The hateful nine - BAG edition 2016 - ЧАСТ II
30.05 - Лисабон
Голямата разходка
Наспахме се добре, закусихме също така и като истински туристи си закачихме по един фотоапарат на вратовете, извикахме си такси и се отправихме на разходка из Лисабон.
Лисабон, столицата на Португалия разположен е върху седем ниски хълма до река Тежу, която пък се влива в океана. Атлантическия.
Първата ни спирка и срещата ни с Радо и Стеф беше пред манастира на Йеронимити-те.
Разгледахме отвън, поснимахме, забихме срещата на Placa de Commerce оня с триумфалната арка и тръгнахме натам. Те с мотора (някой трябваше да ни отсрами) ние отново с такси.
Между другото цените на таксиметровия транспорт си бяха съвсем поносими. Още повече, че бяхме трима в таксито.
Известните в цял свят лисабонски трамваи
Каквото си пише е. На ъгъл между две къщи на улицата.
Не липсват и странни елементи, температурата е над 30 градуса по Целзий ( да уточня )
След няколко часова разходка нагоре-надолу по баирите и вече прилично огладнели се забихме в един "турски" ресторант с име Истанбул, поръчахме си кюфтета които нямаха нищо общо с познатите ни, може би защото в ресторанта работеха хора от всякакви други раси, но не и турци, или пък щото ресторанта беше само на 5000км от Турция. Знам ли...
След като хапнахме си поръчахме кафе и седнахме отвън да се насладим на обстановката и решим какво да правим по натам.
Любо реши да се прибира към кемпа, а ние да идем до някакъв парк и кула... забравих вече как се казваше, мисля Белем беше. Протягайки се мързеливо и зяпайки лисабонките оставих Светльо и Радо да гледат картата на града и да изберат най-краткия път до там. Съобщиха ми, че не е много далеч и си струва да я видим. Съгласих се. Радо и Стеф се метнаха на мотора и заминаха, ние със Светльо решихме да се разходим пеша до там. Все пак "не е много далеч". Пътя се вие покрай голямата вода, градинки, ала-бала... След около час и нещо вървене при температура 30+ градуси, почнах рязко да се изнервям. Освен това навлязохме в по-бедни квартали, под поредния мост се набутахме при някакви несретници клошари и голяма смрад. Това беше последната капка и търпението ми преля, може малко да съм мърморил на Светльо, но не е било с лоши чувства. Реших да взема нещата в свои ръце и на поредната автобусна спирка отидох да видя картата на града. Направо ми падна ченето като видях къде сме и колко ни остава. Бяхме на нещо като половината от пътя. И за да е още по-хубаво в тоя момент Радо ми звънна да ми каже, че то било бая далеч. В крайна сметка решихме да се върнем. Пресякохме булеварда на прибежки и зачакахме на самотната спирка. По спомен преброих 17 спирки на автобуса до тази която знам къде е, пред манастира на Йеронимити-те. След като дойде автобуса и се качихме питах шофьора за спирката, той ни погледна и каза "за къмпинга" ли сте? Явно трудно се вписваме сред местните. Любезно предложи да ни уведоми като стигнем мястото за прикачване на следващия автобус и ние приехме. Прибрахме се привечер, "мароканците" вече бяха пристигнали.
Къмпинга
Някой пътуват така
Окупирахме бара на къмпинга и се отдадохме на бири и разбор на случващото се до момента, явно сме изглеждали приятни хора щото към нас се присъедини и още един моторист-пътешественик Марк от Монако. Да добавя само, че колкото и да е жега през деня, вечерта си става направо студено. Не случайно сме с якетата и дебелите фанели.
31.05
Кабо да Рока
Отпочинали и закусвали се събрахме всички и тръгнахме към Кабо да Рока, преломната точка на трипа. Кабо Да Рока (на португалски: Cabo da Roca) е нос в Атлантическия океан и е най-западната точка на континентална Европа. Намира се на около 40 км западно от Лисабон и представлява скала, издигаща се на 140 м над океана. На възвишението се намира морски фар, пощенска станция, ресторант и доста скъп магазин за сувенири. Поразгледахме, най-важното снимахме се решихме да идем на плаж и да се цопнем в океана.
Паркинга на плажа ( скутера си беше там )
Цопването продължи около минута до две, водата беше ледена а температурата на въздуха над 30 градуса. Неприятна комбинация.
Следващата точка в програмата беше посещение на Синтра. Град Синтра е част от историческото наследство ЮНЕСКО, както и основна туристическа дестинация, сещате се каква навалица е. Направихме си панорамна обиколка с моторите и накрая паркирахме точно в цетнъра.
Още малко от Синтра
Пообиколихме и на фаспаузата за разбор кой, какво и накъде решихме да се разделим. Аз и Светльо обратно към кемпа, останалите ("мароканците" Гошо, Асен, Владо и Емо Герчев) да разгледат Лисабон и да сменят задните накладки на Тигъра на Гошо/Емо (пиша го така щото течаха пазарлъци за прехвърляне на собствеността). Те ще разказват подробности около смяната им пред магазина на Триумф в Лисабон... имам предвид Триумф мотоциклетите колкото и странно да звучи, не бельото. Свилката, ми се загуби. Радо, Стефка и Любо тръгнаха директно към Барселона с междинно спане в Толедо.
Вечерта отново окупирахме бара, като за последно.
1.06
Лисабон - Толедо
Станахме по-рано, опаковахме багажа и се приготвихме за път.
Днес пътищата ни се разделяха до прибирането ни в България. Асен пое сам по пътя Камино, аз, Гошо, Светльо, адаша, Свилен и Владо към Монсанто и Толедо.
На излизане от Лисабон имахме уговорка да спрем всички на първата по-голяма бензиностанция и заредим до горе. Явно не сме дефинирали "по-голяма" защото Гошо спрял на една ние сме го подминали после той нас или нещо такова... и се загубихме. Твърде буквално е приел "пътищата ни се разделяха до прибирането ни в България" Настигна ни в Монсанто.
Монсанто е селце в Португалия, което е разположено на планински склон в община Idanha-A-Nova, в югоизточната част на Сиера Естрела. Селото е изградено между огромни каменни блокове,а на върха са останките от древен тамплиерски замък.
След разходката и обяда, адаша и Светльо поеха незнайно за мен къде, Свилката и Владо към Толедо. С Гошо помързелувахме около час след това, подразнихме още малко бармана на заведението в което бахме седнали и в лек свински тръс се запътихме към Толедо.
Бърза снимка и лек спам на граничната табела
Малко след това Гошо ревна, че му свършвал бензина. Типично в негов стил предложих да му продам за 3,50 евро/литъра, ама нещо не се споразумяхме. Отбихме в град Моралеха ( преди да се качим на магистралата ) да зареди и да се освежим. Часът бе около 14h, температурата минаваше 40 градуса, ние двамата бяхме единствените хора по улицата, предполагам и в целия град дръзнали да се движат по това време. Видяхме една бензиностанция на Cepsa и се забихме. Жегата беше убийствена и решихме да поизчакаме малко да отмине. Бензиностанцията беше малка и вътре нямаше място, за това полегнахме на сянка до дъждовала на ей оная задната полянка. Никой не възрази.
Някъде по пътя преди Толедо, не помня точно къде имаше ремонт и бяха разделили платната с пластмасови конуси/пионки. Гошо караше пред мен, а плътно зад мен един бял VW пасат. Това със скорост около 130км. Не беше нарочно (вътрешно се зарадвах, мразя да карат плътно зад мен) но явно съм закачил последния конус с куфара на мотора, конуса хвръкна и удари пасата. Аз удар не усетих, чух спирачки и видях в огледалото конуса как хвърчи и удря пасата. Спрях малко след това, изчаках културно испанеца да спре да се пеняви, питах го знае ли английски при което той направи физиономия сякаш е получил тежко дясно кроше. Разбрахме се някак си да излезем на следващата отбивка от магистралата и да извикаме полиция. Щетите не бяха големи, одран калник и разпиляно дясно огледало. Докато той говореше по телефона разгледах огледалото, разтърсих го да се понамести от самосебеси и след това го събрах и сложих на мястото му. Всичко беше на щипки. Оня още говореше по телефона, извиках го да види и ... пак същата физиономия. На бегом заобиколи колата влезе вътре пусна мигач, пробва да ли работи самото огледало и като се убеди, че всичко е наред слезе с голяма усмивка. Пита ме дали имам застраховка, казах да. Снима я, обясни ми на някакъв английски колко се бил притеснил за мен, стиснахме си ръцете и кой от къде е. Преди да тръгне снимах колата, да не се окаже после, че по документи цялата е за скрап.
Гошо през това време сериозно се тревожел за мен.
Около два часа след тази случка вече бяхме в Толедо. Благодарение на моя GPS почти от първия път намерихме къмпинга. Владо и Свилката вече бяха там и ни чакаха. Домързя ни да разпъваме палатки и си наехме бунгало за почти същите пари. Разхвърляхме багажа, по един душ и се отправихме с моторите на вечерна разходка и задължително сангрия. Оставихме моторите насред центъра на стария град в един подземен платен паркинг и тръгнахме да търсим отворен ресторант. В последствие се оказа, че тарифата е на минута престой. Не беше най-гениалното решение от наша страна.
Хапнахме прилично и направихме още една обиколка да се слегне храната.
2.06
Толедо - Лерида
Лерида целта за деня, беше близо и основно магистрално за това не бързахме. Решихме да отидем пак до стария град, да закусим, пием кафе и разгледаме на светло.
Толедо (Toledo) е един от най-старите европейски градове. Разположен на 75 километра югозападно от Мадрид. Многото исторически паметници в града са причина той да е вписан като част от културното наследство на ЮНЕСКО. От древноста е известен с производството на стомана, най-вече на висококачествени мечове и други оръжия.
Помотахме се малко повече от нормалното и даже леекинко закъсняхме с освобождаването на бунгалото, нямаше драми. Свилката бързаше да се прибира към България и направо отцепи за Барселона да си хване ферибота за Италия. И така останахме трима. По пътя за Лерида почти всичко беше нормално, жега и скука. Докато не останаха около стотина километра до крайната цел. За да спетим от тол такси за магистралата минахме по безплатния път. Голяма грешка, толкова ТИР-ове не бях виждал през живота си. Около 100км непрестанна колона в двете посоки. Сякаш цялата икономика на Европа минава от там. Пътя си беше хубав колоната вървеше с около 90км, но си е гадно да караш постоянно между камиони. Изпреварването в тоя случай е висш пилотаж.
Бях "букнал" последната стая според букинга в Jardens del Segria в Лерида. Наближихме града и спряхме да пусна GPS да ни заведе до там. Ама от къде да знам, че Ллеида и Лерида е един същи град. Пиша аз Ллеида ( в букинга така се води ) на GPS защото там е хотела той не приема, знае си Лерида. След известно чудене спряхме пред голям супермаркет да питаме, една жена каза, че е в нейната посока и ще ни заведе до въпросния хотел. Подкарахме след нея, обиколихме половината град и излязохме от него. Оная спря на един разклон насред полето и каза натам сте. Тръгваме ние ама то си е едно тясно пътче в полето, оглеждаме се насам-натам само овощни градини и посеви ....нищо дето да прилича на хотел. И стигаме до един мост в ремонт. На средата на моста поставили един бетонен блок да не се минава. Ние сме с мотори, няма да ни спре. Гошо сваля куфарите и се промушва някак между блока и един генератор. Тъкмо да мина и аз и се появи един чичка и каза не може да минете от тук. Ъ! Как да не можем бе, ние почти сме минали. Оня държи телефона на ухото си и повтаря "трес мотористо" "полис" Брех! Всички опити да обясним, че търсим хотел и GPS сочи натам удариха на камък... и се наложи да се върнем. Което всъщност беше добрия вариант, защото бяхме подминали хотела за малко. Оказа се много добро място, но нервите докато го намерим не бяха малко.
СЛЕДВА...
<< Пътеписи | The hateful nine - BAG edition ЧАСТ III >>