Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Мототрип 2013, 10 дни по пътищата на ЕВРОПА - ЧАСТ II

Мототрип 2013, 10 дни по пътищата на ЕВРОПА - ЧАСТ II

Ден 8

Денят на най-големия преход от пътуването. Трябваше да излезем от Италия, да минем Словения, Хърватска и да спим в Сремска Митровица, Сърбия. Сутринта стегнато и бързо колкото може, събрахме багажа. Докато си пиех кафето на терасата гледах един колега с “пистарка” как се стяга и той. За миг ми стана чудно как се пътува с това нещо  В последствие разбрах, че “пистарката” баш си пасва идеално за пътя по който карахме. Широки платна, слаб трафик и дълги плавни завои. В последствие като навлязохме вече по-сериозно в Алпите си стана купон. Завой след завой, хубав асфалт и само мотористи. Много мотористи. 

Помотахме се из проходите, нещо като Италия-Словения-Италия-Словения. Видяхме и връх “Триглав”, ама оня в Алпите, не нашия в Стара Планина. Похапнахме плескавица, или поне някой нас. И отцепихме по магистралите. Вечерта пристигнахме късно в къмпинга, около 23h. Там ни посрещнаха като свои. Шефа на къпминга ни донесе една гарафа със студена сливовица и каза да се почерпим от него. След две ракийки и една бира, едвам си уцелих палатката.

Къмпинга.

Изминати километри: 803.00км

 

Ден 9

Беше станала вече традиция да не успяваме с ранното тръгване. Към обяд успяхе да потеглим, целта Белоградчик. Отново магистрали, жега и скука. Пристигнахме късния следобяд, намерихме си неква къща за гости и излязоме да се поразходим.

Опитах да се свържа с go6o от форума да се видим и почерпи по бира, но не успях. Беше се покрил. Усетил ме е мръсника. После акустирахме в една механа точно на центъра на Белоградчик. Всичко ми се видя много вкусно и евтино. Умората натежаваше все повече и повече.  Нядох се като за световно и се прибрах да спя.

Километри за деня: 341.00км

 

Ден 10

Белоградчик – Варна – 600.00км 

Каране към вкъщи по родните пътища с родните камикадзета по тях. Хем скука, хем има тръпка, че се прибираш вкъщи. Много рязко се усеща границата между шофирането в Италия, Словения, Хърватска и Сърбия. Колкото по насам идвах толкова шофьорите ставаха по невнимателни и не съобразителни, да не казвам друга дума.  Пътищата по-разбити, около врачанско и монтанско се ужасих направо. А, пък за тоалетните въобще няма да споменавам. С две думи уелкъм хоум.

В крайна сметка се прибрахме живи и здрави и изпълнени с много емоции и хубави спомени. Беше приятно пътуване с готини хора. 

Всички снимки ТУК

 << Пътеписи