Турция, Грузия, Армения - мототрип 2017 - ЧАСТ II

​Валя и гърмя цяла нощ. Сутринта събрахме багажа, закусихме, а навън още валеше, вече по-кротко. Справката с няколко метеорологични сайта показа, че накъдето да тръгнем ще ни вали. И да останем пак същата работа. Бай Илия - хазаяина, се поинтересува от плановете ни, и като споделихме, че мислим да се качим в Кавказ ни погледна невярващо.

- В това време!? - Горе пътищата са много лоши, ще има и гъста мъгла. Нищо няма да видите само ще се измъчите и можете да направите някоя беля. Изчакайте да се оправи времето и тогава идете. Предложих на Ицо да цепим към Тбилиси като алтернатива и, ако времето позволява от там ще тръгнем към планините. Речено-сторено. Навлякохме дъждобраните, първа и газ.
На двайсетина километра от Батуми дъждът спря, но времето си остана хладно и облачно. Приятно за каране. Преди да тръгнем от България, бях чел пътеписи на други мото пътешественици, а и ме бяха предупредили, че грузинските шофьори са големи "камикадзета", е, аз не видях такова нещо. Полицейското присъствие си беше сериозно, на всяко по-голямо кръстовище имаше патрулка. За сравнение трафика и шофьорите в Истанбул са доста по-изнервящи, за ония в Албания мога да кажа същото. От Кабулети отбихме за Кутаиси и от там по новата им магистрала през Гори до Тбилиси. Общо за деня около 380км.

В ранния следобед спряхме на крайпътно заведение да хапнем и пием кафе.

Докато мързелувахме букнах стая в къща за гости на центъра на стария град в Тбилиси. Между другото горещо я препоръчвам, казва се Guest house Lusi. Седим си ние и си лафим и до заведението спира автобус пълен с "арабели" нищо лошо, но последващата гледка ми дойде в повече и си тръгнахме скорострелно. Явно им е било час за молитва, защото всичките жени с "нинджа" дрес код се набиха между масите извадиха "някакви неща" и удариха на коляно.

Заведението рязко почерня. Мъжете и децата сториха същото отстрани до заведението и по банкета на пътя. Капака на всичко беше дебел брадясал екземпляр който си беше свалил гащите на мивката пред тоалетната и миеше задника и лицето редувайки ги. Ококорих се почти колкото Ицо, след като му казах, че си е загубил единия куфар. Историята за куфара малко по натам. До Гори нищо интересно, чисто транспортно го давахме.

Задължителния спам

Там се отбихме да посетим родната къща и музей на Й.В.Сталин. Интересно място.

Шахът, подарен му от България

И отново на път към Тбилиси. Пристигнахме привечер, настанихме се и излязохме да се разходим и вечеряме.

Тбилиси е столицата на Грузия. Разположен е на река Кура и към 2014 г. има около 1 062 282 жители. Основан през 458 г. от цар Вахтанг I Горгасали на мястото на малко селце съществуващо от 4 век. След окупация от перси, араби и селджуки, през 1122 г. градът е превзет от грузинския цар Давид ІV Строителя, който премества своята столица от Кутаиси в Тбилиси.

Президентския дворец

Kartlis Deda / Мать - Грузия

И след тая суха статистика мога да кажа, че градът е много красив и приятен, говоря за старата част. Останах и приятно изненадан от многонационалното присъствие вечерта по баровете. Сякаш всеки бар си е отделна вселена със своята музика и хора. Имаше местни, турци, мароканци, индийци, араби, руснаци, индийци, негри може би и други. Колорита е уникален. Подминахме шумотевицата и седнахме в традиционен грузински ресторант за да опитаме местната кухня и питиета. Не съжалихме за избора, бонус ни дойде певеца на живо. Успя да разчувства Бай Харизон, добър беше. Ицо, баце, разкажи на тия хора!

 

Ден пореден

След обилната закуска отново на дневен ред беше въпроса "А, днес накъде?" Ицо се опита да ме накара на идем все пак до някъде с моторите, но мъглата над планината и ръмежа на дъжда въобще не му помогнаха. Накрая стигнахме до консенсус, отдаваме се на културен и кулинарен туризъм. Пеша. През целия ден ту валеше, ту спираше. Това не ни попречи да обиколим всички забележителности в радиус от 5км наоколо.

​

Дежурното селфи на витрината на станцията за лифта качващ се до крепостта

Горната част

Героите

Накрая уморени си взехме от един магазин храна и вино и се прибрахме да кроим планове за напред.

Пак справка за времето - навсякъде дъжд в Ереван-слънчево, поглеждаме се, що не!? Решено, стягаме багажа, и сутринта пътя за Армения.

 

Нов ден

Ставаме, закусваме, стягаме моторите и тръгваме. Предварително бях набелязал населените места през които трябваше да минем за да стигнем границата с Армения при Садкло. Те съвсем не бяха много, това не ми попречи да объркам пътя. Мащабите с които бях свикнал на картата в Грузия изглеждат по друг начин. И вместо директно към Садкло минахме през Рустави за по-интересно. А и си беше интересно. Като ни запука един дъжд.. ама ДЪЖД да видиш. Насред полето няма къде да се скриеш. Стигаме разклон с невзрачна бензиностанция и мятам на Ицо да отидем там докато мине дъжда. Правим завой и гледам няма му го единия куфар. Спирам до него, соча му и му казвам
- Няма ти го куфара! - той
- Какво?
- Загубил си единия куфар - крещя в разговорното и му соча. Той пак
- Какво???
Соча му отново. Той поглежда към мястото където обикновено седи страничния куфар невярващо, после към мен. Нямаше никакво изражение само широко отворени очи, целия визьор на каската беше само очи. Очи. Очи... След като мигна веднъж го приех за знак, че не е получил някакво сериозно увреждане и му казах да обръщаме и да отиваме да го търсим. Все още със забавени реакции от стреса започна да прави обратен завой. Аз през това време вече изчаквах на кръстовището малко микробусче "газела" да мине. То обаче спря точно пред мен, отвори се страничната врата и две баби в един глас започнаха да ми се карат нещо на грузински.
Седя неразбиращо и мигам... едната вади куфара под седалката и ми го подава, даже не беше отворен. Здрави куфари ще излязат тия. Викам Ицо да дойде и да си прибере куфара. Изприпква той, взима го и като почна с едни ръкостискания, поклони, ръкостискания, поклони... пожелание за здраве, благополучие и късмет на няколко езика, пълна благодарствена програма. Изгледах я с интерес.
Отидохме под козирката на порутената но работеща бензиностанция от другата страна на пътя докато спре дъжда. Ицо монтира куфара и като извади едно въже и почна да го овързва... няма прошка. Имах чувството, че връзва най-големия престъпник на света, връзва, стяга, псува, връзва, стяга, псува. Сериозна работа. Момчето от бензиностанцията ни гледаше с любопитство. Реших да завържа разговор, все пак седях вътре при него. Не се получи, нито английски, нито руски.
Аз обаче упорито, соча пътя и го питам
- Армения? Той със състрадателен поглед
- Азербайджан!
- О! Ар Ю шур? - забравил вече че не знае чужди езици, питам аз.

Излизаме навън и той ми сочи пътя направо - Азербайджан - с ръката знак надясно - Армения. Обаче прекия път за там бил малко лош. Малко лош ли!? Всъщност имаше малко път.

На картинката с червената звездичка мястото където водехме разговора, синята звездичка където трябваше да бъдем.

Направихме си селфи и тръгнахме

След около час и нещо тежък офроуд излязохме на главния път за Садкло.

Ицо прояви желание да минем през автомивка щото бяхме в кал до ушите. Съгласих се. Ония от автомивката - не, казаха, че не работят. Продължихме си така в силно адвенчърски вид докато малко преди границата не заваля отново и ни развали фасона. На излизане от Грузия проблеми никакви, на влизане в Армения нещата загрубяха. Първо ни върнаха за "пътен лист" без който неможем да влезем. След като го осигурихме обикаляйки по гишетата, се оказа, че застраховката "Зелена карта" не важи за Армения и трябва да си направим местната такава.
10 долара = 10 дни. Накарах застрахователя да ми продиктува имената на по-големите градове по пътя за Ереван, записах си ги на гърба на застраховката и тръгнахме. Беше ми минало всякакво желание да си купувам пътна карта. Караме ние, Ицо първи аз след него. Насреща патрулка и като по американските филми, на около 50 метра от нас пуска бурканите прави обратен и ни спира. Отиват при Ицо проверяват му документите и след като се убеждават, че са наред, ни съобщават, че сме карали с превишена скорост имало ни записани на камерата и глобата е 80 долара. Аз почнах да се хиля на глас, Ицо само мигаше. Подкараха познатия сценарий "Доброто и лошото ченге". Ицо бързо се окопити и влезе в роля. Аман-заман, нямаме пари, мокри от дъжда, много сме уморени, повече няма да правим така, гладни сме и т.н. ...сега ония почнаха да се смеят. Единия го извика до колата, другия при мен до мотора. Тоя при мен почна да ми обяснява как законите в Армения са много строги, стриктно се спазват от всички и за да го разберем трябва да ни глобят, нищо, че сме чужденци и сме за пръв път там.  Инъче браво за екипировката, за изрядните документи (които въобще не погледна) и много добре сме направили като сме посетили красивата им страна бла-бла-бла... и така половин час. Накрая единия каза:
- Хайде, защото сте за пръв път тук, ще глобим само единия - 20 000 драми, изберете си кой.
Спогледахме се с Ицо, предложих му давай десет, аз ще дам десет и да се махаме. Даваме парите и тъкмо да тръгнем, му викам
- Искай им акта или документ за парите.
Всички знаем какъв беше отговора, нали!? Сега докато пиша погледнах курса арменски драми/американски долар... ожънали са ни по 20 долара на човек, не общо 20 както си мислех досега, дейба и боклуците... както и да е.

Продължаваме с видимо развалено настроение, по развалените им пътища с развалени хора. Малко по-късно отново ни заваля дъждът в жалък опит да отмие лошото впечатление. Не се получи. Пусна се и мъгла, а ония явно са тотално развалени щото в мъгла и неосветени тунели никой не се сеща да си светне фаровете. Минавайки покрай езерото Севан, което между другото се намира на около 2000м надморска височина и заема около 5% от цялата държава, се отбихме до манастирския комплекс Севанаванк.

​

Той е разположен на полуостров в северозападната част на езерото Севан, в близост до град Севан, провинция Гегаркуник. Принадлежи към Арменската апостолическа църква. Изграден е през 874 г. от принцеса Мариам, дъщерята на Ашот I (който става цар десетилетие по-късно). По онова време Армения все още се бори, за да се освободи от арабското владичество. Манастирът е бил строг, тъй като той е бил предназначен за съгрешили монасите от град Ечмиадзин.

Обиколихме набързо в дъжда, хапнахме някакви закуски и газ към Ереван. По пътя стана наложително да заредим бензин, но и това не се оказа лесно. Принципно на пръв поглед бензиностанциите са през няколко километра, но останахме неприятно изненадани от факта, че това всъщност са газ станции и не продават бензин. След няколко неуспешни опита намерихме една доста криминална в страни от пътя, нямаше как трябваше да заредим. Естествено с карти неможеше, само в брой. Предложих на Ицо да заредим малко колкото да стигнем Ереван и там да напълним до горе. Така и направихме сложихме за 2000 драми, без ясна представа колко литра са това. На колонката не пишеше. Явно е било твърде малко защото резервата ми не престана да свети. Ицо-прецизния се оплака от висок разход след засечката... яснооо и тука ни закърпиха. Привечер бяхме в столицата, първото усещане ми усещане беше, че влизам в провинциален град. Трафик, разбити пътища, автопарк в голямата си част "хепи соц" Ладички и Жигулита с лети джанти и затъмнени прозорци. Спряхме около центъра и след няколко минути преговори с един "бакшиш" Ицо намери хотел. До ЖП гарата, на улица "Бурназян" 80. Оказа се не лош хотел, а и нямахме алтернатива за това директно наехме стая за две вечери.

Ден пореден  
Отпочинали и закусили, поехме за дневната разходка. Поради ограниченото време избрах да идем до манастира Гегхард, Гарни темпъл и за десерт манастира Хор вирап точно на границата с Турция, под планината Арарат. Преди да тръгнем говорих с мацката от рецепцията да ми обясни, къде да намерим бензиностанция на която може да се плаща с карта и как най-лесно да се измъкнем от града. Разговорът беше на руски, аз изненадващо неможех да превключа на руски, все английски думички ми идваха. След доста мъки с руския я питах дали говори английски и тя:
- Разбира се, тук всички говорят! - Брех! Каква изненада! Може всички да говорят, ама що нещат да говорят с мен си остана загадка. Обясни ми пътя и ми подари пътна карта.
Показа ми и пряк път между Гарни темпъл и Хор Вирап. Бил малко разбит, тя никога не се била возила на мотор и незнаела дали ще можем да минем. Минаха ми разни мисли из главата, но си замълчах.
Намерихме въпросната бензиностанция, заредихме "до горе" платихме с карти и на въпроса колко струва и колко литра сме наляли щото на бележката не пише. Отговорът беше "Незнам, то не пише" ебаси.... На колонката само иероглифи и три дисплея с хиляди, неможах да се ориентирам. Теглих им една звучна и тръгнахме. Първо отидохме в Гегхард.

Гегхард

Geghardavank (известен също като "Ayrivank - пещерният манастир) е разположен в живописен каньон, на 28 километра югоизточно от Ереван. Основната църква на Katoghike е куполна сграда, построена през 1215 г. Притворът е изграден от запад през 1225-1230г. Другите части на манастира са създадени под управлението на баща и син Прошианци / Хагабакианци и са издълбани в твърдата скала.

Следващата спирка Гарни темпъл,

отпред имаше платен паркинг на който не пожелахме да спрем. Освен това наоколо се въртяха съмнителни елементи. Предложих на Ицо да разгледаме по единично за да не оставаме моторите с багажа без надзор, той реши, че няма да гледа въобще. На касата се изненадах се от факта, че може да се плаща с карта. Влизам и ме посреща песента от "Титаник" на Селин Дион на тази гледка.

Отначало си помислих, че се чува някъде отстрани, но не. На всеки стълб с лампа за осветление имаше камера и тонколона. Интересно решение. Докато разглеждах послушах Рей Чарлс, Стиви Уондър, малко рок и джаз.

Крепостта Гарни се намира в едноименното село в квартал Котак. Това е била могъща крепост, известна от хрониките (Корнелиус Тактит, Movses Khorenatsi и др.). Структурите на Гарни съчетават елементи от елинистичната и националната култура. Крепостта е разположена в живописна планинска местност точно до каньона на река Азат.

За да спестим време на път за Хор вирап минахме през прекия "път" за който ми говореше мацката от рецепцията. С мотор се минава... на повечето места, през поляната отстрани до "пътя"

На фон връх Арарат 5165 м.

На паркинга на манастира, същата картинка, плаща се и отново пълно със съмнителни елементи които те гледат странно, да не казвам на криво. Там вече нямахме избор и платихме. Следва познатата схема един при моторите и един да разглежда. Докато Ицо се моташе из манастира при мен на паркинга дойде един тип и се заговорихме, откъде съм, от къде идвам... такива неща. Каза, че е от Карабах и там е най-красивото място на света. Трябвало да ида веднага, да не си губя времето в Армения. Освен това тук полицаите много рекетирали и е скъпо не е като при тях...
- Полицаи да рекетират, айде стига бе! Неможе да е вярно - отвърнах
- Ще видиш - каза той... видях отново само след около 20 мин.

Хор вирап

Манастирът „Хор вирап“ (букв. „дълбоката яма“) е сред най-известните и почитани манастири на Армения. Издигнат е на мястото, където през 3 в. основателят на арменската християнска държава, св. Григорий Просветител, е бил изпратен в изгнание. Според легендата, св. Григорий е хвърлен в дълбока яма (кладенец), запазен и до днес. Целта е била да бъде умъртвен, но вместо това, той оцелял цели 13 години, изхранван от местна вдовица (всички прилики с историята на св. Илия са случайни и непреднамерени). Когато през 301 г. заточението му било прекратено, той се завърнал триумфално в царския двор и покръстил владетеля, превръщайки Армения в първата християнска държава.

Арарат на заден план

Точно под манастира минава границата с Турция

След разходката тръгваме да се прибираме към Ереван. Аз първи Ицо след мен, нали изгоря веднъж - скатава се. Движим се с трафика, скорост около 80км/h Минава първа патрулка - нищо, втора - нищо. Третата обаче не ни прости. Отново сирени, лампи обратен и след нас. Аз реших - няма да спра! Ако, ме настигнат и ми метнат с палка или нещо подобно, тогаз. Обаачееее наш Ицко изтегли пак късата клечка, работата стана "кой те мама урочаса все ти да губиш баса". Спряха него. Аз спрях на около 200м след тях, хем да си поема въздух от смях, хем да го виждам в огледалата и да го чувам през интеркома. Пак се почна старата схема, превишена скорост, бла-бла-бла. Той обаче си свали каската и за съжаление не чух целия разговор. Ще разкаже подробностите, но вече играл в тоя филм се справи отлично. С няколко думи - първо платил, след тежки международни преговори му възстановили част от сумата. Накрая му върнали всичките пари, и го изгонили. Следващите 40км до Ереван карахме стриктно в ограниченията, на места с 20км/h очаквайки някоя 30 годишна ладичка да ни отнесе или пак да ни спрат полицаи с въпроса "И къде така се прокрадвате, м?"
Предварително се бяхме разбрали преди да се приберем в хотела да минем пак през бензиностанцията да напълним "до горе" и на сутринта да се махаме с 300 от тая държава. Отиваме ние пълним, тоя път предварително се информирах кое какво значи на колонката. Напълних аз, нещо не ми харесва. Около 150км преход, разход с два литра над нормалното. Поглеждам Ицо той:
- Тука е така баце, и аз дигнах разхода с над 2л.
Казах му да се прибираме в хотела и да не мърдаме от там...  може и да спестим някой лев.

СЛЕДВА...

 

<< Пътеписи | Турция, Грузия и Армения - мототрип 2017 Част III >>