Drop down a gear and disappear или мототрип 2015
Въодушевен от пътуването и под влиянието на силните емоции които преживяхме с Гошо, почвам да пиша тоя пътепис, мотопис или там както ще се казва. Ще започна с малко предистория. Около 9 месеца преди това планирахме съсвем друг маршрут. Обиколка на Турция, даже и лого си бяхме измислили.
И тъкмо да го изродим, седмица преди това на мен ми възникна важен и неотменен ангажимент с който аз си пропадах на 100% от пътуването. Мамка му! За трета година не ми се получава тая Турция... дали не е знак от съдбата: Някой от групата се вкиснаха други не чак толкова, трети заминаха, но по различен маршрут. Аз със 300 зора успях да си прехвърля отпуската за края на юни и началото на юли. Гошо реши да е съпричастен с мен и се освободи по същото време. Седмица преди да тръгнем започнахме плахо и невярващо да чертаем новия маршрут. Дали ще ни се получи тоя път...? Гошо изтърси "аре да идем в Сен Тропе" .... хъх...ми... замислих се аз... Анкара VS Сен Тропе... Истанбул VS Монако... Бодрум VS Ница... пък и жегата ще е убийствена по това време е Турция... никъ`в шанс, отиваме в Сен Тропе! И така това стана преломната точка в трипа, остана да нагласим пътя до там и обратно. Няма да се впускам в подробности. Гошо го прави добре.В крайна сметка аз тръгвам от Варна, Русе, Румъния, Видин. Срещаме се там и отиваме да спим за първа вечер на гости при едни приятели от клуб "Rolling wheels" в Парачин, Сърбия. Някъде по това време или малко преди това Асен прояви желание да дойде с нас до Ягодина пак в Сърбия. Уточнихме часа на срещата - 15h във Видин, офиса на Гошо.
Началото.
В петък на 27.06 избягах от работа с час... два по-рано (дано това не го види шефа :)) и тръгнах за Русе където щях да спя в един приятел. Пък и да отхвърля малко километри. Вечерта се събрахме старите дружки и стандартно, хапване, пийване, бъзици.Малко след като се прибрахме и небето над Русе се отвори. Такъв дъжд се изля, че за момент ме замилсли, аджеба за къде съм тръгнал аз. На сутринта беше почти изсъхнало. Моя приятел прояви желание да се повози с мен до Александрия (Румъния) и после да се прибира. Май там някъде на една бензиностания пиейки кафе установихме защо мушичките на моя мотор са отпред по слюдата и фаровете, а при него по гърба на якето му :))) ....все пак кара чопър човека, не е виновен. След като се разделихме аз поех за Видин той обратно за Бг. Някъде към 15:30 вече бях на мястото на срещата. Което потвърди думите на Асен "Звездите винаги идват последни....." но това са незначителни подробности. Май и леко ме освиркаха за закъснението. Не е било сериозно щото не съм много сигурен за това. Отново кафенца, цигарки, около час почивка и поехме към Сърбия. Минахме границата нормално, спряхме в Зайчар да обменим някой лев и Гошо да се разбере със Саша къде да се чакаме. Стана ясно, че не са уточнили българско или сръбско време (те са час назад, както и всички други по пътя т`ва Италия, Франция, Словения, Хърватска и т.н. Къде сме ние, къде са те, а? ААА?:) ) Помотахме се още малко и тръгнахме, Саша ни чакаше в началото на гр. Парачин, заведе ни в тях да се освежим и после излязохме да се разходим из града.
По-късно дойдоха и други членове от "Rolling wheels" и се почнаха едни истории, едни бири...абе скучно си беше :)
Ден Втори
Станахме сравнително навреме, констатирахме, че ще ни вали. Не се разтроихме. Закусихме, пихме кафе и потеглихме. Саша ни изпрати до Ягодина, Асен пое от там обратно към Бг, а ние с Гошо отцепихме към Сараево.
Трипа започваше по същество. А, забравих, плана беше да спим в Сараево, после Мостар, Сплит, фери до Анкона, Сан Марино, Римини, Флоренция, Пиза, Генуа, Монако, Монте Карло, Ментон (страхотен град), Ница (две вечери), Сен Тропе. После нагоре към Алпите няколко интересни прохода, Кол де Турини (там се провежда рали Монте Карло), Кол де Тенда, форт Централ на френско-италиянската граница, Милано, Бергамо, Болцано. Следва Гавиа, Стелвио, няколко други прохода, Бовец, връх Мангарт, Любляна, езерото Блед, Загреб дъра-бъра, Ягодина, Видин, Варна.
Караме си ние хладничко, облачно, пътя чудесен. От време на време дъжд.
По пътя към Сараево.
Част от плана беше и посещение на Дървения град на Костурица. Бях чувал само за него. Никакви очаквания. Да си призная честно, не ме впечетли особенно. Със същия успех можем да направим и някое българско планинско село известно. Двайсетина дървени къщички на хубаво място, улиците кръстени на известни хора, няколко заведения и толкова.
Сега правел и каменен такъв. Видяхме и него от далеч, може би за това изглеждаше по-добре :)
Ей там зад мен е
Малко преди Сараево вече прекали. Сви такъв студ, че с якето и дъждобрана умирах от студ. Спряхме на около 15км почти измръзнали.. Въпреки подгрева на дръжките, пръстите ми се бяха вкочанили. Няма да сбъркам, ако кажа, че температурата беше около 10 градуса и валеше. Дръпнахме по един фас да си стоплим носовете и потеглихме. Гошо беше набелязал хотел за спане. Не спахме в него, тия искаха "майкаси и бащаси". Намерихме друг, на 10м от предния и взехме да разтоварваме багажа. През това време си коментирахме трагедията която са изживели тия хора през войната. Сараево е на хълмове, на високото е новия град (християните), в ниското е мюсюлманската част. През войната снайперистите от високото са им разказвали играта, с месеци не са могли да излизат от домовете си. Дупките от крушумите по стените си седят още и придават голяма доза драма. Изведнъж се чува гръм, с Гошо се правим, че не чуваме. След малко още един доста по силен и всичко става червено... Заря! ....Мамкаму .... поглеждаме се с Гошо, разхилваме се нервно и гледаме бързо да влезем вътре.
Преоблякохме се и излязохме да разгледаме нощно Сараево. Сменихме и малко пари да сме подготвени.
Хотела ни се намираше точно в центъра на мюсюлманската част на града. Толкова богата палитра от различни хора не бях виждал. Бурки, "пингвини", японци (по големите фотоапарати ги познах),туристи от всякъде, чуват се най-различни язици, просяци, някви странни модни течения.... абе колорит голям. Както си се разхождам и забелязвам, че всички пият кафе. Странна работа все пак е около 22:00ч. Питам Гошо, той вдига рамене. Малко по-късно ни се изясни. Както си вървим по улицата из тая всичката навалица, гледам една бяла линия на пътя. И на нея надпис "Sarajevo meetng of cultures" и след нея всичко стана рязко европейско. Мацките по разсъблечени, баровете пълни, музиката с по-приятно звучене.
Помотахме се още известно време, и се върнахме. Бяхме огладнели вече доста. Седнахме в едно заведение да хапнем от местните кебапчета с препечени пърленки.
Поръчваме ние и естествено бира. Сервитьорката ни поглежда изненадано....
- БИРА???? - Ние, ДА!
- БИРА НЯМА!!! Рамазан е!
ЕЕЕеееееее направо ни умря всичко. И ядохме кебапчета с минерална вода и фанта портокал. Гошо изнервен от ситуацията, реши да си купи бира от магазина и показно да се разхожда по центъра и да я пие. Ей тъй! Да видят те!!! Купуваме си бира и тръгваме към хотела, естествено пиейки я показно. След около 5 метра след магазина и не повече от 2 глътки, Гошо ми вика
- Ела бе! Ела да видиш две лезбийки се целуват в бара отсреща
Аз съм в ступор!
- Гошооо к`во пиеш бе!??? Ти нормален ли си???? На центъра на мюсюлманското Сараево, между две огромни джамии и неква ритуална чешма, навръх Рамазан .... две лезбийки се целуват!?????... Той си погледна бирата, после мен....смрънка нещо от сорта "абе целуваха си се" И продължиме към хотела.
Ден Трети
събудихме се от явно доста популярен чартбрейкър звучащ от джамията отсреща. Казвам доста популярен щото и вечерта звуча... предполгам и в дните преди тоя, даже съм сигурен :) Повъртяхме се и излязохме да закусим и пием кафе.
Сараево и на светло ми хареса, макар, че дупките от куршумите в сградите си личаха още повече. Сувенирите които продаваха по чаршията ми направиха определено впечатление. Освен стандартните джезвета, подноси и чашки за кафе направени от мед, доста сериозно присъстваха щикове от калашник, пистолети, каски, стари униформи, разни самолетчета, танкчета, химикалки, свирки и т.н. направени от куршуми и гилзи.
Мотахме се около час-два и се прибрахме в хотела да стягаме багажа. Целта за деня беше ферито във Сплит. Времето все още беше мрачно, но имаше изгледи да се оправи. Така и стана малко след това. Даже почна да преиграва в обратната посока, жега. За подобряване на настроението ми се скъса единия ремък на чантата за резервоара и се наложи да използвам тайните си умения за връзване на възли. В последствие се оказа доста досадно, на всяка бензиностанция да развръзвам и връзвам чантата. Свиква се. По пътя за Мостар минавайки през град Konjic спряхме да пием кафе в заведение с култовото име "Старите асове" Взаимно решихме, че името на кафето ни пасва идеално.
Мостар е интересно място, заслужава си да се види. Разгледахме го на смени, първо Гошо после и аз. Причината за това бяха изникналите от нищото разни подозрителни тъмни елементи и просяците. Някак не ми се искаше още в началото да олекна от към багаж, не казвам, че така щеше да стане но.... страх лозе пази :)
Убихме около час и продължихме за Сплит. Бях проверил в нета, че ферибота тръгва в 20h и си мислехме, че ще имаме достатъчно време да разгледаме Сплит. Пристигнахме в 19h на гарата и докато се ориентираме се оказа, че ще разгледаме само дока и ферибота.
От предишно пътуване с ферибот знаех, че като нямаме запазени места най-удачно ще е да се намърдаме в киносалона и там да прекараме ноща. Така и направихме. След известно суетене от страна да другите 10 пътници и търсене на запазените им места всичко се успокои и ферибота тръгна. Никой не ни изгони или премести. Излязохме на палубата да вечеряме по една вкусна консерва родно производство и да зяпаме залязващото слънце.
Малко след това стана доста студено и се прибрахме вътре. Гошо се поогледа и каза, че ще си разпъне стелката между седалките и ляга да спи. Аз по-тактично се наместих на седалките и задремах. Така около час, после теглих една майна наум, разпънах и мойта стелка на земята и заспах. Не беше точно спане, но беше по-добре от странните пози които заемах на седалката мъчейки се да поспя.
СЛЕДВА...
<< Пътеписи | Drop down a gear and disappear или мототрип 2015 - ЧАСТ II >>
