Скандинавия и Прибалтика 2018 - ЧАСТ III
Ден 8, Skoganvarre /Норвегия/ - Talvik /Норвегия/ 500km
Днес беше деня за Нордкап! Къмпинга беше само на около 200км от нос Нордкап – най-северната точка на Европа. По всичко личеше, че ще имам късмет и с времето, прогнозата и от двата апликейшъна на телефона беше за малко ветровито, но сухо време, с температура около 8-10 градуса. Това ме зарадва доста, защото много често, макар да е през лятото, се случваше на Нордкап времето да е дъждовно и мъгливо, което донякъде разваляше удоволствието на стотиците мотористи, които бяха пътуваха хиляди километри дотам.
След ритуала с газовия котлон и сутрешното кафе, извадих инструментите и се захванах да натегна веригата на мотора, докато съм още в къмпинга. Бях пропътувал над 4500км откакто тръгнал от България, и последните клометри се усещаше осезаемо, че е доста хлабава. Все пак веригата не беше нова, но се надявах да изкара пътуването. Погледнах и Scottoiler-а, който я смазваше, той също беше празен и се нуждаеше от пълнене с масло. Цялата процедура ми отне към половин час , след което се измих хубаво, бързо сгънах палатката, натоварих багажа и се облякох с екипа за път. Потеглих около 10ч с приповдигнато настроение от хубавото време, което се очертаваше. Пътувах по много хубав, но не много широк път, който следваше извивките на релефа. Тук може би е мястото да кажа, че в Норвегия повечето пътища имат ограничение от 70км/ч на скоростта и много рядко 80км/ч. Шосетата са сравнително тесни и с много завои, но знаците и маркировката са навсякъде.
Шофьорите тук са изключително дисциплинирани и пътната безопасност е издигната на пиедестал. Всички спазват скоростта без изключение с какво МПС са, и дали са местни или туристи. Това е силно препоръчително и заради изключително високите глоби, които се налагат ако те хванат, в размер на стотици евро дори за съвсем малко превишение над допустимите км. На доста места в Норвегия срещах полицаи с малки камери, които обикновено бяха разположени в началото или края на населените места и следяха за спазване на ограниченията. Бяха си седнали с камерите край пътя без никакви обозначени автомобили около тях и когато ги видиш вече е късно, защото си твърде близо. С такава красота, която си заобиколен в Норвегия определено няма и защо да бързаш, та и аз си карах спокойно, и се наслаждавах на пейзажа и гледките, а те изобщо не липсваха!Само няколко десетки километра вече бях на брега на първия фиорд точно по времето на отлива, когато се виждаха пясъка и части от дъното.
Тогава отново видях северни елени, като този път бяха цяло стадо. Спрях за да ги погледам и да направя някоя снимка. Пасяха си спокойно край водата и отвреме-навреме вдигаха глави с огромни рога за да огледат обстановката. Изключително красиви животни!
По-нататък спирах отново и отново за да се полюбувам на природата и гледките, които се откриваха към водата. Пътя към Нордкап следваше извивките на левия бряг на дълъг фиорд и след всеки завой се откриваха изумителни панорами.
След още малко време отново видях стадо елени, този път пасяха в храстите от другата страна на пътя.
Колкото повече наближавах Нордкап, толкова по-тесен ставаше пътя, природата все по-сурова почти без растителност основно скали и мъхове оцветени в най-различни нюанси на зелено.
По едно време влязох в тесен тунел дълъг над 7км, който минава под водите на океана и свързва континента с острова, на който беше нос Нордкап. Тунела е доста тесен и се спуска стръмно надолу около 3км под водата, после следва кратък равен участък и следва около 3км изкачване, докато се излезе от другата страна. Вътре е доста тъмно и студено, и от скалистите стени капе вода. Изненадах се, когато изведнъж посредата на тунела настигнах ентусиасти колоездачи, които въртяха педали, въпреки тесния път, тъмнината и трафика от коли и автобуси. Корави момчета, стори ми се доста опасно начинание. Най-сетне тунела свърши и излязох отново на светло, но какво беше учудването ми, когато пред очите ми изведнъж се изпречи огромен круизен кораб?! Това явно беше доста неочаквано и за други хора, защото на отбивката след дългия тунел бяха спрели и други коли и мотори за да направят снимки на лайнера, който беше акостирал съвсем близо на брега. Снимката навярно не може да пресъздаде напълно обстановката как огромен кораб беше хвърлил котва в сравнително тесен „ръкав“ от фиорда на фона на стръмни скалисти склонове.
Малко преди мен на отбивката беше спрял и един швед с Yamaha FJR, който също отиваше към Нордкап. Казваше се Свен, малко над петдесет годишен. Заприказвахме се за пътя, природата и круизния кораб и решихме да продължим заедно нагоре към крайната точка, оставаха ни само около 30км. Стигнаме на бариерата преди Нордкап, където платихме такса от около 30 евро за да влезем към паркинга. Имаше опашка от коли и кемпери, а автобуси бяха докарали и изсипали всички пътници от круизния кораб. Паркинга беше пълен с мотори и коли и навсякъде гъмжеше от народ. Беше доста ветровито, но все пак не валеше. Естествено първото нещо беше да отидем със Свен да видим панорамата към Баренцово море и да се снимаме за спомен на края на Европа. Изпитвах едновременно силно вълнение и огромно задоволство, че успях да постигна тази цел! Наоколо се чуваше глъч от хора на всякакви езици и всички бяха въодушевени, снимаха се, смееха се и обсъждаха разпалено на висок глас. Най-големите веселяци бяха десетките мотористи, които бяха пътували от всевъзможни дестинации на света до заветната цел – нос Северен!
Останахме около час, купихме магнитчета за спомен и се разходихме по скалистия терен наоколо. Беше вече ранния следобед и със Свен решихме, че достатъчно ни обрули вятъра и е време да се връщаме обратно. Разделихме се долу на бензиностанцията в селцето преди тунела и всеки продължи по пътя си. Той обратно към Швеция, а моята цел беше да стигна до Алта, където да си търся място за палатка. Пейзажите и гледките по пътя бяха трудни за описване. Много сурова природа, скали, вода и всякакви цветове наоколо, защото краткото лято тепърва започваше по тези ширини.
Вече беше привечер, макар слънцето да беше все още твърде високо, но тук по това време на годината беше така и нощите бяха бели Пътувах бавно покрай фиорда след Алта, когато зърнах прекрасно място за палатка съвсем до водата в едно заливче на брега на фиорда.
Имаше два кемпера съвсем на близо, както и навес с беседка и огнище. Реших, че това е моето място и разпънах палатката, след което се заех с приготвянето на вечерята – вкусна супа и спагети.
Уморен, но изключително доволен от емоциите през деня се мушнах в палатката за да събера сили за следващият ден.
Ден 9, Talvik /Норвегия/ - Kongsvika /Норвегия/ 560km
Сутринта беше студено, духаше силен вятър на силни пориви, а големи черни облаци идваха на талази откъм югозапад, накъдето беше моят път. Още от предния ден следях внимателно прогнозата в телефона и нещата не изглеждаха никак оптимистично. Задаваше се доста лошо време откъм Атлантика, и на изток пълзеше обширен фронт с дъжд, студ и вятър. Моята посока беше на югозапад, което означаваше, че няма шанс да не мина през дъждовете, а по-скоро въпроса беше за колко време. Плана ми след Нордкап беше да пътувам от север на юг надолу през цяла Норвегия, за да разгледам и усетя възможно най-много от природата и красотите на тази удивителна държава. Бях подготвил доста добър маршрут който минаваше горе-долу на зиг-заг от север на юг, следвайки природните забележителности и местата, които бях набелязал да посетя. Първата дестинация бяха известните със своите магнетични пейзажи и цветове острови Лофотен, които бяха поредица от малки острови разположени навътре в Атлантическия океан, свързани със система от мостове и тунели помежду си. Надявах се днес да стигна до първия остров, като GPS-а показваше, че разстоянието е малко над 550км. Приготвих се за път и облякох дъждобрана още на тръгване примирен с обстоятелствата, че ще ме вали много, и потеглих. Пътя беше изсечен и следваше извивките по брегове на фиордите, като от двете страни се извисяваха скалисти брегове , а по средата тъмните и дълбоки води на океана, който разцепваше сушата. Релефа беше много начупен и след всеки завой се откриваха изключителни гледки във всички посоки.
Заваля почти веднага, както и очаквах, облаците се спуснаха още по-ниско и застудя сериозно. Видях, че на една малка бензиностанция цената на бензина беше ниска, приравнено от крони в евро беше около 1.60 eur, иначе на повечето бензиностанции беше твърдо над 1.70 евро за литър. Отбих се да заредя, а и да се разтъпча малко. Двама немци с мотори също бяха спрели и щракнах снимка на легендарната Африка на единия.
А пък почти всички тирове, които срещах във Финландия и Норвегия имаха ето такива решетки отпред, явно за да са подготвени за ненадейни срещи с елени и лосове по пътя
По едно време пътя се изкачи високо в скалите, може би на 300-400м н.в. и там снега още си стоеше край пътя. Откри се и чудесна панорама от високо – мащаба на всичко беше огромен и докъдето ми стигаше погледа се виждаше само едно – вода и скали!
По пътя не липсваха и ремонти и се налагаше да се изчаква под дъжда за да тръгне движението.
Имаше и обособени много места за почивка, къде да спреш и да се разтъпчеш. Доста кемпери и коли спираха с регистрации от цяла Европа. Нямаше никакви заведения, но бяха направени дървени къщички с беседки и дървени маси за да е удобно да седнеш и да хапнеш. На къщичките имаше информационни табели, които разказваха за исторически факти от региона. Събитията основно се въртяха около II-рата световна война и окупацията на немците, а също и за битките и потопените кораби и подводници наоколо. На мен лично ми беше много интересно, защото се вълнувам от такива теми и се зачитах с удоволствие.
Изобщо всичко по пътищата в Норвегия е насочено към туристите и затова как да се чувстват по-добре – много места за отдих, навсякъде чиста вода, топла вода в тоалетните, че даже в някои от тях имаше и електически конвектори за отопление. Кога ще ги стигнем... не знам...
Леко-полеко напредвах по пътя, времето не ставаше по-добре. Най-неприятен беше вятъра, който се усили изключително много и духаше на силни пориви. Привечер наближих отново крайбрежието и се насочих към моста, който свързва континента с първия от поредицата Лофотенски острови. Моста беше дълъг може би около километър, издигнат високо над пролива и в началото му светеше, и мигаше голям предупредителен знак за силен вятър и показваше скоростта му в метри в секунда. Не запомних колко точно беше числото. Идеята беше да предупреди минаващите по моста да внимават. Аз го погледнах, стиснах здраво мотора и продължих. Следващия километър по моста беше може би най-опасното ми преживяване от цялото пътуване! Моста не беше широк и движението беше двупосочно. Удариха ме такива силни странични пориви от дясната ми страна, че положих върховни усилия да се задържа и да не падна! Помня, че почти спрях и включих на първа и започнах да пълзя напред, а гадното беше, че поривите ме блъскаха от дясно, и в момента в който натисна мотора наляво за да противодействам и да не се ударя в мантинелата, отслабваха и аз се засилвах в насрещната лента. А отсреща пристигаха камиони и коли, а аз едвам уцелвам правия път да се разминем... Помислих си „ Ей тук вече няма как да не падна, дано поне да не е челен сблъсък с камион!”
Всякакви сценарии минаваха светкавично през главата ми, от черни по-черни. Не знам как се добрах до другия край, но малко след като слязох на първото възможно място с видимост спрях за да се успокоя и да щракна снимка на моста за спомен от това преживяване.
Покарах още известно време с надеждата да намеря по-закътано от вятъра място за палатката и накрая се установих на един импровизиран паркинг край пътя, където ми се стори по-завет. Имаше спрели още 5-6 кемпера и няколко коли за нощувка на същото място. Не успах да направя снимка, защото се наложи да разпъвам палатката в екстремни условия на дъжд, студ и вятър и снимките бяха последната ми грижа...
Ден 10, Kongsvika /Норвегия/ - Kabelvag /Норвегия/ 130km
Не можах да мигна почти цяла нощ. Вятъра и дъжда не спираха да блъскат палатката нон-стоп през цялата нощ, а аз се бях сгушил в спалния чувал и само слушах как дъжда плющи отгоре. Имах подозрение, че пода на палатката в един момент ще пропусне и водата ще влезе при мен. За горните слоеве бях по-убеден, че ще издържат, но все пак си имах едно на ум и за тях. В сутрешните часове се подадох леко навън само за да видя, че тежки мъгли се бяха спуснали съвсем ниско над хълмовете и обстановката беше направо като късна есен. Казах си, че в това време изобщо няма смисъл да се пробвам да тръгвам. Докато събера палатката и багажа всичко щеше да се намокри, а аз щях да стана вир вода. Освен това в такива условия удоволстивето от гледките и пейзажите на Лофотенските остови щяха да се изгубят тотално. Бях пропътувал толкова много километри дотук и сега просто отказвах да продължа, докато не видя слънце. Така и така нямах спешна дата за прибиране в България и затова реших да стоя тук, докато времето не се оправи поне малко. Палатката не пропускаше вода и поне бях на сухо. Имах и добри запаси от консерви, сухи супи, хляб и спагети. Единствено водата беше свършила и затова взех двете празни бутилки, обух ботушите и дъждобрана, и излязох за вода. Само на няколко десетки метри от мен от планината се спускаше планински поток с превъзходна дъждовна вода. Напълних си с удоволствие бутилките и се върнах на сухо в палатката за да си направя вкусна гореща супа, спагети, а после за десерт и чай.
Към 13ч слънцето все пак леко взе да пробива облаците, а и прогнозите в телефона показваха подобрение в следобедните часове. Реших, че вече е време да тръгвам, когато и дъжда спря и бързо събрах багажа и сгънах мократа палатка. Който е събирал или разпъвал в дъжд палатка ще ме разбере, колко неприятно е цялото упражнение да се прави в дъжд....
Криво-ляво се натоварих и тръгнах отново. Веднага се сетих, че скоро трябва да заредя, защото за последно бях зареждал преди повече от 220км. Тъкмо покарах малко и пак започна да вали...лошо По едно време започнах да се тревожа сериозно за горивото, карах, карах, а бензиностанция йок! Минавах само през някакви подобия на села с по 4-5 къщи и нямаше никакви признаци да има бензин наоколо. На всичкото отгоре през 10-15км между малките острови имаше тунели дълги по 3-4 км под океана, по които минаваше пътя, доста тесни и дълбоки, тунелите се спускаха под водата, и сериозно взе да ме обхваща паника да не угасна за бензин по средата на някой от тях. След като излязох от поредния тунел спрях с облекчение на една отбивка за да помисля и реша какво да правя. Вече бях на 305км след зареждане, нямах резервна туба с бензин и в най-добрия случай според GPS-a, щеше да има град евентуално с бензиностанция, след около 50км.
Резервата светеше отдавна и като разклатих мотора едва-едва се плискаше бензин вътре. Резервоара ми е 20л, но в момента имах не повече от 1 литър най-най-много...
Взех решение да чакам да мине някой кемпер, мотор или каквото и да е и да се опитам да го спра за помощ. Качих се на мотора дадох на контакт и зачаках, какво аджеба ще излезе от тунела в моята посока.... Минаха една-две минути и от тунела изкочи мотор! Запалих на секундата и газ след него! Започнах да свиря и светкам, къси-дълги зад него в опит да го спра. Бяха двойка италианци на средна възраст върху Хонда Кростурър. Забелязаха ме и отбиха встрани. Спрях и аз и се опитах да ги заговоря на английски, което се оказа неуспешно. Жената горе-долу ме разбираше, но мъжа само въртеше очи и говореше на италиански. Започна се едно дълго и сложно обяснение на ситуацията ми, но се разбрахме криво-ляво с помоща на ръце, крака и други знаци. Обясних им да карат след мен и когато угасна да спрат и те. Италианците казаха "ОК!" и тръгнахме, вече бях една идея по-спокоен. Само след 15-тина километра мотора прихълца и угасна за бензин....Отбих встрани и Стефано, италианеца спря зад мен. Жена му скочи веднага от мотора, а той започна да ми сочи да се качвам зад него. Явно си бяха говорили по пътя как да действат, когато спрем и плана беше, аз и Стефано да отидем за бензин, а жена му да стои на пост до Мултистрадата на пътя. Качих се отзад и онзи италианец като раздаде една газ.....ама като за последно! Стори ми се, че хвърчим по завоите, а аз само се стисках за дръжките отзад и чаках да се случи нещо. Карахме 25км докато стигнем града и намерим един Шел. Купих една 5л туба за 22 евро, това беше най-скъпата пластмасова туба в живота ми.....Налях 5л бензин и Стефано даде всичката газ обратно към мотора. Не знам дали заради жена му, защото стоеше сама, или заради ситуацията, ама ми се стори, че това не му беше нормалното темпо на каране, а направо си бързаше. Пристигнахме бързо, и заварихме жена му да стои права до мотора и да чака, като войник на пост. Каза, че докато ни нямало били спирали още два мотора да питат дали има нужда от някаква помощ, но тя ги отпратила. Сипахме бензина, и двата мотора тръгнахме отново към града със Шела, като вече карахме доста по-бавно. Стигнахме, заредих догоре мотора и предложих 50 евро на Стефано за услугата, но той отказа категорично, предложих му да му напълня резервоара, но той беше още по-категоричен в отказа си.
Нищо не искаше да вземе, а в същото време си личеше колко щастливи и доволни бяха, че са помогнали! Страхотни хора, бях им много признателен! Благодарих им, прегърнахме се, разцелувахме се, пожелахме си лек път и те тръгнаха. Единствено забравихме да си направим снимка за спомен Аз тръгнах да си намеря къмпинг, защото дъжда все още ръсеше, но поне вятъра беше утихнал. Скоро намерих един, платих 14 евро, извадих мократа палатка и разпънах под дъжда. Поне щях да ползвам баня с гореща вода и обща кухня, където да мога да хапна спокойно. Така завърши този пореден вълнуващ ден от моето пътешествие.
Ден 11, Kabelvag /Норвегия/ - Sekundaer 270km
Сутринта над къмпинга беше доста хладно, но днес имаше всички изгледи деня да бъде хубав, защото валежите постепенно спряха през нощта, времето беше тихо и бяха останали само облаците. Личеше си, че слънцето ще ги пробие всеки момент, а прогнозата също показваше, че дъждовете се изтеглят вече на изток далеч от мен. Зареден с оптимизъм и все още под въздействието на вчерашната случка, когато за пръв път в живота си закъсвам за бензин, се захванах да събирам палатката и да товаря багажа след сутрешното кафе. Принципно в Норвегия бензиностанциите са доста на често и няма риск да не намериш бензин в разстояние на 50-60км, но след анализ на ситуацията установих, че в моя случай беше лошо стечение на няколко обстоятелства. Както помните в лошото време и силен дъжд, когато минах моста, който свързва Лофотенския архипелаг с континента, бързах да намеря място на завет за нощувка, и тогава не ми беше много-много да спирам, въпреки, че минах покрай бензиностанции. Тогава си казах „ Ще заредя утре, като тръгна и се оправи времето, все ще намеря бензиностанция, дай сега да търся някъде да се установя...“. Да, ама се оказа, че островите са много слабо населени и следващата бензиностаниция по пътя ми беше след повече от 100км, което принципно е необичайно за това, което бях видял в Норвегия до момента, и в крайна сметка закъсах. Последното обстоятелство, което не беше в моя полза бе, че разхода ми на бензин се беше покачил драстично, може би с над 1л/100км отгоре, след последното зареждане. Отдадох го на факта, че в дъжда и вятъра карах на ниски предавки, терена беше планински и нямах добра средна скорост. Ако бях с нормалния разход, който имам от около 5.7-5.8/100км, щях да мина оставащите 25км до бензиностанцията без да закъсам.....Както и да е, станалото-станало, анализа е направен и поуките за налице. Сега вече имах едно на ум и бях подготвен и за такива ситуации, като предвидливо бях сипал в новата ми зелена и “скъпа” 22-еврова пластмасова туба няколко литра бензин. Сега ми предстояха да мина около 120км пътувайки на запад през островите докато стигна до Reine, откъдето щях да хвана ферито до Bodo, за да се върна отново на континента.Не искам да преразказвам гледките и пейзажите, които се откриха пред мен през този ден на Лофотен. Това беше една нереална смесица от вода, скали, и цветове, които напълно оправдаха славата на това място, като една от най-красивите части от Норвегия.
Ще оставя снимките да говорят вместо мен.
На тези острови селцата и градчета, изглеждаха цветни, като извадени от приказките.
На островите нямаше земеделие или друга промишленост, а всичко е подчинено на улова на риба. Навсякъде се носеше специфичния мирис на сушена риба от огромния на брой сушилни за рибешки глави, мисля от рибата треска. За мен остана загадка каква е причината да се сушат главите, въпреки, че търсих после в интернет. Предполагам, че вероятно след като изсъхнат ги мелеха на брашно за харана, за животни, или пък друга теория, която намерих, е че смлените изсъхнали глави после се използвали за тор. Не разбрах в крайна сметка причината.
Въпреки студа и имаше и хора, които караха сърфове, корави момчета и мочичета.
Около 13ч пристигнах на пристанището в селцето Moskenes , което се намира на най-западния остров от Лофотенския архипелага. Оттук щях да се кача на фери, което да ме закара до Bodo. Не знаех разписанието, но имах късмет, защото нямаше да чакам дълго и следващият кораб щеше да заминине отново в 14ч. Наредих се най-отпред в колоната с автомобили, които чакаха да дойде ферито за да се натоварят. В Норвегия фериботите са много разпространени и са част от транспортната мрежа на страната. Свързват много от населените места по фиордите и спестяват много време, и десетки и стотици километри обикаляне по сушата с автомобил, а и са сравнително евтини, особено за местните. Когато се товареха на ферибот моторите по правило се качват първи и слизат първи, така че служителите на пристанищата, които регулираха товаренето, привикваха моторите да прередят всички коли и да застанат най-отпред пред колоната. Тези служители продават и билетите, като минават през цялата колона чакащи, и са оборудвани с мобилни ПОС терминали, като плащането с карта е най-обичайния начин за купуване на билет. Изобщо електронните разплащания са супер-развити в Норвегия – буквално навсякъде приемат карти, което изобщо не налага да се обменят крони. Аз за цялото си пътуване не съм обменял пари в Норвегия и плащах само с карта, единствено на едно-две места заради проблем с терминала им, се наложи да платя в брой с евро, което не беше проблем изобщо за продавачите. Друг факт е, че там на 99.9% всички говорят английски, и то на изключително високо ниво, а доста от тях и немски, което улеснява комуникацията неимоверно с милионите туристи, които посещават страната. По едно време докато си чаках най-отпред видях, че пристигна още един мотор и се нареди най-отзад на колоната. Аз му махнах и му посочих да дойде при мен отпред, а и той се усети, запали и дойде с мотора. Видях, че е с немска регистрация BMW R 1200 GS в синьо-бялата юбилейна окраска, един от последните модели с въздушно охлждане. Човека още докато слизаше и си сваляше каската дойде до мен ухилен и ми каза “Здраствуй, тъй из Булгарии?“ Аз седя в шах и не мога да взема решение как да реагирам при ситуацията немец да ме заговори на руски?! Оказа се, че това е Сергей, който беше родом от Казахстан, израснал в Русия, а от 20г вече живее в Германия. Ако си спомняте в деня, когато разказвах за Вилнюс ви бях споменал, че руския не ми е силна страна и го говоря едва-едва по спомен от началните класове в училище Е, сега трябваше да си го припомня бързо, защото Сергей говореше единствено немски и руски. При положение, че моя немски е на ниво “нула”, а неговия английски беше на същото нулево ниво стана ясно, че руския е нашият общ език за комуникация. От дума на дума се разбрахме, че той си взел летния отпуск, тръгнал преди седмица от Мюнхен, Германия, качил се на север до Нордкап и сега пътуваше на юг в моята посока. Беше си нахвърлял няколко от по-известните забележителности за разглеждане, и след като и аз му споделих моя план за пътуването ме попита дали искам да пътуваме заедно. Нямах нищо против да продължим заедно за няколко дни, така и така пътувах вече почти две седмици сам и малко компания щеше за ми дойде добре. Сергей се оказа със същата визия за пътуване като мен – спеше на къмпинги и беше с ограничен бюджет, така че бързо се разбрахме, че ще спим на палатки и следващите дни. Предните два дни в дъжда беше наемал бунгала в къмпинги, но беше платил по 80 евро на вечер за нощувка, което хич не му беше по вкуса и на него. Изобщо да спиш на легло в Скандинавия не е никак евтино и това трябва да се има предвид, когато се планират пътуванията. Ферито дойде и се атоварихме, като билета струваше 37 евро за човек+мотор.
Настанихме се на удобните седалки в топлия салон. Щяхме да пътуваме около 2ч до Bodo и имахме време да поговорим достатъчно за да се поопознаем. По едно време реших да си проверя нещата с парите и влязох в електронното банкиране през телефона. Ако помните бях тръгнал с две карти – една дебитна и една кредитна. Дебитната се развали още на втория ден и спряха да я приемат за плащане, и така останах само с кредитната + малко кеш. Като влязох в банкирането да си проверя наличностите по лимита на картата и с ужас видях, че предния ден от сметката ми са излязли 3 транзакции на равни суми по около 300 евро ?!?! Бях в шок! Веднага се зарових да намеря номера на Центъра за обслужване на клиенти на моята банка в България, за да се обадя за съдействие, защото реших, че някой ми източва картата. След доста дълъг разговор с една девойка от кол-центъра се разбра, че сумите не са източени, а са блокирани от търговец, при който съм се разплащал. Оказа се, че това е онази бензиностанция Шел, от която си купих "скъпата" туба след като закъсах. Някои търговци имали практика да блокират многократно по-големи суми от покупката, когато се плаща с кредитна карта, като някакъв вид гаранция. Та тези „тарикати“ от Шел ми блокирали 300 евро, като платих тубата, още 300 евро като напълних 5л бензин в нея, и след още половин час, когато пристигнах с мотора да го заредя още 300 евро. Така бяха блокирали 900 евро за три транзакции – луда работа.....Оттук нататък трябва да минат между 36-48ч да се осчетоводят транзакциите, ми обясни девойката по телефона, и чак тогава парите се отблокират и можеш да ги ползваш отново. Това може да създаде голям проблем, ако ти е малък лимита по кредитната карта и не носиш пари в брой. Споделям го за да го има предвид всеки, който пътува, особено в „по-скъпи“ дестинации и да си има едно на ум. По-нататък установих, че тези блокирания на пари се случваха основно на някои вериги бензиностанции, които бяха с колонки на самообслужване. Действително след ден-два парите се отблокираха и не съм имал проблем с това по-нататък. Сляхохме в Bodo и тръгнахме към Saltstraumen, за да видим световно-известно природното явление, което се случваше там. Saltstraumen е много тесен проток дълъг едва няколко километра, но много тесен, около 300-400м, който свързва водите на Атлантическия океан с дългия десетки километри Skjerstadfjorden фиорд. В този проток милиони литри вода в секунда влизаха и излизаха едновременно през това тясно пространство, образувайки едни от най-големите водовъртежи, които могат да се видят някъде по света. Като стигнахме на място установих, че наистина е внушително да се види на живо как в само няколко стотин метра ширина между двата бряга, водата върви в две противоположни посоки едновременно и се образува една огромна гигантска центрофуга. Това явление се засилва неколкократно няколко пъти на ден, когато се случват приливите и отливите и водата се движи от фиорда към океана и после обрато към фиорда. Отделихме към час да се разходим по брега да погледаме водите. Направих няколко снимки, както и едно клипче, но на живо усещането за силата на водата е много по-внушителна.
После решихме да покараме още малко в търсене на удобно място да „диво“ къмпингуване. Намерихме една отбивка край пътя с дървени пейки и масички, и тоалетни, която ни се стори с много приятна полянка за палатки. Разпънахме бързо и се заехме да си приготвим храна.
Така завърши този вълнуващ ден в който намерих нов другар с който щяхме да пътуваме следващите няколко дни.
Следва...