Румъния - 5 дни замъци, проходи, мини и много положителни емоции

И такаа... върнахме се живи и здрави, някой не съвсем, ако хремата и леки схващания се броят.
Всичко започна от една моя идея за мото-обиколка из румънско, която бях постнал в един мотофорум. Отначало се явиха много желаещи които с времето по една или друга причина отпаднаха и накрая останахме трима. Аз, Владо (waldyco) и Дарин, който не съм го забелязал да се мота из форумите. Ако бъркам да ме поправи и почерпи. На 5.08.12 тръгнахме от Варна към 11 по обяд за Свищов където щяхме да спим и на другия ден сутрина в 7 с ферито газ за Румъния. По пътя срещнахме един приятел който тъкмо се връщаше от "нашия" маршрут който нагло ни открадна и още не е почерпил. Обменихме малко инфо, пихме кафе, той ни даде "оригинална" карта на Румъния и се разделихме. И понеже нямахме бърза работа се отбихме в Русе да се видим с някой приятели, е не ни се отдаде особенно, явно там всички спят след обед. Пихме пак кафе, безалкохолни (предполагам не е нужно да описвам температурите в Русе) понапазарувахме разни неща и отцепихме към Свищов. На една от поредните фаспаузи си изтупах каската за първи път на земята и и се откачи визьора. Бонус наколко драскотини.

Сутринта на ферито

Тука Владо се опитва да направи плановете

Метнахме моторите на ферито

По няколко причини (жега, цигани, нищо интересно) първите около 200-300км не съм снимал. Плана беше да спим в Novaci и на сутринта с пресни сили да превземем Трансалпина. Отново не ни се получи, оня дето ни "открадна" маршрута, ни препоръча един хотел в който ни искаха пари като за Риц. Теглихме им по една майна наум (или поне аз) и продължихме през прохода към язовира където бях чел нейде, че има къмпинг.

Из завоите по прохода

Тук фаспауза

Имаше и пешаци

Още красоти

Тука имаше една чешма и спрях да напълня вода

...ама що снимах само мотора и кръста... незнам

Тук спряхме да снимам серпентините. Първия ми опит беше неуспешен, не паднах... малко остана, въпреки камъка на който сложих степенката, мотора рязко тръгна да потъва.

Серпентините

Ако забелязвате колите са с отворени капаци. Често срещано явление там...

До тук всичко си вървеше нормално, хубав път, яки гледки, ТДМ си пее, аз си лягам по завоите поне като Роси, докато не застигнах велосипедиста. От ония дето гумите са им дебели колкото 5ст. Водача некъв пич с клин и потник. Викам си тоя сега кво ми се пречи и ми разваля кефа. И почвам бавно да го настигам, чакам следващи завой да го резна отвътре. Първи завой, втори завой, трети завой..... пети завой, осми завой - греда. Копеленцето върти педалите надоло по баира като луд. И понеже чантата на резервоара ми пречи да виждам километража, източвам врат и гледам 60км!!! Ебаси !!! Тва беше як удар по моторджийските ми способности. Който е ходил натам знае за кви завои иде реч. А копеленцето върти ли върти .... почвам да се дразня... и на следващата възможност го изпреварих. Продължавам да си карам и по едно време ме осени.... абе хората се возят и гледат насам-натам аз раздавам газ като ненормален и нищо не видях.
И спрях

След известно време оня с педалите мина. Не съм го снимал. Нарочно! Аз се отдадох на пушене и не след дълго двамата ми спътници минаха, аз им метнах да не спират. Ще ги настигна нали го умея карането

Стигнахме до некъв разклон където трябваше да е къмпинга (не отбелязан на картата, аз бях чел някъде в нета за него) Владо и Дарин сякаш ми нямаха много вяра и някак си естествено продължихме напред към язовира

Отивахме към ей тия сгради в далечината.

Пристигнахме и ...

Е, от другата страна бяха тия къщички. Наехме апартамент в първата с включена закуска за половината пари искани от ония с Риц-а

Метнахме багажа, аз излязох да поснимам тия красоти

И вечерята наготвена специално за нас. Пилешко, ориз с нещо червено и крупна зелева салата.

До тук с ден първи.

Ден втори.

Ставаме сутрина и след кафе и кратка оперативка решаваме, че целта за деня е Сибиу. Обаче бензина няма да ни стигне до там. Естествено най-близката бензиностанция е на около 20км в Vionese което е в обратната посока, няма как.. мятаме се натам. Тук някъде откривам, че дисплея на смартфона ми е спукан яко и телефона/gps/музиката ми по пътя и т.н. вече са в миналото. Стана ми супер гадно. Държа да отбележа и разбирането което прояви Дарин с негово напомняне за фрии wi-fi постоянно където сприрахме. По пътя за Vionese или к`вото е там

Аз прилично навъсен

Владо с Интрудера

За Дарин няма снимка, все пак ме бъзика от сутринта.

Още снимки по пътя

Заредихме, естествено на мене ми беше тръгнало на криво от сутринта и трябваше отново да връзвам и намествам багажа. Снимки няма.

Върнахме се по същия път и продължихме към Jina от където по некъв шорт кът ще стигнем в Сибиу.

Отново некъв велосипедист

Язовирната стена

Продължихме по пътя, като стигнахме в Jina спряхме да хапнем в една пицария. Където Дарин отнови ми напомни, че имало фрий wi-fi. И в тоя момент се изви някъкъв вятър, събори ми каската от мотора и визьора ми отлетя на някъде. Бързо го намерих, слава богу... и само още 1-2 драскотини... Jina ми приличаше на декор от филм, всичките къщи залепени една до друга, няма тротоари, асфалта свършва до къщата. Всяка боядисана в ярко зелено, червено, синьо розово, и т.н. странна работа... И така в отлично настроение и закачки пристигнахме в Сибиу. Където решихме да пием кафе на входа в неква бензиностанция. Владо зареждаше бензин и се интересуваше къде можем да намерим къмпинг, а ние си поръчахме дълго кафе. По едно време сервитьора донесе "кафето".
Погледнах в на Дарин чашата, там откровенно се виждаше дъното (нека му дето ми се подиграва за телефона! ) Питам сервитьора "аре ю шур дат ис а кофе?" Оня вика "йес" ...ми хубу, аз мойто няма да го пия. Дарин си наля всичкото кондензирано мляко, поне някъкъв цвят да има. Сигурно е било вкусно, Владо беше разпитал за къмпинга, даже и карта му бяха начертали. А, аз си мислех, ако и къмпинга е като кафето... леле..

Тръгнахме по картата му и се загубихме...незнам по чия вина. Спряхме до някви полицаи да ги питаме за къмпинга, те естествено не бяха чували за него. Леко притеснение. Поне името на хотела от който трябваше да се отбием бяха чували, и той по всички закони е в обратната посока. Правим демонстративно обратен завой в забраненото пред ченгетата и изчезваме. Те пък си намериха занимавка - некво пишлеме с БМВ.

И накрая пристигаме в къмпинга който носи звучното име Ананас.

...и кво... и тука ми беше обърнато внимание за фрий нет-а. Настанихме се в едно бунгало. Реших да се разходя наоколо и гледам зад бунгалото

рано или късно и до там ще се стигне, но за момента си има и плюсове. Поне съседите ще са тихи.

Инъче гледките бяха много добри

Исках да я видя тая църква, но не ни остана време.

Последното бунгало беше с панорамна тераса

Спрях да се занимавам с глупости. Измих се преобляках се и се приготвих да ходим на разходка в Сибиу. Домакинката любезно ни извика такси. Оказа се Илия-Фитипалди яко настъпваше Дачията. Ние си траехме. И точно на влизане в града оня заби спирчки и спря, ние се спогледахме многозначително. Оказа се, че имат две тарифи градска и извънградска. Ако не ги спазвал глобата била 1 милион леи, тва не го рабрах много, много. Та включи на градска и пак газ, по това време някак се разбрахме да си даде визитката и да му звънна като решим да се прибираме. Паролата беше "Емил-България"

И гледки от центъра на Сибиу

И тука неква къща с паметник на Фридрих Шилер

Некви странни елементи

После седнахме да пием бира, и толкова за деня.

Ден 3

И така поотпочинали на сутринта запалихме машините и тръгнахме към Бран и прословутия замък на "Граф Дракула" Като преждевременно плана беше да минем и през зрелищният проход Трансфагарашан. До началото на прохода нищо интересно първокласен път, скорост 120-140 да наваксаме време. След лекичко объркване на кръговото, уцелихме верния път.

И Владо ни настигна

Поредните красоти на планината и инженерните решения на Чаушеско

На превала имаше много мотористи от всякъде. Тия специално бяха италианска група само с БМВ (що ли ....)

Повъртяхме се малко, разгледахме сергиите, пушихме и тръгнахме, че дъждовните облаци бързо надвиснаха над нас.

Някъде по пътя

Тука някъде на една от поредните спирки за почивка една дърта румънка реши, че аз съм нейния човек и като започна да търчи след мен и да вика "пастиле де соларе ди капо" аз - не, мерси! След малко още по-настървена "пастиле де соларе ди капо" Неща бе!!! Оная не мирясва. Да напомня само бяхме трима оная само мене преследва. Баси. И така около 10мин. тръчи след мен. Накрая извади некви хапчета, последва сложно жестомимично обяснение и изведнъж на Дарин му светна - Парацетамол!? ....и всички в един глас АААААААААА ДААААа хахахахаха.
Та, Владо и Дарин почерпиха женицата с по един парацетамол и пак потеглихме. Аз се отдадох на размисли, що гонеше само мен. Дали изглеждах най-надежден или най-болнав.......

И така в размисли и страсти пристигнахме в Бран. Градът на Дракула. Който се оказа, не много голямо село. Само приказките са му големи...