Впрочем, през тоя слънчев ден, в главата ми се завъртя един рефрен: 
"В далечните Карпати, едно дърво се клати. Ебати, ебати, ебати... Ебати как се клати туй дърво!!!" 

/спомен от годините момчешки,  и изцапаните селски дрешки.../ 

Непосредствено преди прохода, бомба някаква падна, и групата...ИЗВЕДНЪЖ се разпадна! 
Всеки караше както и колкот си иска, и в края на краищата-колкот му стиска! 
Всичко бе въпрос на личен избор и емоция, дет се вика: "Днеска имаме примоция"! 
Някои направиха постъпка смела, дръпнаха по два "тигела"...
Аз например, върха кат изкачих, мигом във тълпата се стопих. Бах мама му и тарапаната, 
направо ми се разказа играта... 
Няма въобще да се спирам, колко време ми трябваше да паркирам! 
В движение хапнах нещо от някаква сергия, и побързах армагани на моите жени да открия... 

И.....ЗАГУБИХ МОИТЕ ХОРА!!!
Ми сега?!?!-изтръпнах насред събора. Ни карта, ни GPS, ни работещ телефон!!! 
- Пак се издъних! - да се ева у смотания галфон... 
Студена пот изведнъж ме обля, сякаш някой с маркуч ме заля. 
- Тъ-ъ-ъ-й! Май пак ще нощувам у съседната държава, 
- Тръгвам... Пък каквото ще да става! 
И подкарах осторожно надолу по баира, щото лани от Праманта, знаех как мотора спира... 

ИЗВЕДНЪЖ, в далечината гледам нещо жълто се "жълтей" !!! 
А познайте! Герчев в пълния си блясък грей !!! 
Ех че кеф! Ей го МОЕТО СПАСЕНИЕ,  ухилих се кат ряпа и почувствах облекчение!
И като пиявица за него,аз се залепих, а на язовира, и бате Любо аз открих! 
/...цял час човека там висял, докато жълтата каска на Герчев не съзрял.../ 

И тъй, няма да обяснявам за каква иде реч, ама следващата опорна точка, не бе много далеч. 

Събра се отново групата бойна, и вече към къщи потеглихме в редица стройна. 
После чики-рики, ала-бала, фанахме по няква магистрала. Мамка му, беше като самолетна писта... ако нямах куфарите, щях да вдигна триста....
След туй, отбихме се в някво градче за почивка, заредихме, и в едно кръчме напрайхме последна разбивка. След като кафетата изпихме, тук със Свилен, Гошо и Асен се разделихме...  /...бързаха да фанат някъф ферибот,  от Дунавски Драгажен Флот.../ 

За останалите плана беше много прост! посоката бе Русе, и по Дунав мост. 
От към Румънско, опашката бе километрична, и ни предстоеше битка епична.
Там си беше цяло приключение, а карането-истинско мъчение! 
Рекох: Баш ся ли намериха да правят ремонт на моста, да ева тяхната мамица проста... 
Пререждахме се отляво и дясно, едвам кретахме по "пътчето" тясно. 
Образувала се беше няква тапа, и си помислих: Мчи ний от тука не мойм издрапа... 

Прередихме се пред една кола с японци, и Герчев рече:

-От тук ще минем момци!!! 
- Де съй чуло и видяло, да не мога аз да мина, през ей туй 50 сантимово стъпало!
И за три минути, без много да се спира, камъни събра, и естакада той импровизира!!!
Минахме по нея всички, пърхахме кат волни птички... 
А японеца, се бе надул като пингвин, като вида мощта на ХОНДА АФРИКА ТУИН!!! 
В далечината вече виждах онези бариери, дет сега за мен си бяха "райски двери".... 

И...Дет се вика, почти на финала, стана мамата си е е...ла. Левия куфар се сгромоляса, 
добре поне че, "багажа не разпиля са" ! 
В движение, ключалката му фръкна, и той от стойката се измъкна. 
Всички изчезнаха, гредам никой не спира, и Харизон артиса, щот БМВ-то аварира...
Тутакси със ластици и някакво въже, овързах куфарчето аз добре!
Добре че беше и Адаша, да мога "пущината" да запаша!
Ми, ако бе на магистралата, по време на движение!?!? 
ТОГАЗ, щеше да стане "ГОЛЯМО НЕДУРАЗУМЕНИЕ"! 

Събрахме се след моста на наша територия, и почнах да се жалвам на цялата аудитория.... 
ВЪОБЩЕ не ми обърнаха внимание, да не говорим,че нямаше ни капка състрадание! 
Емил отсече: - На Лукойла, спираме за по бира! 
Ма аз нямах фар, и туй не ми даваше мира... 
Хм, ...вечер ....трафик ...взех под внимание тез параметри, 
абе имах едни никакви 150 километри...
"Тъмното" идваше, започвах да се плаша, затуй към Търново, отпрашихме със Адаша... 
Черната Магна, направо летеше, а вятъра в каската ми,гадно свистеше. 

Разделихме се на някакъв разклон, и поехме всеки към своя дом.
Попаднах на огромно ято дребни ципокрили, дето по каската ми мигом се бяха залепили. 
Цъклото почерня, фокуса ми се размаза, на аварийни и на габарит, играта ми се разказа!
Едвам дотътрих се във къщи, а мойта продължава да се мръщи! 
Намила нещо и продължава да тотони, докат не извадих армагана и кутията с бонбони. 
Тутакси смени цялата окраска, и зафана да ме мляска... 
-Аве, туй жената, не е като човека! 
....казал го е някой още от пантивека...

Ми, това е...  

Благодаря на всички участници в трипчето, и дано да имаме повече такива моменти!

<< Пътеписи Уикенд в Трансалпина и Трансфагарашан или римите на Ицо част III >>