Скандинавия и Прибалтика 2018

“Ако искаш да вземеш, научи се да даваш!”

Това важи с пълна сила, особено за този САЙТ, където всеки може да влезе да разгледа, прочете, потърси, намери, почерпи идеи и т.н. Но това нямаше да е възможно, ако някой не беше седнал да се потруди, да отдели време, да опише, и сподели своите преживявания, за да могат да бъдат достъпни и полезни за всички хора. Използвам случая да кажа едно голямо “Благодаря!!!” на всички тях, защото и аз самият досега единствено съм се възползвал, но ето, че дойде времето и аз да допринеса с нещо, воден от старата истина, че ако искаш да получаваш трябва и да даваш. Надявам се да ви бъде интересно.

И така...решението да тръгна на Север се роди доста спонтанно. Беше някъде в началото на Май'18, имахме уговорка с Гошо от Видин и мой много близък приятел от Плевен – Наско, да покараме в Румъния за един ден, за да се възползваме от топлото пролетно време. Аз тъкмо бях напуснал работа след над петнадесет години в голяма компания и бях решен да си почина известно време, и то по-най-добрия начин – наслаждавайни се на пътуване с мотора през престоящото лято. От няколко месеца бях с “нов другар” - Ducati Multistrada 1200 S, който пристигна в началото на зимата и както се очаква нямах търпение да дойде хубавото време.

Вечерта преди “румънското” пътуване пристигнахме с Наско от Плевен във Видин и там се видяхме с Тихомир и Гошо на по бира и от дума на дума, Тихчо сподели, че има планове за пътуване до Нордкап, но не беше сигурен дали ще има достатъчно време ( в крайна сметка и той реши да пътува до Нордкап горе-долу по същото време, но имаше други разчети за дните и маршрута, и не бяхме заедно). Аз досега честно казано не бях си и помислял за Скандинавия, защото знам, че не мога да си позволя повече от две седмици отпуск от работа, а исках ако ще ходя да имам достатъчно време за да обиколя и разгледам, воден от максимата “Като ще е гарга да е рошава”. Не ми трябваше много време да осъзная (1-2 бири ) каква възможност имам точно в този момент – нов (за мен) мотор, достатъчно време и горе-долу сносен бюджет. Докато пътувахме из Румъния на следващият ден, вече бях решен на 99.9%, че ще го направя и идеята за дълго пътуване на Север вече се избистряше в главата ми. И започна подготовката...

Подготовката

Реших да пътувам сам. Нямаше да ми е за първи път. Бях пътувал сам и миналата година, когато ходих за 5-6 дни до Бърно за Moto GP и определено се получи добре. Доста съм пътувал и в група през годините, като естествено има много предимства да имаш приятели с теб, особено ако нещата се объркат (пази боже!), а има и още много други позитиви, които смятам, че са ясни за всички, но така или иначе знаех, че трудно ще намеря спътник толкова бързо, който да бъде толкова свободен и да си представя пътуването точно като мен и т.н.

Започнах да правя маршрута. Отдавна имах планове да посетя Прибалтийските столици, но все го отлагах, основно заради липса на време, а и защото посоката все не ми се връзваше с досегашните пътувания, но сега беше идеалния момент! Другата голяма цел беше Норвегия и достигане до Нордкап. Преди две години с приятели направихме пътуване до Мароко и тогава посетихме и нос Кабо да Рока в Португалия – най-западната точка на Европа и сега беше ред на най-северната.

Започна едно усилено ровене в интернет, включително четене на пътеписи, много от които в този раздел на форума Отново да благодаря на всички, които са писали и споделяли през годините техните пътешествия, наистина е много полезно! Също така междувременно направих и едно бързо пътуване до Бургас за да се видя с Митко Питона, който също много ми помогна със съвети и информация от първа ръка за Норвегия. Митак, Благодаря много!

Добавям и няколко линка с доста полезно инфо, които използвах при планирането основно за Норвегия.

http://www.horizonsunlimited.com/cou...n-a-shoestring
https://ridenorway.com
https://www.nasjonaleturistveger.no/en
http://www.visitnorway.com

Очертаваше се едно пътуване от около 25 дни и околo 12 000 км. в което правя една голяма елипса обратно на часовниковата стрелка от България през Прибалтика, Финландия до Нордкап и оттам обратно на юг през Норвегия, Швеция, Дания и обратно през Германия до България.

Ето така се получи маршрута, който изпълних в крайна сметка:

Намеренията ми бяха да бъде бюджетен трип с минимални разходи за нощувки и храна. До Прибалтика имах намерение да спя в малки хотелчета, тъй като цените са относително поносими, а нататък в Скандинавия щях да бъда на палатка, като редувам един ден на къмпинг за да ползвам душове и баня, и един-два дни на “диво”. Ясно е, че стандарта, особено в Норвегия е много висок и съответно всичко е много скъпо – хотели, храна, гориво, като дори, германците и англичаните, които срещах и си говорих се оплакваха, че е супер-скъпо, пък какво да кажем за нас българите.

Идеята ми беше да тръгна на 18 Юни 2018 с надеждата дано уцеля хубаво време с възможно по-малко дъжд, а и по това време на годината в Скандинавия са Белите нощи и тогава слънцето почти не залязва, особено по-на север зад Полярния кръг.

Следващият момент беше да подготвя мотора за толкова дълъг път. Хубавото е, че на Мултистрадата пробега за масло е 12 000 км, поръчах и останалото, и запретнах ръкави и смених ангренажни ремъци, свещи, филтри, масла и гуми.

Ето няколко снимки от подготовката.

Другата част от подготовката беше да си извадя Европейска здравна карта ( картата е безплатна и се вади в клоновете на ДСК), която удостоверява, че съм осигурен в моята страна и имам право да получа медицинско обслужване във всяка страна членка на EU, както гражданите на тази страна.

Направих си и туристическа застраховка за пътуване в чужбина за срок от 1 месец, струваше около 25лв в SDI, също така си приготвих и Зелената карта, взех си и паспорта за всеки случай, ако си загубя личната карта.

Относно финансите, обмених достатъчно Евро за да имам кеш за всеки случай, като носих и две карти – една дебитна и една кредитна. Силно препоръчвам да се носят поне две карти и също кеш пари при пътуване в чужбина! На мен ми се случи за лош късмет още на 2-рия ден от пътуването да ми се повреди дебитната карта и през целия път останах само с кредитната. Това, което се наложи да правя е, да си превеждам пари с електронното банкиране от дебитната в кредитната за да поддържам лимита и, но затова ще спомена по-нататък.

Относно екипировката, по съвет на Митко Питона обърнах много сериозно внимание на къмпинг оборудването. За спане на палатка в Норвегия е необходима качествена палатка, която да държи на дъжд. Също бях оборудван и с надуваемо шалте и много добър спален чувал, който да държи на ниски температури.

Дрехите е препоръчително да бъдат от синтетика – заемат малко място и съхнат много бързо след пране. Много хубави дрехи продават в Декатлон за тези случаи. Освен това си носих малък газов котлон, метални съдове и прибори. Носих и доста храна, предимно консерви, сухи колбаси, сухи супи и бульони, спагети от малките, чай и кафе.

Много важно нещо е подготовката срещу комари! Да, в Скандинавия заради многото вода е пълно с комари, всякакви размери и окраски. Бях подготвен да ги посрещтна с коктейл от репеленти.

Лека-полека времето си вървеше и постепенно наближаваше заветната дата 18 Юни /понеделник/ , която бях “забол” за старт на пътешествието. Не знам защо точно пък в понеделник, но някакси може би по навик го свързвах с “нова седмица - нов късмет” и ми се струваше най-логично да тръгна в понеделник. Бях си планирал след като обслужа мотора да направя няколкостотин километра, просто ей така да го пробвам, за да съм сигурен, че всичко е наред след ровенето по него за смяна на ремъци, проверка на хлабините на клапани и прочие. Той се оказа в перфектно здраве, което му успокои още повече. Междувременно на 14 Юни щеше да започне Световното по футбол в Русия и тогава си казах, че ако всичко върви по план ще се върна таман за финала, или няколко дена преди това. Така се и получи в последствие, дойдох 2-3 дни преди големия финал Франция – Хърватска.

Ето, че дойде и навечерието на “датата Х“ – 18.06 Няколко приятели бяха дошли да се видим вечерта на 17-ти за да ми пожелаят “Лек път“ и по този повод изкарах мотора вече нагласен с багажа и отидохме да изпием по една бира за наше здраве. Времето беше доста мрачно и само не беше заваляло, а всички прогнози на Емо Чолаков, както и приложението в телефона, предупреждаваха за приближаващ към България циклон или анти-циклон /не ги разбирам много/, дъжд и рязко застудяване, а аз се надявах да избягам, като тръгна рано-рано сутринта. Да, ама не!

Пътуването

18.06.2018 /понеделник/ Алармата ме събуди около 5:30ч и първата работа беше да погледна през прозореца, макар вече да бях чул през нощта силния вятър и шума от дъжда по парапета на прозореца....Навън се изливаше доста силен дъжд, а температурата беше паднала с едни 10-15 градуса и беше около 17-18С. Беше ми пределно ясно – „Баси късмета имам!“ викам си, „Ще ми тръгне, като по вода“. Не, че не можех да отложа тръгването с ден-два или три, но дотолкова се бях вкопчил в тази дата, че бях непоклатим! Облякох се бързо, и още в гаража надянах дъждобрана без да му мисля. Извадих и дебелите ръкавици понеже винаги си нося два чифта на дълъг път – летни и по-топли, теглих една благословия на дъжда и Газ!

Ден 1-ви Плевен – Орадея /Румъния/ 730km

Целта ми беше да пътувам право на Север, като първите два дни просто трябваше да отмятам километри. Първата цел на пътуването беше Вилнюс /Литва/, а разстоянието до там е почти 2000км по въможно най-краткия път, който избрах. Дъжда продължи до Видин, като след като влязох в Румъния по Дунав мост 2 спря да вали, но остана доста хладно. Пътуваше се бавно по посока Тимишоара - типичния румънски трафик. Спирах само да зареждам, и без да се бавя много-много продължавах напред, като исках да напредна възможно най-много. Следобед като направих сметка реших да гоня гр.Орадея на границата с Унгария, като точка за нощувка и по време на едно от спиранията за зареждане, си запазих хотел през Booking.com. Тук е мястото да спомена, че за никъде не съм правил предварителни резервации за нощувки. Карах ден за ден и следобед като реша докъде мога да стигна избирах места и буквах през Booking или пък търсих на място къмпинг или място да остана на “диво” къмпингуване.

Пристигнах в Орадея към 19ч в х-л „Лан“, където беше резервацията за ед.стая със закуска за 42лв. Бързо намерих хотела, бях го избрал да бъде в западната част на града за да мога на сутринта да се измъкна бързо в трафика. Орадея е град на около 15км от границата с Унгария, откъдето минаваше и моят път и се оказа доста приятно място. Успях да се разходя за час-два за да усетя атмосферата и въпреки, че беше делничен ден ми се стори доста спокойно. Имаше хора да се разхождат, а през града минаваше сравнително голяма река, като всичко наоколо беше облагородено с алеи, площадки и чисто. За пореден път останах с усещането, че в Румъния нещата се развиват и то в правилната посока.

Взех си нещо леко за хапване от близкия магазин и седнах на една пейка да позяпам. Малко след това реших, че е време да се прибирам към хотела за да събера сили за следващият ден, който се очертаваше да е натоварен – целта беше да стигна възможно най-далеч в Полша, като мина транзит Унгария и Словакия.

Ден 2-ри Oradea – Radzin Podlaski (Poland) 710km

Алармата ме събуди към 6:30ч, а навън вече се чуваше грохота от колите преминаващи по близкия булевард. Хвърлих бърз поглед през прозореца и установих, че има лека мъгла, но беше сухо, което беше оптимистично. Събрах набързо багажа и се помъкнах натоварен по тесните стъпала от 3-тия етаж надолу към мотора, който си седеше паркиран до входа на хотела, точно срещу рецепцията. Натоварих бързо и минах през шведската маса за да сложа два залъка за закуска, заедно с едно бързо кафе. Всичко това ми отне 7-8 мин., хвърлих ключовете на рецепцията и се озовах отново пред мотора. Докато товарих, установих, че като вкарах ключа да отключа единия страничен куфар и понечих да завъртя цялата ключалка се завъртя, и патрона излезе барабар с ключа нагоре?! Реших да не се занимавам сега с ремонти и я напъхах отново в гнездото й. В последствие се оказа, че това беше последния път, когато видях патрона, защото нейде по пътя в Унгария беше извърчал и го загубих. Хубавото беше, че поне куфара можеше да се затвори безпроблемно, но не можех да го заключвам повече.
Бърза справка с маршрута през телефона, нагласих GPS-а да избягва магистрали в Унгария, защото не ми се плащаха винетки, и запалих към граница, която беше едва на 15-тина км, съвсем близо до покрайнините на Орадея. Трафика в Унгария беше доста натоварен по междуселско-градските пътища и скоростта ми не беше никак висока. На всичкото отгоре поне на три места имаше полиция с радари, които виждах едва в последния момент. Поне времето беше доста приятно – слънчево, около 23 градуса, а всичко наоколо беше зелено. Навсякъде покрай пътя в Унгария кипеше труд – всякакви видове машини и трактори се движеха в полетата, а между селата имаше разни цехове и предприятия. Селата през които минаваше пътя, всъщност нямат нищо общо със термина “село”. Бяха много спретнати, чисти и подредени градчета, с нова пътна маркировка, пешеходни пътеки, светофари, както си му реда в една развита Централно-Европейска държава. Някак мислите ми бяха все в посока “Къде сме ние, къде са те....” Ама това беше само началото – колкото по-натам пътувах, все повече ме спохождаше тази мисъл, нооо да не отиваме в тая тематика...

Влязох в Словакия и постепенно терена стана доста хълмист и планински, а трафика стана още по-интензивен. За сметка на това бензина „удари“ 1.40 EUR, което не ми се понрави много, ама щеше да става и по зле по-нататък....Това, че Словакия прие еврото, може се прави и цените доста по европейски – всичко е въпрос на Стандарт.

Ранния следобед вече бях в Полша, а там сякаш всички коли и камиони бяха излезли вкупом на пътя – започнах да се натоварвам доста в старанието си, като изпреварвам в безкрайната колона да не стане някоя беля. Все пак поляците бяха доста толерантни и въпреки натовареното движение нямаше безумни маневри и всичко се движеше някак си компактно. Почти никой с кола не сe напъваше да изпреварва, а си караха в трафика, което все пак позволяваше да се поддържа някаква нормална средна скорост, явно си бяха свикнали така. По някое време спрях да направя резервация в Booking, чувствах се изморен, или по-правилното е "изцеден", но бях решен да продължа. Избрах хотел в едно село до пътя Radzin Podlaski, до което имаш още поне 2ч път, а вече беше към 17ч. следобед.

Успях да стигна в селото около 20:00ч. и след кратко лутане из улиците намерих моя хотел с гръмкото име “Manhattan” в който стаята ми струваше едва 35лв без закуска.

Равносметката за деня беше 12 часа каране и 710км. От този ден имам едва 3 снимки, които направих по време на кратките почивки, а в хотела след удоволствието от душа и полската бира, легнах да събера сили за утрешния ден, защото за утре оставаха 510км до Вилнюс.

Ден 3-ти, Radzin Podlaski /Полша/ - Vilnius /Литва/ 540km

На сутринта тръгнах доста рано, може би около 7:00ч, защото ме очакваше първата “спирка” от Прибалтийската част от пътуването, а именно столицата на Литва – Вилнюс. Искаше ми се да измина оставащите малко на 500км възможно най-бързо за да пристигна във Вилнюс в ранния следобед за да имам време да разледам града за няколко часа. Такъв беше плана, а и всичко изглежда беше на моя страна. Времето беше кристално ясно и слънчево, около 24-25 градуса и много приятно за път. Трафика беше изчезнал, не знам по каква причина, но през целия път до границата с Литва беше доста рехаво откъм коли. За сметка на това пътя беше просто перфектен – бърз, с нова маркировка и супер-гладък! Все пак минаваше през доста села, където си имаше ограничения на скоростта, но въпреки всичко при липсата на трафик се минаваше бързо. Севера вече се усещаше все по осезаемо.

Извън населените места започнаха да се появяват все повече иглолистни гори, въпреки, че терена беше абсолютно равнинен, нямаше и помен от жегата, която по това време на годината тлееше по нашите ширини и всичко беше зелено и някак свежо. Извадих една снимка от Google от тази част на маршрута за да го покажа нагледно.

Бързо и неусетно влязох в Литва и още след първите няколко километра разбрах, че в там кипи строеж на пътища и магистрали. В продължение на много километри паралелно на основния път имаше десетки багери, грейдери, валяци и много жива сила, които разширяваха шосето и вероятно пътя щеше да се превърне в магистрала. Уплаши ми се окото, с какъв мащаб строяха, не знам там G.P Group и корупция нямат ли си, как се получава – не знам....
Въпреки ремонтите всичко си беше организирано и не се пречеше на движението и аз напредвах много бързо към Вилнюс, като стигнах съвсем навреме, около 15:00ч.

Там си бях букнал стая в нещо като хостел в широкия център на града на пешеходно разстояние от стария град. Хостела се казваше “The Jolly Man” и се оказа нещо като бунгала, няколко броя, на два етажа с общ кухненски бокс, съвсем семпло обзаведени, но на мен не ми трябваше много. Цената на стая беше 35лв и най-важното беше, че имаше вътрешен двор за да паркирам мотора. Сина на собственика говореше перфектно английски, което улесни нещата с комуникацията, защото пък моя руски едва креташе. Ноо за руския ще ви разказвам по-нататък по-нататък в пътешествието.

Ето как изглеждаха бунгалата

Бързо разопаковах багажа, облякох “цивилните“ дрехи, обух маратонките и хукнах да разгледам Стария град. Както споменах, бях на пешеходно разстояние от него и докъто вървях се оглеждах за да усетя атмосферата. Отвсякъде ми лъхаше на соц и на руско, макар и никога да не съм бил в Русия. Забелязах доста пияници да седят по ъглите около магазините, с едни такива криминално-руски физиономии. В последствие разбрах, че в Литва има много сериозен проблем с алкохола, като според Световната здравна организация консумацията на алкохол на глава от населението се е увеличила с 22% за последните десет години и е достигнала до 18.2л чист алкохол годишно. Същевременно Литва има най-високите нива на самоубийства в Европа – 36 на 100 хил. души, като повечето били алкохолици. Всичко това води до забрана да се продава алкохол след 20ч вечер, както и вдигане на законовата възрастта за консумация на алкохол от 18 на 20 години. Аз съответно изобщо не знаех за този закон, който е влязъл в сила от началото на 2018г и вечерта влязох в един магазин за да си напазарувам разни неща за ядене, като взех и едно кенче местна бира. Беше към 20:30ч и касиерката на касата категорично отказа да ми продаде бирата, като ми говори нещо на литовски и обяснява, а аз не мога да разбера за какво става въпрос. Едвам се разбрахме, но беше непреклонна за бирата.

Стария град на Вилнюс се оказа не много голям и успях да го обиколя за няколко часа. Въпреки, че ми хареса атмосферата, не мога да кажа, че ме впечатли с нещо особено, но ще оставя снимките да говорят.