Скандинавия и Прибалтика 2018 - ЧАСТ V
Ден 16, Grotli – Eikelandsosen 450km
Поредния ден от пътуването из Норвегия отново обещаваше да бъде слънчев и топъл. Още вчерашния ден бях свалил зимната подплата на якето, защото стана доста топло и според прогнозите времето трайно оставаше такова с температури около 25 градуса, което си е истински подарък за тази страна и пътуващите с мотор като мен. Дъждобрана беше натъпкан дълбоко на дъното на куфарите, пък а дано не се наложи да го вадя отново! Тръгнах около 9:30ч от импровизираният ми лагер, като преди това старателно огледах за нови стъпки около палатката, но за щастие лосовете не бяха идвали или поне аз не съм ги усетил. Днес бях направил маршрут, който се движеше на юг, като се бях постарал отново да следвам някой от най-добрите туристически маршрути извадени от онзи сайт в предните постове. Насочих се към Път 55, който беше точно такъв и междувременно спрях на един крайпътен магазин в едно село.
През последните дни в Норвегия почти ежедневно пътьом спирах в разни супермаркети, като този „Coop“, за да си купя хляб, кашкавал, някакъв колбас, вода и нещо сладко. Цените не са евтини дори в магазина за нашия стандарт, но това е най-добрия вариант, защото заведенията за хранене са безбожно скъпи и не можех и да си помисля да се храня на ресторант. А, най-скъп в Норвегия е алкохола, като например кенче бира от най-евтината в супермаркета е около 5 евро. Вече бях поосвободил място в куфарите от храната, която носех и така от магазина само си дозареждах разни неща, които ми се хапваха, като например шоколад Toffee на промоция за 3 евро или пък консерва с ананас за евро и половина. В този същия магазин „Coop” имаше отделена част с нещо като мини-музей посветен на природата в района, та в него имаше и информация за животните и тук снимах как изглеждат следите на елена и лоса. Така вече бях сигурен, че стъпката от предната вечер според формата и големината беше на Лос.
Освен това искам да ви покажа и как изглежда една обикновена крайпътна тоалетна на отбивка на забутано второкласно пътче в Норвегия – даже и ел.печка си има, да не говорим за сапун, хартия и т.н.
Пътя се изкачи отново на високо в планината и пак започнаха едни чудни пейзажи и гледки. Отвсякъде ме обграждаше вода, скали и планини.....
Постепенно се изкачих на над 1400м н.в. където снега все още не се беше стопил.
Това отсреща е писта за ски-бягане по която видях, че имаше състезатели, които тренират дори и сега, през Юли.
Пътя следваше извивките по високопланинското плато, а човек не може да откъсне очи от заобикалящата го природа, и затова и аз често-често спирах да направя някое фото.
Имаше и разни исторически паметници, като този в памет на шестима загинали от измръзване мъже през 1813г докато прекосявали планината. Всеки един от изправените камъни отбелязваше мястото, където са го намерили загинал.
В днешния ден километража „удари“ 7000км от началото на пътуването.
Пътя постепенно се спуса отново до морското равнище и вече беше станало време за традиционното следобедно кафе на припек, на брега на фиорда, а после и кратко пътуване с поредния ферибот до другия бряг.
На една от спирките за почивка срещнах Кирил, който е украинец и живее в Тел Авив, а от няколко месеца пътуваше от Киев за Париж с колело, и за по-на пряко минаваше през Норвегия. Пича от доста време вече обикаляше страната, и беше супер-щастлив и позитивен. Разказа ми, че работи като фрилансър, като си носеше лаптопа и ползвал Wi-Fi от бензиностнациите. Направихме си снимка за спомен и си пожелахме „Лек път!“
Привечер започнаха да търся място за спане на „диво“, но нещо не намирах нищо подходящо. Наложи се да карам доста, като по едно време реших да отбия в една горичка и влязох по един горски път обрасъл с треволяк и големи коловози. Мотора се заклини в едни паднали клони и ни напред, ни назад можех да го мръдна. Трябваше да разтоваря целия багаж за да мога да го обърна, а на всичкото отгоре беше и нагорнище. Снимки не съм правил, защото се бях ядосал, а и ме нападнаха комарите в гората... Най-сетне се установих в една отбивка над едно езерце и разпънах палатката. Бях доста уморен от прехода, хапнах малко и легнах бързо. Така приключи още един страхотен ден от пътуването ми в Норвегия.
Ден 17, Eikelandsosen - Lysebotn 350km
И така, днес продължавам пътуването си на юг, като плана ми за деня е да стигна до къмпинга в Lysebotn, който се намира в края на Lysefjord. Причината да пътувам натам е, че Lysebotn e в подножието на Kjeragbolten, а тази забележителност беше следващата точка в списъка ми за посещение в Норвегия. Навярно всеки от вас поне веднъж е виждал снимка каменното топче, което е заклещено между две скали, е това е Kjeragbolten и аз утре щях да пробвам да се кача на него.
Около 9 и нещо вече бях събрал палатката и пътувах към поредното пристанище, за да взема ферибот от Gjermundshamn до Arsnes, и да си продължа пътя по другия бряг на фиорда по посока Odda. Това може би беше вече 10-тия ферибот, на който се качвах, и вече се чувствах ветеран във всичките процедури по изчакване, купуване на билет, товарене и разтоварване от кораба. Плаването трая около 30мин и без никакво забавяне се озовах на отсрещният бряг.
Не минаха и 20-тина километра и се озовах пред поредната забележителност, която в интерес на истината намерих случайно – водопада Furebergfossen. Водите му се спускаха от високия скалист склон, минаваха под пътя и се вливаха във фиорда. Спрях да направя няколко снимки и кратко видео.
По нататък по пътя след няма и още петнайсетина км пък влязох в тунел дълъг 11км, който пробиваше планината и трябваше да ме изкара от другата страна малко преди Odda. Вътре има ограничение на скоростта до 60км/ч мисля, и пътуването през него ми се стори половин час. Толкова свикнах с тъмнината, че направо бях заслепен от яркото слънце на изхода от другата страна. В Норвегия практически е невъзможно да стигнеш от едно голямо населено място до друго, без да се наложи да пресечеш голяма планина или да трябва да се качиш на ферибот, за да минеш през фиорд. Фактите за страната говорят, че има над 900 пътни тунела с обща дължина над 750км което е впечатляващо. В Норвегия също така е и най-дългия тунел с дължина 24.51км, който мислех по едно време да включа в маршрута, но се отказах после, защото не намерих смисъл поне за себе си. След град Odda пътя ме отведе до поредния водопад – Latefossen, който е висок 165м. Много красиво място, като водата се спуска с грохот по два паралелни потока едновременно. Беше пълно с доста туристи, които правеха снимки и се катереха по скалите около него и аз паркирах и се разходих за да разгледам и поснимам.
По-нататък по пътя имаше и още и още водопади. Накъдето и да погледеш по склоновете се стичаше вода на малки или по-големи потоци.Много вода!
Така неусетно стана време за следобедното саморъчно приготвено кафенце край езерото. Днес нямах толкова много километри за пътуване, така че си позволих да го карам по-лежерно в това хубаво време.
Някъде по пътя спрях да снимам къщички с характерните тревни покриви.
Някъде в късния следобед пътя се спусна по едни красиви серпентини ниско долу до водата и пристигнах в Lysebotn camping. Мястото на къмпинга е много красиво и е отправна точка за всички, които искат да посетят каменното топче Kjerag. Препоръчвам го ако сте планирали тази забележителност.
Къмпинга е много популярен и сред любителите на парапланерите и парашутите, тъй като е в подножието на едни високи отвесни скали откъде скачаха. Вечерта направих няколко ефектни клипчета на младежи, които кацаха директно в къмпинга. Много весели момчета, забавляваха се яко.
Вечерта се запознах с едни словаци, които бяха също на палатка в къмпинга, и тепърва отиваха на север към Нордкап. Момчетата извадиха едно малко шишенце сливова ракия, като много държаха да я изпием заедно, докато им разказвам за моето пътуване до момента. Така завърши поредния страхотен ден, а утре беше време за сериозен пешеходен преход до Kjeragbolten.
Ден 18, Lysebotn – Preikostolen camping 50km
Алармата на телефона ме събуди точно в 5:30ч сутринта. Днес беше денят за каменното топче Kjerag. За да се стигне до него, обаче има един доста сериозен пешеходен преход, а аз бях прочел предварително доста мнения в нет-а, че колкото по-рано се тръгне, толкова по-добре. Тази забележителност е изключително посещавана и тълпи от туристи се впускат да катерят още от сутринта, а на самото топче дори се образуват опашки от чакащи за да се снимат. Аз исках да изпреваря това стълпотворение, а другата причина беше, че до обяд трябваше да тръгна от къмпинга. Когато отворих палатката и се огледах, над къмпинга облаците бяха толкова ниско, че бяха буквално на 100м над земята. Всичко наоколо беше тихо и хора още спяха по палатките. Позамислих се за момент, къде съм тръгнал толкова рано, ами не се върна в топлия спален чувал, но в крайна сметка си казах, че ако не тръгна сега, няма да ми стигне времето да се върна до обяд. Облякох си топли и удобни дрехи, и маратонки, и се качих на мотора, защото трябваше да се изкача около 5-6км по серпентините нагоре, за да стигна до обособения паркинг, откъдето започваше пътеката към Kjerag. Само след първия километър с мотора влязох в гъстата мъгла, а по визьора на шлема бързо се образуваха капки конденз. Студа ме прониза през дрехите, защото тръгнах облечен за преход пеша и с маратонки, тоест без екипа и ботушите.
Паркинга горе е доста голям и има обособено място само за мотори и въпреки, че беше едва 6ч сутринта, вече имаше 10-тина коли. Плаща се на автомат, който приема карти и кеш, и ти издава билетче. Мотори, коли, всички плащат, без изключение. Има доста указателни табели с информация за маршрута, както и заведение, което толкова рано не работеше още. Първоначално имаше някакъв проблем с картата ми и автомата не я приемаше, докато се суетях дойде още едно момче да плаща и аз му дадох ред да плати, но при него се получи. Пробвах отново след него, той ме изчака да види дали ще проработи, и този път транзакцията мина за щастие, защото иначе нямах никакъв кеш в крони. Така се запознахме с него, казваше се Mehrdad, американец, който бил на гости при приятели в Гьотеборг, Швеция, но решил да отскочи да види Kjerag в Норвегия. Беше пътувал с колата цяла нощ, около 10 часа и 700км от Гьотеборг до тук и му личеше, че е малко уморен. Решихме да вървим заедно към „топчето“ и тръгнахме по 5-километровия маршрут, който според табелите трябваше да ни отнеме около 2ч в едната посока. Денивелацията, която трябва да се преодолее е 570м и трасето е със сравнително голяма трудност. Ето така изглежда прехода на карта, тръгва се 640м н.в. и се стига до 1020м след три стръмни изкачвания.
В началото започваше с много стръмно изкачване по скална пътека, осигурена с метални въжета и парапети и по едно време се движехме на четири крака. Отвсякъде бяхме обградени от мъгла се виждаше едва на 20-тина метара. Катерехме нагоре с Mehrdad по стръмните скали, а на места, направо си пълзяхме.
Горе-долу по същото време заедно с нас тръгнаха и едни австралийци Mia и Craig с които се запознахме по време на изкачването по пътеката. Ето ги и тях.
Отвреме-навреме имаше указателни табели с оставащото разстояние.
По едно време стигнахме до къщичка, която служеше за заслон в случай на нужда и спешна ситуация.
Изкачвахме се нагоре в мъглата, докато изведнъж не изплувахме над облаците и неочаквано всичко блесна, изгря такова ярко слънце, че направо беше трудно да повярвам, че допреди 5 мин съм бил в гъстата мъгла!
Почувствах се все едно съм в самолет и летя над облаците. Изключително красива гледка!!!
Ето и едно ВИДЕО, което направих над облаците.
Пътеката следваше стръмни изкачвания и равни участъци, където можеш да си поемеш дъх и да поснимаш. Настигнах и няколко корейски туристи, които също изкачваха.
След около час и половина стигнаме и до самото място, където под въздействието на леда, водата и природата, се е образувало това невероятно нещо топчето Kjeragbolten, което стоеше заклещено между две отвесни скали, над пропаст висока 984м !!! До него се стига по една много тясна пътечка и после трябва леко да се подскочи за да се качиш върху каменното яйце. Аз не обичам височините изобщо и си признавам откровено, че умрях от страх!!! Върху яйцето отгоре има място да стъпят двама души най-много и то плътно един до друг. Няма абсолютно никакви парапети и осигуровки! Ето ме отгоре, а под мен са облаците и 984м пропаст!!! Една крачка встрани и.....Чао!
Направих и ВИДЕО от ръба на скалата точно до Kjerag
Останах горе около 40мин и се качвах два пъти върху камъка за снимки. Започнаха да идват доста туристи след нас и се образува опашка от хора, които изчакваха да се качат един по един за да се снимат. Появи се и един индивид, младеж с доста хипи-излъчване, който дори се снима чисто гол отгоре върху яйцето, като само си закри мъжкия атрибут със сламена шапка. Какво ли не правят хората заради една снимка. Тръгнахме обратно с Mehrdad и австралийците обратно, а срещу нас по пътеката пъплеха вече върволица от туристи. Тогава разбрах, че плана ми да стана рано и да изпреваря навалицата е бил много добро решение! Препоръчвам ако някой реши да ходи натам също да тръгне възможно най-рано, иначе после става страшно трудно изкачването, защото пътеката е тясна и стават големи задръствания. На слизане дори се налагаше да вървя отстрани за да можем да се разминем с тълпата. Долу на паркинга отново беше мъгла и облаци, а ние си направихме снимка за спомен и си разменихме номерата с Mehrdad.
Слязох в къмпинга към 12:30, взех един бърз душ за да се освежа след прехода и после сгънах палатката и натоварих. Към 15ч се качих на ферибота, който пътува през целия Lysefjord, и спира на спирки подобно на автобус, ту на левия бряг на фиорда, ту на левия, докато стигна Forsand, където беше моята спирка. Оттам имах само около 30-тина км до Preikostolen camping, където щеше да бъде моята база за следващото изкачване до другата много известна забележителност на Норвегия – Pulpit rock или Preikostolen.
Ден 19, Preikostolen camping – Skjeberg 550km
Къмпинга на който бях Preikostolen camping е може би най-луксозния от всички досега. На рецепцията, която беше подобна на хотел, работеха 3 момичета в униформи, а баните и тоалетните можеха да се конкурират с тези на 4-звезден хотел. Но най-интересното беше, че разполагаше с площадка за кацане и свой хеликоптер! Организираха полети за панорамна обиколка на района, за 50 евро/човек, и за мое учудване този хеликоптер не спря да каца и излита вчера през целия следобед през 30 минути. Понеже беше препълнено с кемпери и каравани, явно имаше много желаещи за разходка. Не го виждах, защото площадката беше зад едни дървета на 50-тина метра от мен, но го чувах все едно каца до палатката. На сутринта плана беше подобен на предния ден – ранно ставане и бързо изминаване на пешеходния маршрут до Preikostolen, и прибиране до обяд за събиране на багажа и палатката и заминаване. Този път въпреки усилията успях да стана едва в 6:30ч, и то с нечовешки усилия. Умората от ранното ставане предния ден и катеренето до яйцето, явно си казваха думата и ми се спеше зверски. Мотивирах се някакси да се облека туристически и след десетина минути бях върху мотора за да се придвижа до паркинга на Preikostolen, който беше на 4-5км само. Днес поне нямаше мъгла и не беше никак студено за разлика от вчерашната сутрин. И тук всичко с паркирането, плащането и указанията за маршрута беше много организирано. Preikostolen или Pulpit rock, както е известна на английски, е сред най-посещаваните атракции от туристи в Норвегия, като годишно тук идват над 200 хил. туристи. Представлява отвестна скала на височина 604м над водите на Lysefjord с равна каменна площадка отгоре, която е приблизително 25 х 25м, откъдето се открива превъзходна гледка към фиорда и също така е много популярно да се снимаш на ръба на скалата. Маршрута до там е по пресечен терен, около 3.5км, като се преодолява денивелация от 350м н.в. и отнема около два часа в едната посока. За разлика от вчерашния преход до Kjerag, тук нямаше чак толкова стръмни участъци и трасето, като цяло е по-леко.
Ето карта на маршрута
Все още беше рано и нямаше много туристи, и аз напредвах бързо по пътеката. След изкачването има равни участъци с малки езерца, дори имаше хора, които бяха на палатка и къмпингуваха на диво.
Малко преди самото място вече започна да се открива страхотна гледка от високо към Lysefjord долу.
След малко бях на самата площадка на скалата, която се беше образувала и оформила под влиянието на ледовете и водата преди повече от 10 хил. години. Гледката, която се открива и особено чувството да застанеш на ръба на бездна висока над 600м отново предизвикаха у мен смесени емоции на възхищение и страх от високото. Ето и традиционните снимки от ръба на тази забележителност.
Имаше и групички от смелчаци, които дори сядаха провесили крака от ръба. Поседях да погледам и да отдъхна двайсетина минути и тръгнах обратно към паркинга. Както се случи и вчера, трафика от туристи насреща се беше увеличил неимоверно и беше доста трудно да се разминавам с тълпата, която пуфтеше и пъшкаше изкачвайки се по скалистата пътека нагоре. Имаше хора от всякакви раси и възрасти, като ми се стори, че азиатците май преобладаваха, катерейки се нагоре провесили големите си фотоапарати на шиите. Едвам-едвам се добрах до паркинга, като на слизане ми отне поне с двайсет минути повече време заради навалицата. След като се прибрах в къмпинга бързах да събера палатката и възможно най-бързо да тръгна към Kristiansand. Днес трябваше да бъде последния ми ден в Норвегия и плана ми беше да нощувам довечера в Дания. Бях проверил предварително разписанието на фериботите и в 16:30ч тръгваше кораб от Kristiansand за Hirtshals, Дания, но дотам имаше 250км по най-прекия път. Ситуацията изглеждаше 50:50 да успея да стигна навреме за да го хвана и се наложи да карам доста по-бързо от обичайното за Норвегия, рискувайки да ме хванат някъде и да платя солена глоба. Не съм спирал по пътя, освен да заредя, но трафика беше сериозен на юг и колкото и да бързах по едно време разбрах, че няма да успея и последните петдесетина километра върнах газта. Примирих се, че ще чакам следващото фери в 20ч и нямаше смисъл да рискувам. Пристигнах на пристанището около 17ч само за да установя, че цената за да се кача е 160 евро, при положение, че регулярната цена беше около 75 евро. Това обикновено става, когато е последния за деня ферибот и цените се вдигат горе-долу двойно. Изобщо нямах намерение да плащам такива пари и започна да се чуда какво да правя, да търся място за спане наоколо, или да пътувам по суша. Все още бях на пристанището и реших да питам един норвежец, дали няма други варианти за фери до Дания. Заговорих го и човека веднага се отзова, и започна да мисли, да рови в телефона, и да ми дава идеи, след като споделих накъде пътувам. Между другото, на няколко пъти докато бях в Норвегия ми се налагаше да питам случайни хора за да ме упътят, и всички бяха много отзивчиви, което ми направи много силно впечатление. Хората явно така са възпитани тук, да правят всичко възможно за да помогнат. След краткия разговор с мъжа за се оказа, че най-добрия вариант е да се движа по сушата и да мина през Швеция за Дания, отколкото да плащам скъпи фериботи. Все още не беше късно, и аз реших да продължа да карам по сушата още няколко часа, и тогава да търся място за спане край пътя. Така продължих по посока Осло, като малко преди това трябваше да хвана едно кратко фери от Horten до Moss, което онзи норвежец ми каза, че работи денонощно и щеше да ми помогне да избегна влизане в Осло, а и да съкрати малко пътя към Щвеция. Оттам нататък продължих по пътя следвайки новия маршрут и само карах без да се отбивам. Чак към 23:00ч свих в една пресечка от пътя, край Skjeberg и намерих полянка, където да разпъна палатката. Бях доста близо до границата със Швеция и реших, че за днес пътя ми беше достатъчно. Бях си изпълнил програмата за Норвегия на максимум и това щеше да бъде последната ми нощувка на норвежка земя, където изкарах две страхотни седмици сред изумителната природа на тази страна.
Ден 20, Skjeberg – Havdrup /Дания/ 510km
Събудих се рано-рано от шума на трафика от близката магистрала, и след кратка процедура по сгъване на палатка и укрепване на багажа по мотора бях готов за път. Днес беше двадесетият „юбилеен“ ден от пътуването, и оттук нататък според моя първоначален замисъл, оставаше да измина почти транзитно няколко хиляди километра да България. По време на пътуването, обаче, настъпи лека промяна в плана за прибиране. Бях си разменил няколко съобщения с Алекс, моя стара позната от Плевен, която от няколко години живее в Дания, заедно с приятеля си. Та така спонтанно се беше заформила идеята, че ако взема да се прибирам през Дания, може да мина да се видим, и да им направя едно гости. Алекс и Данчо също са заклети моторджии и знаех, че много ще се зарадват да ме посрещнат, и да им погостувам закратко. Още по-хубаво стечение на обстоятелствата беше и факта, че днес е събота и те бяха свободни за уикенда. С този план в главата тръгнах по скучната магистрала на юг и не след дълго вече бях на шведска територия. Маршрута ми щеше да мине край Гьотеборг и си казах, че мога да отделя малко време за да се разходя из града. По пътя в Швеция наистина нямаше кой знае какво да се види и отбележи, и километрите се въртяха бързо, а моята първа цел за деня беше по обед да пристигна в Гьотеборг. Едниственото нещо, което си заслужава да спомена е, че в Швеция, а и вероятно в цяла Скандинавия, много ценят американските ретро автомобили, защото започнах да срещам групички от по 2-3 коли от тези големите и широки, от 60-те и 70-те години. Разбирам го и това хоби, явно през уикенда се възползваха от хубавото време за да изкарат лъскавите шевролети и фордове, и да си направят едно трипче в околностите с тези великолепни машини. По обяд навлязох в покрайнините на Гьотеборг и след кратка дискусия с навигацията, едва от третия път уцелих централната част на града и намерих паркинг за мотори. Оказа се, че съм на баш точното място – квартала Haga, една от най-старите и автентични части от града съвсем в самия център. Наоколо бяха пешеходни улички със запазена автентична архитектура на сградите, много малки ресторантчета и кафенета.
Още след първите метри пеша усетих, че атмосферата беше изключително приповдигната. Причината затова беше, че днес на 7.07.2018 предстоеше големия четвъртфинал, Швеция – Англия от Световното в Русия! Имаше доста хора облечение с фланелки на националния отбор на Швеция,а жълто-синия цвят преобладаваше на всеки ъгъл. Еуфорията беше пълна и феновете с нетърпение очакваха мача довечера
За краткото време през което бях в Гьотеборг наистина ми хареса - много приятен град, стори ми се и доста спокоен, но все пак беше и през уикенда.
Вече поуморен от пешеходната разходка и поогладнял, влязох в един Burger King за да се подкрепя, преди да продължа пътя към Дания.
Казах „Довиждане!“ на Гьотеборг и продължих на юг по магистралата, която водеше към Малмьо. Оттук нататък имах два варианта за да вляза в Дания - през Малмьо и дългия мост свързващ Малмьо с Копенхаген, който беше платен, или с ферибот от Хелзингборг до Хелзингор. Аз избрах втория вариант с ферибота, и в късния следобед вече бях на пристанището в Хелзингборг. Не след дълго се качих на ферито, което струваше около 30 евро и след около 40 мин. стигнах на датска територия. До крайната си цел Havdrup, малко селце в околностите на Копенхаген, където живее Алекс имаше едва 80км. Придвижването е изключително бързо заради правите магистрали, а и Дания е равна като тепсия, дори леки хълмове няма. Около 20ч вече бях паркирал в двора на къщата, на моите страхотни домакини, които ме очакваха с нетърпение, и отворихме първите бири.
Ден 20, Havdrup, Stevns Klint
Много интересно е чувството да се събудиш в легло! Да, май бях поотвикнал от тази „екстра“, защото последния път, когато бях спал на легло беше в Талин преди повече от две седмици.....Оттогава насам всяка вечер без изключение бях на палатка и сега чувството да се събудя в стая и на легло ми се стори леко странно, но разбира се, на хубавото бързо свиква човек. Към девет и нещо вече всички бяхме будни, пиехме кафе с моите любезни домакини, и правехме планове накъде да „мръднем“ на разходка. Аз им казах, че Копенхаген ще дойда да го разгледам специално някой друг път и затова решихме, че ще отскочим да се разходим край морето, а времето беше идеално за това. Днес оставих мотора да почива и тръгнахме с колата на Данчо на юг, към брега на Балтийско море. Целта ни бяха скалите Stevns Klint, които са част от културното наследство на Юнеско. Това са бели варовикови скали на брега на морето с изключителна важност за геологията, тъй като в тях ясно може да се видят ясни хоризонтални слоеве от наноси датиращи от милиони години назад. Скалите са изключително богати на фосили и ние самите се убедихме, че е така.
Ето снимка, която направих
И още една извадена от нет-а за да се придобие по-добра представа за мястото.
Ето го и Данчо, който правейки геоложки проучвания, намери няколко фосила в мекия варовик, докато ние с Алекс пък се излежавахме на топлите камъни.
След като се поразходихме по плажа отидохме да видим стария фар на Stevns Klint, който е е построен още 1818г за да навигира корабите през плитките води. В последствие през 1878г фара е построен отново, но вече с височина 27м, защото трафика на кораби в протока се е увеличил неимоверно.
Направихме си и едно групово селфи долу, преди да се качим и да погледнем отвисоко.
През Студената война Stevns Klint също e бил и важин стратегически преден пост на НАТО, имало е радарна станция, и на това място до фара са били разположение и ракети Hawk, които да пазят Копенхаген от евентуална въздушна инвазия от СССР. Също така се е наблюдавал целия трафик на кораби, който е влизал в Балтийско море и основно движението на „вражеските“ съдове на Източния блок. Ето сградата на радарната станция и снимка от фара към нея
След като се поразходихме няколко часа и разгледахме, запалихме колата и отидохме до близкия крайбрежен град Koge, къде направихме кратка разходка по крайбрежната улиц, а после си казахме, защо да не отскочим и до Roskilde. бил стара столица едно време, някъде през 11-12век, и един от най-старите градове в Дания. Намира се на 30км от Копенхаген и там се провежда ежегодно Roskilde festival – един от най-големите музикални фестивали в Европа, който между другото беше свършил точно два дни преди да пристигна. Не ни се разглеждаше града, а само минахме да видим музея на викингите. Интересно място, където могат да се видят много неща свързани с историята на викингите, както и техните лодки и кораби в реални размери.
Следва...