Скандинавия и Прибалтика 2018 - ЧАСТ VI
Ден 21, Havdrup /Дания/ - Litomerice / Чехия/ 720km
Беше наистина страхотно да гостувам на Алеск и Данчо в Дания през уикенда, за което съм им много благодарен. Ще оставя една последна снимка, която си направихме предния ден за спомен пред една огромна дървена фигура в покрайнините на Кохенхаген.
Днес е понеделник и те са на работа, а пък аз е време да продължа с прибирането. Оттук нататък нямах предвид да се отбивам някъде и просто се насочих по най-краткия маршрут към България. След сутрешното кафе се изпратихме и потеглих към Gedser откъдето да се кача на фери до Rostock, Германия. Трябваше да покарам към 130км по равния датски път до ферибота и без много да бързам пристигнах в Gedser точно навреме за да хвана кораба в 11:00ч. Купих си билет, който беше около 80 евро и не след дълго след задължителните процедури по укрепване на мотора с колани бях вече на палубата. Явно защото беше в разгара на летните отпуски, но ферибота беше пълен с коли и народ. Добре, че времето беше слънчево и топло за да се полюбувам на плаването от откритата палуба.
Точно два часа след като потеглихме и в 13ч бях вече на немска земя в Рощок. Пътя от пристанището бързо се включи в магистралата за Берлин и започнаха едни скучни магистрални километри през които спирах единствено да зареждам. Веднъж спрях за кратка почивка на една отбивка от аутобана, защото усетих, че ми се затварят очите и реших да си направя кафе. Таман седнах на дървените масички и извадих котлончето и водата, и до мен спря един Голф 3 с който пътуваше млада германка, която дойде и ме попита дали мога да й помогна с нещо с което да си залепи стъклото на дясното огледало, което явно беше счупено и се местеше в движение и не можеше да вижда. Беше се притеснила, че е млад шофьор, а по магистралите карат бързо и да не направи някаква беля. Имах само черен изолирбан, който й дадох и тя след пет минути се върна доволна, че е свършил работа. Говореше доста добре английски и разказа, че била изкарала и категория за мотор наскоро и сега се чудела какъв мотор да си купи – по-спортен или нещо по-градско тип нейкид. Поговорихме си малко, пожелахме си „Лек път!“ и тя тръгна, а скоро след това и аз.
По-нататък нямаше нищо интересно - много магистрала и малко за разказване. Времето напредваше, както и километрите, а аз нямах никаква идея къде ще отседна за през нощта. Бях си казал, че не искам да разпъвам палатка отново, а по-скоро целта ми беше да вляза в Чехия и там да търся накакво евтино място за спане край пътя. Към 20:30ч някъде едва влязъл на чешка територия спрях за да видя в booking.com нещо да резервирам за нощувка. След кратко ровене си избрах един евтин хостел за 16 евро в Litomerice – малко градче край магистралата за Прага, зададох координатите в GPS-a и газ.
Не след дълго пристигнах пред Хостел „ У Степана“, който беше нещо между ученическо общежитие и пансион, подобно на този,в който спах в Талин. Устройваше ме идеално, още повече, че имаше двор с вътрешен паркинг за мотора.
За няколко минути свалих багажа, настаних се и се преоблякох за да изляза да намеря нещо за хапване наоколо. Оказа се, че точно до хостела имаше ресторант , който за съжаление тъкмо щеше да затваря. Все пак ми разрешиха да седна, но успях само да си поръчам една бира без ядене, защото кухнята беше приключила. Съжалих, че идвам твърде късно, защото мястото наистина си заслужаваше! Беше едно от тези места в Чехия, които имат собствена пивоварна вътре в ресторанта и аз съответно си поръчах от тяхната бира за да я опитам, и направих една снимка на инсталацията за спомен.
Една бира ме засити достатъчно и глада отмина, та след като се прибрах си взех един топъл душ и бързо се хоризонтирах в леглото. Така приключи днешния скучен “магистрален“ ден, за който няма какво толкова да разкажа, нито и какво да покажа, но какво да се прави, и това е част от „играта“
Ден 22, Litomerice / Чехия/ - Mandruloc /Румъния/ 870km
Ако предния ден пътуването беше „нищо особено“ и просто едно отмятане на километри, то този беше „ нищо особено“ + „отмятане на километри“ + пътни ремонти +гастарбайтери и жега.
Още рано сутринта бях на мотора с едничката цел да отметна колкото мога повече километри на път за вкъщи. Нямах никаква друга цел освен да карам и да спирам за зареждане. Бързо напече силно слънце и трафика се увеличи чувствително още в първите километри след като потеглих от Litomerice.
Допълнително затруднение бяха и безкрайните ремонти на магистралата, които вървяха в Чехия – буквално през десет километра, цялото движение се събираше в едното платно за движение на магистралата, а в другото течаха ремонтни дейности в продължение на още десет километра. Скоростта съответно беше ограничена на 70kм/ч и в колоната всички коли се движиха броня до броня в двете посоки, без никакъв шанс за изпреварване, просто се примирих и карах с трафика. Нямаше какво да правя друго освен да зяпам номерата на колите около мен, половината буквално бяха гастарбайтерски, които пътуваха от Западна Европа към Турция, а по бензиностанциите направо беше панаир!
Словакия минах транзит, а в Унгария само спрях да си купя винетка за магистралата и газ, гледах да не спирам изобщо, освен ако не трябваше да зареждам.
Много се радвам, че Мултистрадата ми е толкова удобен мотор, защото и без много напрягане успявах да карам по над 250км без да спирам изобщо. Преди да тръгна си бях поръчал от ebay едно много просто устройство за 10 паунда, което играе ролята на постоянна газ и ми позволява да си отпускам и раздвижвам дясната ръка за няколко минути, което ми беше много полезно за магистралите.
Една пастмасова щипка, която застопорява газта в положението, което си я завъртял, като се опира в спирачния лост. Ето как изглежда на мотора ми в двете положения.
Освен това ползвам и надуваема подложка за седалката Air Hawk 2, която също определено много помага на задните ми части при дълги километри. Извадих една снимка от нет-а, защото нямам моя, но е същата.
Дребни ъпгрейди плюс много удобния мотор, и скучното пътуване по магистрали се понася доста по-леко.
Най-накрая стигнах границата между Унгария и Румъния при Nadlac до Arad и докато чаках за паспортната проверка използвах случая да намеря през отново booking място за спане. Избрах си малкия семеен мотел Ioanis в Mandruloc, малко селце след Arad. Вече беше по тъмно, след 21:30ч, когато паркирах в двора на мотела, който беше точно на пътя, идеален за моята цел. Хората бяха много гостоприемни и ме очакваха. Стопанисваха го майка и син, който се оказа моторист. Веднага се разговорихме с него, докато майка му ми приготви много вкусен шницел за няма и 5 евро с бирата. Към полунощ доволно уморен от дългия ден вече бях в леглото, сит и доволен, защото се чувствах, че все едно съм се прибрал вече, толкова близо ми се струваше дома.
Ден "последен"...
И така, както всяка приказка си има край, така и моя пътепис е към своя край.
Ден 24 финален, Mandruloc /Румъния/ - Плевен 800km
Предния ден в Унгария, няколко десетки километра преди румънската граница ме беше споходила ето тази прекрасна двойна дъга, която нямаше как да не спра за да снимам.
Въпреки, че бях на път от повече от двайсет дни вече, някакси не ми се искаше просто така да се прибера по най-прекия път към вкъщи, и затова за последния ден от пътуването реших да „забиколя“ малко и да мина през проходаТрансфагараш.
Казахме си „Довиждане!“ с майката и сина от мотела в Mandruloc и тръгнах на път през безкрайните румънски села. По обяд вече бях горе на върха на прохода, където заварих обичайната навалица от хора, коли и автобуси. Не се бавих много-много и се спуснах по южния склон надолу към Pitesti, като направих само две снимки ей така за протокола. Едната от езерото на върха, а другата от южната страна на склона.
По-нататък по пътя нещата са ясни и нямаше причина за да спирам и снимам. Насочих се към Букурещ и оттам по посока Дунав мост и Русе. Спирах само за да зареждам и продължавах напред унесен в мислите си, давайки си равносметка, че съм на финалната права от пътуването, и ми оставаха само броени километри докато се прибера. Когато се движех на по-ниска предавка през селата усещах веригата, че е много и неравномерно разтегната вече, но бях убеден, че ще ме изкара докрай.
Минах Дунав мост на свечеряване и последните 150км до Плевен ги изкарах на фарове, и някъде към 22:30ч паркирах мотора в гаража.
Това е и финала на моето пътуване на Север през 2018.
Равносметката, която направих като обобщение на пътуването е следната:
- 24 дни
- 13 държави
- 11 800км
- над 800 снимки
- бюджет около 2200 евро
- безброй много хубави емоции и спомени, които не се измерват в пари!
Опитах се да преразкажа възможно най-синтезирано и интересно преживяванията ми по време на това пътуване, и се надявам също така, че информацията, която споделих, ще бъде от полза на всички, които правят планове да пътуват към тази дестинация. Извинявам се за неволно допуснатите правописни и пунктоационни грешки, които намирате, дадох всичко от себе си да ги сведа до минимум, но все пак останаха доста.
Пожелавам една успешна, безаварийна, късметлийска и ЗДРАВА 2019г. на всички пътуващи колеги!!!
Поздрави,
Свилен Иванов