Grand Routes Des Alps 2014

Като продължение на пътеписа ми от миналата година, по ирония на съдбата започвам пътеписа си за 2014-та отново на същата дата, отново не намерил време през годината и отново притиснат от хиляди други ангажименти, но чувствайки се някак длъжен да го направя, тъй като с голямо задоволство съм се наслаждавам на пътеписите на другите колеги и осъзнавам, че е нужно съпричастие за да се поддържа енергията. Не на последно място спомените избледняват и тай като аз не си водя никакви бележки по време на пътуванията, пишейки впоследствие имам възможност за макар и виртуално повторно изживяване. Новото пътуване до известна степен е маркирано в края на миналогодишния ми пътепис, като подготовката беше започнало почти веднага, като следвах скромен план за подготовката, който впоследствие се промени тотално……. Купих нов (втора употреба) хибриден фотоапарат, нова каска, яке…. По мотора освен стандартното обслужване, смених още предната гума, извадих още 12V и USB изходи, стойка за ГПС и пр. Поръчах атлас на Италия, както и една книга, която я препоръчваха в Adventure Rider форума – “Motorcycle Journeys Through the Alps and Beyond: 5th edition” и горе долу само чакахме да наближи времето……

Така на 20 Юли направихме едно скромно 2 дневно пътуване през Видин до Сърбия с основна цел пролома Железни врата, Копаоник и пр. и може би отново по ирония на съдбата закусвайки в хотела във Видин, получих е-мейл от моя бивш шеф, англичанин, за който бях споменал в предишното ми пътуване. Той живееше в Швейцария, и ми пишеше, че ще се връща в Англия и тъй като бяхме коментирали миналата година, преди да си пусне за продаване моторите ни уведомяваше, ако имаме интерес. Горе долу мислех една закуска време, приятеля Владо с който пътуваме заедно обеща да ми помогне с финансирането и така се оказа, че това щеше да бъде последното ни пътуване заедно с Африката, а и след това допълнително продадох още и малката 250сс Хонда и за известен период отново останах „безмоторен“.Мотора трябваше да го взема до 25-ти Юли и започвайки да проучвам варианти кой и как да ми го докара, приятел който докарва ежемесечно коли от Швейцария, ме свърза с негов човек, който организира транспортирането на автомобилите, офертата ми изглеждаше ОК и БМВ-то щеше да пътува с автовоз и плануваното пътуване просто отпадаше.

Вече обсъждайки последните детайли, нещо сериозно взех да размислям…… приятелят ме посъветва мотора да бъде сниман много детайлно, за да не изчезне мистериозно нещо от него…….. мотора щеше да бъде допълнение на пълен с автомобили автовоз, т.е. притиснат някъде между два „по- малки“ автомобила…… дата на доставка беше относителна, тъй като след като се съберат колите се обикаля допълнително за да се уплътнят и вътрешно и т.н. Още същата вечер прегледах какви варианти за полети има до Цюрих и попаднах на сравнително изгоден еднопосочен директен полет до Цюрих, който пристигаше в Швейцария около 9 сутринта. Реално мислех точно колкото и покупката и след 30 минути, вече бях платил билета.

Имах няколко седмици да направя нови планове с начална точка гр. Brunnen, близо до Цюрих и с мотор, който никога не бях карал и така се роди идеята да направим “Grand Routes Des Alps”. С две думи това е маршрут между Женевското езеро на Север и гр. Ментон (Средиземно море) на Юг. Този маршрут е сравнително по- малко комерсиален в сравнение с другите Алпи, но същевременно преминава през много красиви пътища и много високи проходи в Алпите. Тъй като поне аз не съм попадал на подробна информация за тази част на Алпите в български сайтове, мисля че този пътепис би трябвало да представи едни по- различни Алпи, или както са известни още Gray Alps.

За всеки, който се интересува, по-долу прилагам линкове към скромна статия в Wikipedia, както и много подробно описание в две части, което успях да открия в интернет:
http://en.wikipedia.org/wiki/Route_des_Grandes_Alpes
http://www.losapos.com/great_alpine_road
http://www.losapos.com/route_des_grandes_alpes_2

Допълнително, като увертюра ще започна с две снимки:
1.Карта, който свалих от интернет за “Grand Routes Des Alps”.
2.Обща снимка на мен и мотора, направена от професионален фотограф при изкачването на Le Col de l'Izoard- проход през който само няколко дни пред нас бе минал Тур Дьо Франс/2014. Тази снимка представлява и много добър бизнес модел…… реално на един много хубав завой стои професионален фотограф, който снимка всичко живо, което мине от там, прави по няколко кадъра, който се качват в интернет и след това, при интерес, снимката може да бъде закупена, като информация под формата на билборд има на върха на прохода. На който му е интересно ето и сайта

Няколко дни преди датата, към мен реши да се включи и Владо, с който пътувахме и миналата година, като тази година той беше с бившата Yamaha Fazer на Балкански. Той тръгна два дни по- рано и имахме уговорка да се срещнем на къмпинг в Швейцария в гр. Disentis, където миналата година ни беше най- крайната точка от пътуването. Плана беше Владо да направи два ударни дни…..един до Баш Къмпинга в Австрия и втори до Централна Швейцария….. сериозно каране, което в последствие се оказа и в много сериозен дъжд за него.

Моето пътуване започна рано сутринта с такси и самолет, като в предвид опита ми с висене по летищата, реших този път да отида малко по- късно, което в последствие ми излезе през носа Старателно си подготвих багажа..... вързах с колани двете чанти с които пътувам с мотора- едната с нещата за къмпинг, другата с дрехите, като за по- сигурно ги заключих и с едно ново пособие с което се бях сдобил наскоро- въже, заключващо се с код, за заключване на дрехите върху мотора….. между другото много полезно нещо . Допълнително имах ръчен багаж, където ми беше и каската, като поради липса на място пътувах с моторджийското яке и с ботушите. На проверката на ръчния багаж, ме върнаха за нож… бях забравил, че в комплекта за къмпинг имам нож, вилица и лъжица, от които ми взеха ножа, което ме забави и вече бях почти закъснял за полета, като за моя изненада за първи път си чух и името по уредбата- трябваше да се върна отново на входа, тъй като е имало проблеми с основния ми багаж…… Тичам на обратно, слизам на входа и багажа ме чака….. имало контейнери под налягане вътре….. гледайки заедно на скенера,….. бях взел ремонтен комплект за безкамерни гуми и въпросните контейнери бяха патроните с въздух… последва сложното развързване на багажа- нали го бях подготвил сериозно, кодове, ластици, колани с тречотки и пр., хората гледайки тази подготовка и каската ми ме питаха дали не съм катерач? –Моторист им отговорих аз и чувайки си отново името на уредбата, този път за качване в самолета, продължавах да се мъча с багажа….. колкото повече бързах, толкова по- бавно се получаваше . Заминаха и патроните с въздух, трябваше да мина отново през проверка за ръчен багаж, чух си името още 2 пъти по уредбата и съпроводен от ескорт, стигнах до самолета. Тук може би трябва да спомена и някоя добра дума за хората от летището…. Въпреки моята глупост и незнание, всички ми помагаха максимално и така успях да хвана самолета БЛАГОДАРЯ!

Няколко въздушни снимки- ето с какво се бореше Владо на земята, а за си бях взел въпросната книга, като и разни записки…. за прехвърлянето на мотора за маршрута, пътни карти и пр.:

След 2 часа вече кацахме в Цюрих, успях да снимам интересна реклама на Victorinox:

Според мен е излишно за споменавам, колко уредена държава е Швейцария…..може би 30 минути след кацането вече бях във влака за Brunnen, като за да не чакам директен влак, смених 2 влака:

Времето беше доста лошо, Питър ме чакаше на гарата и отидохме до съседния град – Schwyz, който e окръжен за кантона носещ същото име. Като историческо отклонение от този кантон е тръгнало основаването на Швейцария, от там идва и името й, като и ако не греша основата и на знамето им. За около 10 минути прехвърлихме мотора, дадоха ми талон на мое име, транзитни номера и застраховка до края на месеца. Отидохме в Питър, където жена му ни беше направила сандвичи, запознахме с мотора, питаха ме за Владо и като им обясних, че взимам мотора и имаме среща на къмпинг, хората сериозно се изплашиха…. Според Питър, който живееше от около 10-ина години в Швейцария, това е може би най- сериозния дъжд, който е виждал и вместо да ходим до къмпинга, със същия успех сме можели да опънем палатка и в езерото пред тях (eезерото Люцерн). Настояха да останем да спим у тях, те вече бяха продали къщата и имаха още 4 дни да се оправят багажа, имаха две стаи за гости, с легла, но без завивки и ни поканиха да останем при тях ……на бира и вечеря. Не се дърпах много, наистина времето беше отвратително, а е било такова и последните 3 дни, пък и това беше добра възможност да се видим за по-дълго с Питър вечерта. Пътищата ни се бяха разделили , не се бяхме виждали от доста време, а сега той се връщаше и обратно в Англия. Имахме уговорка да се чуем с Владо в 12:00, чухме се, дадох му новите наставления и тъй като хората си имаха работа, помолих за един чадър и реших че е удачен момент да се разходя и да се порадвам на новото си старо хоби- снимането. Хубавото на лошото време е, че светлината е добра за снимки и така екипиран с мото ботушите, чадър и фотоапарат, зашляпах из локвите.
Малко снимки от Brunnen:
Езерото Люцерн-самоснимачка, като чадъра пази фотоапарата:

Кооперацията, където живееше Питър и гаража на моторите:

Brunnen – център:

Реално Brunnen е малко градче, Владо беше далече, аз имах много време и реших да хвана влака и да отида до другия кантон Zug и да поснимам в гр. Zug. Едно време, като ученик съм посещавал кръжоци по фотография, след това малко се отвратих да вадя за целия блок по 20+ копия от един кадър, прекарвайки дни в тъмната стая, но сега отново имах възможност да снимам избирайки сам настройките на фотоапарата, без след това да е необходимо да вися с дни в тъмната стая . Наистина ми беше много приятно и направих много снимки, но за да не натоварвам много темата, ще кача само няколко от тях:

Като се прибрах обратно, Владо вече беше пристигнал, взехме си по един душ, излязохме с Питър и жена му на бирария, после хапнахме, водейки интересни разговори за работа и моторите, за предстоящия ни маршрут, дали и кога ще можем да караме заедно, тъй като на него му остават няколко години до пенсиониране. Поканиха ни евентуално да му гостуваме в Англия, където може да ни е гид за едноседмично каране на острова и така си легнахме изморени- аз от ранното ставане и вълнението, Владо, минал повече от 2000км в страхотен дъжд, радвайки се на тунелите, тъй като там не го е валяло , Питър и жена му от работата и организацията с преместването. За мен започваше същинското пътуване, взаимно запознаване и привикване с мотора. В кръга на шегата разчитах и на него, тъй като за него това си беше позната територия, пък и той вече беше минавал Grand Routes Des Alps

Съвсем няколко думи и за BMW-то, още миналата година, Питър ни беше споменал, че най- вероятно ще се връща да живее в Англия и ще си продава моторите, тъй като за внос от Швейцария ще трябва да плати такси може би равни на цената на подобен мотор на острова и тогава се разбрахме, ако реши да продава да се обади. Мотора е във визуално перфектно състояние, купен е от него нов през 2004-та от Дубай тъй като тогава е бил на работа там, има 3 оригинални куфара, АБС, роубари, подгряващи ръкохватки, имобилайзер, джанти със спици и пр.. На малко над 100 хил. километра е, но е подържан само и единствено в BMW, за което ми бяха предадени всичките оригинални фактури . Като въпреки, че аз трябваше да продам двата си мотора + допълнително финансиране, според мен от неговата гледна точка мотора си е направо подарък, тъй като на 80 хил. фактурата от БМВ за стандартно обслужване е на стойност 4300 CHF (включва и комплект гуми). Въпреки, че тази операция ми дойде „малко“ в повече и от към пари и от към време и ангажименти….организирай, проверявай, продавай, купувай, регистрирай и пр., все пак за първи път имах възможност да купя мотор в отлично състояние, с пълна история, от човек, който познавах и на който имах пълно доверие и само и единствено по тази причина се реших толкова категорично.
Както беше ми казал Владич, с мотора са разбрахме почти мигновено, като изключим мигачите ….. нищо общо с нещо общо, но това беше нещо, което по- скоро ме забавляваше . В един момент дори, аха да свикна с мигачите и когато трябва да свирна с клаксона- пусках ляв мигач…. който е карал такъв мотор, предполагам ще ме разбере

Обратно на пътуването- утрото наистина беше по- мъдро от вечерта Сутринта времето беше наистина уникално и тогава успях да направя може би най- добрата си снимка за цялото пътуване . от балкона на кооперацията, като езерото е същото езеро, на което съм се снимал в поста по- горе- нищо общо с вчера, като снимката е снимана в JPG и няма абсолютно никаква обработка. Малко ми стана чудно, защо му е на Питър да се връща в Англия, разполагайки с всичко това под носа си, но както се казва във вица „Родина, брачед “

Това пътуване за мен започваше от най- крайната ни точка от миналата година и щяхме отново да се завъртим около голям група върхове в Алпите (около 3000 м.), които са заобиколени от красиви долини: Gotthardpass, Nufenen Pass, Grimselpass, Sustenpass & Furka Pass.

Като цяло нямахме достатъчно време и от въпросните 5 прохода минахме през Andermat и направихме само Furka Pass и Grimselpass….Тъй като миналата година минахме и през 5-те прохода, осъзнавахме какво изпускаме и се питах, може би по- скоро риторично, кога ли ще имаме възможност да обикаляме без постоянни компромиси:

Аз се настройвах с новата машина на фибите….. някак се усещах, че първа е прекалено дълга и втора ми идваше една идея по- висока за обратните завои, но след първия проход се почувствах доста по- уверен…. в мотора имаше изобилие от мощност, динамика и уникален въртящ момент….спор няма, големи инженери са си немците. Тук от снимката се подсещам, че Владо е с тактически, тарикатски чорапи от найлонови пликове, тъй като ботушите са му все още са подгизнали от дъждовете, в които беше карал последните два дни

Бях сложил твърд 16мм обектив/палачинка с идея да се пробвам да снимам и в движение и явно висейки ми на врата, тъй като апарата е с тъч скрин се беше сменил от JPG към RAW, но това го разбрах 2 дни по- късно, та следващите снимки от този и част от следващия ден съм ги прекарвал през Photoshop, за да ги запазя в JPG. Като първи стъпки с RAW файлове с някои снимки съм си играл леко и с някои автоматични плъзгачи за настройките, частично изрязване и т.н., нещо което ми беше интересно, но за съжаление нямам времето да го правя, като в този случай просто беше необходимо

След като минахме през проходите, навлязохме в много живописен път между езерата Brienzersee и Thunersee. От супермаркет в Brienz напазарувахме и разни неща за хапване и си направихме много добър пикник на една от многото пейки около езерата:

Маршрута, който съм маркирал в карата по- горе е 1:1 с този който минахме и ни беше горещо препоръчан от Питър и жена му, тъй като основния път Brig – Martigny e бил тип магистрала, изключително натоварен и скучен, но за сметка на това и опасен, тъй като на практика целия трафик минава от там.…… Препоръчваме го с две ръце и ние - наистина карането през долините и езерата беше много зареждащо, не по - малко от това през проходите.

Целта беше Женевското езеро и Camping Rive-Bleue в източната част на езерото, който бях набелязал още от България, през уеб сайта „MySwitzerland.com”. Привечер стигнахме до къмпинга, като дори остана време за бърза разходка и няколко снимки:

Въпреки, че бяхме в Швейцария, вечерта в палатката успях да хвана Френски мобилен оператор, за да звънна до вкъщи на доста по нормални цени, както и безплатен интернет от къмпинга, което всъщност не се оказа здравословно за мен, тъй като проверявайки се пощата констатирах, че при зареждане с кредитна ми карта на бензиностанция на самообслужване някъде по пътя са ми били хванати към 200 CHF, при положение, че аз бях заредил за около 20 – 25 CHF. Както бях изморен, директно се разсъних, чудих се какво може да се объркало при зареждането, писах писма до банката ми през нощта, като в общи линии не получих почти никакво съдействие…… такава информация не можело да се комуникира по мейли и телефони и да отида в някой от офисите им….. при положение, че им пиша от Швейцария…. Както и да е, Владо се беше наспал доста по- добре, въпреки че и той зарежда с неговата карта на същата бензиностанция, но той определено направи по- добре, като се изключи от целенасочено от всякакви комуникационни електронни канали . В последствие се оказа, че всъщност всичко си е било ОК, просто при зареждане въпросната сума ти се блокира, тъй като бензиностанцията е на самообслужване, за да са сигурни, че след това ще има достатъчно пари в картата, за да я покрие, като след няколко дни разликата в сумите се отблокира

Плана за пътуването, който бях спретнал, беше на база на дните с отпуската, които бяхме взели и на база на тази лимитация, днес трябваше да направим избор…. вариант 1 беше да останем на този къмпинг още един ден и да направил пълна обиколка на женевското езеро; вариант 2 беше от тук да тръгнем на Юг и стигайки до морето да отбием съвсем леко на Запад и да разгледаме Монако. Неприятен избор, на и това пътуване беше стегнато програмирано и нямаше да можем да направим и въпросните две неща. Аз лично клонях за обиколка на Женевското езеро, но Владо беше категорично за Монако и тъй като ако не се беше включил реално трябваше да си пътувам сам, реших, че е редно да изберем Монако…. пък от друга страна и аз имах известни сантименти, тъй като едно време бях голям фен на Формула 1, за мен също разходка из Монако беше нещо специално

И така, беше решено, от тук нататък няколко дни пътят ни щеше да се движи криволичейки основно на юг, като днес в един момент трябваше да влезем и да следваме Grand Routes Des Alps. Опитах се да пресъздам маршрута през Гугъл Карти, но упорито отказваше да ми направи маршрут през прохода Малък Сан Бернард, както и през Валдизере…. може би към днешна дата смята, че проходите не са отворени….. като и да е, поиграх си и нарисувах сам маршрута върху картата, ето и опорните точки:

Camping Rive-Bleue => Martigny => Grand-Saint-Bernard => Aosta => Terme Pré-Saint-Didier => Petit St-Bernard => Séez => Val-d'Isère => Col de l'Iseran => Susa => Oulx => Sestriere => Montgenevre

Сутринта тръгнахме съвсем навреме от къмпинга, пътя до Martigny е стандартен такъв в долина между планините, като по пътя минахме покрай представителство на БМВ и реших да спря да си купя 1 литър двигателно масло. Въпреки, че Питър ми беше казал, че мотора няма необходимост от доливане, някак си не се чувствах комфортно…. спряхме, попитах- оказа се, че това и дилърство само за коли и не всички обслужват и мотори, по пътя ни нямаше такива и продължихме……. реално Питър се оказа прав- всеки ден проверявах маслото и до България то си беше ОК. Така и така бяхме спрели, снимахме и изложена отпред i3-ка:

Чувствайки се вече по- спокоен на мотора, вече се пробвах и с някоя и друга снимка в движение, но не ми се получаваше много добре, реално от 4-5 снимки само една обикновено ставаше и то с доста уговорки

Вече бяхме съвсем близо до Мон Блан, като плана беше да минем през Големия Сан Бернард (Grand-Saint-Bernard) и бях прочел, че трябва да внимаваме да не влезем в тунела преди върха, тъй като ще го изпуснем. Ето и две снимки от спиране по време на изкачването – назад към ниското и нагоре към високото, като някъде там на дясно трябваше да бъде и Мон Блан Не знам дали по принцип се вижда, но времето при нас не беше най- доброто и видимостта беше сравнително лоша:

Качихме се на прохода, като трябваше да внимаваме да не влезем в тунела в гората част, тъй като така щяхме да изпуснем най- високата част на похода. Горе имаше още сняг, тук изпробвах и един мъничък статив, който си носех, както и спусък с дистанционно, но тъй като явно бях по- далеч от обхвата му, трябваше да се приближавам и след това да тичам на обратно

На прохода беше доста студено, като всеки момент щеше и да завали…. снимах се бързо с една табела със куче от породата Сан Бернар, успяхме да видим на живо и кучетата:

На върха на този проход реално излизахме от Швейцария и ми бяха казали, че за последващата митница в България, мога да си спестя митото, ако ми извадят Евро сертификат, тъй като мотора е европейски. Спрях, на мястото където се предполагаше, че трябва да питам за подобно нещо, но там нямаше никаква следа от живот и така и не направих нищо, освен една снимка за спомен

Пуснахме надолу, вече в Италия, към град Aosta, където температурите отново се повишиха, появи се слънце, някак си по интуиция намерихме центъра и успяхме да хапнем пица на парче и уникални еклери на нормални цени, не по различни от обяд в Бизнес Парка в София

От тук продължихме пред долина по сравнително главен път в Италия, който водеше към тунела под Мон Блан от южната му страна, като ние трябваше да се отклоним на юг към Малкия Сан Бернард (Petit St-Bernard).

Отклонявайки се на юг, спряхме за малко, за да погледнем на север, тъй като някъде там в далечината трябваше да бъде Мон Блан. Бях чел, че реално само при хубаво време и от само от няколко конкретни места може да се види върха, като ние определено не бяхме близо до тях, но все пак при всяка възможност се оглеждах с надежда

Не че ще кажем нещо ново, но и големия и малкия Сан Бернард, са уникални проходи- препоръчваме ги за който планира пътуване в тази посока. Горе на прохода, минаваше и границата с Франция, което се разбираше само по табелата:

На спускането се откриха уникални гледки, като от указателна табела на панорамна отбивка разбрахме, че повечето са 3000+ метра.

Някои се наслаждаваха на тази гледки и от още по високо , а пък аз по някакъв начин тук разбрах, че последния ден съм снимал в RAW формат и обърнах отново фотоапарата в JPG

Наистина беше много красиво, но ние трябваше да продължаваме, тъй като бяхме сравнително далеч от крайната точка за деня, а времето напредваше. Нашата посока беше леко на запад, движейки се почти по границата с Италия към Валдизере… ски курорт, който съм запомнил гледайки ски алпийските дисциплини:

Пътя премина през Валдизере и продължи към Col de l'Iseran (2770м). На излизането от Валдизере направих една снимка към курорта и панорамата наоколо:

Лично аз не вярвах, че имаме още, но ние продължавахме да се изкачваме. На върха духаше уникален вятър, като трябваше да се внимава дори как си оставяш мотора, за да не го обърне вятъра, всички си стояха с каските, като определено най- голям респект заслужаваха колоездачите- наистина шапка им свалям…. някой ден, ако имам възможност с голямо желание бих се пробвал с велосипед поне на един подобен проход. Поради силния вятър станахме свидетели на интересна сценка с въпросните колоездачи ….. момче и момиче, явно двойка, тъкмо изкачили върха се промъкнаха една идея извън пътя, като момичето държеше двата велосипеда а момчето се облекчаваше, бидейки с гръб към нея. Но както споменах вече, горе си беше кръстопът на ветровете, като освен че бяха много силни, наистина духаха от всички посоки и в такава ситуация въпросното момче се опитваше да ги държи в гръб, въртейки се наляво- надясно без много успех, като в един момент дори се обърна с лице към девойката, която бидейки в шок не успяваше да избяга, тъй като беше върху едното колело, а пък също така държеше и другото…… голям смях бяха, съжалявам само, че ми беше малко неудобно да ги снимам, те си бяха не са снимка, а директно за клипче

Слязохме в по- надолу, минахме през Col du Mont-Cenis (само 2084 метра) и отново влязохме в Италия:

Стигнахме до град Susа/Италия, като вече беше към 19 часа, бяхме карали доста стегнато цял ден и трябваше да се ориентираме към намиране на място за нощувка. За капак започна леко и а пръска, оставихме моторите в центъра, под нещо като навес на някакъв информационен център, който не работеше, като до нас се сри под дъжда и едно момиче с някакъв скутер, ако си спомням добре, който не палеше и въртеше със звук, който не даваше надежда, че може да запали. Предложихме да помогнем, момичето ни отказа с думите, че този мотопед често й правил подобни номера и че ще оправи и ние тръгнахме през града да потърсим магазин, за да си купим нещо за хапване. Имаше разни пици, които този път не ни хванаха окото, купихме си някакви дребни провизии от два супермаркета, минахме покрай един хотел, където решихме да попитаме за цена за нощувка, като минималната беше нещо над 100 евро, благодарихме любезно и продължихме към моторите с идея да продължим по маршрута и да търсим къмпинг.

При моторите девойката още се мъчеше със скутера, но този път вече на манивела, а звука беше все така безнадежден. Владо реши да се направи на кавалер и предложи и той да порита, тъй като той има подобен Кимко скутер, момичето ни каза, че вече е повикала помощ, но Владо все пак беше много настоятелен и започна той да се бори със скутера…. както и очаквах, нямаше никакъв шанс и след още 5 минути дойде един мъж, може би баща й с бутане си отнесоха скутера…… поне вече можеше с чиста съвест да тръгваме

От тук нататък вече трябваше максимално бързо да открием къмпинг, но нещо не се получаваше…..тези в ГПС-а бяха несъществуващи, а пък и пътя минаваше през сложен терен и решихме да се качим за около 20-30 км на магистралата до гр. Oulx, за да продължим по- бързо, към зона където евентуално има по- голям шанс за къмпинг. Магистралата се оказа добро решение, тъй като реално беше само тунел-мост-тунел-мост.......

За моя изненада, след като се отбихме от магистралата, започнахме отново да катерим здраво и когато видях табелите „Sestriere“, отново известен ми зимен курорт от ски алпийските дисциплини, вече ми стана ясно, че и тук няма да можем да къмпингуваме. Първо вече беше много високо и второ всичко наоколо си беше абсолютно празно. Спряхме за малко за да обсъдим плана, като се разбрахме да търсим нещо след спускането в „ниското“, като от детайлите на снимките виждам, че вече е било към 20 часа: