.... Когато дъжда яко се усили, карах аз със сетни сили. Зъбите ми почнаха да тракат, а ботушите да жвакат. Дъждобрана, на чатала се разпори, и дупка тамо се отвори! А,щом и "макарите"порядъчно накиснах, направо из основи аз се вкиснах! Уж,мотора ми бе икономичен, но настана един момент критичен. Лампата показваше че съм на"резерва", добре че Гого напрай към някаква бензиностанция"маневра"! Отчаяно нуждаехме се от бензин, и до колонките се строихме в редица по един. А там,бе спрял оранжев голф единичка, и към него се отправи някаква НЕВЕРОЯТНА "птичка"! Тя беше нежна, млада едрогърда, като мляко бяла, и кат мрамор твърда! До пъпа беше и деколтето, знаеше цената си момето. Бай ви Харизон се ококори, кат видя тия вирнати цицори! Греховно чувство ме обзе, гледайки във туй дълбоко деколте...
-Какво ли може тая кака, ако нейде ме причака?!?!
100% щеше да ме схруска, ей тъй, кат лека сутрешна закука... Тутакси се замечтах, и участник в порнофилм се аз видях. Еротични мисли ме обзеха, добре че, пална "голфа"и поеха... /...след туй моторите си заредихме, и на касата платихме. С шоколадче и кафе се подкрепихме, и към къмпинг "Маслина" отлепихме.../
Бяхме мокри вече като патки, когато за вечеря, опънахме палатки. И под някаква "тераса", разположихме импровизираната маса. Бързо гребените зачервихме, с Гошо по 3-4 ракии изпихме. Продължихме на бири и консерви, и за днеска край със сякакви маневри!
...за финал какво ли да кажа: Направихме и среднощна разходка до плажа! И....зафана да гърми, и наново много яко да вали!!! А, посред нощ в палатката, вълните бяха 5-6 бала, и всичко беше станало на "ала-бала"...
Ден 6-ти Черна гора
Не можах да мигна, цяла нощ будувах, и за топлия креват във къщи аз бленувах. Мислех си че тоз порой ще спре. Да?!?! - оказа се обаче НЕ!!! На ум от злоба почнах да попържам, че дюшека без весла, едвам удържам. Сутринта небето малко попритихна, а дъжда започна да утихва... Бях мокър, бях подгизнал, бял унил... с раницата под нещо кат навес се бях укрил. Разрових я, и за моя "голяма утеха", установих че нямам суха дреха.
- Киша,а? - рече някакъв от персонала...
- Мани баце - и пак изпсувах - мамата си е е...а!
Докато се чудех как да се оправям в тая бъркотия, осъзнах че страдам от собствената си простотия. На същата цена щяхме да спим в някое хотелче харно, с телевизия и интернет, и работещо парно!
От нищото се появи някаква котка, и в мен се отърка, докато наблюдавах как Гошо в локвата хърка... "Не човек, а ЖЕЛЯЗО"- помислих във този момент, само откачалник може тъй да спи на голия цимент! Полека-лека, къмпинга започна да се пробужда, и от караваните и бунгалата, тръгнаха по нужда... Някаква кифла, към мене странно поглежда,
- Кво? - рекох - обърната палатка не си ли виждала как се оцежда.
И тъй, по някое време значи, събудиха се и другите двама "играчи". Само Емо изглеждаше добре, развял перчем на Средиземното море. А Гошо небрежно мокрите дрехи съблече, изцеди ги, отупа ги и пак ги навлече. Някои почиващи ни поглеждаха с погледи лоши, щото от сутринта я подкарахме на кодоши. Решихме, че по пътя някъде ще спрем, барем като хората да се наядем. Речено - сторено! От някакъв супермаркет, купихме "мамбо" в хартиен пакет. И на площадката отзад, с Жорето напрайхме "закусков обяд"!
А, докато дъфчехме тез полуфабрикати, Слънцето най-накрая напече ебати! Мислех си, че повече не ще вали, Боже колко съм се лъгал аз, уви... Да отбележа, сега е момента, че заради на Гошо "дукимента", не можеше със нас да продължи, щото много яко можеше да изгори.... Налагаше се временно да се разделим, и различни "туристически обекти" ний да посетим. Дубровник, отдавна ми беше на сърцето, но за жалост и тоя път не му провървя на момчето...
Отидохме до плажа, на Емил да изберем харем, и там се разбрахме къде отново ще се съберем. Гошо бръмна и замина, и ний останахме двамина....
- Ицо! Тръгваме към Будва и после Дубровник!
- Слушам! - и отдадох чест-Гу"син полковник!!!
За Будва, няма какво да пиша, щото ще кажете: Тоя тотално издиша! Разбира се, докато разглеждахме Стария град, цъках яко снимки с малкия си фотоапарат. Емо засне цял филм документален, и селфи си прай в цял ръст изправен.
Привършвайки нашата разходка, попаднахме на готина находка. Някаква огро-о-о-мна камбана,
-Скивай баце - рекох - колко е голяма!
И пак застанах кат галфон, и използвах я за фон.
Но, за жалост, да ева неговата мама, това култово фото, във архива ми го няма. / б.р. ама го има при други / Със съжаление си тръгвах от тоя хаос огромен, но пък във мене, остана един мил спомен... Ред беше да хвърлим и един поглед на Дубровник. ОБАЧЕ!!! Тук пак влязох в ролята на "Преебания конник"! Беше ни на един хвърлей разстояние, но времето ни доведе до отчаяние! Гледам в "близката далечина", небето над Дубровник черно почерня! И докато търсехме между колите пролука, отново як дъжд ни запука! И кво щяхме да видим в туй време зъбато? Баси! Оклюмах се аз кат попикано мушкато... След кратко обсъждане, единодушно решихме, и престоя в Дубровник, окончателно отменихме. Яд ме е, щото за втори път не ми се получи, и ако продължаваше тъй, какво ли щеше да се случи...??? И пак поредна промяна в поредния план, акостирахме пред някакво барче в Рисан. Свързахме се с Гошо по телефона, докато го задявала някаква руска кокона... Информирахме го за създалото се положение, и за сегашното ни местонахождение. Стояхме и гледахме тъпо "досами плажа", и от скука, увековечихме пейзажа.
След известно време Жорето пристигна:
-Кво ве? Да не би да сте мокри? - и весело смигна. Т-ъ-ъ-ъ-й! До тука всичко беше ясно! ДЪЖДЪТ отново ни бе хванал на "тясно"! Налагаше се да дадеме малко зор, и да стигнем планината Дурмитор. Споделих, че съмнение ме гложди пак, дали тоя дъжд, там няма да се е обърнал на сняг?!?! Емил се изцепи :
- Аве, кво толкоз ти дреме? Аре яхвай мотора, че нямаме време!
Отвърнах със същия тон: - Ей пич! Направо нямам думи!!! Не скиваш ли, че не съм си турил зимните гуми! /Ей такива "мозъци" ръсехме където спрем, само и само от гадното настроение да се отървем/
Карахме по чуден път, виещ се из планината, ама си валеше, и беше студено, такива бяха нещата. И въпреки налегналия ни дискомфорт, гонехме Жабляк, високопланинския курорт. Отново мокър до кости, изведнъж стана студено, на някакъв завой поднесох, мислех че е заледено... Някъде по билото, изведнъж спря да вали, пътя бе сух, липсваха даже коли... Гошо даде знак че трябва да спрем, помислих че има с мотора проблем. Пък то било, да цъкне няколко снимки на красивата панорама, щот подир малко, щеше веч там да ни няма... Емил и той извади "ултра супер мега сапуна", а, за мене остана да му позирам и да се прая на маймуна....
Надвечер, в Жабляк се озовахме, и пред "Туристическата агенция" на бай Жоле спряхме. Бях идвал с Гошо тука и преди, но доста по-отрано, оставил бе той следи...
Още, дет се вика, моторите не бяхме изгасили, и бай Жоле ни посрещна с думи мили. А наш Емо, направо го втресе, кат видя човека, как ракията на стълбите изнесе! Тутакси наля на всички по една малка ичкия, която бях принуден на екс да изпия. Емко я близна и се ококори, а Гошо рече, че не е сега момента да се спори! Настанихме се, разхвърляхме моторжийските доспехи, преоблякох се уж в "сухи" дрехи... Тука, тия двамата, си напрайха жестока шега с моята скромна персона, като източиха всичката топла вода от "бидона"! Бяха се наговорили, да си връщат заради Праманта, като че ли аз им бях виновен, че там нямаше вода на аванта... Принуден бях с ледено студена вода да се измия, щото се бях сапунисал до шия..... Показаха се като най-долни мишоци, и... май се нуждаеха от известна доза уроци. Установих, че са се разлепили, новите ми "водонепроницаеми ботуши", "философски погледнах" до тука на всичко-и на смях ме напуши... Не ми пукаше дали ще издържат тия подметки, можех да си карам и по гуменетки. После посетихме "новия" за мене магазин, с бира и храна да заредим. Със скромна вечеря, полята с 2-3 ракийки и бира, и бай Харизон, на белия чаршаф паркира...
Ден 8-ми, Черна гора-Сърбия
Бях се сгушил под топлата завивка, и сънувах благо аз с усмивка, когато нашия приятел Гошо, ни събуди със деяние най-лошо. Все едно бях под някаква камбанария, рекох:ставам и мозъчето му ще да изпия! Или пък не! С одеалото ще му направя"мечка", и ще да го стъпча като буболечка.... Емо, също беше кат попарен, сякаш с гръм бе той ударен!
- Ей!!! Музиката ти да намалиш, щото с телефона си ще се простиш!
- Ми добре - каза Гогича и се ухили, и до края той "будилника" усили!!!
Разбрах,че повече не ще да спим и трябваше с това да си се примирим. Закусихме, прибрахме инвентара, въпросът бе: "Днес къде ще да се кара?!?!" С домакинът ни се разплатихме, и на бензанжийницата заредихме. Решихме Сърбия да навестим, и там да търсим де да спим. Прекрасна утрин, слънцето бе засияло, по пътя беше сухо и не бе валяло! И тъй, на север излетяхме, и на моста на Тара спряхме. Въпреки че на мост е забранено да се спира, всеки от нас, най-нахално, по средата се паркира.
Нащракахме си малко снимки, да има за из форума картинки, Гошо си позира от сърце, видяхме го, че може да кара без ръце...
Добре се откроявахме със тез жилетки, на фона на невероятни гледки! Не след дълго, пристигнахме на пункта им граничен, и се приготвихме за преглед,по начин най-типичен. Обстойно бяхме проверени ний документално, бонетата свалихме даже, да ни видят визуално. "Сречан пут" - хората ни пожелаха, и продължиха работа под ламаринената стряха... Резултата, то се знае, бе отличен! И преминахме през поста им граничен.... Сърбия ни посрещна не много мило, Слънцето зад купестодъждовен облак бе се скрило.
Та се наложи в униформата промяна, навлякохме "противодъждовната" премяна. Не че от нея имаше голям ефект, но все пак трябваше да спазим етикет! И тъй в колона по един, Белград искахме да посетим. Гошо най-засукания път избра, сякаш карахме в ждрелото на накаква река... Не знам за тия двамата отпред, но имах чувството че карам върху лед. Въпреки че бях "обут" със нови гуми,
за сръбския асфалт аз нямам думи. Бяхме покрили доста голямо разстояние, докато "яздехме" в мокро състояние, когато Гошо реши да спира, и подаде сигнал,че му се "уринира"... Разгеле!!! И аз бях в същото положение, и тутакси освободих насъбралото се напрежение! Запалихме и по цигара, докато мотоцикълите вдигаха фанара.... Наслаждавайки се на пет минутния рахат, до "групата" се спря един "пасат". От него слезе някъф местен "бабаит", дето беше /меко казано/ бая напит! Започна нещо да се звери, и сили искаше със нас да мери! С думи благи, Гошо се опита да го озъпти, обаче гада зафана да се инати. На Емо, едната ръкавица автоматично в юмрук се бе свила, докато нещастника продължаваше да намила... /мислех си: нашия с десен прав ако го уцели, тоз направо не могат го намери!!! /
- Прости му Господи -рекох- Тоя не знай кво прай!
Срещу него стояха двама спецове по муай-тай..... Аз си бях харесал другия в колата, и бъбреците му да ги заформя на салата, ма той бе толкоз хрисим и стискаше шишето, и с поглед изцъклен, гледаше в небитието.... Постъпи предложение: Като им хвърлим лобута, Гошо, един по един, в багажника да ги набута. Аз мислех, на дела а не на думи, да понарежа 16-цоловите гуми.... За ПОСЛЕДНО! НА СРЪБСКИ! ВЕЖЛИВО! - Гошо обясни с тежка въздишка, че въобще не е здравословно, тъй да си подритва здравната книжка !!!
И изведнъж нещата приеха обратна насока, явно оня усети, че ще го удари лошо тока, да почерпел, започна да ни кани, пък после го удари на закани... Нейсе, мина метър гадината мръсна, а тъй исках два-три шута в диафрагмата да му тръсна! Междувременно дъждът се усили, и за Белград поехме с пълни сили. Град като град, стара и съвременна архитектура, а от "червената вълна", направо писна ми на к....! Сигурно има там какво да се разгледа, но "обиколката" ни към момента беше "твърде бледа". Мнението ми е: че и там е като тука, някои ти дават път, на други не им пука. Карането бе транзитно,комай нищо не видяхме, и ето че до една църва в Панчево спряхме.
Там, трябваше да се срещнем със Бобан, на Гошо човека, с когото не се бяха виждали от памтивека....
А, докато правих снимки в тоя момент, Гошо вече звънеше на "своя агент". Запознахме се с Бобан и Дамир, само дето аз още гледах кат тапир, но, притесненията ми се оказаха напразни, тези люде бяха изключително лъчезарни! Помолихме нейде ефтин хотел да ни покаже, бяхме доволни и на стая за гости даже.
- Разбира се! -рече - Намерил съм ви чудесна квартира!!!
- Идете код мене! - и подкара към дома си без да се спира...
Съпругата му, още от вратата, баница ни сложи на софрата. Чай, кафета, сок...и даже бира, аве опасна ви казвам, пред нищо не се спира!
С Геша "намазахме" спалня, на Емо се падна диван, удължиха го с табуретка,че размера му бе"твърде голям"!!! Тоя път цопнах първи под душа, щото след Георги настъпва потоп, и после суша!!! Вечерята бе в някакво скъпарско заведение, приличащо по-скоро на луксозно учреждение. Сервираха ни прекрасни специалитети, за хора дето не са на разни диети! Една мисъл не ми даваше мира, докато хапвах и се наливах със бира: "...с какви хора се срещнах в това начинание, а разбиранията ми,подложени на колебание...?" /...един-не ни познава и иска да ни стреля, друг-не ни познава и къщата си с нас споделя.../ Не стига туй,ами и друго ме смути, пари назаем взе и сметката плати! Обхвана ме известно притеснение, и изпаднах в недуразумение. После в среднощна разходка града ни показа, и за "историческото и революционно развитие" на техния "Винпром" ни разказа.... Затуй решихме като се прибрахме, всички динари на куп събрахме. Гошо се зае с таз специална задачка, да връчи на домакина скромната ни пачка!
Ден 9-ти, Сърбия-България
Станахме в прекрасно настроение, и готови за ново приключение. Майката на Бобан в кухнята ни покани, и със закуска обилна тя ни нахрани. Дрешките ми бяха изсъхнали,ботушите поизветрели,
и не миришеха толкоз силно на порове умрели. Ето че и Дамирчо на вратата почука:
- Аре ве,кво прайте още ей тука!?!?
И измънка с половин уста и доза притеснение:
- Трябва да ви закарам пред полицейското управление!!!
Там на Бобан за гостоприемството благодарихме, и че така го притеснихме. На свой ред го поканихме да ни погостува, а не само в Сърбия да си кротува. /...уж обеща че ще дойде във Видин на мото събора, ма не можах да го скивам из"множеството"от хора.../ Дамир из Панчевските улици ни поведе, и извън града ни изведе. Деня пак се очертаваше чисто транспортен, и Гошо избра пътя дет бил най-комфортен. Покрай поречието на Дунав подкарахме лежерно, както напоследък е твърде модерно....
За пореден път сценария се повтори, дъждът отново намокри нашите мотори. Ха! Настана смях голям, като облякох остатъка от моя "дъждобран"! А, по пътя, докато моторетката пърпори, "мушамата" окончателно се разпори. И в Долни Милановац,в нещо като заведение, го изхвърлих в кофата без притеснение. Беше време за кафенце със цигара, затуй паркирахме на тротоара....
Като по поръчка,отнякъде една патрулка дофтаса, ма кат ни видя какви сме "изтръпнали", взе че изфиряса. ...Дъждът спря,Слънцето грейна с пълни сили, и бай ви Харизон, кат ряпа се ухили!!! Последно спряхме в Неготин, пред манастира, вода студена пихме /щот нямаше бира/.
Прекръстих се и влязох в светата обител, Емил вървеше след мен като придружител. И тук спазихме традиционната процедура, и извадихме наличната фото апаратура. Красиво и спокойно беше, ама минутите летяха, а до границата няколко километра ни деляха. А там, на слънце, висяхме 30-40минути, докато благоволят да ни проверят онез темерути.
Пък в Родината ни за капак, се опита да ни тарашува някакъв ШУНДАК!!! "Висок и строен" като табуретка, традиционно да се облажи за чужда сметка. Зер набарал трима мотористи, "най-издирваните" някога контрабандисти! Душеше кат пес за марихуана, обаче май за палците се хвана. /....Да го духа сополив, там на поста си щастлив..../ И ето, сбръчкан и брадясал, като някоя стафида, влязох аз в града на баба Вида. Гошо опита да ни намери хотел, но някой, всички стай беше заел. Показахме се и доста прости, не проверихме из нета, за стаи за гости. Подхвърлих на Емо, че квартира ще му намеря, даже в къщи го каня на другарска вечеря. Любезно ми отказа, бил твърде уморен, от километрите изминати през този ден. А утре без много да се спира, мислел през Румъния да се прибира. И поради тази/и друга/причина, се наложи към Елена да си замина.
Едно обобщаващо ВИДЕО показващо една малка част от изпитаните емоции.
П.С.Така завърши тази "малка епопея", сега като си спомня-почвам да се смея! Благодаря на тия мои приятели мили, че ми позволиха и аз със тях да меря сили! Отлично се представи и моето другарче, и до в къщи,без проблеми ме докара"Австрийското Баварче".....
Извинявам се за правописните грешки,но една част от тях са допуснати съвсем съзнателно.