Скандинавия и Прибалтика 2018 - ЧАСТ II

Ден 4-ти, Vilnius /Литва/ - Riga /Латвия/ 290km

Последните няколко сутрини се събуждах на ново място и ми трябваха няколко секунди да се осъзная къде съм в момента. Чуденето не трая много и бързо скочих от леглото, защото днес ме очакваше нов ден и нова държава. Чакаше ме „кратък“ път до Рига, само около 300км, и в сравнение с предходните няколко дни вече ми се струваха, като на шега.

Ставах все по-бърз в събиране и товарене на багажа, явно рутината вече си казваше думата. Около 7:30ч вече бях запалил Дукатито и потеглих от Вилнюс. Реших, че ще пия едно бързо кафе на една бензиностанция, на изхода на града и там ще използвам случая да прегледам в Booking местата за настаняване в Рига. Цените ми се сториха доста по-високи и затова избрах да се настаня в един хостел сравнително далеч от центъра, но пък имаше двор за мотора и цената беше само 30лв

Пътя до Рига беше повече от перфектен, а и времето беше с мен – слънчево и много приятно. Движех се по магистрала, която по едно време свърши и започна перфектен първокласен път без почти никакъв трафик.

За няма и 3 часа пристигнах в Рига и GPS-а ме закара точно пред хостел “Raunas”. Мястото се оказа една доста нова и голяма масивна къща в тих квартал, която беше превърната в хостел. Беше на два етажа с по няколко стаи на етаж, като на партера имаше голямо общо помещение с кухня, телевизор и всичко необходимо да се чувстваш, като у дома. Като че ли нямаше други гости освен мен и ме настаниха в семпла, но много чиста двойна стая. Собственичката, жена на средна възраст, говореше чудесен английски и много ми се зарадва, че пътувам с мотор. Сподели ми, че и мъжа й бил моторист и ме насочи да паркирам мотора на най-хубавото място в двора, където по принцип седял мотора на мъжа й, но в момента го нямаше.
Преоблякох се за няколко минути и се насочих към близката спирката, откъдето трябваше да взема тролей №17 за центъра. Купих си двупосочен билет за 2.30 евро от павилиона на спирката и почти веднага дойде тролея. Щях да се повозя над десет спирки, преди да стигна до центъра на града. В 15ч вече бях в сърцето на Рига, който напълно оправда очакванията ми и се оказа един прекрасен град! Разположен е на двата бряга на р.Даугава, точно където се влива в Балтийско море, а населението му е над 700 000. Рига е с много богата история, която е била повлияна от различни култури, тъй като през вековете е бил във владение на немци, шведи и руснаци. В последните години процъфтява туризма, като също така Рига е и важен транспортен център не само за Латвия, но и целия Балтийски регион, защото Рижкия порт е най-благоприятното балтийско пристанище, позволявайки постоянното му използване през всяко време на годината.

Споделям част от снимките, които направих Стария град, който се оказа място с уникална и автентична атмосфера – силно препоръчвам на всеки, който има
възможност да го посети!

Статуя на Бременските музиканти

Северните народи са големи любители на сладоледа и тук се продава може би най-вкусния домашен сладолед, та затова реших да опитам и аз.

Легендата за Рига

Обикалях и се разхождах докато ме заболяха краката, и като се поуморих към 20ч реших да хвана тролея наобратно. Започнах да следя спирките, като мислех, че съм запомнил моята, където трябваше да сляза. По едно време се усетих, че нещо вече не ми е познат пътя и разбрах, че съм изпуснал къде да сляза. Междувременно времето застудя рязко и започна да вали, като слязох от тролея. Реших да си пусна навигацията на телефона за да се ориентирам до хостела. Вървях може би повече от километър и половина под дъжда преди да стигна, но в крайна сметка успях.

Бях много уморен, но доволен и изпълнен с приятна емоция от срещата ми с Рига и си обещах някой ден да се върна отново. Вече беше време за почивка и сън, защото утре следваше Талин - столицата на Естония!

Ден 5-ти, Riga /Литва/ - Tallinn /Естония/ 610km

Времето се промени драстично и цяла нощ беше валяло над Рига, и на сутринта температурата едва-едва минаваше 12-13 градуса. Въпреки, че днес беше 22.06 и астрономическото лято трябваше да е тук, то над прибалтика не беше съвсем така. Очертаваше се доста хладен и „мокър“ ден и направо не ми се тръгваше, като знам, че до Талин имах над 600км. С неохота събрах багажа и в 7:00ч вече бях готов да кажа “Довиждане!” на Рига. Мотора беше подгизнал от дъжд и от допира с него чак ме побиха тръпки от студ, а като запалих и от ауспуха започна да излиза толкова много пара, че все едно не бе началото на лятото, а средата на зимата в България. Първото нещо беше да включа отоплението на ръкохватките на степен Max. и сега като се замисля май не ги изключих през следващите 2 седмици.

Заредих на изхода на града, бързо сутрешно кафенце на крак и екипиран с дъждобаран плюс всички подплати на якето подеглих по правия и равен път на Север, който следваше брега на морето. Плътните облаци бяха надвиснали над мен и ситния дъжд се сипеше бавно и напоително. Нямаше нищо интересно по пътя , а и аз изобщо нямах желание да спирам, защото трябваше да се лиша от удоволствието да пусна горещите ръкохватки на мотора. Около обяд постепенно дъжда спря, което ме зарадва, защото се надявах следобед в Талин да не вали и да мога да се разходя спокойно. Пристигнах в Teko Hostel към 14ч, който отново се оказа отлично попадение. Мястото беше ученическо общежитие, което работеше и като Хостел. Стаите бяха семпли, но много чисти и като за 30лв на вечер просто не можех да се надявам на повече.

Следваше стандартната програма – бързо преобличане и газ към центъра на града. Бях на пешеходно разстояние и за 20мин стигнах до центъра, който пък беше близо до пристанището. В новата си част Талин изглеждаше, като доста свеж и модерен европейски град – наоколо имаше високи остъклени бизнес сгради, лъскави хотели и други нови сгради.

В сравнение с Вилнюс не усетих и помен от соц - обстановката там, и по нищо не можеше да се каже, че е имало допир със съветската култура. Изобщо ако трябва да направя някакво сравнение на прибалтийските държави, то Литва е може би най-близко до нашата действителност, по-слабо развита, с по-нисък стандарт, типична държава от бившия соц блок. Латвия вече може да се каже, че е нещо като страните от Централна Европа – Унгария, Чехия, която се развива с бързи темпове, а Естония си е направо модерна Западно-Европейска страна с висок стандарт. Вече бях пред портите на Стария град и с удоволствие щях да бях потълнат от средновековната му атмосфера и сега оставям на снимките сами да говорят.

Тези кукли са някакви местни естонски фолклорни герои - имаше ги навсякъде в магазинчетата и във всякакви размери.

Това е руска православна катедрала "Ал.Невски", вътре в която има много паметни плочи свързани със загинали руски войници на кораби и подводници по време на двете световни войни. Бяха изписани на руски поименно имената целите екипажи, както и името на плавателния съд и битката при която е потопен.

Панорамна гледка от сърцето на стария град, което е на върха и е най-високата част на стария град.

Това е малка уличка с експозиция на надгробни плочи от много стари времена на разни знатни жители на Талин.

Небето привечер реши, че вече от доста време на е валяло и към 18ч само за няколко минути се изви силен вятър, дойдоха черни облаци откъм морето и започна да се изсипва пороен дъжд. Аз сметнах, че ми е достатъчно разходката и бях видял и усетил поне част от атмосферата на Талин, и бързо-бързо се приютих на сухо в близкия МОЛ, който беше само на крачка от стария град, където седнах на изпия едно горещо кафе правейки си равносметката, че Талин, както и Рига са бяха много сходни и в същото време доста различни градове. Рига сякаш беше по-космополитен и по-посещаван от туристи. Талин пък ми се стори по-уютен и компактен и някак по-автентичен. И в двата града, обаче бих се върнал отново с удоволствие, което не съм сигурен за Вилнюс.

Това беше края на Прибалтийската част от моето пътешествие, защото утре беше време да стъпя във Финландия, където нямах търпение да започне второто и главно действие на сагата, и именно "Скандинавската приказка"

Ден 6-ти, Tallin /Естония/ - Petajainen /Финландия/ 750km

Поредния ден от пътуването на Север и най-после дойде време да стъпя в Скандинавия. Между Талин и Хелзинки има фериботна връзка, която се оперира от три компаннии и има заминаващ кораб горе-долу през 2 часа. Предварително бях проверил разписанието, и намерението ми беше да хвана някой от по-ранните, като този в 6:00ч сутринта ми се стори най-подходящ. Знаех, къде се намира пристанището, защото предния ден бях минал покрай него, а хостела в който бях отседнал беше на 10мин път от него, затова още в 5:30 бях събрал багажа и мотора работеше. От вчерашният дъжд нямаше и помен, а навън по това време слънцето вече беше толкова високо, че все едно беше 10 сутринта през лятото в България. Нощите бяха станали много кратки, а тъмната част беше едва 3-4 часа само. Тръгнах към порта и понеже беше събота, улиците бяха пусти и безлюдни, и не можеш да видиш жив човек. Това обаче в случая се оказа проблем за мен, защото като стигнах на пристанището се оказа, че не мога да уцеля точния терминал, на който е моя ферибот. Виждах в далечината, къде е кораба на Eckero Line, който беше моя ферибот, но се лутах и не намирах пътя към него. Въртях се с мотора може би 10-15мин из разни кръгови, влизах и излизах в паркинги, четох указателни табели, пак влизах и излизах, но греда, чувствах се като в лабиринт... На всичкото отгоре, беше толкова пусто наоколо, че нямаше кого да питам.
Започна да ме обзема лека паника, че 5:45ч вече минава, а аз все още не съм си купил билет, камо ли да се натоваря. По едно време лутайки се в едни завойчета и еднопосочни пътчета на терминала, стигнах някакси съвсем близо до ферибота, но той беше от едната страна на една ограда. Точно тогава видях спряла кола с италианска регистрация и един мъж да се суети около оградата. Оказа се, че и той не може да намери входа и говореше през оградата с някакъв от служителите по товаренето от другата страна, в опит да разбере как по дяволите да стигнем до ферито. Някак си се успокоих, че явно не съм единствения загубеняк в този ранен час, а има и други неориентирани като мен Обясниха ни набързо откъде е пътя за входа, стигнах бързо на гишето преди ферибота, за да си купя билет за 60EUR и се качих на кораба буквално в 5:59ч.
Ферибота беше почти празен и имаше едва 20-30 коли. Завързах мотора с коланите и се качих на един от горните декове, където са ресторантите и лоби бара. Намерих си фотьойл с гледка към морето и се отпуснах блаженно доволен, че успях да се кача след това неочаквано сутрешно приключение. Плаването до Хелзинки по разписание трая малко над 2 часа, което ми позволи да дремна и да събера малко сили за през деня.
Акостирахме към 8:30ч и вече стъпих на финландска земя! Хелзинки още спеше в съботната сутрин, а и аз не бях планирал да го разглеждам.

Движението почти лисваше, което ми даде възможност за много кратко време да се измъкна от града и да хвана магистралата на север. Финландия се явяваше транзит за мен по пътя за голямата цел - Норвегия, и не бях предвидил да се отклонявам за да разглеждам нещо.

Когато спрях за първото зареждане се сблъсках челно с реалността - бензина вече беше над 1.60EUR за литър, а и по-евтино нямаше да става и по-нататък.

Пътищата бяха доста добри и прави, и еднообразни, и почти без никакво движение. От двете страни това, което се виждаше бяха гори и езера, гори и езера, много гори и много езера... Това, което знаех предварително е, че в страната има над 55 000 водни басейни, а горите заемат 3/4 от територията й, а планините почти липсваха. Всичко ми се стори много еднообразно и затова се фокусирах върху поддържането на възможно по-висока средна скорост, с идеята да отметна повече километри. Спирах едва няколко пъти за зареждане, почивка, и да хапна от запасите храна, които си носех. Имаше много приятни места за отдих с беседки край пътя, където човек може да почине. Всичко беше заобиколено от природа, много чисто и естествено.

Времето беше слънчево, като само на няколко пъти изведнъж се появяваха черни облаци, които изсипваха голямо количество дъжд за няколко километра и после пак слънце. Така се случи и точно докато обядвах, та се наложи да местя "софрата" в близката беседка. Абе, лято, ама някакси по скандинавски.

Карах цял ден, а слънцето печеше сякаш е следобед и по едно време установих, че е станало 21:00ч. Наближавах полярния кръг, а по това време на годината бяха Белите нощи, когато слънцето толкова на север почти не залязваше. Следващите дни го виждах как вечер пада ниско, почти до хоризонта, като после започва да се движи на изток по ръба на хоризонта и на сутринта като стигне изток пак започва да се издига. Много уникално преживяване е да живееш в такива условия, което обаче е зимата е напълно противоположно – тогава тук се живее в нощ по цели дни... Реших да намеря място за нощувка и да разпъна палатката за да почина за няколко часа. Не исках да се надценявам прекалено, защото въпреки светлината усетих, че леко-полеко губя концентрация след многото часове каране, а и да не забравяме, че бях на крак още от 5:00ч сутринта. Отбих се от главния път по едно черно пътче и си харесах едно закътано местенце за палатката почти на брега на поредното езеро n-то на брой. Това е мястото, а снимка е правена около 21ч - все едно е следобед...

Спрях мотора и когато стъпих на тревата извъднъж от нея избухна рояк от комари, стотици финландски гладни комари, обаче добрата предварителна подготовка си изигра решаващата роля – бързо извадих и се напръсках по лицето и ръцете с коктейл от два от препаратите, които носех, като се надявах да ги отблъсна, а ако не успеех щях да заложа и на третия. За момент имах съмнение, дали ще е успешно, защото едно са българските комари, а на тези ако не им действаха нашите мазила, какво правим, а?! За щастие успях и ги оставих гладни да ме обикалят Разпънах бързо палатката и легнах уморен за кратка няколкочасова дрямка.

Нощувката ми в Талин беше последното ми спане на легло, а в последствие разбрах, че това беше първият от следващите 14 дни, които щях да къмпингувам на палатка и спане на земята.

Няколкото часа сън ми дойдоха екстра и към шест и нещо изпълзях от палатката. Все още бях сънен и се чувствах малко замаян, и първата ми работа беше да запаля газовото котлонче за да си направя кафе. Бях се запасил с доста пакетчета 3 в 1, и само след няколко минути вече се наслаждавах на топлата течност.

Денят беше слънчев и спокоен, а единствено рояците комари разваляха идилията в импровизираният ми къмпинг. Трябваше незабавно да използвам коктейла от мазила още от рано-рано сутринта. След няколко минути вече сгъвах палатката и леко-полеко се оправях за път, защото ми предстоеше поредния интересен ден.

Бях навлязъл в областта Лапландия – най-северната финландска провинция, а може би най-известният жител на тази провинция е дядо Коледа Днес щях да посетя неговия официален дом и офис, откъдето той тръгва всяка Коледа по света, за да раздава подаръци на послушните деца Лапландия е много обширна, но слабо населена област, а нейна столица беше гр. Рованиеми, който беше съвсем наблизо. Коренното население на Лапландия са Саами – малцинство, което в днешни дни не надхвърля повече от 7000 души. Традиционно саамите се прехранват с риболов и животновъдство, и по-специално отглеждане на елени. Като споменавам елените тук е мястото да кажа, че според статистиката в Лапландия живеят повече елени, отколкото хора. Те са полудомашни животни, което означава, че всеки елен си има собственик и е маркиран. От друга страна обаче, животните се скитат свободни. Във фермите се прибират само през най-студените зимни дни, когато не могат да намерят нищо за ядене в природата. Предния ден докато пътувах все по-на север започнаха да се появяват знаци за опасност от преминаващи елени и лосове, и аз с интерес се оглеждах с надеждата да зърна някой.

Те са и голяма опасност за движението, и особено за мотористите, защото евентуален блъсък с елен или лос ще предизвика сигурна тежка катастрофа. Особено внимателен бях на завоите, винаги с едно на ум, че може да има някое животно на пътя, защото бях чел в пътеписи на колеги за такива ситуации.

Вече бях на мотора и потеглих към първата си спирка - дома на дядо Коледа и пресичането на Северния полярен кръг, и само след няма и половин час пристигнах на самото място и се озовах в Santa Park, който беше край главния път.

Финландците се бяха постарали да извлекат максимум ползи от легендите за дядо Коледа и затова бяха построили увеселителен парк близо до Рованиеми, точно на мястото, където минаваше паралела зад който е Северния полярен кръг, и оттам нататък беше Арктика.

С единия крак в Арктика

Край пътя имаше заведения и къщички в които се продаваха сувенири и разни дрънкулки Made in China на тема дядо Коледа, глобализацията явно беше достигнала и до фабриките на добрия старец. Честно казано мястото не ме впечатли особено, но все пак от влязох да разгледам „офиса му“ и да щракна някоя снимка.

Шейната на добрия старец

Част от вече опакованите подаръци

Тунела към работилницата

Бързо-бързо се екипирах отново за да продължа на север, пътя ми минаваше покрай езерото Инари, което е третото по големина езеро във Финландия, като характерното е, че има на 3000 острова. Знам, че се предлагаха и разходки с корабче в езерото до някои от тези острови, но аз реших, че по-скоро няма да се възползвам. Искаше ми се днес да вляза в Норвегия и да приближа до Нордкап възможно най-близо преди следващата нощувка.

По някое време спрях да почина на една масичка с беседка, край поредното езеро. Напоследък срещах доста мотори и в двете посоки, които със сигурност или отиваха към Нордкап като мен, или вече се връщаха. Правеше ми впечатление, че половината от тях бяха сами, а другата половина бяха групички от по 3-4 мотора най-много. Не след дълго при мен спря един немец с Тенере, който също пътуваше сам на север. Полафихме си малко за пътя, моторите, кой-какъв маршрут има и т.н. Поканих го да остане да хапне с мен, но той отказа, пожелахме си лек път и замина, а аз останах за да обядвам.

Природата наоколо ставаше все по-сурова и камениста, а растителността все по-ниска и постепенно вместо високи иглолистни гори наоколо се появиха доста повече брези и нещо подобно на гори от високи храсти. Стигнах до разклон, вече съвсем близо до границата с Норвегия, където се появи пътна табела, цялата налепена със стикери, указваща, че съм на прав път - оставаха само 343км до Нордкап.

Завих в правилната посока и малко след това за пръв път зърнах северен елен. Пасеше си кротко в канавката край пътя, а аз бързо спрях и загасих мотора за да не го изплаша. Бях на 50м от него и тъкмо го снимах, но явно му се сторих много подозрителен, и елена влезе бавно в гората.

Още ме държеше вълнението от срещата, когато малко след едно възвишение изведнъж пред мен на около 100м изникнаха 3 големи черни силуета! Бяха лосове! Стиснах спирачките мигновенно и спрях възможно най-бързо в банкета. Нямаше никакви коли в двете посоки, а два от лосовете стояха неподвижно на платното пред мен, бяха обърнали огромните си глави към мен и ме гледаха подозрително, а третия тъкмо излизаше от гората след тях. Явно тъкмо са пресичали пътя в момента, когато аз дойдох. Сториха ми се огромни животни, с големината на кон. Бръкнах в джоба на якето за да извадя телефона за снимка, но за съжаление лосовете се уплашиха и вместо да продължат, дадоха бавен заден ход и влязоха обратно в храстите. Усетих как сърцето ми туптеше учестено от внезапната среща и си дадох сметка, че около мен е дивата природа, далеч съм от градове и хора, сам сред тези прекрасни животни. Уникално!

Продължих напред унесен в мисли, като се оглеждах постоянно с надеждата дали няма да зърна отново елен или лосове и така не след дълго влязох в Норвегия. Реших да търся къмпинг за да имам възможност да ползвам баня и други удобства. Подминах няколко табели за къмпинг, но трябваше да се отклонявам от главния път и се отказах.Най-сетне намерих един селцето Skoganvarre, където се установих за 20eur на човек с палатка и мотор, а ползването на душ беше безплатно. Беше хубаво място на брега на голямо езеро. Явно идваха предимно рибари, които пристигаха с джипове и лодки на колесари и влизаха да ловят риба. Разпънах си палатката, хапнах и изпрах някои неща и легнах да поспя, а навън светло, като бял ден – слънцето така и не залязваше....