Румъния - 5 дни замъци, проходи, мини и много положителни емоции - ЧАСТ III
Лично за мене си беше разочарование. Нищо особенно, екскурзоводката говореше само на румънски. Цялото разглеждане не отне повече от 10-15мин.
Като излязохме вече ръмеше и директно си тръгнахме към хотела. Аз обаче реших дъжд-мъжд, камани да валят не съм бил толкова път да лежа в хотела. Метнах дъждобрана и тръгнах да се мотам.
Още малко от Бран
Повъртях се още малко в Бран и отцепих към Брашов. На няколко км след Бран времето се пооправи и спря да вали.
Брашов-ливуд
Казаха ми, че няма нищо интересно там освен "Черната Катедрала" и целта вече беше набелязана. Не след дълго я открих. За жалост неможах да вляза защото беше в ремонт.
На тротоара видях 4 мотора, 2 италиански и 2 румънски, редно беше да има и български представител. Спрях огледах се, видях единия пич който ми каза "но проблемо" и вече моторите бяха 5.
Верния ТДМ в далечината
Брашов ми направи впечетление, много чист, спокоен град. Или поне централните улици. Много туристи.
Улиците
Центъра в стария град
И закъде без китайски ресторант
По едно време се появиха и тия
Поснимаха се с хората и си тръгнаха.
Аз си взех кафе и се изтегнах до този фонтан като истински турист.
Забелязах, че Райфазен припечелват странично от велосипеди под наем.
Поседях още малко и си тръгнах.
Някъде по пътя към Бран.
Следваха бири, скари и прочие скучни неща преди отпътуването на другия ден.
.. и финалния пети ден
Деня на отпътуването.... станахме сутринта по-рано. Багажа беше стегнат, но плановете ги нямаше никакви. По всички телевизии, казваха дъжд, дъжд и пак дъжд. Чудехме се какво да правим, да се прибираме към България или да продължим с обиколката. Решихме да караме пък както дойде. Посоката беше Синая и после към солните мини в Сланик. Тръгнахме и през цялото време карахме на около час преди дъжда.
Пристигнахме в Синая, където беше небезизвестния замък или ловна резиденция. Покарахме малко в забраненото почти до самият замък без да обръщаме внимание на мятащите ни по пътя. Спряхме точно на бариерата (ние от Бг ли сме или не ;) ) Охрана ни каза, че няма проблем да си оставим моторите там, но имало "такса" по 5 леи на човек. Пък за сметка на това ще ни прибере каските и багажа за по сигурно в кабинката си. Стори ни се добра оферта.
И самия замък
Понеже нямахме много време, платихме само за посещение на първия етаж. Ако искаш втори - плащаш, трети - плащаш, маза - плащаш. Решиш ли да снимаш пак плащаш и то задължително без светкавица.... за това няма снимки от вътре. Инъче има много какво да се види. Всяка от стаите е декорирана в различен стил. Италианска, Германска, Испанска, Английска, Турска и т.н.
Разгледахме и след кратко колебание на къде да тръгнем, тръгнахме към Сланик. По пътя нищо интересно, колкото по насам идвахме толкова по-скучен ставаше пейзажа, а облаците по-черни и буреносни.
Помотахме се малко докато го намерим тоя Сланик, но го открихме. Намерихме и въпросната мина. Понеже самото село ни се видя малко криминално ( а, то било курортното градче, при това известно като климатичен и воден курорт ) решихме, аз да вляза първи в мината а двамата ми спътници да пазят багажа и моторите. Това в последствие им коства разглеждането на мината. Оказа се, че работела до 15h, а аз излязох от нея в 14:50h. Шанс. Ще имат какво да гледат другия път. Самата мина е наистина впечaтляваща. Огромна. Вътре има детски площадки, заведения, експозиции разни, футболно игрище ( не в мащаб 1:1, но приличино голямо ) тенис на маса, билярд. Абе, спокойно можеш да откараш един ден вътре. Тя се използва и за лечение на белодробни заболявания в солен микроклимат. Жалко, че на снимки не може да се пресъздаде мащаба.
Има два асансьора, но са малки мах 5-6 човека. Ние бяхме поне 8. Асансьорите. Те са едни кабинки на които вратите не са плътно до горе и долу. Отварят се като врати на каобойски бар. Естествено не се затварят плътно. Чичката ги "закопчава" с една тенекийка. И понеже се спуска с въже, а мотора му е някъде навън е изключително тих и бърз. Докато не започне тресенето от удрянето в стените, скърцането на кабината, и пукането в ушите от денивелацията. Отдавна не бях виждал толкова ужасени хора накуп.
Като излязох, ми разказаха за големия дъжд и град който се е излял и съм пропуснал. Не ми липсваше. Часът беше 15h и дилемата голяма почти колкото мината. Да се прибираме ли в Бг или да останем още една вечер в Сланик или Търговище. В крайна сметка решихме, че оставащите километри не са кой знае колко много и, ако караме по стегнато ще се приберем преди полунощ.
Прилично уморени на поредната фас пауза на входа на Букурещ.
Техниката
След кошмарното околовръстно на Букурещ и подмятанията на румънските митничари: булгари-чалгари (явно беше някъкъв блед опит за шега) стигнахме на ОMV в Русе, където тъкмо спряхме и се изви огромна буря. Най-накрая ни настигна. Изчакахме около час да мине. И тръгнахме към Варна, вече се беше стъмнило. След около двайсетина километра пък ние настигнахме бурята. Не е приятно да се кара мотор в тъмно с дъжд, и приличен трафик. В крайна сметка около един след полунощ си бях вкъщи и вече пиех бира.
Това беше добро пътуване изпълнено с много хубави емоции и готини спътници. Надявам се да можем да пътуваме още заедно.