Турция, лето 2020
Привет на всички от групата. Тоя път няма да пиша в рими, а само ще нахвърлям едно малко пътеписче, за скромното ни возене в съседна Турция тая година.
Данните са от тамагочито на Петьо.
И щото не мога да откажа на Емо Иконата, който не спря да ме тормози, откакто съм се върнал! Всичко започна по традиционния начин. С едно телефонно обаждане, докато висях под една сателитна антена, от Дон Педро от Ямбол, и въпрос:
- Баце, ти имаш ли някаква отпуска? Мчи имам …рекох…. къде десетина дена!
- Ко ще кажеш за една Турция за около две седмици, разгеле в момента не искат разните му там тестове и прочие?!
Беше като гръм от ясно небе! Що не паднах от стълбата! То в тия смутни времена на затворени граници, ограничения и прочие други рестрикции, чиляк не знае какво го чака утре, камо ли да прави планове за пътувания…
- Кога тръгваме?...тутакси го контрирах,че тряа да уведомя поредния нов „регионален директор“ във фирмата.
Отговор:
- КОГАТО ТИ КАЖЕШ!...
- Тъй ли? Хубу, рекох, стягайте се /че ОТ КОГА чаках да му изпъна рибиците на Синия пламък по пътищата извън България/
... и на другия ден сметнах как най-добре ще ми паснат дните и на следващия сутринта в 9:20ч, формулярчето за отпуска беше на бюрото на координатора. Разбира се, оня дигна валянката и почна да негодува:
- Ама не може така в последната минута... Ко ще правим без човек …Аз съм ти направил графика за новия месец…. и прочие ей такива от сорта. Ха, все едно бях виновен, че съм тръгнал да си взема остатъка от отпуската ми! Изчаках го да приключи с тирадата си и го почнах аз!
- Слушай батьовото, ко ще ти ти кажа пък аз! Ти кат го прай тоз график, мене пита ли ме какви са ми творческите планове за идния месец?! А?! Отпуската си е моя и ще си я ползвам когато и както аз реша! Край! А това че „булшеткома“ оставал без техник за Еленска и Златаришка общини, въобще ама хич не ме интересува, и най-вероятно ще си направя “СЕКУРО“ /дреме ми на кура на японски/…. А, ако мислите да ме цакате с „топла бира“, момчето влиза за три дни в болницата, а след това е един месец в болнични! И те така! Не съм се венчал за попиканата ви фирма…
Определихме деня за тръгване, 10ти септември, а на 24ти трябваше да сме се прибрали, щото по график на 25ти бях на работа….
Групата малка и стегната… Трима: аз,
Петьо от Ямбол и Желязко, тоже от там!
Четвъртия, дето е най-по, световно известния Емо Иванов ИКОНАТА, щеше да се присъедини след 3-4 дни някъде там...
Аз, кат разбрах тая новина, прилежно си взех дъждобрана, и сякви други мушами и аксесуари против намокряне и подгизване /разбирате ме защо/ ! Подготовка та ми за това пътуване се състоеше най-вече в закупуването на един литър масло за двигателя, за всеки случай, защото не бях много сигурен дали мотора няма да го гори… Все пак е “на възраст“. Другото е ясно за всички… Малко дрехи, малко лекарства, разклонител за зареждане на всички пошибалки /каска,телефон и пр./ И БАНСКИ разбира се, щото мислех да се плацикам и осолявам. Един вид съчетание на полезното с приятното…
Рано по росата в момента на изкарване от гаража за тръгване, с ужас установявам че задната гума на мотора е като мекица!!! БАХ НЕГОВО МАМИ!!! Ам ся?! Викам си – сигурно съм я убол нейде вчера по пътя до Ямбол. Няма време за проверки и ремонти! Пешо даде малко компресия, от някакво запечатано шише, изчаках няколко минути да видя дали ще спадне, проверих винтила и игличката… и айде към Лесово-Хамзабейли. Имах фитили, но не съм ги слагал. Дупката се оказа твърде миниатюрна и за деня изкарвах, а на другия ден припомпвах „хава“, докато зареждахме по бензанжийниците….Така си изкарах цялото пътуване, а всъщност по-големия проблем беше, че гумата беше стара, поизносена и не се държеше добре на завой. На места просто се пързаляше, дори при ниска скорост…..Но да не ще си развалям кефа, заради една гума…
Подкарахме из турско, Педро беше нахвърлял някакви точки на тамагочито, забележителности един вид, дето тряаше да разгледаме…
Някои си заслужаваха, други не чак толкоз, но това е лично мое мнение. Избрахме “Железния“ за водач на групата, щото неговия „ЖиПиЕс“беше най-точен! Категорично НИКАКВИ магистрали!!! - това беше общото мнение. Отпрашихме към „Чанаккале фериботларъ“, а идеята бе да караме само край морето на юг. Речено-сторено. Пътищата бяха с най-различни настилки. От прекрасен асфалт, през бетонови павета, от едра та чак до ситна фракция… Какво ли нямаше?! Бръмчим значи по хубав път… и изведнъж асфалта изчезва и започва макадам! Едно дрифтене, едни чалъми….не си е работа.
Едва ли ще изненадам някого ако кажа че имат на места пътища с фракция, залята с някаква смола, ама не е валирано!Е няма такова сцепление бате….и такова износване….все едно гумата я остъргва шмиргел. Тия с GS-ите бяха в стихията си. Особено Железния… Такива пируети правеше… Чак аз се кефех на макс. Иначе бяхме стриктни с ограниченията. Е, тук-там отпускахме „юздите“, но само на места дето имаше добра видимост. Но, това не ни помагаше много, защото само да влезехме в полезрението на техните КАТ-ажии, тутакси ни спираха. На ден по 2-3 проверки. То не бяха паспорти, книжки, талони, застраховки….обаждания по телефони и проверка на номерата на моторите….Каръшка работа! Не ни подмина и тяхната “жандарма“. За цялото пътуване само на две или три места минахме метър, и то защото в късния след обед температурите си бяха доста високи, а куките явно ги домързяваше… Например бяхме някъде из планините, на път дето май го нямаше на хартиената карта, след някакво малко селце. Спряхме до една чешма, да е било около 14:00-14:30ч, да починем за 15-20 мин.и да “обядваме“ по една баничка от вчера, температурата над 30градуса,минаха 2-3 коли, един трактор… и не щеш ли един нов син бус с надпис “Жандарма“! Набиха рязко „кучките“, обърнаха и спря до моторите .Изскочиха четири млади пишлемета и хоп-обкръжиха ни! Единия го скивам с периферното как се държи за пищофа.Няма как да предам целия разговор, но общи линии бе следния:
- Вие какви сте и какво правите тука? Ние мълчим и дъвчим и тримата! Аз знам няколко думи на турски, разбирам го, и ахаа да му отговоря, ама си мълча и ся прая на умряла бубулечка!
Желязко казва “ябанджи“, сиреч чужденци, ма ония не фащат вяра… Гледа мене и пак:
- Тюрче билерсим???....Хм, мисля си, абе билерсим, ама ако си призная не знам как ще продължим с „пътешествието“…и се изцепвам:
-ДУ Ю СПИЙК ИНГЛИШ? Оня вече е в шах! Преглътнах хапката, пих една вода от шишето и казвам:
-Уан мОмент плиийззз…и вадя разговорника от куфара…и МАТ!!!Турям тежко цайсовете и отивам в раздел запознанства! Докарвам интонацията и работата “ОЛДУ“. Малкия се усмихна, другите тоже, запознахме се, казвал се Реджеб. Огледаха моторите, най-дребния вика на колегите си:
- Я,тия имат GPS-и, и за къде сте тръгнали? Ми за морето, как за къде!?
- Ми то пътя ви ВЪОБЩЕ не е от тука!!!
- Да бе…ти ша ми кажеш, мчи нали на бат Желязко навигацията показва най-верния и прав път….И те така…Тръгнаха си, пожелаха „яваш-яваш“, а моя човек ме гледа в очите и казва:
- Абе ти говориш турски…Ха сега де….. Дали щото бях брадясал и мутрата ми една такава смачкана… И на едно друго място,в един магазин за сувенири, кадъната говореща английски ми рече:
- Очите ти са като моите!!! Ти да видиш! Ся ще флиртуваме ли, или ще се наложи да спя на друго място?! Не мога да подмина и една друга проверка в късния след обед, няколко дни след тая.
Бързахме да стигнем в поредния „пит стоп“. Карахме сравнително бързо. Имаше някаква бяла кола спряла в нашата лента срещу нас. Имах съмнение че вътре има камера за скорост, щото на комшиите туй им е редовен номер. Подминахме я…и на влизане в тоя град …айде ДУР!!! Двама, единия с таблет в ръката! Викам си…Ся Харизоне ИЗ-ГО-РЯХ-МЕ… Ша ни сапунисат „у хладкЪ вода без сапун“.
Почнаха с „Жеуезния“. Документи, книжка, талон и прочие… Следващия е Педро…и в тоя момент …Тууп…аз падам на място от мотора, вирвам единия крак и ги “изненадАх“! Скочиха да ми помагат и да ме вдигат. Пешо изправи мотора, и рече загрижено:
- Баце ко става? Аз бааавно се изправям, намигам му, ама не се усещам че съм свалил очилата на каската, и той не ми вижда очите...Ченгето вече е до мен и ме пита как съм…..
Сцената е точно по моя сценарий, целящ единствено и само отвличане на вниманието на куките. ТОЯ НОМЕР, съм го научил от основателя на BAG, и вЕрвайте ми, ВИНАГИ минава!!!
Направих се че съм се хлъзнал по фракцията на пътя и ни пуснаха. Иначе всичко си беше ОК. При едно от къпанията ми, настъпих морски таралеж! Бях си събул „гуменките“ за плаж и като реших да излизам от водата и….мац 20-30 бодила у левия крак!!!Добре че с другия ляв успях да изляза….Желязко даде едно швейцарско ножче,снабдено със скалпел,та си правих самосиндикално операция на стъпалото…. Пълен екшън! Ще го помня докато съм жив!
Аве… тия от Ямбол са голяма работа, тъй да знаете! Подготвени! За спане и храна въобще не сме имали никакви притеснения. В който град решавахме да спим, почти веднага намирахме приличен хотел.
После задължителния душ, после вечерно мотаене из улиците….Тая “инфлуенца“ е свела до минимум туризма в Турция. Хотели на първа линия по най-престижните им курорти /а ние изръшкахме доста/ стоят затворени.
По плажовете са предимно местни.
Не сме се пазарили много по хотелите, цените бяха достатъчно свалени, но там дето го правехме, са ни настанявали на нашата цена. На места не предлагат закуска, но на други има. А за храната нямам думи. Каквото искаш. Всякакви тестени вкусотии… сладкарски изкушения… скара или готвено… просто трябва да уцелиш точното място! Вкусно и ИСТИНСКО! И най-вече ДОСТЪПНО и по джоба на средностатистическия ганьовец, какъвто съм аз! НИЩО общо с нашите тъпаци по Черноморието, дето за две филии хляб, една бира и тройка кебапчета, ще ти отрежат главата от кръста… И после що ходели българите по турско и гръцко?! Ми ей за това! За отношението и за цените! Макар че в Гърция въобще не е евтино. В едно заведение за хранене, такава вечеря ни спретнаха, че още е пред очите ми!!! Ордьовър, салата, гоооляма чиния с мешана скара, гарнирана с люти чушки…Мммм… Аз понеже съм лют фен на лютото, направо ми беше като мехлем! А, айрана който донесоха, нямаше равен. С два пръста каймак отгоре!
Салфетките по масата не ми стигнаха за бърша избилата ме пот, докато маах чушка след чушка… щот Педро с най-добри чуства, ми притика и неговите… След тая вечеря, ходих лично да благодаря на главния готвач! “Надрусах се кат попско чадо на Задушница“ - както е казал народа. Едно време и у нас беше така,ама сега…. Хапвайки от техния хляб, се върнах в детските ми години, когато и тук хляба беше истински и вкусен! МИРИШЕ на хляб, а не това клисаво и недоопечено „тесто“, натъпкано с набухватели и бои, дето се предлага масово у нас! Ма ней ли тъй?!
Всичко до тук мноо добре, но като уважаващи себе си „рокери“, трябваше да пием и бира, а пиенето на бира е задължително след тежкото каране през деня.
А не само да се наливаме със техния чай на лягане и на ставане…. Апропо, пият го денонощно и навсякъде… Температурите през деня станаха бая високи… Наложи се да караме по дънки и кецове…
Влезеш в голям град, вътре какафония… трафика убийствен… клаксони пищят постоянно…. абсолютно меле отвсякъде…. светофари…. червеното няма свършване…. СВАРИЛ си се в собствен сос…
“Слънцето гадно пече ли пече“ “тернометеро“ на мотора на Желязко показа 41града-целзий.
…с една дума кеф, и то какъв!!! А, за „хилядите“ малки моторетки и скутери, карани от дечурлига, без каски, по жапанки, в насрещното… ВЪОБЩЕ НЯМАМ ДУМИ!!! Всички сте били в тая ситуация и ви е ясно за кво иде реч! Та искаш значи, да вкараш едно студено „Ефес“-че и да изпаднеш в нирвана. Там, дето има туристи от Европа, има и бира….Е, цената е 5 кинта, ама „кеф цена няма“! А, по Анадола намирането на тоя еликсир е проблем! За капак, се оказа че има правителствена заповед, след 20:00ч, бира да не се продава. Бяхме в някакъв “Карфур“ да вземем туй-онуй за „едини“, и най-вече бири, ОБАЧЕ един от персонала /предполагам нещо като управител/ не ни разреши….Ужассс!!! Не,че не си купихме бира от един друг малък магазин, ама ми я хванаха двойно /цена за туристи след 20:00ч/ и оня бая се оглеждаше дали не е някъф номер…. Как да е, важното е да продължим. Къде ли не се въртяхме?! Моите хора вечер правеха маршрута за другия ден, а аз одобрително кимах /като ония кучета-играчки, дето едно време ги слагаха по москвичите и жигулитата/ и казвах:
- ДООРЕ!
Едва ли ще е преувеличено ако кажа, че минахме през територии от стотици декари с огромни парници!!! До където ти стига погледа само парници… Аз парници съм виждал, ама такива и толкоз-никога!
Вътре имаше дори бананови палми /за тия плантации на вън, въобще не става въпрос/, даже си купихме от един дето ги продаваше на пътя… Гори от маслини и всякакви плодни дръвчета…. абе всичко що е плод, хората поливат и произвеждат. Имам усещането, че държавата здраво помага на хората в земеделието. Както се казва: “Също като у нас“ !!!
Преди три години строяха яко пътища. Сега още по-яко! Там, дето пътя е нормален с две ленти, сега го правят с две ленти в едната посока! Големи, мазни, отворени завои със задължително вираж!
Що ли? Тунелите вътре осветени, с телефони за спешна помощ при нужда, камери… маркировка… Е, има и много мизерия разбира се, особено по малките селца и крайните квартали, но къде ли я няма….
И тъй де, пак се отплеснах! Иначе карането покрай бреговата ивица е като в реклама на нов модел кола или мотор. Направо си участваш в нея. Изживяването е уникално. За капак спираш дето ти харесва, и се цопваш в моренцето….Ммм…Блаженство!!! Чак не ти се излиза! Гадното са камерите и ограниченията. И отвратителните светофари през километър… Кат ни удари една “червена вълна“… Бах го! Нямаше свършване!
Безкрайно съм благодарен на спътниците ми, че ме поканиха да караме заедно и за незабравимите емоции в това толкова кратко „возене“. Надявам се и на тях да им е било толкова приятно! Какво друго да кажа?!
Сбъднах една своя мечта - да посетя Немрут! Гледката от там е величествена!
Преоткрих Кападокия,
возих се на балон,
разгледахме доста “каманяк“ /амфитеатри, руини и пр/. Това, което е останало от римско време, е било нещо грандиозно за времето си.
Сега е само комерсиално. Например дома на дева Мария…. “Абцелютна галимация“!!! Туй „Нещо“ е зидано сравнително скоро от камъни и циментов разтвор!
Просто се вижда. Коментирахме си, дали аджеба тая кака ТОЧНО там се е родила?! Абе.. едни измишльотини, едни фантасмагории, ама путкопотока от рускини и други разни не спира. Плащаш едни пари за вход и върви слушай врели-некипели от някакъв гид… Цялата работа е точно 5 минути и край! Ма никой не ни е карал насила… Нъл тъй!
Срещнахме се и с Владислав Шидеров „ШИДЕРА“ /друга варненска звезда, дето не го слуша главата и пантосва здраво с верния си „Ви Стром“/, който се присъедини към нас директно в Гьореме след два дни здраво каране!
Щото „Иконата“ не дойде по неясни за мен причини…. Най-вероятно служебни! Шидера и той е голяма работа! Гьореме все едно му е като Варна. Знае го на пръсти… Спазари ковидцена от 95 юро на калпак за полет с балон, барабар с тур из Кападокия през целия ден с някакъв микробус! Пешо и Желязко постоянно се гъбаркаха с моя милост и все ме караха да „превеждам“ тук –там, ама Шидера направо ме удари у земята. Влезе в няква туристическа агенция и се разприказва на майчиния език на оператора! Баси! Полиглот! Оня разправя, че цените преди пандемията са стигали до 300евро на човек да се качи на балон.
Подир няколко дни пък ни заведе да се возим на някакъв лифт, който минавал над целия град, в който бяхме отседнали за поредната вечер. Аз като разбрах, тутакси грабнах фотоапарата….Ама „билетите“ бяха свършили на касата… та не можахме да се насладим на красотите му от въздуха!
И тъй де… Все незабравими спомени и изживявания!!! Разбирахме се отлично, което е най-важното при такъв тип пътуване според мен.
От курортите през които минахме, за мен лично най-добрия бе Алания. Бях чувал за там от един изселник от Несебър, живущ в Истанбул, преди повече от 11-12 години. Съдбата ни срещна и се поразприказвахме тогава. Та той ми каза че имал вила в Алания и там бил най-добре развиващия се курорт по турската ривиера. Убедих се лично! С най-голямо удоволствие бих изкарал една ваканция там отново. Турция е голяма и навсякъде човек може да открие нещо ново… Зависи какво търсиш от пътуването… Друго какво да кажа? Ами за качеството на бензина например. Много добър!!! Много пъти съм го казвал и пак ще го кажа: средния разход на 100км, падна със 500-600мл /това за моя мотор/, а GS-ите дори с повече… И това при положение, че не съм карал много по-различно от тук. Изминалите километри не съм ги броил.
В Мола на Одрин, смених 500лв за лири. Курса беше 24ст за лира. Ако сменяш евро, курса е21ст.Това по курса за деня тогава. Даже ми останаха, не можах да ги похарча… Бензина сме го плащали с карти навсякъде. Не съм смятал колко съм похарчил, но едва ли са повече от 1000лв. Общо. Горивото варира различно на различните бензиностанции. Из Анадола е по-скъпо. Да съжаление времето беше малко и ни притискаше, иначе бях намислил да предложа на моите хора да се качим на ферито от Мерсин, и да отидем до северната част на о.Кипър до Гирне/Кирения/. Да направим и там една обиколка. Има какво да се види, бил съм там. Ако имахме поне още една седмица време, щеше да е много яко, ама…пусто макар не би. И километрите не съм смятал. То щото, моя километраж е в мили, “МИЛОМЕТРАЖ“ един вид, а аз неам толко мозък да смятам кое-как. Пък в крайна сметка за мен няма никакво значение. Важното е, че си начесах крастата, живнах малко, щото от три години не бях мърдал никъде, беше ми се стъжнило отвсякъде заради тъпата работа! И по тая причина, сега си диря нова… Ами в общи линии-това е!
Благодаря за вниманието, което отделихте, да ми прочетете „писанието“! А, всички правописни и правоговорни грешки, са допуснати най-съзнателно!!!
С най-добри пожелания “Компресията“ да е винаги със вас!!!
Бай ви Харизон…