Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

The hateful nine - BAG edition 2016 - ЧАСТ II

The hateful nine - BAG edition 2016 - ЧАСТ II

30.05 - Лисабон
Голямата разходка

Наспахме се добре, закусихме също така и като истински туристи си закачихме по един фотоапарат на вратовете, извикахме си такси и се отправихме на разходка из Лисабон.
Лисабон, столицата на Португалия разположен е върху седем ниски хълма до река Тежу, която пък се влива в океана. Атлантическия.
Първата ни спирка и срещата ни с Радо и Стеф беше пред манастира на Йеронимити-те.

Разгледахме отвън, поснимахме, забихме срещата на Placa de Commerce оня с триумфалната арка и тръгнахме натам. Те с мотора (някой трябваше да ни отсрами) ние отново с такси.

Между другото цените на таксиметровия транспорт си бяха съвсем поносими. Още повече, че бяхме трима в таксито.

Известните в цял свят лисабонски трамваи

Лека почивка и уточняване на посоката

Каквото си пише е. На ъгъл между две къщи на улицата.

Не липсват и странни елементи, температурата е над 30 градуса по Целзий ( да уточня )

След няколко часова разходка нагоре-надолу по баирите и вече прилично огладнели се забихме в един "турски" ресторант с име Истанбул, поръчахме си кюфтета които нямаха нищо общо с познатите ни, може би защото в ресторанта работеха хора от всякакви други раси, но не и турци, или пък щото ресторанта беше само на 5000км от Турция. Знам ли...

След като хапнахме си поръчахме кафе и седнахме отвън да се насладим на обстановката и решим какво да правим по натам.

Любо реши да се прибира към кемпа, а ние да идем до някакъв парк и кула... забравих вече как се казваше, мисля Белем беше. Протягайки се мързеливо и зяпайки лисабонките оставих Светльо и Радо да гледат картата на града и да изберат най-краткия път до там. Съобщиха ми, че не е много далеч и си струва да я видим. Съгласих се. Радо и Стеф се метнаха на мотора и заминаха, ние със Светльо решихме да се разходим пеша до там. Все пак "не е много далеч". Пътя се вие покрай голямата вода, градинки, ала-бала... След около час и нещо вървене при температура 30+ градуси, почнах рязко да се изнервям. Освен това навлязохме в по-бедни квартали, под поредния мост се набутахме при някакви несретници клошари и голяма смрад. Това беше последната капка и търпението ми преля, може малко да съм мърморил на Светльо, но не е било с лоши чувства. Реших да взема нещата в свои ръце и на поредната автобусна спирка отидох да видя картата на града. Направо ми падна ченето като видях къде сме и колко ни остава. Бяхме на нещо като половината от пътя. И за да е още по-хубаво в тоя момент Радо ми звънна да ми каже, че то било бая далеч. В крайна сметка решихме да се върнем. Пресякохме булеварда на прибежки и зачакахме на самотната спирка. По спомен преброих 17 спирки на автобуса до тази която знам къде е, пред манастира на Йеронимити-те. След като дойде автобуса и се качихме питах шофьора за спирката, той ни погледна и каза "за къмпинга" ли сте? Явно трудно се вписваме сред местните. Любезно предложи да ни уведоми като стигнем мястото за прикачване на следващия автобус и ние приехме. Прибрахме се привечер, "мароканците" вече бяха пристигнали.

Къмпинга

Някой пътуват така

Окупирахме бара на къмпинга и се отдадохме на бири и разбор на случващото се до момента, явно сме изглеждали приятни хора щото към нас се присъедини и още един моторист-пътешественик Марк от Монако. Да добавя само, че колкото и да е жега през деня, вечерта си става направо студено. Не случайно сме с якетата и дебелите фанели.


31.05
Кабо да Рока

Отпочинали и закусвали се събрахме всички и тръгнахме към Кабо да Рока, преломната точка на трипа. Кабо Да Рока (на португалски: Cabo da Roca) е нос в Атлантическия океан и е най-западната точка на континентална Европа. Намира се на около 40 км западно от Лисабон и представлява скала, издигаща се на 140 м над океана. На възвишението се намира морски фар, пощенска станция, ресторант и доста скъп магазин за сувенири.

Поразгледахме, най-важното снимахме се решихме да идем на плаж и да се цопнем в океана.

Паркинга на плажа ( скутера си беше там )

Цопването продължи около минута до две, водата беше ледена а температурата на въздуха над 30 градуса. Неприятна комбинация.

       ВИДЕО

Следващата точка в програмата беше посещение на Синтра. Град Синтра е част от историческото наследство ЮНЕСКО, както и основна туристическа дестинация, сещате се каква навалица е. Направихме си панорамна обиколка с моторите и накрая паркирахме точно в цетнъра.

Още малко от Синтра

Пообиколихме и на фаспаузата за разбор кой, какво и накъде решихме да се разделим. Аз и Светльо обратно към кемпа, останалите ("мароканците" Гошо, Асен, Владо и Емо Герчев) да разгледат Лисабон и да сменят задните накладки на Тигъра на Гошо/Емо (пиша го така щото течаха пазарлъци за прехвърляне на собствеността). Те ще разказват подробности около смяната им пред магазина на Триумф в Лисабон... имам предвид Триумф мотоциклетите колкото и странно да звучи, не бельото. Свилката, ми се загуби. Радо, Стефка и Любо тръгнаха директно към Барселона с междинно спане в Толедо.

Вечерта отново окупирахме бара, като за последно.

А, някой до късни доби крояха планове ...


1.06
Лисабон - Толедо

Станахме по-рано, опаковахме багажа и се приготвихме за път.

Днес пътищата ни се разделяха до прибирането ни в България. Асен пое сам по пътя Камино, аз, Гошо, Светльо, адаша, Свилен и Владо към Монсанто и Толедо.

На излизане от Лисабон имахме уговорка да спрем всички на първата по-голяма бензиностанция и заредим до горе. Явно не сме дефинирали "по-голяма" защото Гошо спрял на една ние сме го подминали после той нас или нещо такова... и се загубихме. Твърде буквало е приел "пътищата ни се разделяха до прибирането ни в България"  Настигна ни в Монсанто.

Монсанто е селце в Португалия, което е разположено на планински склон в община Idanha-A-Nova, в югоизточната част на Сиера Естрела. Селото е изградено между огромни каменни блокове,а на върха са останките от древен тамплиерски замък.

След разходката и обяда, адаша и Светльо поеха незнайно за мен къде, Свилката и Владо към Толедо. С Гошо помързелувахме около час след това, подразнихме още малко бармана на заведението в което бахме седнали и в лек свински тръс се запътихме към Толедо.

Бърза снимка и лек спам на граничната табела

Малко след това Гошо ревна, че му свършвал бензина. Типично в негов стил предложих да му продам за 3,50 евро/литъра, ама нещо не се споразумяхме. Отбихме в град Моралеха ( преди да се качим на магистралата ) да зареди и да се освежим. Часът бе около 14h, температурата минаваше 40 градуса, ние двамата бяхме единствените хора по улицата, предполагам и в целия град дръзнали да се движат по това време. Видяхме една бензиностанция на Cepsa и се забихме. Жегата беше убийствена и решихме да поизчакаме малко да отмине. Бензиностанцията беше малка и вътре нямаше място, за това полегнахме на сянка до дъждовала на ей оная задната полянка. Никой не възрази.

Някъде по пътя преди Толедо, не помня точно къде имаше ремонт и бяха разделили платната с пластмасови конуси/пионки. Гошо караше пред мен, а плътно зад мен един бял VW пасат. Това със скорост около 130км. Не беше нарочно (вътрешно се зарадвах, мразя да карат плътно зад мен) но явно съм закачил последния конус с куфара на мотора, конуса хвръкна и удари пасата. Аз удар не усетих, чух спирачки и видях в огледалото конуса как хвърчи и удря пасата. Спрях малко след това, изчаках културно испанеца да спре да се пеняви, питах го знае ли английски при което той направи физиономия сякаш е получил тежко дясно кроше. Разбрахме се някак си да излезем на следващата отбивка от магистралата и да извикаме полиция. Щетите не бяха големи, одран калник и разпиляно дясно огледало. Докато той говореше по телефона разгледах огледалото, разтърсих го да се понамести от самосебеси и след това го събрах и сложих на мястото му. Всичко беше на щипки. Оня още говореше по телефона, извиках го да види и ... пак същата физиономия. На бегом заобиколи колата влезе вътре пусна мигач, пробва да ли работи самото огледало и като се убеди, че всичко е наред слезе с голяма усмивка. Пита ме дали имам застраховка, казах да. Снима я, обясни ми на някакъв английски колко се бил притеснил за мен, стиснахме си ръцете и кой от къде е. Преди да тръгне снимах колата, да не се окаже после, че по документи цялата е за скрап.

Гошо през това време сериозно се тревожел за мен.

Около два часа след тази случка вече бяхме в Толедо. Благодарение на моя GPS почти от първия път намерихме къмпинга. Владо и Свилката вече бяха там и ни чакаха. Домързя ни да разпъваме палатки и си наехме бунгало за почти същите пари. Разхвърляхме багажа, по един душ и се отправихме с моторите на вечерна разходка и задължително сангрия. Оставихме моторите насред центъра на стария град в един подземен платен паркинг и тръгнахме да търсим отворен ресторант.

В последствие се оказа, че тарифата е на минута престой. Не беше най-гениалното решение от наша страна.

Хапнахме прилично и направихме още една обиколка да се слегне храната.


2.06
Толедо - Лерида

Лерида целта за деня, беше близо и основно магистрално за това не бързахме. Решихме да отидем пак до стария град,  да закусим, пием кафе и разгледаме на светло.

Толедо (Toledo) е един от най-старите европейски градове. Разположен на 75 километра югозападно от Мадрид. Многото исторически паметници в града са причина той да е вписан като част от културното наследство на ЮНЕСКО. От древноста е известен с производството на стомана, най-вече на висококачествени мечове и други оръжия.

       снимката е от интернет


Помотахме се малко повече от нормалното и даже леекинко закъсняхме с освобождаването на бунгалото, нямаше драми. Свилката бързаше да се прибира към България и направо отцепи за Барселона да си хване ферибота за Италия. И така останахме трима. По пътя за Лерида почти всичко беше нормално, жега и скука. Докато не останаха около стотина километра до крайната цел. За да спетим от тол такси за магистралата минахме по безплатния път. Голяма грешка, толкова ТИР-ове не бях виждал през живота си. Около 100км непрестанна колона в двете посоки. Сякаш цялата икономика на Европа минава от там. Пътя си беше хубав колоната вървеше с около 90км, но си е гадно да караш постоянно между камиони. Изпреварването в тоя случай е висш пилотаж.

Бях "букнал" последната стая според букинга в Jardens del Segria в Лерида. Наближихме града и спряхме да пусна GPS да ни заведе до там. Ама от къде да знам, че Ллеида и Лерида е един същи град. Пиша аз Ллеида ( в букинга така се води ) на GPS защото там е хотела той не приема, знае си Лерида. След известно чудене спряхме пред голям супермаркет да питаме, една жена каза, че е в нейната посока и ще ни заведе до въпросния хотел. Подкарахме след нея, обиколихме половината град и излязохме от него. Оная спря на един разклон насред полето и каза натам сте. Тръгваме ние ама то си е едно тясно пътче в полето, оглеждаме се насам-натам само овощни градини и посеви ....нищо дето да прилича на хотел. И стигаме до един мост в ремонт. На средата на моста поставили един бетонен блок да не се минава. Ние сме с мотори, няма да ни спре. Гошо сваля куфарите и се промушва някак между блока и един генератор. Тъкмо да мина и аз и се появи един чичка и каза не може да минете от тук. Ъ! Как да не можем бе, ние почти сме минали. Оня държи телефона на ухото си и повтаря "трес мотористо" "полис" Брех! Всички опити да обясним, че търсим хотел и GPS сочи натам удариха на камък... и се наложи да се върнем. Което всъщност беше добрия вариант, защото бяхме подминали хотела за малко. Оказа се много добро място, но нервите докато го намерим не бяха малко.

Единствената снимка от там


СЛЕДВА...


<< Пътеписи | The hateful nine - BAG edition ЧАСТ III >>