Румъния 2015 => 3 дни / 13 мотора и много FUN
Здравейте,
Като продължение на една нагласена и в комунистически стил анкета във Фейсбук, очевидно на мен ми се падна честта да опиша едно различно пътуване до Румъния от гледна точка на голямата група, която се заформи
Въпреки, нагласения характер, все пак бях обещал да го направя между Коледа и Нова Година, а както се казва обещаното си обещано. Бяхме ходили с Гошо и компания (Илко, Гоши, Илича – жена му и баща му) през 2011-та до Трансалпина и Трансфагарашан и от няколко години се канихме пак да повторим този маршрут. Румъния и по конкретно двата прохода са сравнително близка дестинация, а пък от друга страна са доста подобни на Алпийските проходи и доставят страхотно удоволствие на две колела и може да се направи за един уикенд време. С Гошо бяхме сложили дата за началото на Август, като оптимално време за самите проходи. Идеята беше донякъде да повторим предишното пътуване, като след среща и с Варненската група идеята се поразшири малко…….. Емил беше набелязал и няколко солни мини, като тази в Турда изглеждаше сравнително най-близо до нашия примерен маршрут. Този път решихме да направим пътуването с един ден повече, т.е. вместо един уикенд да го удължим за 3 дни, като идеята беше горе-долу такава:
Петък: фокус Трансалпина, нощувка например в Хунедоара: Видин – Хунедоара
Събота: по- малко каране - фокус: Солната мина в Турда..... аз лично за първи път чувах за нея. Инфо за мината
Хунедоара – Солната мина в Турда - Сигишоара
Неделя: фокус Трансфагарашан и прибиране обратно...... най- вероятно тъй като към момента сме група от Видин, София и Варна, след прохода, някъде около Curtea de Arges ще се разделим .... който е за Варна - към Букурещ, а който е за София - към Оряхово..... така като го гледам през Гугъл си се очертава стегнато каране - до София около 600км и над 10 часа + пресичането на Дунав с ферибот .... не е изключено прибирането да е по тъмно:
Сигишоара – Трансфагарашан - София
Както подобава беше отворена и тема в Bikerz, като Емо също я промотира и в BAG Facebook групата и започна да става наистина интересно:
bikerz
balkanmotoadv
Аз лично в един момент взех да се плаша, тъй като не липсваше интерес и започна да се очертава сериозна група, а Емо някак си успя да ме натресе и като нещо като организатор, заедно с Гошо и него….. като в последствие някак си почти и успя да абдикира. Този пътепис пък донякъде ми дава възможност да му се реванширам, т.е. с известна нотка на закачка да му върна топката.
Очертаваше се сериозна група, с две точки на тръгване – от Запад (Видин) и от Изток (Русе). Аз бях от „Западната група“, като ние решихме да тръгнем в четвъртък след работа, да преспим във Видин (където да се съберем всички) и петък сутринта да тръгнем заедно. „Източната“ група трябваше да я води Емил (Иванов) или за да не стане объркване ще му казвам само „Емо“ …. тъй като от Варна има още един Емил-Емо Герчев….. Та Емо беше сложил място на тяхната среща в петък между 8:00 и 8:30 на кръговото преди Дунав Мост……. Среща, която май само той пропусна…. Бил се е нещо разхлабил и разстройл.
Идеята след това беше среща в Новачи – малко градче в подножието на Трасалпина. Западната група се очертаваше следната: - Аз, Гошо, Радо и Жена му, Любо, Деян и Ицо (Ичиконти)….. Имахме и уговорка със Свилен, за среща направо в Румъния (тъй като той тръгваше от Плевен)…..т.е. общо 7. Източната група беше – Емо Дългия (който в последствие не дойде за срещата), Емо Герчев, Дарин, Ицо (Horizon), Серго – 4 мотра…. И понеже стана много сух текст, а пък и пътуването премина в много шеги и закачки….. Емо все пак се включи в групата в събота вечерта в Сигишура, заедно с Милен като беше посрещнат подобаващо…. със „специална“ тапа, за да не зацапва свещта.
Дано да не изпускам някой, но цялата група стана 7 мотора (Запад) + 4 мотора (Изток) + 2 мотора (Емо и Милен в събота), т.е. общо 13 мотора….. да си призная няколко дни преди пътуването вече се очертаваше група от 10+ мотора и аз бях започнал леко да се плаша – ето копи- пейст от чат с Гошо няколко дни преди пътуването: Нещо сериозна група се оформя ...... чак започвам да се плаша. От моя опит 2-3..... максимум 4 човека е оптимален вариант, а тук май се очертават 10+ мотора...... дано да няма изненади..... още повече, че с някои от хората не сме се виждали никога. Има вариант да станем като Тур Дюо Франс..... ако не се разделим на по- малки групи. Както винаги, отговора на Гошо беше кратък, но изчерпателен. “Каквото – такова” На практика се получи, че в нито един момент не бяхме всички 13 мотора заедно, а както и се очакваше групата се разби на 2-3 подгрупи, в предвид различните приоритети на хората, с идеята да се засичаме вечерите, което поради една или друга причина не се получи. Но пък пътуването се получи много добре…. с много смях и закачки и може би най- важното, завърши с много нови приятелства. Ето, че започна и същинското пътуване, поне за западната група. В четвъртък след работа имахме уговорка за среща в Костиброд с Любо и Деян – оттам през Петрохан за Видин стигнахме директно без да спираме. Гошо ни беше запазил хотел, където се срещнахме и с Радо и Жена му и Ицо (Ичиконти) и вечерта всички излязохме заедно да обсъдим плана за следващите два дни…. Имахме желание да седнем на някое от корабчетата – ресторанти на Дунава, но в крайна сметка седнахме на една пицария….. чухме се с Варненската група - направихме уговорка за среща в Новачи…. за която в последствие или те закъсняха или ние подранихме – не помня вече…. може би отчасти и двете. Снимки от този ден нямам – той си беше и често логистичен за началото на пътешествието.
На следващия ден станахме рано и минавайки пред Дунав Мост 2, подкарахме през скучните и равнинни Румънски пътища на север от Дунав. Движехме се стегнато и след като ес срещнахме със Свилен на OMV в Крайова, потеглихме отново към мястото на срещата с Източната група в гр. Новачи. За разнообразие от скучните и равни пътища в Румъния имаше доста ремонти.
Съдейки по времето от снимките в Новачи сме били към 13:30, а пък на Трансалпина сме започнали да катерим към 15:30, т.е. грешката Изток-Запад е била към 2 часа….. хубавото поне е, че се намерихме, тъй като в един момент имахме известни съмнения за това.
Събирайки се в „Източната група“, започнаха и първите „специфики“ на група от 10+ мотора…. Ние вече бяхме хапнали и доволно изчакали няколко часа, докато колегите от Изток бяха карали доста повече (Серго от Бургас) беше тръгнал може би към 5:00, та те останаха в една кръчма да хапнат, а ние отпрашихме нагоре….. маршрута беше ясен – щяхме да се хванем някъде по пътя.
Трансалпина – изкачването от Юг на Север:
Билото на Трасалпина е доста различно от билата на повечето проходи – дълго и полегато, като за няколко километра пътя се вие по самото било. Някъде там решихме да изчакам и другите, като допълнителна мотивация беше, че беше започнало и да вали.
Скриехме се в едно капанче, където пихме чай, кафе, безалкохолна бира, Гошо си купи и някакъв местен алкохол, а и Ицо пробва и местната мамалига:
Не след дълго пристигна и „Източната“ група…. Дъжда вече беше спря и голяма раздумка се заформи…. Кой как пътувал, кой закъснял/кой подранил и т.н.
Радо отпраши, към Хунедоара, където имаше запазена квартира….. с уговорката, че вечерта е се видим в града….. В последствие се оказа, че аз и част от нас повече не се видяхме с него, просто програмата се променяше в движение съобразно обстоятелствата от придвижване на 10+ мотора, както и различните интереси. Пускането надолу също беше интересно, макар и леко хлъзгаво, както и от време на време се появяваха и неочаквани препятствия. Друго което ми направи впечатление още при първото ми ходене преди 4 години е, че Румънците сериозно ходят на пикник в природата, когато са свободни. Буквално всяко удобно място около пътя се използва ….. мероприятия заедно със семейството и приятелите - забавления, скара….. с две думи хората обичат да са сред природата.
Долу на едно кръстовище се изчакахме, за да не стане някакво объркване… аз си купих малини от хора на пътя, които не особено предвидливо сложих в чантата на резервоара с идеята да ги измия на следващата бензиностанция….. е не лош компот се получи, част от който ми беше в чантата. На кръстовището бях стигнал от първите и успях да направя една поредица от снимки:
След това към Петрошани в един момент пътя стана доста лош, но пък от тук някъде започна едно сериозна въртене на моторите и не беше лесно човек да се ориентира кой с кой мотор е….. изведнъж гледам Тигъра на Гошо скача смело по дупките….. а то го карал Геречев …. Добър подход за да не се притеснява човек от лошите пътища.
Накрая се събрахме, като узурпирахме качествено едно кръстовище…. Не знам как се получи, но хората се чудеха от къде да ни заобикалят.
Посоката беше Хунедоара, като си беше сериозна група за водене….. докъдето се вижда в огледалата, само мотори …. Явно съм успял да направя някоя снимка назад в движение. В един момент Герчев поведе, явно ми привършваше горивото…. как ги прави тези номера – хем е с голям резервоар, хем първи приключва. Та около Герчев винаги е интересно и този път успя да „стегне“ колоната с едно рязко спиране….. объркал се, че било бензиностанция. Накрая заредихме, та успяхме да успокоим Герчев.
На тръгване от бензиностанцията в първия град успяхме и да изръсим Ицо (Ичиконти) …. Аз като минах през светофара имаше около 20ина секунди, но явно за последния човек от колоната не са стигнали – после минахме през няколко кръгови и с Ицо се видяхме чак вечерта в къмпинга – Браво, че беше успял да го намери сам.
До къмпинга успяхме и да се наГПСим ….. по точно хванахме отбивката, но изглеждаше малко офроуд та продължихме и направихме и малко излишен панорамен тур през Хунедоара, по някакъв начин намерихме къмпинга, който Гошо беше отбелязал, като Дарин и Серго, не изневерявайки на себе си, отидоха на хотел ….. ние някак успяхме да опънем точно преди смръкване, като дори с Гошо и Любо се изкъпахме в езерото. Къмпинга го беше намерил Гошо, като се оказа, че е пълен и няма места, но хората се смилиха над нас и ни настаниха….. Герчев си избра най- стратегическото мястото близо до кучето…. Да му пази мотора. Къмпинга се казва Ledo, близо е до Хунедоара…. Нормален къмпинг, само дето нямаше топла вода.
Къмпинг
Плановете за вечерта бяха да обиколим Хунедоара, където да се засечем с Радо, но тъй като закъсняхме, решихме да останем в къмпинга, където хванахме последните поръчки от ресторантчето….. добре се получи – скара, бира, раздумки, а и Гошо извади онази местната ракия или какъвто там алкохол беше, която беше купил от Трасалпина.
ДЕН 2
На другия ден станахме рано…. Герчев по традиция става пръв, а пък нали си беше паркирал мотора до кучето пазач на къмпинга, веднага след него се събудихме всички. Бате Любо беше станал и поплувал, а пък Емо ни направи топли напитка – чай, кафе, 3в1 и подобни:
Следващата точка беше замъка в Хунедоара – град, който както ни разказа Герчев е свързан и с българската история, а пък замъка наистина се заслужава да се вида:
Ето и една снимка, както е квалифицирал Гошо: “Най-масовото пътуване до сега”
За посещението на замъка има вход…. не помня колко беше, може би нещо като 10-15 лева, като вътре може да се види историята на замъка, места за мъчения, помещенията на аристократите и т.н., като мен лично най- много ме впечатли архитектурата и по- конкретно кака се проектирани и изпълнени тези толкова високи и стръмни покриви.
От тук основната групата се раздели на две, като идея беше след това групата от мината да се раздели още на две….. ние бяхме планували да отидем да солната мина в Турда, докато имаше хора, които искаха да разгледат гр. Сибиу, а пък чаршаф туристите Дарин и Серго след мината искаха да се насочат към Сигишоара. Емо Герчев беше основен застъпник за Сигишоара – Юнеско, архитектура, забележителности и т.н., като освен това той е бил там няколко пъти и щеше да го раздава екскурзовод. Намерихме солната мина сравнително лесно, пътя до Турда е главен, но много натоварен. За кратко се качихме и на магистралата, където Герчев не изневери на себе си с няколко изпреварвания на камиони през аварийната лента.
За самата солна мина – аз останах с изцяло позитивни впечатления. Аз до сега не бях ходил на подобно място – наистина е нещо интересно, но също така е уникално как румънците са успели да направят печеливш бизнес модел от една изчерпана мина. За период от 20 години, през мината са преминали 2 милиона посетители. Наистина ние бяхме там в събота и беше уникална лудница, която започваше още от захода за мината – ние с моторите естествено изпреварихме всички и се паркирахме точно пред входа. Беше много топло – хапнахме по нещо в павилиончетата около входа, облякохме се предвидливо за очаквания хлад и влязохме в мината.
Мината е доста комерсиална атракция, като голяма част, поне в нашия случай, премина по висене на опашки – я за асансьор, я за стълбище; в долната част на мината има цял лунапарк – виенско колело, езерце с лодки и пр., но пък от друга страна на мен ми беше интересно. Аз не бях влизал досега в мина и въпреки цялата лудница ми беше интересно да бъда там, както и да добия представа как се е експлоатирала мината през годините. На долу слязохме с асансьор, а на горе се качихме пеша…. Слизането/качването пеша не е много, като дори е интересно, тъй като освен изгледа към мината има и маркери през коя година до каква дълбочина е била мината. За мен лично, въпреки комерсиалната страна и много хора, мината си заслужава. А пък като бизнес модел – шапка долу на румънците….. сигурно сега печели повече пари, отколкото е печелила като мина:
Мината е на две нива, като първото завършва с огромна зала, където има голямо виенско колело и други атракциони, а по надолу посредством още един асансьор или еднопосочни стълби се стига до езерце, където може да бъде наето лодка за кратка разходка.
Ние стигнахме и до двете нива …. На обратно добър фитнес се получи, но е нищо страшно – 10ина минути:
А Гошо вече ни чакаше горе…. Полегнал и блажено пушейки цигара.
Първоначалната идея на част от групата за Турда, беше да се срещнем заедно с другите в Сибиу вечерта, но след като минахме през солната мина, не знам как, но някак беше взето решение да променим посоката към Сигишоара …. Първо Герчев ни навиваше, след това и другия Емо беше се насочил натам, допълнително Дарин и Серго изглеждаше, че няма да могат да се оправят сами без Герчев. На нас с Гошо и Свилен ни беше почти все едно – важно беше да се движим нанякъде, а пък и бърз преглед на картата показваше, че Сибиу е удобна точка при преминаване през Трасалпина и Трансфагарашан и може да бъде посетен при някое следващо пътуване, докато Сигишоара идваше някак си по-далеч и не се вписваше само с проходите….. както и да е, в движение променихме посоката и се насочихме съм Сигишоара. По пътя вече настана сериозно разместване на моторите …. Всеки взе да кара мотора на някой друг и аз лично в един момент тотално изпуснах спатиите, кой къде е и с кой мотор се движи. Герчев, като опитен екскурзовод за Сигишоара, пое водачеството и отново не изневери на себе си…. Показа ни някои тънкости от Калифорния моторскул (1во, 2ро и 3то ниво), т.е. пълна газ по равен но криволичещ път…. Ние не образованите, някак си го следвахме, като темпото наистина беше сериозно, а на мен ми направи впечатление, че Ицо (Horizon-a) с едноцилиндровия вибратор на БМВ, наречен CS650 успяваше да следва темпото…. Аз към карал този модел и му знам възможностите и бях доста впечатлен….. впоследствие се оказа, че мотора го карал Гошо….. явно чужд мотор има известен резерв.
Стигнахме благополучно Сигишоара, като се разделихме – Герчев, като местен екскурзовод щеше да настанява Дарин и Серго на чаршафи, а ние тръгнахме да търсим къмпинг….. Голямо лутане падна, стигнахме дори и до циганската махала, като аз се гмурнах смело вътре, а Свилен и Гошо не посмяха. В крайна сметка намерихме къмпниг на един връх, точно срещу Сигишоара с панорамна гледка към стария град… беше далече от града, но с моторите щяхме да слезем за 10ина минути….
Чухме се с Екскурзовода, той след като беше настанил Дарин и Серго, беше тръгнал да търси къмпинг и каза, че е намерил такъв в самия център….. даже имало и басейн. Решихме да му се доверим….. наистина беше в центъра, имаше и басейн, но беше пълен. Все пак за сериозна група като нашата хората от къмпинга бързо ни намериха решение….. къмпинга е бивша казарма, като ние можеше да се опънем на стадиона….. поне беше идеално равно :). Без майтап, само на стадион не бяхме опъвали палатките….. някакви момчета си играят футбол на залез слънце, а ние кротко си опъваме палатките между тъча и аута, а Екскурзовода даже и стриптийз мажоретка го раздава. Не знам дали беше случайно, но като се съблече и мача свърши
Минахме и през басейна…. Естествено, че нямахме бански…. по боксерки….ей така за да не сме съвсем груби. Уредихме се и с ледено студена бира, а за да се знае #Кой #Кой е, някои сложиха и Жълтата фланелка…. Държа да подчертая съвсем заслужено.
Събрахме се и с Емо и с Милен, както и чаршаф туристите и тръгнахме към Сигишоара.
За Сигишоара какво може да кажа… старата част е малка и кокетна….. всичко на всичко един хълм, като ние я разгледахме по тъмно. Добре че Емо и Милен бяха пристигнали по рано и може да я разгледате в клипа на ЕМО: ВИДЕО
Седнахме в една пицария и като истински рокери изпихме по 1литър лимонада на човек…. е не всички де, но повечето. От тук идва и колажа „Ситуация“, който направи Гошо.
По същото време, колегите които избраха Сибиу, също си бяха изкарали много добре… наблягайки повече на култура, бит и обичаи, сливайки се с местните жители на Сибиу за по-дълъг период, като бяха хванали и някакъв фестивал през този ден. Добавям няколко снимки от Ицо (Ичиконти), като за съжаление не мога да бъде по-описателен.
ДЕН 3
Връщайки се обратно в Сигишоара, събудихме се рано, тъй като ни чакаше дълъг ден…. Трябваше да минем Трансфагарашан и някак си всеки да се прибере до своя дом. След като се събудихме сутринта, бяхме леко изумени ….. група скаути, явно легнали си след нас, спяха на открито на другия ъгъл на стадиона… само със спални чували и покрити с найлон, явно да ги пази от росата, а в шатрата до тях най- вероятно им беше багажа….. Някак си тези деца по някакъв начин променяха идеите ни за палатки, водни стълбове и пр. А, очевидно и футболната врата им вършеше хубава работа.
Някак си се координирахме за среща с всички останалите на бензиностанция на отклонението за Трасфагарашан (от Север на Юг), като нашата група пак успя да се разцепи…. Първо си мислехме, че изгубихме Свилен, който пък беше с мотора на Гошо, след това стойката на топ касата на мотора на Свилен, нещо сдаде багажа….като успяхме да я закрепихме със свински опашки и с леко закъснение всички се събрахме на бензиностанцията….. Радо и Деян вече бяха тръгнали, останалите заредихме и проговорихме тактиката - всеки да си кара самостоятелно по прохода и да се чакаме или горе или на язовира в другия край
По пътя Емо, разбира се не пропусна да оспами и местните табели
Нагоре по прохода беше страхотно….. вярно, че пътя е започнал леко да се по разваля, но пък времето беше с нас. Пълна газ докато ни се зави свят по завоите.
И разбира се традиционната смяна на моторите:
Гледката от горе ...... както и с мотор и мотористи за по- пълна картинка.
В един момент Герчев, нещо взе да понамирисва….. поне можехме да предположим, че другия Емо най- вероятно вече е минал.
Стигайки до билото се натъкнахме на сериозно задръстване….. с Геречев и Гошо решихме да върнем обратно надолу до към средата и да повторим упражнението….. голям кеф. Горе беше пълна лудница – ако има вариант е по- добър вариант да се избягва пресичането на прохода през уикенда….. някои успяхме да се намерим, други отпрашиха транзит. Хапнахме странна, но традиционно меню….. супа, царевица и свинска кожа.
Ето и едно видео от Ицо (Ичиконти) изкачването на Трансфагараш от север на Юг => Transfagarasan 2015.Honda V45 Magna 1982
ВИДЕО
Надолу също беше много приятно, като карахме и доста юнашката …. Следваща среща беше на стената на язовира – там успяхме да се съберем всичките:
За последно заедно заредихме някъде около Curtea de Arges, където „Западната“ група си пое на запад, а „Източната“ на изток. При нас нищо интересно карахме по главния път до Питещ и от там на запад, като ние със Свилен се отбихме към ферибота на Оряхово и от там Свилен за Плевен, а аз към София. На ферибота само се натресохме заедно с камион живи прасета, та малко понамирисваше, но се пласирахме от към подветрената страна.
Гошо продължи към Видин и Дунав Мост2, а Източната група са продължили с купона, като се надявам някой свидетел да разкаже и покаже повече…… аз чух само разни истории за паднали куфари в движение, направа на естакада от камъни за пряк път през насрещното през бетонните разделители на Дунав мост 2, прибиране без фар и т.н.
Ще завърша с обобщението на Гошо, което написа веднага след пътуването…. Мисля, че в един абзац доста добре синтезира пътуването. "Няколко реда за пътуването – всичко започна на шега, и си продължи по същия начин. Неформално , не планирано, не конкретизирано и свободно. В пикови момент бяхме 14, но за всеки си имаше свобода, и всеки употреби времето спрямо своите очаквания и виждане за пътуване – маршрутите се разминаваха и отново се срещаха. Мисля, че това е в основата на подобен род многолюдно пътуване, където всеки запазва своята автономност, и се избягват недоразумения и проблеми, въпреки че са неизбежни. За бюджет в рамките на 300 лв , мисля че това е около максимума за подобен род преживяване в рамките на един уикенд. Надявам се всички да са се насладили на незабравимите моменти, прекарани заедно по екзотични и непознати места, намирайки нови приятели и изпитвайки незабравими емоции. Благодарности на всички за добрата компания, и дано подобни срещи станат традиция. За епилог ще използвам още един колаж от Гошо: “Бийтълс групата в Хунедоара”……..а сега видях, че и един плезещ се елемент от Kiss се е включил :)
НАДЯВАМ СЕ ДА СТЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАЛИ, ЗАЕДНО С НАС :)
П.П. Като допълнителен бонус за тези, които са стигнали до края, може да се насладите на творчеството на бай ви Харизон, описващ пътуването в рими….. наистина уникално