Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Камино и Пиринеи 2016 – Едно незабравимо пътуване 3в1 - ЧАСТ II

Камино и Пиринеи 2016 – Едно незабравимо пътуване 3в1 - ЧАСТ II

Ден трети

На следващия ден станах рано, прегледах картата и тъй като за днес ми се очертаваха сравнително малко километри предвид срещата, която имахме вечерта в град Ирун, избрах да мръдна от морето тъй като съвсем близо имаше два национални парка:
-Parque Nacional de Los Picos de Europa
-Parque Natural Fuentes Carrionas y Fuente Cobre

Избора се оказа добър, времето беше облачно, но сухо, като и много красиво, като спирах да снимам от време на време.

Наслаждавайки се на природата, в един момент видях чешма и след като я подминах реших да обърна и да се върна за да си измия визьора, че бях забравил да го направя в къмпинга. Тук успях да направя едно интересно падане/полягане, за радост без сериозни последствия. Карайки на 4-та, 5-та… почнах да намалявам, за да обърна, спирайки и редейки скоростите надолу…. В следващия момент гледах, че няма коли отпред и в огледалото и след като завих наляво с идеята на направя обратен завои- давайки газ, мотора просто се изфорсира и тъй като бях в момента на обратен завой- докато се усетя и мотора падна наляво….. Аз дори успях да се остана прав, леко учуден какво се случи. Очевидно гледайки напред/назад за движението и щракайки надолу скоростите, бях останал на неутрална и без скорост при навито кормило мотора падна….. Реално бях по средата на пътя, вдигнах го за секунди… стори ми се изключително лесно. Може би причината беше, че мотора беше полегнал в някакво положение около 30 градуса….. отпред мотора беше полегнал на роубара пред цилиндъра, а от зад на пластмасовата пета на куфара. Прегледах го… нямаше поражения – съвсем лека следа върху роубара и върху пластмасовата пета на куфара – отидох до чешмата и тям видях, че се е счупило още и стъклото на левия мигач… само стъклото. Върнах се до мястото, събрах парчетата, като може би причината за това счупване е, че пластмасата очевидно беше остаряла, тъй като беше много крехка…. Мигача си работеше, други щети нямаше ….. измих си визьора и продължих.

На следващата бензиностанция заредих гориво и реших да „оправя“ мигача – импровизирах с по- дебело прозрачно пакетче с цип, което имах при инструментите и  Duct tape. Идеята ми беше, че по рефлектора започваха да се пълнят насекоми, а пък и ако завалеше щеше да влиза вода във фасонката…. Според мен за импровизация на място, добре се получи.
 

Подминах Билбао и след като минах едно малко селце, както се движих по пътя в дясно от мен, съвсем случайно видях Nordcapp BMW Motorrad дилър. След като покарах още няколко километра, първо си помислих да се върна да проверя дали случайно нямат стъкълца за мигачи, после си помислих, че точно при такова спонтанно обръщане падна мотора, но накрая си казаха да не ставам фаталист…. Обърнах смело и право в BMW Motorrad.

Много добър БМВ Дилър – в шоурума бяха изложени почти всички мотоциклети, както и много интересен модел на боксер двигателя на БМВ.

Персонала говореше много добър английски и за моя изненада имаха в наличност въпросните стъкла за мигачите – 12 евро/брой. Първо купих едно, след това прецених, че имаше разлика със стария и взех още едно и веднага ги смених и двете.

Тук може би е мястото да споделя и какво инструменти нося, като при мен нещата се променят през годините в поска все по- малко неща. В началото носих почти едни куфар с инструменти и части, след това преминах към едно малко куфарче, което слагах в топ касата, а от тази година ограничих всичките си инструменти само до tool box-a, който е част от новите ми Bumot куфари с които се сдобих в края на 2015та В общи линии инструментите ми са: едно цяло малко гедоре на 1/4 (в насипно състояние) + вложки 15 и 17 за него. Пълен комплект торксове (отново в насипно състояние)…. Това е специфика на БМВ-тата. Връток на ½ цола и преходници към 3/8 и ¼. Два раздвижени ключа. Две срязани щанги. Комплект за лепене на вътрешни гуми…. Тъй като БМВ-то е с безкамерни, комплекта с фитилите оригинално си има място под седалката. Няколко лепила, две свещи, сгъваеми клещи (мутитул), различни крепежи (гайки, болтчете, рапиди, лустер клеми), маркучи в които съм сложил медна тел), малък мултицет. Имам и едно малко поялниче на газ- малко по- голямо от химикалка (като него се чудя дали ми е необходимо и дали да не го махна другия път). За това пътуване сложих и ремъка за алтернатора, че не го бях гледал, а ме мързеше да го сменя преди да тръгна. И разбира се изолирбанд и свински опашки. Всичко това се събира в тул бокса под десния страничен куфар и има много лесен и директен достъп с капачка/вратичка с ключ. След доста проби, най- много неща се събират като са разделени в отделни несесерчета, които се слагат едно след друго…. Така се събират много повече неща, отколкото една голяма обща чанта.

За куфарите на Бумот с риск да прозвучи като реклама, мога да кажа само позитивни неща – направени са с много инженерна мисъл и са много функционални. Аз купих мотора с оригинални БМВ куфари и мога да кажа, че Бумот куфарите са много по- функционални от тях… много хубава система с възможност за допълване с много функционални аксесоари – чанти, несесери за капаците, въпросния тул бокс, дръжачи за бутилки или за туби и т.н. Не на последно място те се Made in Bulgaria, а и собственика Асен много точен. Няма да влизам в прекалени подробности, но ако някой се заглежда по варианти за куфари, ще му е полезно да разгледа и какво предлага Бумот.

Вече с новите стъкла за мигачите продължих някак си по- добро настроение напред. Много ме впечатли отношението на хората от въпросния дилър на BMW Motorrad, а пък още повече ме изненада факта, че имаха стъклата в наличност – имах усещането, че още изпитвам енергията на Камино – все още бях близо до пътя на Камино. Отново се движих покрай океана, времето беше все така облачно, но сухо

След като си разменихме няколко SMS-a с Питър, стана ясно че горе долу се движим добре и ще бъдем сравнително по едно и също време в хотела. Всичко вървеше по програма- времето и мястото на срещата го бяхме определили преди повече от месец, като аз бях минал вече около 6 хиляди км, а пък той пътуваше вече 3ти ден от Англия. Идеята с избор на хотел за място на срещата се оказа добра- първото място за среща беше Сан Себастиан, но там хотелите ми се сториха скъпи и затова се насочих към някой близък град и така попаднах на хотел  IBIS в град Ирун. През това пътуване почти всички нощувки в хотели, които имах – общо 6 от 19 дни ги направихме във веригата хотели IBIS (Милано, Танжер, Ирун, Каркасон) – това е бюджетна верига хотели (за Европа), цените бяха между 50 и 70 евро за двойна стая с включена закуска,  условията бяха много добри. Досте ме впечатли факта, че ние с Питър пристигнахме в интервал от 15ина минути, като аз пътувах от Лисабон, а той от Англия – явно всеки си е правил сметката да пристигнем точно в уговореното време. Паркирахме моторите на паркинга и след кратък обзор на това как се е развил ГС модела за последните 10+ години, отидохме в ресторантче на близо да коментираме плановете за Пиренеите.
 

Маршрута

Ден четвърти

За Пиренеите се бях подготвил старателно. Бях прочел доста теми в Adventure Rider, като бях маркирал интересните проходи по направлението запад- изток. Първо направих маршрута в Гугъл Карти, след това си поръчах от Амазон и хартиена карта в мащаб 1:200 000 и прехвърлих маршрута там. Гугъл го изчисляваше около 800 км и 16 часа, като аз бях предвидил 3 дни, като в последствие го направихме за 2 дни стегнато каранe. Ето го маршрута като точки/проходи => Irun/Spain => Col de Burdincurutcheta => Col de la Pierre St Martin => Col du Tourmalet => Col de Peyresourde => Col du Portillon => Port de la Bonaigua => Pallerols del Cantó, Lleida, Spain => Andorra la Vella, Andorra => Carcassonne/France

 

Стартирахме доста на време, като от Испания доста бързо влезнахме във Франция и после пак обратно в Испания. Времето беше мрачно, но сухо, като първото за деня изкачване се оказа по доста тесен път, но пък за сметка на това живописен. Проблема беше, че с изкачването навлязохме в мъгла, но пък за първи път от доста време се очертаваха няколко дни каране само в проходи.

Първия проход (Col de Burdincurutcheta) беше сравнително нисък, като маршрута го бях направил само на база на проходи и след това направих връзките и заходите между тях. За наше удоволствие времето започна да се оправя с което някак си и настроението се подобряваше, тъй като завоите предстояха.

Вече навлизахме по-сериозно в Пиренеите, като целта беше следващия проход Col de la Pierre St Martin. Бяхме заредили гориво и изравнили резервоарите още в самото начало на деня и на дневен ред беше само пътя, както и евентуално хапване някъде около обяд.

Между проходите минавахме през красиви долини, като деня беше събота и преминахме и през няколко малки градчета, през които преминахме имаше събрани доста хора по площадите в нещо като импровизирани пазари. Попитах го Питър дали не иска да спрем в някое от градчетата, като негови отговор беше, че и той предпочита да се возим и, че ако е бил с жена си щеше да трябва да прекара няколко поне няколко часа на някои от пазарите… нещо, което в сегашната ситуация можеше да направим транзит. Някъде около 2 следобед спряхме в едно от градчетата да хапнем. Питър говореше приемливо френски и имаше опит с френските традиции... На повечето места за обяд се предлагат обедни менюта, които са доста изгодни – за цени между 10-15 евро се предлагат 3-4 варианта на менюта – супа, основно, десерт и напитка.

Следващата точка беше COL D'AUBISQUE - 1709m, като тъй като времето си беше променливо, някъде след този проход ни хвана и дъжд…. Горе- долу сериозен дъжд, но хубавото в случая беше, че не беше много за дълго – може би за около 10ина минути. Времето беше динамично на високо и слънчево в ниското.

Насочвахме се към Col du Tourmalet - 2115м – традиционен проход от обиколката на Франция, като около месец по-късно успях да гледам този етап от вкъщи. Един от най-хубавите проходи, като изкачването беше страхотно, а пък на върха традиционно времето си беше динамично:

Спускането леко ни изненада – пътя беше с кръпки и имаше доста пясък по завоите:

Като се спуснахме вече беше време за зареждане с гориво – заредихме на самообслужване, като вече всичко погазваше, че съвсем скоро ще завали. С Питър имахме уговорка да спим на къмпинги, въпреки че това не беше неговия начин за нощувки, човека се беше съгласил, като дори си беше купил и чисто ново оборудване, което беше закачил на задната седалка – палатка, шалте и спален чувал. В този момент обаче нещата не изглеждаха добре за палатка – всичките сигнали бяха за сериозен дъжд, а ние нямахме никакви планове. Проверих набързо Booking и намерих сравнително бюджетен хостел на около 10ина километра от където бяхме ние – селцето се казваше Sarrancolin. Опитах се да открия контакти на хотела, за да проверим цената директно, но от Booking добре са се защитили – контактите ги полочваш след като платиш. Аз се заинатих и започнах да търся контакти в Гугъл, но Питър вече ставаше нетърпелив – запазвай го веднага, че за 5 евро ще ни хване дъжда Запазих го, сложих местоположението на навигацията и след 10ина минути бяхме пред хостла и точно започна да вали. Хората бяха доста учтиви и ни разрешиха да оставим моторите в откритата част на ресторанта под чадърите. Точно се мушнахме под чадърите и заваля страхотен порой, който го разминахме на косъм.

Хостела не беше нищо особено  – тъй като бях запазил най- евтината опция – стаята беше малка с тавански прозорец, но пък бяхме на сухо и с топла вода. След бърз душ решихме да вечеряме някъде наоколо – селцето беше малко и имаше само един ресторант. Отидохме до него, но въпреки, че беше празен, ни казаха, че всичко е резервирано……. Казахме им, че сме доста изморени и ни трябва само едно бързо хапване, но нямаше промяна…. Шибани французи, нахрани ги Питър и се върнахме обратно в хостела, където беше пристигнали и една двойка с Royal Enfield по същата схема – притиснати от дъжда. Заговорихме се с тях, бяха тръгнали през Пиринеите без да бързат по най- бавните възможни пътища. Интересен диалог се получи след като Питър го попита как за мнението за мотора - французина обявяваше колко хубав мотоциклет е, докато англичанина го контрираше, че това е най- големя боклук произвеждан някога. Питър е имал Royal Enfield и не успях да мине повече от 150км, без мотора да се развали, като един път дори го е зарязал за 2 дни, там където се е счупи и дори никой не искал да го вземе. Братовчед му е бил авио инженер и дори и той не бил успял да го стегне за повече от 100км. Royal Enfield били спечелили много голяма поръчка за армията на Индия и тогава преценили, че е по- изгодно да преместят производството директно там. От другата страна французина му обясняваше, че като цяло е прав, но неговия мотор бил от последните и вече бил оправен от фабричните проблеми ….. с инжекционно запалване и забравих още какви промени и че до момента не е имал почти никакви проблеми с мотора. Както и да е, домакините ни направихме по една пържола, изпихме по няколко чаши вино и си легнахме, като цялата въпросна нощ валя доста сериозно – чуваше се и се виждаше на таванския прозорец в стая ни.

Ден пети

Ако денят се познаваше по сутринта – очертаваше се бъде чудесен ден; посоката беше Андора трябваше да минем леко на зиг-заг през сърцето на Пиренеите и през проходите Col de Peyresourde, Col du Portillon, Port de la Bonaigua, Pallerols del Cantó/ Lleida, Spain.

Както споменах по- горе, бях си поръчал карата на Пиренеите в много подробен мащаб и бях прехвърлил маршрута върху нея. Като при тази схема навигирането ми беше от град към град по маршрута. От долината тръгнахме да катерим първия проход, като времето ставаше все по-хубаво.

Беше неделя, като вече при следващия проход (Col du Portillon) се натъкнахме на колоездачно състезания в срещуположната лента. Изглеждаше любителско и за наше щастие беше пътя не беше отцепен. Имаше кола отпред и отзад с маяци, като хората се движеха само в си тяхното платно.

След колоездачите се разминахме с ретро колона. Вече имам известни подобрения със снимането в движение, но все пак изпуснах част от колоната

Продължихме със следващия проход, като на върха спряхме за кратка почивка и си направихме и единствената снимка за спомен със самоснимачката. Може би тук трябва да отворя и една скоба за Пиренеите, като маршрут и изживяване с уговорката, че пиша този пътепис повече от 6 месеца по- късано. Аз бях ходил две години подред в Алпите и бях останал възхитен от карането на мотоциклет там. Следващата година пропуснах проходите– пътуванията ни бяха до Сицилия и Румъния, като тази година осъществих най- голямото си пътуване изобщо – Италия, Мароко, Испания, Португалия, Пиренеите и обратно. Моят първоначален фокус бяха точно Пиренеите, тъй като предполагаха каране по проходи, бяха сравнително далеч от България и не бяха лесни за изпълнение… и като време и като пари. Може би поради причината, че от идеята за фокус на пътуването впоследствие някак си останаха като периферия на пътуването или пък може би вече прекалено много се бях наситил на емоции в това пътуване, или пък може би така си представляват, но лично аз не ме впечатлиха особено. Смея да твърдя, че се бях подготвил старателно и въпреки, че не минахме всички проходи, според мен взехме оптималното за прехода от запад на изток за два дни, но конкретно за мен тези Планини са доста по- различни от Алпите например. Аз по- скоро мога да ги оприлича с нещо като Стара Планина, като усещане….. липсва височината на Алпите, липсва и перфектния асфалт, липсват поредиците от обратни серпентини и т.н. и т.н. Не ме разбирайте погрешно – тези планини също си имат чар, но просто в мен тогава остана това впечатление.

След като се бяхме разминали с велосипедисти и с ретро автомобили, на спускането срещнахме и група коне – нямаше някакви проблеми …. Бяхме ги видели от далеч и бяхме спрели, а те кротко си премиха нагоре.

Посоката вече беше Андора, като по пътя срещнахме нова група велосипедисти, като този път не изглеждаше като състезание, като карахме доста дълго и зад едно АТВ.

Влязохме в Андора някъде в ранния следобед. Питър и бил в Андора и си разменихме местата кой да води, като плана беше първо да заредим моторите и след това да хапнем нещо. Според Питър в Андора е било много евтино горивото и всичко, заредихме моторите като наистина бензина беше по-евтин от Италия, Испания и Португалия, но пък от друга страна си беше по- скъп от България – един вид и ние сме си евтина държава.

За Андора конкретно аз не се бях подготвил и не знаех какво да очаквам. Беше неделя, времето беше хубаво, като имаше най- различни фирмени магазини и много такива за мото екипировка, но конкретно в този ден не работиха. Андора е малка високопланинска държава, която е разположена в Пиренеите на границата между Франция и Испания. Хората говореха според мен на Испански, но най- вероятно ставаше дума за Каталунски. Държавата привлича туристите основно с безмитната си политика и ниските данъци, както и с туризъм. По SMS-а, който получих за тарифите на мобилните оператори – очеведно не беше член на ЕС, но пък официалната парична единица е еврото. Като цяло впечатленията са за малка спретната държава, като основния път иманава по дължината й.

Спряхме в ресторантче, което намерихме точно на главния път. Опциите бяха като във Франция, но по- евтини…. меню от супа, основно и сладолед беше под 10 евро. Другото интересно през това пътуване беше, че някак си маршрута ни съвпадаше с Moto GP и то за градовете през които преминавахме. В Италия например бяхме в  Милано, когато беше Гранд При на Италия – дори успяхме да гледаме по телевизията финалните обиколки, където Роси и Лоренцо направиха невероятно състезание. Сега бяхме в Андора, като в същия ден съвсем наблизо беше Гранд При на Каталуния. И пак по стечение на обстоятелствата, без изобщо да сме го планирали, след като спряхме на обяд течеше самото състезание. Нямаше как да не останем да го гледаме предвид състезанието, което направиха Роси и Маркез, като дори и полицаите очевидно бяха зарязали работата и гледаха състезанието от първия ред в заведението.

Докато хапвахме и гледахме Moto GP решихме да направим и план за остатъка от деня. Реално се движихме доста стегнато и бяхме напред с плана, като вече прехода в Пиренеите завършваше. Прегледахме картата и Питър предложи да се насочим за нощувка в град Carcassonne/Франция – интересен исторически град, където той вече е бил. Както вече бях споменал първоначалната ни уговорка с Питър беше за нощувки на палатки, като Питър дори се беше купил чисто ново къмпинг оборудване, но тъй като се очертаваше последен ден да сме заедно, Питър помоли, ако е възможно отново да останем на хотел. Предвид стегнатия план, карахме по 9-10 часа на ден, тъй като той има проблеми с гърба и в такъв формат реално се е претоварвал и вече го болял сериозно. Каза - ти намираш много евтини хотели – избери който искаш хотел в Carcassonne, а пък вечерта виното е от мен – нямаше как да не се съглася. Традиционно избрах хотел IBIS, тъй като имах много добри впечатления от тази верига  в съотношение цена/качество, но този път имаше и IBIS Budget – този хотел беше в края на града и от Андора директно поехме натам. Ето и няколко снимки от излизането от Андора, както и опашките на френската граница – очевидно доста французи бяха дошли тук за неделен пазар.

Пътя до Carcassonne вече си беше леко скучен на фона на последните ни два дни. След като се настанихме в хотела, плана беше да се разходим до крепостта. Да си призная, до този момент нямах никаква идея за Carcassonne, освен че имах спомени за някаква игра с такова име. Градчето е сравнително малко, като на път от хотела за крепостта, Питър ми разказа набързо за историята на града – разположен на стратегическо място град още от времето на Римляните. Градът се утвърждава, като една от най- сериозните крепости през Средновековието, като според легенди има връзка и с рицарите Тамплиери и в частност и с фаталния петък 13ти.

Крепостта е наистина внушителна, като в мен се породиха въпросите, дали е автентична и дали през Втората Световна Война не е била разрушена и след това реновирана…. Не знаех, че с подобни мисли ще отключа веднага английското отношение към Втората Световна Война, т.е. че всъщност във Франция няма нищо разрушено, тъй като французите са се предали още преди немците да са влезли в страната….. за разлика от англичаните, благодарение на което Европа е спечелила срещу нацистите……. което може би си е и самата истина. Наистина имат самочувствие англичаните – явно не случайно са владели света толкова време.

Маршрут

 

СЛЕДВА...

<< Пътеписи | Камино и Пиринеи 2016 – Едно незабравимо пътуване 3в1 Част III >>