Drop down a gear and disappear или мототрип 2015 - ЧАСТ II
Ден Четвърти.
Събудих се рано, Гошо беше станал вече. Към билета се полагаше и френска закуска. Обикалях ферито насам-натам докато отвори ресторанта и отидохме да закусим. Ако, кроасан голям колкото средно статистическа дъвка и кафе тип "негърска пот" сипано в напръстник можеше да се нарече закуска.
Гошо на припек след обилната закуска.
След като акостирахме в Анкона решихме да караме покрай морето до Римини и от там към Сан Марино. Магистрали не се предвиждаха. Оказа се, че въобще не е толкова интересно. Морето почти не се виждаше, трафикът голям, светофари постоянно.
Анкона рано сутрин
Спряхме в едно крайпътно кръчме да пием кафе като хората и да закусим. По обяд някъде стигнахме и до Сан Марино. Сан Марино... абе красиво си е, ако не беше толкова топло и не беше чак тааааам горе щеше да ми хареса още повече.
Гошо - за жегата
Обиколихме го за около час, Гошо сложи край на Рамазана с една бира, аз наблегнах на водата. Но, не по религиозни причини :) След кратка справка с картата и ГПС решихме да продължим да се движим по второстепенните пътища. Гошо тръгна минута преди мен и се загубихме. ГПС ме изкара от града още на първото кръгово, а той продължил по пътя по който дойдохме. После се върнал да ме търси, а аз го чаках накрая на града. Пуших, включих си телефона, пробвах да го набера, но той не беше си включил неговия. Нямаше и грам притеснение знаехме, че отиваме в Римини и там щяхме да се чакаме. След около 20-30км той ме настигна и всичко си продължи по план. А, именно, нощувка във Флоренция. (Поздрави на Асен, той си знае ;))))) ) Качихме се в планината, да ни е по-спокойно и малко по-хладно. Спряхме да поемем въздух в една отбивка с табела "Частен път" Решихме, че щом е частен, няма да има движение. Разхвърляхме се качествено точно на един мост под най-дебелата сянка. И като казвам качествено имам в предвид както си трябва.
И не след дълго, като тръгна едно движение чак се ококорихме. Накрая за десерт дойде един камион, и трябваше да местим моторите за да мине. На тръгване Гошо предложи да си разменим моторите. И да покарам новия му Триумф Тигър 955i. Тук ще направя малка забежка и ще разкажа за мотора. Въпреки твърденията ми, зад които седя и сега, че това е един от най-грозните мотори на света. И, че тия дето са го проектирали тъкмо са вложили малко дизайнерска мисъл и е останало 10мин до края на работното време, влязъл е шефа и е казал "Момчета давайте скиците" и на другия ден са почнали производството. И естествено според мен са ги уволнили всичките след като са го видяли на живо. Е, може би не всички...като гледам новия модел. Моторът се оказа впечетляващ като движение и работа на двигателя. Признавам си го с ръка на сърце. Вярвайте ми. Имам леки забележки около самите настройки на окачването, но това си е силно индивидуално. До момента не бях карал три цилиндров мотор, смея да твърдя, че там ще е бъдещето. Движи се много "мазно" има сила във всички диапазони на обортомера, няма тракане, придръпване и всякакви такива. С три думи... бих карал такъв. С външния вид се свиква, още повече, че като се качиш не се забелязват "дизайнерските решения". Пристигнахме във Флоренция, след леко омотване намерихме къмпинг "Микеланджело" хубав и скъп. Разпънахме палатките и Гошо реши да разглежда вечерна Флоренция.
Аз я бях разглеждал наскоро има/няма 2 години и реших да си остана в къмпинга и да се отдам на мързел и студена бира. След около два часа се върна и отидохме да хапнем пици с бира, италиен стайл. Обобщихме плана за другия ден и легнахме да спим.
Ден Пети
Събудих се с чувството, че съм по лек поне с кило. Злите флорентински комари ми бяха изпили кръвчицата през ноща. Убих поне 5, беше кърваво. След като си събрах палатката и скочих поне десетина пъти отгоре. Ако, случайно има оцелели да ги довърша. Пленници не вземам! След задължителното сутрешно кафе се отправихме към Пиза. Гошо ми беше разказал за Пиза, че е невзрачен и индустриален град и аз такова очаквах да видя. Останах приятно изненадан когато пристигнахме, по главната улица е 1:1 със Флоренция. Красиво е. Малко след това открихме и наклонената кула. Разходихме се за около час, отново на смени, малко снимки и тръгнахме към Генуа. После като си говорихме се оказа, че той предния път е минал през индустриалната зона и затова са му такива впечетленията.
По план трябваше да спим в Генуа, но, пристигнахме доста по-рано и решихме да продължим за Ница. За Генуа се качихме вече на магистралата да понаваксаме. По едно време на светлинни табла взе да излиза надпис, че има катастрофа. Първо не му обърнах кой знае какво внимание, но като зачести стана ясно, че ще е проблем. И стигнахме задръстването. Който е карал в Италия по магистралата знае, че, се редуват тунел, мост, тунел, мост, където няма тунел или мост магистралата е на пилони поне на 20м над земята. Тунелите са по около 2-3км. Явно им е обидно на италиянците, да копаят по къси. Тук се сещам нашите пътестроители как правят 5км "магистрала" в равно поле и после обявяват какво невероянто геройство са сътворили. Както и да е ... Задръстването беше поне 15км. Първоначално спряхме пред един тунел да починем и да пушим по цигара. След около 20мин решихме да се пробваме между колите. И двамата бяхме със странични куфари, нямаше да е много приятно но все пак тръгнахме. И като се почна една мъка...
В интерес на истината повечето хора правеха място. Движихме се с около 10км в час, жегата беше голяма, моторите си грееха като печки. За уюта ни допринасяха и работещите двигатели на тировете. В един от поредните тунели един ТЪПАК с джип ме затвори точно на ауспуха на работещ камион. За около 2 мин и щях да пукна. Ха сега познайте от къде беше? ....Най-великата раса, МАКЕДОНЕЦ! Свирих, светих, чуках му по прозореца никаква реакция. Вече бях решил да подпра мотора на джипа да слеза и да го удуша, когато явно се усети и мръдна. От там нататък записах десетки одрани коли със куфарите, и си сгънах огледалото в един тир. Все пак за толкова дълго задръстване десетки коли си е доста добро постижение...можеше и примерно до сто да ги докарам. Задръстването доста ни позабави, но все пак стигнахме до Генуа. Направихме панорамна обиколка с моторите. Много красив град. Със сигурност си заслужава да загубиш няколко дни там. След като го разгледахме, установихме, че всъщност не само, че не сме закъсняли, даже сме подранили и решихме да спестим една нощувка в Генуа и да спим в град Вентимиля. На 130км след Генуа и на 7км от Франция. Също доста красив град. Пристигаме там, намираме къмпинга. Посреща ни един меко казано нелюбезен тип, който на въпросите ни отговори с "на 4км от тук има друг къмпинг като не ви харесва" и ние му теглихме по една звучна и отцепихме направо за Ница. След стандартното омотване намерихме къмпинга. Много приятно място на 5км от Ница, абе за тяхните разбирания направо си е в Ница. Беше станало вече към 21:30 посрещна ни възрастна дама, която веднага кръстихме "Гестапото" Мега спокойна и леко хладна, откъсна със замах една карта на кемпа почна да нарежда
- Тук е входа, тук сме ние. Входа се затваря в 22h и отваря в 7h. Кафе машината е тук, алкохол и храна няма!
Тук някъде аз реших да я прекъсна с въпроса
- А, каква е цената?
Получих смразяващ поглед и отговор със студен тон
- Моменто! ..и продължи
- Ако искате храна, ей там има брошура поръчайте си пица. ID моля
Вадим ние личните карти тя взема на Гошо и почва да се мъчи като първолак да му пише името на кирилица. После видя България, незнам защо реши, че е грешка и записа в листа Белгия.
Или просто да не сваля реномето на къпминга :) ...и до последно не разбрах колко ще струва. След това просрещане избутахме моторите до мястото за палатките, разпънахме и седнахме да вечеряме тихо на светлината от кафемашината. Гошо отново прояви инициатива и предложи да станем рано сутринта и да отидем до Сен Тропе. При което среща само съчувствие в погледа ми. Аз бях решил да се наспя като пич и да мързелувам на басейна в къмпинга. Тук щяхме да сме два дена и аз си бях планувал единия да е съставен основно от мързел. Преди да легнем, пак предложи. Аз бях железен. Сен Тропе...к`во толкоз, гледах го на стрийт вю-то преди да тръгнем, нищо особенно. И сега като се замисля, ми аз леко съм се прецакал. Не стигнах до първоначално обявената преломна точка.... голяма работа :)
Къмпинга
Ден Шести
Когато станах около 10h Гошо го нямаше. Беше заминал за Сен Тропе. Закусих си спокойно, кафенце, цигарка малко нет и ФБ. После размазване на басейна. Това, че бях абсолютно сам през по-голямата част от времето някак си ми придаваше тежест. Почувствах се ВИП в Ница.
В ранния следобяд Гошо се върна, купил франзели и стек бира.
Хапнахме, пихме по 2 бири и докато се препичахме около басейна решихме, че е абсолютно нормално да врътнем един Кол де Тюрини ( в този проход се провежда рали Монте Карло и минава единия от участъците на Тур дьо Франс, за тия малоумници с колелетата ще кажа после ) и да завършим с вечерна разходка в Монако. Така и направихме. Прохода е уникален, няма и да опитвам да го описвам. Уцелихме хубаво време, а и нямаше много желаещи за возене там.
Някой бяха дошли с Бентли
След това се отправихме към Монако. Сякаш влезнах във някъкъв филм. Фераритата и поршетата са някаква ширпотреба там. Т`ва Бентли-та, Ролсове, яхти ...нямам думи. На баровете опашки отпред. Ония седят със чек листата и ти-да, ти-не! Парфюма на мацките ухае навсякъде. Доживях ролсове и бентлита да ми правят път. Минахме по крайбрежната, на кейовете седяха някакви мултимилионни яхти със разни костюмирани чичковци по тях. Замислих се, какъв бизнес трябва да има човек, че да поддържа такъв стандарт. Сигурно яхтите им харчат по няколко десетки хиляди евра на ден само да стоят там. Минахме по трасето където се провежда формула 1. Няколко пъти. В двете посоки. На едно кръгово през което минахме няколко пъти един полицай ни загледа доста сериозно. После казах на Гошо "Имам чувството, че ако бяхме минали още веднъж и щеше да ни прибере за скитничество" Направхме си снимки и решихме да се прибираме вече.
Излизането от Монако, без да се качиш на магистралата е сложно нещо. Има само два вида табели "Магистрала А8" и "Toutes Directions" демек всички останали посоки.
Избирахме постоянно втората табела и разходката ни из Монако се поудължи и то не малко. В крайна сметка уцелихме някак пътя за Ница покрай морето.
Ей тоя тунел беше изхода.
И само да вметна с GPS в Монако - НЕ! Със всичките тунели и денивелации на GPS му се разказва играта докато успее да те позиционира за секунда-две макс, а
после ти остава избора - табела 1 или табела 2 :)
Спряхме на центъра в Ница да разпуснем малко и Гошо гледа сградите и ми казва:
- Абе тия прозорци са рисувани, а?
- Ти си рисуван, съвсем се сдуха! - отговорих аз.
Продължавам да си пуша и се заглеждам, баси верно са рисувани. Хах! Със светлосенките и арките. На два-три истински, няколко нарисувани. Интересно решение.
Позяпахме, пообсъдихме още малко французойките и си тръгнахме. Все пак си имахме вечерен час. "Гестапото" не спи.
Ден Седми
Станахме сравнително рано, без много да се мотаме събрахме катуна. Цената за нощувките подобри още повече настроението ми. Оказа се, че това беше, най-евтиния и хубав къмпинг в който спахме за цялото пътуване. Потеглихме за прохода Стелвио. По план трябваше да спиме някъде преди него. Където ни завари ноща. По пътя натам си бяхме заплюли да минем през униклания проход Col de Tende. Но преди него един Col de Brouis за загрявка.
Ако се вглeдате по-внимателно ще откриете познати символи
На предела на този проход имаше живописно хотелче с приятно ресторантче, ние предпочетихме шезлонгите и красивата гледка за поредното задължителното кафе.
Col de Tende се намира на френско-италиянската граница, а на върха има старо бойно укрепление от 19 век. "Форт Централ" Строен от италиянците. Издига се на 1850м над морското ниво за около 10км и присъства в класацията за най-опасни пътища. До там всичко нормално, стигаме ние и гледаме ремонт. Тъпо... помотахме се около работниците.
Гошо пита едни дали можем да се качим до горе с моторите. Отговора беше "Con moto - Si!" Отворихме си портите и газ.
Първите метри пътя залят с бетон, добре. След това жалки остатъци от асфалт, бива. Малко след това като се почнааа само камъни... "Con moto - Si, a? Con moto- Si и си е*ба майката. С тия натоварените мотори... мъкаа. Колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-стръмно ставаше. Обратни завои със солиден наклон в камъняк - безценно! Драпам си аз нагоре, поглеждам GPS на дисплея съобщение "Още 400м до крайната точка" и забито карираното флагче. Въздъхвам шумно от облекчение. Минавам последния завой и..... ми прималя. Пътя затворен. Затупан със скали.
Ако, оня дето каза, че може да се мине с мотор беше насреща ми, щях да го ошамаря качествено и количествено. Дойде и Гошо. Поглеждаме се въпросително. Никакво връщане, ще прехвърляме моторите през скалите. Първо неговия. Свалихме куфарите и почнахме да се мъчим...и така доста време, при 35 градуса на слънце. Т`ва животно заседна между скалите и не мърда, дърпаме, бутаме ефект нулев. Гошо, обаче е упорит. Втори опит - ефекта същия. Трети опит - без промяна. Вече баялдисали казвам на Гошо:
- Представи си, че прехвърлим твоя мотор. После някак и моя и зад завоя е пак затрупано... оставаме за седмица тук.
- Верно... - съгласи се той
- Давай да хвърляме всичко и да ходим пеш до горе.
Ако, някой се зачуди що не сме минали през зелената полянка дето се вижда... защото само така изглежда на снимката, реално си е доста стръмен наклон надолу.
Моя си ни гледаше тихичко сеира.
Така и направихме. Само, че той тръгна напряко по баира, аз по пътя. Вървя си и псувам, минавам завоя и насреща паркинг с коли, лифт и хижа. Разни хора се разхождат безгрижно, други се пекат на слънце. Незнам как да опиша чувствата които ме заляха и цветовете които смених. Шанс... Малко преди да стигна до самото укрепление реших и аз за по-направо да мина директно нагоре. Уж беше близко.... голяма грешка. Ако, не спирах на всеки 10м със сигурност щях да си докарам инфаркт. Представям си на времето как са го щурмували с пълно бойно снаражение. Със сетни сили се дотътрих до горе и се пльоснах на една маса. Малко по-късно и под нея.... просто там беше единствената сянка.
Гошо дойде малко по-късно, оказа се и той преживял същите прединфарктни състояния гарнирани със припадъци.
Поехме чист алпийски въздух през филтрите на цигарите, како каза Гошо, поснимахме, залепих лепенка BAG - Balkan Adventure Group.
Да се знае къде сме били. И тръгнахме наобратно. Слизането беше още по-кошмарно. По пътя се зарекох, че ако, оня дето каза, че с мотори може да се стигне до горе е там, слизам зашивам му два шамара, без да се обяснявам и си заминавам. Е, нямаше го. Точно до изхода/входа на прохода е тунелът свързващ Франция и Италия. Дълъг е 3,2км, тесен и студен. Тунел. Има светофар и се чака около половин час, докато те пропусне.
И хоп в Италия. Качихме се на магистралата да понаваксаме изгубеното в опити да прехвърлим моторите през скалите време. Караме в посока Милано, наближихме го и като се почнаха едни кръгови едни нови строежи на пътища, GPS се предаде тотално. Почнахме да се въртим в някакъв омагьосан кръг. Имаше един замък на един връх, след малко гледам още един, и така на всеки връх замък. Викам си тия са се оляли. Гледам GPS 63km до целта, после 58km, след малко 55km и след още малко... изведнъж 68km. Егаси! В един момент се осещам, че тоя замък си го обикаляме от всички страни. Решихме, че е крайно време да слезем от магистралата. Стигаме тол-ла, спираме да плащаме, вадя си 5 евра, да съм готов. Оня като се изцепи 15,60 направо преритах... одра си ме качествено. Платих си като поп, и тръгвам. След тола пътя прави десен завой, около 300m и пак тол. Помислих си, че пак ще се качваме на магистрала, но каква беше изненадата когато стигнах. Пак трябва да плащам!!! Седемдесет цента за един завой, за един шибан завой! Нямам думи как да опиша как се изнервих. Басииии и скъпия завой! Всъщност това е най-скъпия завой който съм минавал през целия си живот. Караме си ние, а във въздуха се носи миризма на кравешка тор, направо си вони. Не! Смърди яко! Усират се с това еко земеделие. Или пък река Сера и град Говоне покрай които минахме, не случайно се казват така.
Ставаше си късно и трябваше вече да си търсим място за спане. За да не ни е много еднообразно докато караме покрай пътя имаше голям избор от проститутки, все черни пантери :) Видяхме един мотел, излгеждащ надеждно и спряхме да проверим цената. Raya Hotel Motel Mediglia се оказа 4 звезди, доста приятно изглеждащ. Както се сещате малко трудно преглътнахме цената, но все пак наехме стая.Със изричното условие, две разделени легла, wifi, климатик, закуска, топла вода и т.н. Качваме се в стаята .... спалня. Нямахме сили да се съпротивляваме повече, само си избрахме страна на леглото. После пък се оказа, че по италиянсите закони анонимното ползване на wifi не е съвсем законно, та трябваше да си регистрираме два юзера. Оная миризма на кравешка тор все още си я имаше въпреки затворените врати и прозорци си миришеше. По едно време се замислих дали беше добра идея да си оставям дрехите на терасата да се проветряват, и въобще какъв щеше да бъде ефекта на сутринта.
СЛЕДВА...
<< Пътеписи | Drop down a gear and disappear или мототрип 2015 - част III >>