Уикенд в Трансалпина и Трансфагарашан или римите на Ицо
Уважаеми колеги, братя, патриоти....Принуден съм да драсна тия няколко реда. "Най-учтиво" бях помолен, да драсна няколко реда, относно тридневното мотане из Влашко. Не че искам, ама ако не не го направя, една група ще дойде в Елена и "жална ми майка"!!! Ще бъда причакан, ще бъде проверена "бойната ми готовност", ще ми бъдат приложени хватки от:айкидо, хапкидо, жиу-жицу, карате до, киокошинкай, бойно самбо, кеч, К1, и т.н. Сами разбирате, че над мен е надвиснала смъртна опасност.
И те така:
С клещи и отверка, започнах аз техническа проверка.
Извадих си и мултицета, заради една "ламба проклета".
Метнах някоя и друга дрипа, и се подготвих аз за трипа.
Но, появи се мойта във гаража:
- Слушай готин, кво ще да ти кажа!!!
Пак ли задника ще си развяваш, а мен сама ще ме оставяш!
Май по курви пак ще ми скиториш, и по тях ще се кокориш!
....каза туй и се намръщи,
- Можеш да не се прибираш в къщи!!!
...Бати ..... само кучето ми ме изпрати.
До Русе, всичко беше идеално, акостирах преди моста най-нормално.
И докато си допушвах фаса, варненската група на часа дофтаса....
Караха те като във формация, сякаш има президентска делегация.
Липсваше им само "главната персона", била нещо болна таз кокона.....
Батко Серго, Герчев и Дaрин, аве, ГОТИНИ СА ДО ЕДИН!
Въпреки, че вънка бе задушно, в групата приеха ме радушно.
Изчакаха ме да сменя парички, и към Влашко отправихме се всички.
Герчев ме предупреди:
-Трудно с нас ще караш ти!!!
Като гледам малката ти моторетка, по магистралата ще си ми като мажоретка....
- Ще се наложи скоростта да намалим, и със теб да се съобразим!
.....Бре! Фърлиха ме в размишление, а, едва започвах туй приключение....
Карахме покрай градове и покрай паланки, къщи розови и покрай полянки,
тук-там спирахме да заредим, пък и ний да отморим.....
И да ви кажа, братя, честна дума, Герчев изпреварваше на Задна гума....
За деня във плана ни бе и Трансалпина, мислех си със тоз мотор дали ще мога да я мина?!?!
Досега не ме е предавал, и общо-взето, все добре се е представял...
Ма, кат се знам каква съм шматка, по завоите съм като патка.
Не, че нещо, ама лани счупих си мигача, и от тогаз ми е трудно на моторя аз да се покача.
И тъй на последния питстоп, започнах да се чуствам аз кат дроб!
Добре, че беше бат Дaрин, да свети се името му, амин, та, поръча той студена бира,
непосредствено преди минаването на баира.
Заръча и някакви аламинути, дет изчезнаха те за минути....
Основната група, вече беше на върха, даже понавалял ги беше дъжда,
когато ний се появихме, и от жегата се разхладихме.
Малко фото, щрака-щрак и по седлата бахме пак.
Гледах всички спускаха нормално, но по завоите аз лягах си диагонално!
"Слончето" аз исках да настъпя, наслаждавайки се на новия асфалт по пътя.....
Кефех се със сила пълна, идваше ми да се върна.....
Обаче времето напредна, почна май да се смрачава,
и към къмпинга задружно, фанахме тъдява.
Забелязах че фара ми отказа тотално, а съм отървал накой завой, и щеше да е брутално
Добре, че разполагах допълнително с два халогена, че зъркелите ми бяха вече като на "крокодила Гена"...
В къмпинга, набързо разпънахме катуна, и "към банята бегом"- не ще и дума....
Бяхме вече освежени, и подкарахме на бири запотени....
Окупирахме две маси в "лятната им градина", точно срещу бара на една руса бамбина!
Аз се прайх на фотограф, ама снимките са пълен гаф,
Сега, като си спомня за тоя рус котарак, ми идва да се върна пак....
"ОХ, на дяда котурака, направо мамата си трака..."
Свилен, строи във две редици тамошните момчетии, и цъфнаха пред нас кибапчета във две чинии.... Извади и един голям гальон със бира, и дорде не го изпихме, не ни остави той на мира
-Ице, на туй му викат МИЧИ! ...почна той да обяснява
- Правят го от каймата на и.ана дърта крава!!!
Добавят и чесън със овча кайма, и изчакват да ферментира ден или два....
.......Баси! Такава "мисла" ме беше обзела, че кибапчето ми идеше да наръся с канела....
Отдадохме се на спомени и закачки, кой де ходил...кой де падал със любимите си "играчки"!
По едно време, гледам Гошо, взе да клюма, не обелва "сиромаха" нито дума...
Във ръката си държеше той стограмка, явно тя докарваше му дрямка
...Плахичко подхвърлих Да вървим да спим...
че беше замирисало на масла и на бензин....
И тъй, нахранен и поосвежен, посрещнах края аз на тоя ден....
СЛЕДВА...
<< Пътеписи | Уикенд в Трансалпина и Трансфагарашан или римите на Ицо част II >>