Турция, Грузия, Армения - мототрип 2017 - ЧАСТ III
Ден Девети - евакуация
Закусихме набързо и с огромното желание да се изпарим колкото може по-скоро от Армения. За доказателство тръгнахме с мръсна газ. Последва панорамна и не много желана обиколка на Ереван, скоро уцелихме правилния път и нещата дойдоха по местата си. Целта за деня, освен да се махнем възможно най-бързо е и да стигнем до Aхалцихе в Грузия, като минем през Вардзия. Общо около 285км които звучат твърде малко за цял ден, повярвайте видяха ми се като 2800км. От Ереван до Бавра на границата са 170км които взехме за около 4 часа, спазвайки всяко ограничение и изтръпвайки всеки път като видим полиция.
Някъде по пътя... специален поздрав за Гошо.
Хванахме Happy Hour и не ни "таксуваха" допълнително. За сметка на това пътя беше ужасен, разбит и целия на вълни, по някое време имах чувството, че държа къртач, не мотор. На поредната спирка за цигара, на Ицо му се беше откачил предпазителя на веригата ( сега, тук може да възникне леко недоумение BMW 650CS, тоя за к`ва верига говори!? Доверете ми се, има. За невярващите да се вгледат в снимките. ) и докато му се подигравах, забелязах, че на моя от едната страна му е паднала решетката на водния радиатор. Изрових един болт и го завих, в последствие се оказа не толкова добро решение, но за момента това имах. Реших да попритегна и всички видими болтове по спойлерите, имаше нужда. Силно се надявах тези под тях да са по-здраво завити. Подритнах и гумите ей тъй, за всеки случай. КПП-то на Бавра се оказа една барака насред платото, отсреща нещата изглеждаха доста по-различно. Строеше се в огромни мащаби. Някак си ми напомни за Турция. Минахме бързо и безпроблемно. Като стъпих на грузинска земя и сякаш камък ми падна от сърцето, гледам и на Ицо почнаха да му се оправят говора и картината. Помотахме се в околността и спряхме на паркинга пред комплекса Вардзия.
И въпросния манастир
Взехме си кафе, хем да починем, хем да решим какво да правим. Докато си говорим до нас се приближи местен таксиджия и се включи в разговора. Баце Ицо го омая с руския си и "бакшиша" предложи да ни заведе в къща за гости в Ахалцихе. Дойде ни дюшеш. Поразгледахме, поснимахме и тръгнахме.
Вардзия се намира в административната област Самцхе-Джавахети, район Аспиндза, на 30 km от арменската граница и 10 km от турската. Това е древен пещерен манастирски комплекс и град от 12 – 13 век, разположен в южната част на Грузия, важен паметник на грузинското фортификационно, архитектурно и художествено изкуство. През годините играе важна роля в политическия, културния, образователния и духовния живот на страната. Ансамбълът Вардизия е замислен като манастир-крепост, който да охранява югозападната граница на Грузия от персийско, иранско и турско нападение. Строен е по време на Златния век на страната, в периода 1156 – 1205 година.
Къщата бе точно в центъра, под крепостта Рабат. Предложената цена за нощувка с включена закуска ни устрои и без много да му мислим се настанихме, паркирахме моторите отпред на тротоара. Питах хазяина сигурно ли е, той отговори "Няма проблем, сега аз отговарям за тях!" прозвуча ми убедително. Разхвърляхме се и отидохме да разгледаме крепостта.
Рабати Касъл се намира в южна Грузия, град Ахалцихе, област Местия. Естествено това е вида след реставрацията през 2013г.
Нов ден
След обилната закуска, а и по време на нея ме тормозеше една мисъл. Аджеба ся, ще ме разкостят ли отново на турската граница или да. Разплатихме се с хазяите, натоварихме багажа и тръгнахме. Само след броени минути щях да разбера отговора на таз дилема. На излизане от Грузия митничаря ме потупа с ръка по корите на жилетката и ме пита що съм с бронежилетка. Спестих му отговора, само се усмихнах. Турците далеч по толерантни само ми записаха номера на мотора и ме пратиха за печат на паспорта. Там една симпатична женица усмихвайки се ми написа X-Ray с химикал в паспорта. Посочва ми къде да ида, успокоих се всичко е наред, процедурата я знам. Отивам пред рентгена и чакам, след малко един ми свири с уста и ми маха да отида при него. Отивам. Той почва да ми обяснява:
- Сега ще те проверим. Носиш ли нещо забранено?
- Не - отговарям аз
- Ами отваряй куфарите тогаз.
Мигнах няколко пъти, явно тук рентгена работи по друг начин. В това време Ицо идва до мен и пита:
- Пак ли!?
- ...ми пак - хиля се аз
Митничаря поглежда Ицо въпросително
- X-Ray?
- Не - отговаря Ицо. - Няма не. Митничаря извика един друг, му сочи Ицо и му каза нещо на турски. Айдее и Ицо на X-Ray ....
Порови ми малко из багажа, опита се да ме накара да сваля куфарите и чувала, аз се възпротивих. Той учудващо - не. Покани ме в канцеларията да попълним документите, написа, че съм ЕмиН. Казах, че не съм. Той - няма значение, подписвай. Съгласих се, няма да противореча на властите я. Плановете за деня се чертаят след като минем границата, опит. Набелязах Гьореме. Явно, че e твърде далеч за деня, но посоката е тая. Ще спим където замръкнем.
Няколко снимки по пътя.
По мои сметки около Ерзинджан. Вътрешно останах доволен от сметките си, около 18h бяхме там. Атакувах първият хотел който ни се изпречи на пътя. Добре, че не видях на влизане четерите звезди инъче нямаше да бъда толкоз смел в пазарлъка. Влизам във огромно и празно фоае. Излезе чорбаджията поздрави ме с "Добре дошъл" и преговорите за цена на нощувка почнаха. За по-нагледно си пишехме сумите на листче, като всеки от нас зачерква предложението на другия, докато се споразумеем... или изпишем листа. Той започна с 80 долара, аз отговорих с 30, той 70, аз 40. Усмихна се явно му допадаше пазарлъка. 65 - написа отново, аз подмолна атака по фланга - 150 лири, чорбаджито се ококори, хванах го неподготвен. Ухили се, подаде ръка "Таман".
Само за инфо в долари е около 43. Излизам навън, баце Ицо леко притеснен
- Тоз хотел скъп ми се види, а?
- Скъп-евтин тука ще спим - поддържам съспенса аз. Почвам да свалям багажа мълчаливо, той седи и се озърта притеснено. След малко... споко бе, и му казвам цената. Веднага усмивка озари лицето му.
- Признавам те баце.
Настанихме се, слизаме за вечеря и гледам три автобуса гости. Добре, че не бяха дошли преди нас.
На сутринта баце Ицо се впусна в някакви подобрения на верижния CS, аз си пиех чая отстрани и му се подигравах. Нищо нередно.
В късният слеобед пристигнахме в Гьореме. Спряхме на сами центъра, избрахме хотел и решихме тоя път Ицо да преговаря за цена в хотела. Върна се с отлична оферта - това беше нашия хотел.
Неизбежният спам.
Настанихме се, хапнахме в ресторантчето в близост и излязохме на разходка. Моткаме се по сергиите и магазините, спираме пред поредния. Ицо ще избира подарък за жената. Аз си блея пред другия магазин, а той огромен и само за килими. Седя си аз, насреща един господин, доста добре облечен на фона на останалите магазинери, според мен не беше турчин. Пита ме:
- Нещо да предложа?
- Не, само гледам - отвърнах
- Гледай, това поне е без пари - и ми се усмихва. Но, не си тръгва.
След минута, почва да ме напира смях. Той ме поглежда въпросително.
- Абе... търся нещо специално... - казвам с тих глас
- Какво? - и той със конспиративен тон
- Да имаш летящи килимчета?
- Имам, разбира се! - каза той. А, ти знаеш ли вълшебните думички?
- Много ясно - отговарям - но, няма да ти ги кажа!
- Защо!?
- Защото ми харесваш, а, като ги кажа ще ти се разлети магазина и ще фалираш.
При което двамата почваме да се заливаме от смях, а хората наоколо да ни гледат странно. Готин тип. Пообикаляхме още малко с Ицо и се прибрахме за заслужена почивка.
Селфи
Ден незнам си кой...
С помоща на няколко хартиени пътеводителя и Гошо онлайн, начертах плана за деня. Гьореме, набързо през туристическите места и после на не толкова известни места. Да се слеем малко с местните. Получи се нещо като Гьореме, Ургюп, Каймакли, Деринкьой, Невшехир, Учхисар и обратно по малките пътища. В късния след обяд се прибрахме прилично уморени от жегата.
В Деринкьой хапнахме по няколко гюзлемета, пихме по един голям айрян, аз реших да гледам подземния град, Ицо - моторите под дебелата сянка.
Подземният град Деринкую е най-старият подземен град на Мидийската империя, най-големият намерен град в Кападокия, Турция. Той е едно доказателство, което сочи към съвършенството и отдавна изгубените строителни методи на нашите предци. Подземният град е може би един от най-големите постижения в подземното строителство, заедно с огромна мрежа от тунели. Плащам на входа, отказвам гид, ще се наслаждавам сам. Информирам се колко е максимума във време което мога да загубя там - около 3 часа ми казаха. Добре, влизам в началото мотам се снимам, продължавам навътре и почвам да усещам каква грешка направих с яденето. Все пак почти кило айрян, 15 минути патешко ходене и провиране из дупките не са формулата за идеален следобед. Тотално загубих интерес... и идея къде съм всъщност. Баси как лесно се загубих. Първата ми мисъл беше да намеря малко по-широко място на което да се поизпъна. Още малко гърчене и намерих сравнително широко и високо място. Седнах на земята да си почина и поема въздух. Докато си седя чувам гласове в тъмнината, мисля си ще "плясна" със светкавицата на фотоапарата няколко пъти да не им докарам инфаркт на хората, докато ме стъпкват на земята. И тъкмо да се наглася те насреща, блеснах им... наистина малко остана до инфаркта. Посмяхме се, разминахме се някак, аз тръгнах в посоката от която идваха. На по-осветените участъци видях и стрелките сочещи изхода.
Мястото е интересно и заслужава да се види, особено, ако си около 1,50/60м и тежиш не повече от 50кг. За моите габарити се оказа тегаво и побързах да изляза на светло и топло. Дръпнахме по цигарка и директно към хотела.
Докато вечеряхме по-късно, в един ресторант, покрай нас мина международно фолклорно шествие и тъкмо се зарадвах, че ще гледаме нещо интересно за десерт. Но, минута по-късно всичко ми умря, спадна, срина, отврати и т.н. като видях нашите български участници в турски носии с турски знамена и на табелите им да пише булгаристан. Няма да се впускам в подробности - пълна отврат! Убиха удоволствието от целия ден.
Прословутите балони на Кападокия, бай Харизон цяла нощ не спа да ги чака...
И отново на път
Наближавахме "в къщи" със всеки изминал ден, днес по план би трябвало да нощуваме около Ескишехир. На разбора единодушно решихме да не минаваме през Истанбул. Лудницата там нямаше да ни липсва, пък и да разнообразим с друго трасе. Денят чисто транспортен, с малка отбивка до соленото езеро "Туз гьолу".
В ранния следобед минахме покрай Анкара и свихме на изток към Ескишехир.
Пристигнахме рано, не намерихме хотел, позагубихме се хубаво и като ни писна продължихме до следващия град по пътя - Бозуюк. Настанихме се в първия хотел, хапнахме консерви от запаса, и се заех да чертая плана за следващия ден. В общи линии пътя покрай Бурса, Бандърма и Бига до Чардак и от там с ферито към Галиполи. Гошо се включи в чата и ми предложи да ми запази хотел в Галиполи. Като го знам.... реших първо да се възползвам от букинга. Да ама той не работи в Турция. Доверих се на Гошо и за благодарност той ми букна, не, ами направо ми начука стая за 40 евро в един "интересен" хотел. Даже я плати, и понеже го познавам добре за по сигурно вечерта да подпрях вратата освен с куфарите и с леглото. Ицо се лиши от тия преживявания и отцепи направо към Бг.
На изгрев слънце вече бях облечен и с куфарите в ръка се носех към мотора. Оня от рецепцията беше легнал на дивана във фоаето и спеше, краката му стърчаха и препречваха пътя ми, прескочих го, отидох до врата - заключена. Мамка му! Върнах се побутнах го - без ефект, подритнах го - събуди се, и като тръгна да ме прегръща и целува за довиждане, добре, че бях бърз и сложих единия куфар помежду ни. Това и повечко разстояние са нещата които можеше да се получат между нас. Друго - не!
След няколко часа без да бързам, бях на границата с България. Малко преди да стигна, дежурно се появи дилемата - ще ме джобят ли пак, или да? Този път, за разлика от предния когато въодушевен от прекрасния път и перфектните завои излязох с около 100 на турското КПП, значително по-бавно приближих, предредих показно всичките коли и автобуси и застанах първи на бариерата. За голяма моя изненада, приятна, минах без никакви грижи за около 15мин през турската и българската граници. Пих кафе на Лук Ойл-а, чух се с близки и приятели, че до тук всичко е наред и скоро ще съм си вкъщи.
....за финал, така изглежда цялото приключение.
Дължина около - 6000км, времетраене - 14 дни, спане само по хотели и къщи за гости, едно BMW, един V-Strom, двама пичове на моторите и 2К в лева на човек сметка за кефа. Това е.
П.П. Ако сте издържали да го прочетете докрая и сте стигнали до тук, значи или имате добро чувство за хумор или доста време за губене. И за да добиете по-пълна представа, горещо препоръчвам да се прочете и другата гледна точка за това пътешествие, тази на Бай Харизон.
Приключенията на бай Харизон из Турция, Грузия и Армения - мотопътешествие 2017