Неделен пикник или адвенчър дебне отвсякъде - ДВЕ
Изпих сутрешното кафе, затворих туршията и дойде ред да заведа мотора на автомивка.
Цяла година минава покрай тях и си беше крайно време да влезе поне веднъж. Не, че дъжда не върши същата работа, но при последното каране буболечките явно са се били ояли качествено и прекалиха.
Измих го доста добре, поиграх си, използвах и разните му пръскалки за джанти, табло, кожен салон, даже и напръсках с ароматизатор в топ касата.
Преместих го на слънце и запалих една цигара, докато го понапече и изсъхне.
Пуша си аз, гледам го... нещо не е наред... Много па лъскав стана! Определих това му състояние като сериозен удар по адвенчърската му визия и реших, че трябва да се поправи.
Първоначално нямах намерение да карам, но тоя му вид, а и ниската разпокъсана облачност с черни облаци тук-таме направо си крещяха "Тръгваай!"
Хвърлих си фаса в кошчето, първа и газ към вкъщи. Преоблякох се набързо и тръгнах да му дам възможност да удари 12 до 15 мушички, за да повъзвърне самочуствие и визия на адвенчърски мотор.
Нямах план накъде да поема, възползвах се от старата и изпитана тактика да карам по "зелените" светофари из града и така се озовах на изхода на Варна, посока Бургас.
Първоначално реших Камчия, видя ми се твърде кратко и удължих до Шкорпиловци. Стори ми се чудесно разстояние за определения брой мушички. Возя си се аз и кроя план, сега като стигна до Старо Оряхово ще спра, ще си взема кафе и ще ида да го пия на плажа (за тези, които не са запознати, разстоянието е грубо 10км). Как ще го пренеса до там с мотора още не влизаше в плана.
Стигам заветната спирка и паркирам пред една скара-бира. Кафето някак си естествено и от само себе си се трансформира в една промоция "Изяш пет кебапчета, събери коте!" + "домашна лютеница", две питки хляб и една бира. Метнах ги в топ касата като междувременно не забравих добре да увия и укрепя кенчето с бира. Гошо, т`ва за тебе го пиша.
Доволен от развитието на събитията и предстоящия пикник подкарах към плажа, а къде точно щях да реша на място. Карам си аз и изведнъж получих знак свише, направо ми се даде отгоре. "Дървото на BMW”.
Нямаше как да съм на по-прав път. Малко след него забелязах МЯСТОТО. Малко пътче, красиви дюни, сянка и прекрасен изглед към морето.
Удрям една контра и влизам с дрифт в пясъка. Стори ми се, че моторът леко позатъна, ама кой бее, аз ли!? Адвенчър от класа, не мога се уплаша от некъв си там пясък. Пробвам да пусна "пачия крак" - получи се, ама малко по-трудно от обикновеното. Неглижирах и това. Извадих си промо пакета, отворих си биричката и реших, че после ще му мисля.
Хапнах, пийнах си бирчката, дръпнах две цигари. Дет` се вика - дойде ми силата.
Отивам до мотора, гледам го... В главата ми светва една друга ситуация, в която седях около три часа със забит мотор в ораното на средата на една нива със сериозна денивелация на около 30+ градуса, но това е друга тема… Абе не е толкова страшно, BMW e все пак! И понеже съм вече с опит от нивата, почвам първо с настройките на мотора. Hard offroad - ON; ABS - OFF; Traction control - OFF. Старт бутон, първа, леко отпускане на съединителя, плавно газта... и сякаш някой от долната земя се присегна и го дръпна. Потъна рязко и за секунда, ама така хубаво - до шарнира. Седя и не мога да повярвам. Баш па на мене ли!? А отвътре ме напира яко на смях. Ясно е, ще се копае.
Запретвам ръкави и почвам, копая, копая, стига толкова. Паля, първа малко газ... и потъна още повече. Мамка му!
Пак ще се копае, тоя път ще подложа нещо. Събрах малко клонки, тва-онова. Пореден опит и резултата.. съчки събирам - пръчки намирам.
Паля цигара за малка почивка. Пък и да измисля нова тактика. В главата ми изникват всякакви простотии и се хиля на глас, не знам как е изглеждало от страни.
Викам си “Ся, ако пусна в групата една обява "Tърся свободни BAGери за пикник край морето" как ли ще изглежда...
В това време ми звъни телефона, Денислав.
- Здрасти, к`во правиш, тва-онова.. Ще караш ли?
Аз:
- …Миии.. вече карам, даже се накарах. На Шкорпиловци съм, ако искаш ела.
Обяснявам набързо създалата се ситуация без излишни драми.
Той:
- Прати локация, идваме след малко.
- Добре, съгласявам се аз.
И почвам да ръчкам из вайбъра. Както става обикновено в такива ситуации, батерията на телефона ми е на около 5%, за да е по-интересно.
Все пак успява да ме локализира - точно в средата на нищото. По синия фон на точката предполагам някъде в морето. Пратих му я за всеки случай, може пък при него да се вижда друго.
Амбициран да се справя сам, преди да са дошли, почвам да търся нещо по-стабилно. Качвам се на дюната да разгледам околността и хоп, ето ти решението. Колегите къмпингари си направили едно такова хубаво огнище, оградено с тухли единички. Веднага отмъкнах 3-4, като гледах много-много да не им развалям подредбата. Връщам се, почвам да копая около мотора и да търся проблема по същество.
Ясно, тавата, централната стъпенка, малкия заден калник и тапата на кардана запират основно. Ракопах хубаво отстрани, подложих тухлите под гумата. Огледах пак. Добрее...
Изчислих бързо на ум въртящ момент, сили на опън, натиск, енергията, масата в покой по ускорението и те такива неща. Няма как да не стане. Доволно ухилен паля, първа...
Моторът потъна още с поне 10см, визуално почти до топ касата. Мамка му, явно земното притегляне е станало около 19G докато съм смятал... или просто тухлите са се опекли край огъня и се раздробиха за секунди по гумата.
Тука някои от по-маститите адвенчъри ше кажат - “Е, на! За т`ва 21" отпред, къде се буташ с тая 19ка в пясъка, мхмм!”
И може би щяха да са прави, сега предната гума висеше във въздуха с долу-горе разликата от 19" до 21". Ако беше 21ца... има логика, не може да се отрече.
Аз съм инат, не се предавам и отивам пак до къмпингарското средище да търся друго. Погледът ми попада на тротоарна плочка - да се чуди човек що му е на някой да мъкне тротоарна плочка чак до тук.
Замъквам я до мотора, повтарям предното упражнение, тоя път сметките ги си засякох с двоен интеграл, за по сигурно и в диференциална форма. Паля, първа... гумата захапва ръба на плочката, завърта я и директно я зацепва в централната стъпенка. Тука някъде вече усетих леко изнервяне и реших да изпуша една цигара за разтоварване на напрежението.
Седя си, пуша си, а наоколо стада комари, явно да не се чувствам самотен и изоставен. Стада, да. Големи колкото добичета си бяха.
Не след дълго чувам мотори, идат. Излизам на пътя да ги посрещна. Денислав и Ирен, радостно ми стана да ги видя.
Вече се бях приготвил психически за добра доза гавра, ама, нали са възпитани и добри хора, ми го спестиха. Гошо, и това го пиша заради тебе! Само ще вметна, че му пратих снимка на месинджъра как съм се забил и получих веднага ободряващото съобщение - "Sand blaster"
След като го огледа, Денислав предложи да хванем мотора от двете страни за рамата и да го извадим. Аз, като добър домакин на ситуацията, се съгласих, за да не му чупя хатъра на човека.
Макар от опит да знам, че е кауза-пердута.
С Гошо имахме подобна ситуация в планината между Франция и Италия, където заклинихме мотора му в едни камъни и почти цял следобед го вадихме, но и това е друга история.
Та подхванахме го, първи, втори опит. Не става. Подлагахме ония начупените тухли, после плочката.. ниенте. Споменах за комарите, нали?
В суматохата някой предложи, не разбрах кой, ама не бях аз - двама да го хванат за ролбарите от двете страни, аз да се кача отгоре, да запаля и да бутам, а те да дърпат. Видя ми се нефективно, ма що пък не?
О, чудо! Само изръмжа по БееМВейски и излезе като тапа от шампанско. Щастлив и ухилен до ушите дрифтнах лекичко, ама много лекичко, че да не омажа пак ситуацията и го спрях на пътя. За по-сигурно.
Последва леко возене до Варна, кафенце с домашна цитроната, хилене и бъзици. Идеалният завършек на деня.
Още веднъж благодаря на Ирен и Денислав за оказаната помощ.
Ще завърша с думите на Гошо, че не съм го споменавал скоро: "Адвенчърът е преди всичко излизане от зоната на комфорт – среща с непознатото, новото, интересното, и как гледаш на това, а радостта е в пътя, не в крайната цел (ако случите кофти време, не е баш така, ама това е пък друга тема). "
..тру стори.