Ръководство по оцеляване за мотоциклетисти
David L. Hough
По материалам Motorcycle Consumer News
Перевод: Frank (Serguei Tcherkassov) frank_138@yahoo.com
Превод: Venci cb250@mail.ru (с)All Rights Suck!
Анотация
Да се кара мотоциклет е приятно и лесно. Много по-трудно обаче, е се избегнат множеството различни неприятности – от внезапно завиващите наляво автомобили, до разклатената дъска в настилката на жп прелез. Тази книга съдържа описания на произшествия – част истински, и друга част – такива които са избегнати в последния момент. Мотоциклетистите на които това се е случило или не са забелязали опасността или не са знаели как да се държат в опасния момент. Ако карате отдавна и ходите надалеч, вероятно и вие сте попадали в подобни ситуации. Този който не е подготвен за тях, си вади поука от случилото се, изтиквайки разбития мотор от пътя…
Книгата не случайно е издадена в джобен формат. Вземете я с вас, когато пътувате и я прелиствайте в свободното време. Старайте се да не забравяте за възможните опасности на пътя, и предварително от тренирайте вероятни начини за избягването им – тогава вие ще бъдете готови за това, което може да ви се случи на шосето днес. Хиляди читатели на Motorcycle Consumer News постъпват по този начин, и от техните писма беше „сглобена” тази книга. Надяваме се тя да бъде полезна не само на новаците, а и на ветераните – да им поосвежи паметта.
За автора
David L. Hough– известен мотоциклетист и писател. Много пътешества по Северна Америка и по Европа. Дейвид сам ремонтира мотоциклета си. През многото километри с мотори, с кош и без него, по пътища и извън тях – той е натрупал уникален опит.
Вече 25 години Дейвид кара мотора си всеки ден. Автор е на много статии и книги. Най-известната му работа е серията статии "Майсторско управление на мотоциклета”- наградена от Motorcycle Safety Foundation. Професионален художник и фотограф, работещ в областта на авиостроенето, Дейвид сам е проилюстрирал съветите си.
В свободното си време Дейвид създава първата в света система за обучение по управление на мотор с кош. Консултира ред мотоциклетни организации в САЩ и Европа, по въпросите на безопасността и обучението на инструкторите.
Посвещение
Книгата се посвещава на всички инструктори обучаващи ни на изкуството как да управляваме мотоциклет безопасно. Те предават своите знания и умения на курсистите в класните стаи и на полигоните, за да започнат тези курсисти да карат по-уверено и умело. Естествено, тази работа не е толкова престижна и увлекателна, като на хирурга, сглобяващ част по част поредната жертва на катастрофа. Но инструкторите също помагат на хората да избегнат болката, като ги учат как да избягват произшествията.
Предисловие на редактора
Тази книга ви спасява живота. За колко книги , които сте прочели, може да бъде казано нещо такова?
Редакцията на Motorcycle Consumer News получава много писма адресирано до David L. Hough . Понякога ни се налага да му ги препращаме с чували.
Читателите често молят Дейвид да им помогне при избора на екипировка, или да го посъветва какъв маршрут за мотопътешествие да изберат. Дейвид винаги отговаря много подробно на такива писма. Той е опитен мотоциклетист и механик, много пътува и умее да разказва увлекателни истории. Винаги е удоволствие да поискаш съвет от такъв човек.
Понякога идват писма от хора претърпели произшествие. Питат Дейвид, какво са направили неправилно, имали ли са шанс да се измъкнат. И той им помага при разбора на случилото се, при преодоляването на страха и връщането зад кормилото.
А най-приятно е да четеш писма, в които хора благодарят на Дейвид, за съвети, които са им помогнали да избегнат произшествие.
Трудно е да си представиш по-голяма награда, от писмо в което ти благодарят за спасен живот. И аз разбирам защо Дейвид посвещава толкова време на работата си. Парите явно не са главното, защото за същите усилия, но приложени в друга област, той би получил много повече.
А и още едно нещо, струва ми се, че Дейвид цени усещането за братство между мотоциклетистите, свързващо по особена начин хора, абсолютно различни в нормалния си живот. Мисля, че това го кара да работи и като инструктор.
Прочетете историите в тази книга, коментарите на Дейвид и се опитайте да ги запомните. „Бъди готов” – така казват бойскаутите. Няма смисъл да се страхувате от карането на мотоциклет, просто трябва да бъдете внимателни и съсредоточени.
На тези страници ще намерите РЕАЛЕН човешки опит, и всяка една малка подробност може да се окаже жизнено важна.
Редакцията на Motorcycle Consumer News се гордее със сътрудничеството си с Дейвид и с това, че издаваме неговата книга.
Желая безопасни и интересни пътувания на всички!
Дейв Сирл,
Редактор на Motorcycle Consumer News
Въведение
Започнах да пиша тази книга през 70-те. Тогава работех в „Боинг” и пътувах до офиса през целия Сиатъл. Мотоциклетите не бяха толкова популярни, колкото сега, и нямаше почти никаква информация относно техниките на каране. Реших да напиша книга, която може да се чете на части, през минутките свободно време. Части от нея четях на събиранията на Мотоклуба на служителите на „Боинг”, където на обществени начала, бях координатор по безопасността. Между другото, започнах да раздавам тези материали на познати мотоциклетисти.
Някои от тези съвети попаднали в Washington Departament of Licensing, и оттам ми предложиха да ги включат в материалите, които се раздават на шофьорите при получаване на свидетелството за правоуправление.
В началото на 80-те в Motorcycle Safety Foundation дочули за докладите правени в Мотоклуба на „Боинг” и ме помолиха да напиша серия съвети специално за тях. Съгласих се с надеждата, че MSF ще започне да ги разпространява безплатно чрез своите издания, организации, продавачи в мототехники и в службите издаващи свидетелства за правоуправление.
Изпратих им първата част от около 40 съвета и зачаках резултат. След няколко години MSF започна курсове за повишаване на майсторството на управление за мотоциклетисти., и аз видях няколко от моите съвети отпечатани в леко орязан вид на гърба на помагалото за инструктори. Така моята книга започна да се разпространява в Америка…
В началото на 80-те, започнах да публикувам статии и в Road Rider (сега Motorcycle Consumer News - MCN). Серията „Майсторско управление на мотоциклет” върви вече много години, по нея е издадена и книга.
Серията имаше успех, но аз забелязах, че много мотоциклетисти предпочитат по-къси статии, такива които може да прочетеш през почивката на работното място или докато чакаш началото на някое мероприятие в мотоклуба. Даже 25 години след началото на серията статии MCN получава писма от читателите. Те помнят най-първите кратки съвети, накарали ги да усъвършенстват навиците си на каране или спасили живота им в опасна ситуация.
Фред Ро, редактор на списанието, помоли MSF за разрешение да публикува моите съвети от пособието за инструктори. Разрешиха му. Фред публикувал всички мои материали в първоначалния им, разгърнат вид – в стил пародиращ пособието на MSF. От това би се получила прекрасна първоаприлска шега. Познавам много от инструкторите на MSF и знам, че четат MCN. Представям си как с недоумение прелистват пособието си в търсене на съветите, които не са там. За усилване на ефекта, помолих Фред да не слага името ми под тези статии..
Но шегата не се получи. „Пътни Стратегии” не излезе в първоаприлския брой на MCN. Публикуваха я през май 1995. А след около 2 месеца в MSF се появиха финансови проблеми и голяма част от сътрудниците бяха уволнени. Фред не усети пародията и ме помоли да пиша такива статии и занапред. Писах ги до пролетта на 2000, докато не се отправих на дълго пътуване.
След това с Фред се срещнахме на мотосрещата в Ню-Йорк. Каза ми, че въпреки популярността на статиите ми, е принуден да ги спре заради други, по-важни статии. Искрено се зарадвах, че се отървах от това задължение. Никой от читателите не изпрати писмо в защита на серията.
Но, за наше учудване, анкетите сред читателите на MCN показаха, че рубриката „Пътна Стратегия” е изключително популярна. Фред ми се примоли, а аз набързо спретнах още няколко съвета за поредния брой. Кръгът се затвори.
Вероятно, на някого му харесват подробните, с много графики и диаграми описания, но повечето мотоциклетисти предпочитат късите статии, които могат да бъдат прочетени за една-две минути.
В тази книга няма глави и раздели. Всеки съвет е сам за себе си. Преди да започнете да я четете, запомнете: всички съвети са на базата на реални произшествия или ситуации, в които катастрофата е избегната на косъм. Ако книжката предизвика у вас параноично състояние, не се отчайвайте, едва ли ще се срещнете със всички описани ситуации. Прелиствайте книжката във всяка свободна минута, отваряйки я на произволна страница – много е възможно, точно току-що прочетеното да ви помогне да се справите в сложна ситуация, и да продължите да се радвате на живота…
Опасност: излизане от двор или квартална уличка!
Не губете концентрация между кръстовищата!
Карате си бавничко по тиха улица. Движението не е натоварено, пътя е в отлично състояние, имате прекрасна видимост. Приближавайки към кръстовището, слагате пръсти на спирачката и внимателно се оглеждате дали няма коли, велосипедисти или пешеходци. Всичко е спокойно, подавате леко газ и продължавате да си карате наслаждавайки се на всичко около вас.
По средата на следващия квартал, точно пред вас, от двор, изхода на който е плътно закрит от паркирали коли, неочаквано изскача кола. Успявате да натиснете спирачката, удържайки колелата на границата на блокирането. Но даже и при умелото спиране, не се получава да избегнете сблъсъка. Предното колело се врязва в лявата врата на колата, шофьора ви е видял в последния момент и панически е скочил на спирачката.
Кръстовищата са опасни, и вие постъпвате умно, подготвяйки се отрано за екстрено спиране. Но често забравяме, че изходите от дворове и паркинги са също вид кръстовища. Но оттам няма видимост към това, което се случва на улицата. Статистиката е категорична: 13% от произшествията(и 17% от всички смъртни случаи) се случват на тези изходи. Минавайте оттам по същия начин, по който минавате и през оживено кръстовище. Намаляването на скоростта от 60 на 45км/ч, съкращава два пъти спирачния път. Опитайте да изберете такова положение на пътя, което ви дава максимална видимост към това което става отпред. Времето до началото на спирането ще се намали чувствително, ако пръстите ви са вече на спирачката
Стрелки: внимание – пързалка!
Пътната маркировка – хлъзгава като лед.
Спускате се по наклона на излизане от магистралата. Виражът свършва, и вие трябва да намалите и да дадете предимство. Внимателно намалявате, мотоциклета се поизправя, стискате малко по-силно спирачката.
Изведнъж предното колело губи сцепление и започва да се хлъзга настрани. Отпускате предната спирачка, за да не паднете, и задницата на мотоциклета моментално започва да играе насам-натам. Продължавате да натискате задната спирачка, за да избегнете хайсайда, успявате да се задържите на две гуми и даже спирате мотоциклета. Но – вече далеч навътре в платното. За щастие другите водачи са ви видели и са направили възможното за да избегнат произшествието.
Стрелките на асфалта, които указват посоката са от специален, износоустойчив материал на основата на пластмасите. Те стават изключително хлъзгави, при попадане върху тях на вода или масло. Избирайте си траекторията на движение, така че да не минавате през тях. Ако няма начин, опитайте се възможно най-много да намалите скоростта преди тях, и отпуснете спирачката непосредствено, преди да стъпите отгоре им.
Да убиеш на заден ход
Не се учудвайте, ако кола неочаквано е дала назад на паркинга
Решили сте набързо да прескочите до магазина. Вече сте привършили с пазаруването, покупките са в топкейса, ключалката от диска е свалена, каската сложена, якето закопчано и двигателя работи.
Нямате търпение да се приберете в къщи и хвърляйки бърз поглед наоколо, вдигате пачия крак и бързо поемате към изхода на паркинга.
От какво да се пазите излизайки от паркинга на голям магазин? Изоставени колички, тичащи деца и идващи насреща коли. Но пътя отпред е свободен, само някакво момче, слага покупките си в багажника. Отправя се към вратата си, видимо още недовършил товаренето на багажа си, и вие преставате да му обръщате внимание.
Вратата на пътника тропва и … автомобилът неочаквано тръгва назад, пресичайки ви пътя. Опитвате се да спрете, но бронята на колата се приближава твърде бързо. Не много силен удар… Слизате от мотора. Бързия оглед показва, че поражения по мотора и по колата няма. Но две побеснели момчета идват към вас със стиснати юмруци, готови да изясняват незабавно кой крив, кой прав. Оказва се, че в колата все пак е имало вече седнал шофьор. Разбира се той вас не е можел да ви види, щом като и вие не сте го видели.
Транспортното средство, в което хората влизат или от което излизат, може да започне движение във всеки един момент. Бъдете внимателни. Ако намалите скоростта, каквото и да стане, ще разполагате с малко повече време за реакция. Не е лошо и да държите пръстите си на спирачката и на съединителя.
Капани за мотоциклети
Или още една причина да не караме по средата на платното.
Карате към къщи в час пик. Колите пълзят едва, едва, и сякаш всички светофари превключват точно пред вас на червено. Притеснявате се, че двигателя може да прегрее, и дебнете първата възможност за ускоряване. На светофара заставате плътно да бронята на предния автомобил, за да го накарате да тръгне възможно по-бързо, когато светне зелено.
Виждате, че на светофара на напречната улица светва жълто, включвате първа. Светва зеленото и колата пред вас тръгва, а вие веднага след нея.
Само след секунда предното ви колело пропада някъде и вие летите през кормилото. Слушайки скърцането на гуми и спирачки, се пързаляте по корем право в центъра на кръстовището, все още без понятие какво е станало.
Всичко е просто – строители са покрили изкопаната на пътя яма с метален капак, а преминаващите отгоре му коли, са го разместили. Автомобилът пред вас е минал над дупката, а вие сте я улучили директно. Не сте я видели, защото плътно зад предната кола губите видимостта напред. В бързината си да тръгнете, не сте погледнали надолу когато предната кола е потеглила.
В задръстване, не се „натискайте” в предния автомобил, задължително стойте на дистанция от поне една дължина на мотора. Така виждате какво става отпред, а и шофьора по лесно ще ви забележи. По-добре е да се кара не по средата, а зад левите колела на колите пред вас. По този начин е по-вероятно да избегнете дупки, локви масло и други неприятност.
Заслепяващи фарове
Гледайте към банкета за да не ви заслепят.
Пътувате към къщи, след уикенд на колела. Пътя се е оказал по-дълъг отколкото сте предполагали, и се прибирате късно. Движението е натоварено, както е винаги в неделя вечер. Залязващото слънце свети право в очите ви. Ясно е, че ще се наложи да пътувате и на фарове, защо поне да не починете малко? На първата бензиностанция зареждате, проверявате всичко ли свети и отивате да хапнете. Докато ви донесат поръчката, сменяте тонираната слюда на шлема с прозрачна(предварително измита и подсушена), за да не губите време по пътя и за това.
Продължавате пътя си, добре похапнали. Асфалта изглежда абсолютно черен, а фаровете на отсрещните коли проблясват за кратко насреща ви. Преминавате с добър наклон през поредния завой, когато изведнъж ви заслепяват нерегулирани светлини. Когато зрението се връща, вече сте на банкета. С мъка запазвайки равновесие, все пак успявате да върнете мотора на пътя… А бяхте на косъм сериозен проблем…
Преди нощно каране, поверете всички светлини, сменете тонираната слюда на шлема с почистена, прозрачна. Помнете, след заслепяване, очите имат нужда от известно време за да се възстановят. Затова, излизайки нощем от осветено помещение и сядайки на мотоциклета, дайте 1-2 минутки на очите си за адаптация (или малко преди да излезете сложете тъмни очила).
Ще са необходими няколко секунди, за да прогледнете отново след заслепяване. Един мото ветеран препоръчва при разминаване да се гледа в маркировката, отделяща платното от банкета. Тогава няма да ви заслепят и след разминаването, ще можете веднага да насочите вниманието си към пътя.
"Мъртва" зона
Вижда ли ви водачът в съседната лента?
Карате си по пътя. Движението е натоварено, автомобилите се движат плътно един след друг. Максимално съсредоточени сте и се стараете да карате така, че преди и след вас да има достатъчно място. Забелязвате, че дясната лента е в ремонт и колите от нея се престрояват във вашата лента.
Камионът вдясно дава мигач и започва да се изнася наляво. Намалявате леко, за да му направите място и също заставате малко по-вляво, за да ви виждат в огледалата, а и да имате повече място за евентуална маневра.
Но в момента в който камионът се престроява в лявата лента, микробусът движещ се зад него, също дава наляво, право върху вас. Изнасяте се максимално наляво, почти в банкета, за да избегнете удара, ускорявате и доближавате до шофьорската врата, надувайки клаксона. Водачът най-после ви забелязва, но само свива рамене и леко намалява, за да ви пропусне.
Мотоциклетистът трябва винаги да помни, че мотора е по-трудно да бъде забелязан отколкото кола – особено от водачите на високи превозни средства. Шофьора на микробуса, вероятно е погледнал в лявото огледало, но просто не е видял скрития в „мъртвата” му зона мотоциклет.
Не си е струвало да се влачите с колоната, рискувайки да попаднете в „мъртва” зона. Можело е да карате редом с шофьорската врата на буса и тогава щяха да ви видят. А и можеше да се престроите вдясно зад микробуса, за да се вмъкнете след това отново в лявата лента. По-добре да изгубите мястото си на платното, отколкото живота си.
Пак за „мъртвата” зона
Да се движите в „мъртва” зона означава да си търсите белята!
Приятна, лятна вечер, градът е осветен от разноцветни реклами. Големия V2 ви носи по булеварда. Всичко е просто прекрасно, само движението е малко по-оживено, отколкото би ви е искало. Правите се, че не забелязвате възхитените погледи на околните, но ви е приятно да чувствате, че времето и парите, отделени за боядисване и полиране на мотоциклета, не са отишли на вятъра.
Неочаквано, автомобила вляво се престроява във вашата лента без мигач. Сякаш специално се опитва да ви удари! След това рязко набива спирачки и започва да завива към някакъв магазин. Панически надувате клаксона и се опитвате да намалите и завиете, за да избегнете удара. Най-после шофьора ви забелязва и спира. Но вече е твърде късно – мотоциклета пада, пързаля се и отива право под колата. Успявате да се изтъркаляте настрани и да избегнете сериозни травми, но боята и полировката са унищожени…
Колкото и лека и приятна да изглежда разходката, не трябва да се отпускате прекалено. Постоянно наблюдавайте останалите участници в движението. Даже ослепително блестящия хром на мотора, не е лесно да бъде забелязан привечер. Автомобилиста е виновен, но от това не ви става по-добре. Част от вината все пак е и ваша – търсехте си белята, карайки в „мъртвата” му зона,.
Люлееща се дъска
На прелезите може да има нестабилни дъски.
Карате из промишлената зона, На пътя ви има много жп прелези. Минавате през тях внимателно, защото знаете, че може да се хлъзнете по релсите.
Пред следващия прелез, забелязвате огромен камион, идващ отсреща. Ясно е, че ще минете през прелеза едновременно. Решавате да запазите скоростта и траекторията си на движение. Но пред самия прелез, нещо ви заставя да намалите и да се изнесете плътно вдясно, за да оставите повече място на камиона.
Когато камиона стъпва на прелеза, една от дъските подскача на двайсетина сантиметра. Очевидно, не е била закрепена както трябва. Ако не бяхте намалили предварително, и не бяхте минали вдясно, щяхте да имате доста неприятности.
Понякога не осъзнавате опасността, която ви очаква, но нещо ви кара да бъдете по-внимателен. Мозъкът възприема много подробности, но съзнанието обработва само малка част от тях. Именно това подсъзнателно внимание към подробностите помага за избягването на произшествия.
Внимание - елени
В местата където е възможна среща с елени, трябва да бъдете готови за резки спирания.
Ранно лятно утро. Носите се по пътя далеч от града, с неговите задръствания. Тесния път се вие между махали и гъсти гори. На такъв път могат са възможни изненади, например разсипан пясък или чакъл, мокри листа и др. Това е причината да облечете пълна екипировка – яке и панталон с протектори, ръкавици, ботуши, шлем, и не мислите да я сваляте независимо от силното
Карате агресивно, забавяте само пред тесните мостчета или в селцата. Виждате знак, предупреждаващ за възможна поява на диви животни на пътя. Не намалявате скоростта, но внимавате повече за това което се случва около платното.
Минавайки през поредния остър завой, с периферното си зрение забелязвате някаква сянка вляво от пътя. Решавате, че това вероятно е кашон или паднало дърво, но в този момент сянката вдига главата си, и виждате, че това е елен. Стои спокойно, дъвче и просто гледа към вас. Решавате да минете покрай него, без каквито и да било допълнителни действия.
Но когато се изравнявате с него, елена внезапно изскача на пътя, точно пред вас. Опитвате да спрете или да го заобиколите, но той скача насам-натам. Сблъсък, и двамата лежите на асфалта. За щастие никой от вас не е пострадал. Елена се скрива в гората, а вие изправяте мотоциклета и мислено си казвате „Браво” за добрата екипировка.
Когато има знак, предупреждаващ за диви животни, намалете и се подгответе за внезапно спиране. Елените обикновено, скачат на пътя,когато ги приближите съвсем. Ако видите елен край пътя, незабавно намалете скоростта. Много вероятно е да изскочи на пътя, точно пред вас.
Опасното стъпало
Границата на срязания асфалт може да изхвърли от седалката!
Най-после почивни дни. Какво по-голямо удоволствие от това, да си яхнеш мотора и да потеглиш някъде надалеч. Далеч от проблемите в града. Времето е прекрасно, мотоциклета е в отлично състояние, очаква ви двудневно пътешествие. Добре познавате пътя, знаете всеки завой, и подавате здраво.
След няколко километра забелязвате, че по пътя има някакъв прах. След завоя виждате – участък от пътя в ремонт. Връщате газта. След знака „Неравности на пътя”, се поизправяте на стъпенките, за да поемете удара.
Обаче, асфалта е срязан не под прав ъгъл, а косо. Освен това е насипан и трошляк. Предното колело заорава и падате на една страна. Нищо страшно не е станало, само няколко драскотини от трошляка.
Знакът "Неравности на пътя" означава всяка разлика в нивата на пътното платно. Стъпалото на среза може да бъде под всякакъв ъгъл. Надлъжните неравности са най-опасни, там не е трудно да изпуснеш управлението.Старайте се винаги да подхождате към такива неравности под ъгъл възможно най-близък до правия.
Мото буфер
В плътната колона - винаги с пръсти на спирачката!
В неделя вечер се прибирате към града. Движението е натоварено, колоната е плътна и сравнително бърза. Слънцето ви е пекло цял ден, изморени сте, но сте принудени да поддържате висока скорост, за да се задържите в колоната.
Слизате от магистралата, въздъхвате с облекчение и спокойно карате към къщи по слабо натоварена улица. Карате на дистанция от предния автомобил и нетърпеливи шофьори постоянно се вмъкват пред вас. Решавате да съкратите малко дистанцията, и за всеки случай слагате пръсти на спирачката.
Притеснявате се да не закъснеете и хвърляте поглед бърз към часовника. Когато поглеждате напред, стоповете на предната кола вече светят ярко. Спирате със всички сили, но дистанцията е недостатъчна. Предното колело се врязва в бронята и почти веднага със свирене на спирачките, задната кола се забива във вас. Никой не е наранен, но на мотоциклета му предстои ремонт, а и в къщи със сигурност ще се приберете късно.
Не се отпускайте при приближаването на дома. Не мислете за закъснението, а още повече не поглеждайте към часовника – това отклонява вниманието от пътя.
Когато съкращавате дистанцията не е достатъчно само да сте готов за внезапно спиране. В плътна колона се старайте да гледате на само какво прави предната кола, а няколко коли напред. Тогава ще можете да се подготвите за промяната на скоростта, далеч преди да светнат стоповете на автомобила пред вас. Старайте се да карате зад левите колела на колата отпред. Така ще имате по-добра видимост, а и вас ще ви виждат по-добре. Когато започнат да светват стоповете на предните коли, леко чукнете и вашите спирачки, за да предупредите задната кола за вероятното намаляване на скоростта.
Опасният автобус
Опитния водач не би се крил
Отдавна карате, но обикновено само през почивните дни и за собствено удоволствие. В един прекрасен ден решавате, че не си струва да прекарвате живота си в задръствания по улиците, и започвате да ходите на работа с мотоциклета си. Карате си по познатата улица. Настигате потеглящ от спирка автобус, принудени сте да карате зад него.Връщате газта. Никаква видимост напред. Решавате да го изпреварите по-късно, за да не се получи престрояване при минаване през кръстовището.
На кръстовището, отсрещната кола започва ляв завой веднага след автобуса. Давате рязко вдясно, избягвайки удара, след това се връщате обратно в лентата си. Току-що се разминахте на косъм със смъртна опасност.
В някои щати /страни/ шофьорите са задължени да дават път на потеглящи от спирка автобуси.Правилника трябва да се спазва, но никой не ви кара да се движите плътно зад автобуса, фургона, или каквото и да било голямо транспортно средство, защото тогава отсреща не могат да ви видят. По- добре преминете в съседната лента или увеличете дистанцията. На познати места избягвайте лентите които се предпочитат от маршрутките.
Опасност по средата
Боклукът винаги се търкаля по средата на лентата за движение.
Движението е изключително натоварено, карате с максимална концентрация. За всеки случай, карате по средата на вашата лента, за да увеличите разстоянията до съседните автомобили. Едновременно с това, съкращавате дистанцията, за да не се напъха някой пред вас. Гледате далеч напред, за да сте подготвен отрано за евентуално спиране на колоната, и държите пръстите си на спирачката.
Внезапно, на асфалта, изпод предната кола се появява тухла. Преди да успеете да реагирате, предното колело рязко подскача. Тухлата попада и под задната гума, и задницата ви се занася настрани. С голяма мъка обуздавате мотора и се измъквате на банкета.Слизате, за да огледате пораженията. И двете джанти са изкривени.
Понякога не е възможно да се спазва правилната дистанция. В такива ситуации, следва да следите движението на потока възможно най-далеч напред и да бъдете подготвени за внезапно спиране. Старайте се да карате зад гумите на предния автомобил, за да избегнете дупки, камъни, локви масло, кашони, и различни други боклуци, които обикновено се търкалят по пътя и се събират в средата на лентата за движение.