Дъждът постепенно се усилваше. Вече усещах как и през вентилационните отвори на каската започваше да нахлува вода, не помня да ми се случвало някога. Плътната сива пелена над пътя бе толкова гъста, че колите отбиваха от пътя, аз упорито продължавах да карам, следвайки осевата линия на двулентовият път, докато светкавиците чертаеха криви в небето и никакви шансове за спиране на потопа. На няколко пъти усетих как мотора се пързаля по водните вади, аквапланингът с тежек мотор е доста неприятно усещане. След осемчасовото каране в дъжд, ръцете ми бяха измръзнали, бях доста мокър и уморен, дори моторът не отчиташе нормална работна температура, охлаждан от непрекъснатите струи вода. Поне бях близо до желаната точка. Някъде в европейската част на западна Турция.
В моментното избистряне, видях бензиностанция и свих. Макар и нова, бе пуста, коли нямаше, но пък вече можеше да се похвали с паркирал мотор отпред и неориентиран подгизнал индивид със син дъждобран-яке, оранжев „непромокаем” панталон, и също толкова непромокаеми стари ботуши.
Южна дестинация? Лятно возене? Жега, безкраен път, бавно спокойно каране, свирукане в каската от кеф... Изхилих се сам на плановете които витаеха в главата ми няколко дни преди да потегля. Каквото такова - денят не винаги си личи от сутринта. Извадих смачкан пакет цигари, и подбрах най-сухата, запалих, после бавно отпих някаква изотонична напитка от добре брандирана бутилка, изпъстрена с много Е та, витамини , минерали и бог знае какво още. Не е пък толкова зле, мислех си докато си джваках по паркинга в опити да се раздвижа. Нормално е като караш мотор да се намокриш си казах, и се опитах да се насладя и на това. Пътуването тепърва започваше...
Това можеше да е началото на мотопис, но няма да е, поне за момента нямам муза и желание, за това ще постна едно клипче, за да не замине в небитието, а после и фоторезюме. Получи се хубава мото-ваканция, с малко по различен формат. Към момента Турция определено е чудесна дестинация, поради ниският курс на лирата, така че силно я препоръчвам.