Маршрут Джердап
Ще опиша впечатленията си от един приятен маршрут, който препоръчвам. Намира се в чужбина (Сърбия), но същевременно е и близо до границата. В случая става въпрос за пътя Кладово-Голубац, върви по реката около национален парк Джердап, началото му е на 70 км от КПП Брегово, дължина 120 км в посока.
Образно казано, стартът му е от хидро-съоражението Железни врата до крепостта Голубац.
Настилката е добра, гледките страхотни, не е натоварено, по пътя има доста места за почивка, нощувка или хранене. Има панорамни площадки, вече доста занемарени, но все пак са възможност за спиране и снимки.
Отсреща се вие шосето в румънската част, то също е добро, но по-натоварено, и не толкова атрактивно като терен (на Железни врата има КПП и може да се отскочи и до там). По този маршрут се намира най-тесният участък по долното течение на р.Дунав, както и най-дълбокият – Казаните – малък и голям. Те са дълги около 9 км. На места Дунав се стеснява до 230 м, което затруднява навигацията. Реката граничи с вертикални, скалисти стени. Максималните дълбочини са около 75 м. В сектора на казаните скоростта на водния поток надвишава 5 м / сек. ГОЛЕМИТЕ КАЗАНИ са с дължина около 4 км, попадайки между масивите Чукарул Маре (на румънска територия) и Велики Стръбак /Veliko Strbac/ (на сръбска). Дълбочината на водата достига до 80 м. В основата на варовиковата стена, която огражда казаните, има две кухини: пещерите Гура Пониковей и Ветерани. МАЛКИТЕ КАЗАНИ се простират на дължина от около 3,6 км, като са разположени между масивите Малкия чукар /Ciucarul Mic/ (Румъния) и Мали Стърбак /Mali Strbac/ (Сърбия). Тук дълбочината на водата достига до 100 м. ДУНАВСКИТЕ КАЗАНИ И МАСИВИТЕ Ciucarul Mare / Ciucarul Mic са част от природния ПАРК „ЖЕЛЕЗНИ ВРАТИ” /Porțile de Fier/ и Джердап. Близо до залива Мракония, в района на Малките казани на Дунав, може да се види, вкопано в скалата, ЛИЦЕТО НА ДЕЦЕБАЛ. Това и уникално произведение на изкуството с впечатляващи размери: 40,5 м - височина и 25 м - ширина. Вижда се добре от сръбска страна, има и вю пойнт.
За някои може археологическото находище Лепенски вир да интересно, намира се почти до пътя, на 16 км след Долни Милановац. Мястото е приятно, има паркинг, ресторант, няколко етно къщи и нещо като еко пътека. Самата конструкция покриваща мястото на находките е внушителна.
Преди влизане в Долни Милановац се пресича Поречкия залив по мост, речната градина е приятна, в момента се ремонтира, на главната улица има и ресторантчета с вкусна храна.
За любителите на адвенчър преживяването и безименни второ и третокласни пътища, препоръчвам шорткътчета, в гугълмапса се виждат добре, които са опция за връщане – например Долни Милановац – Бърза паланка през Мироч, или Долни Милановац - Майданпек - Клокочевац. Прекрасни места за возене, ако си падате по тоя тип каране.
----------------------------------------
До тук за трасето, сега лирично отклонение за крепостта Голубац, или защо някои места трябва да се видят навреме, или поне да може да се сравнят с това което са били.
Поради факта, че живея не далеч от описаните места, съм ходил и минавал многократно от там, включително и преди ден. Някога пътят минаваше през крепостта, мястото си бе атрактивно, макар и запуснато, или може би точно поради това. Съжалявам, че не съм правил повече снимки някога, но не мислех, че нещо ще се променя.
С помощта на Еврофондове, е осъществен грандиозен ремонт на стойност 8 млн.евро, които обаче се виждат като вложение, за разлика от мини-бутафориите при нас на същата цена, състоящи се от няколко реда зидария, паркинг и бутка за събиране на такси – примери няма да давам, лично аз се сещам за поне десет такива места, които скоро отново ще се слеят с околната среда. Тук определено обаче са се справили добре – кулите са десетки метри високи, по много труден терен, по приложените снимки може да прецените. А и са завършени до покрив...
----------------------------------------
Прилагам снимки които намерих, от това което е било, и което е сега, и ще напиша ЛИЧНОТО си мнение относно ситуацията.
Преди:
Сега:
ЗА:
Възстановена историческа реликва, облагороден терен, пътят е преместен в тунел в скалите, отпред е създадена паркова местност, наистина красива и подържана, много работни места, голям паркинг, тоалетни и т.н. – всичко нужно за един туристически атракцион. Цената на билета е около 10 лв, като има още две опции – червена и жълта, за желаещите да се катерят по скалите и кулите нагоре, има асансьори и парапети. Вътре има нещо като музейна зала, построена като част от крепостта, с разни екрани и техники за запознаване с историята, мултимедия, както и музейни експонати. Тук там са разхвърляни бутафорни катапулти, требушета и оръдийца, за радост на децата предимно, на всяко ключово място стои човек от комплекса.
Другото мнение...
Тълпи хора, препълнен паркинг, автобуси с пъплещи туристи. Стърчащи от всякъде набити железни стълби, парапети, синджири, кабели, тръби. На всякъде по човек, който е там за да ви каже – не може тук, не прави това и т.н. ( това му е работата, цели се безопасност). Може да ходиш само където ти се каже, да не вземеш да се спънеш или утрепеш нещо. В овча редица се тълпят посетители, всеки цъка и се селфи, шанса да снимаш без шарена тълпа е нулев. Не може дори до реката да слезеш, въпреки добре оформената крайбрежна ивица. Наредените бутафорийки, както и при нас, така и не разбирам защо са правени като в детско училище по трудово, макар и струващи много - в 21 век технологията на изработка е такава, че изглежда по зле от оригиналните преди векове. Това ми е като лека гавра с капацитета (умственият) на посетителите, от които се очаква да цъкат и ахкат на всяка глупост, която им се представи по такива места. По-добър вид от вън и панорамно на крепостта, от колкото разходката вътре. Новото строителство и лустрото по такива места не ме кефят и това е.