Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Мототуризъм в близки западни Балкани 2024

Мототуризъм в близки западни Балкани 2024

Отдавна не съм писал, като изключим някои епизодични лиготии, и понеже постоянно ми го натякват, реших да направя едно бързо включване.
Поводът е кратко и наситено BAG пътуване с мотор, в компанията (отчасти) на Петър Димитров, през Сърбия, Черна Гора, Албания и Косово. Едва ли ще е изненада, ако кажа, че съм обикалял и даже описвал доста пътувания по тези места, но пък по време на тази обиколка си дадох сметка, че за последно това се е случило 2018 г, и това си бе като шамар. Мамка му, преди 6 години, а сякаш беше вчера. 
Текста няма да е хронологичен, или да е като пътепис, по-скоро ще е сбор от натрупани впечатления, сравнения, спомени и размисли. Надявам се да вмъкна и някаква полезна информация.
Започвам с границите – те винаги са ми били неприятна тема, след множество идиотски случаи. Говоря на база опит и лични наблюдения,  за минаване и в двете посоки преди и сега.
На малките гранични пунктове България-Сърбия обикновено са бавни, но не нашите служители. Много държат на неща като да стоиш и не преминаваш някоя бяла линия, да гледаш стресирано и да чакаш да ти кимне някой, в зависимост от настроението си, но е факт, че преминаването вече не е натоварващо както някога.  
Сърбия – Черна Гора. Едно време по тези места е нямало граници, после цъфнаха будки и фургони, а вече са с нови сгради. Да им се чудиш на акъла, хората махат граници, тия слагат. И то хора със сходен език ( да не кажа един и същ ), манталитет, история и така нататък. Лично аз никога не съм брал ядове на тази граница, минава се бързо и безпроблемно, и сега е така.
Черна Гора – Албания. За границата между тия две държави също не мога да кажа нищо лошо. Преди и сега – все бързо и лесно минаване.
Албания – Косово. Реално сега на влизане дори не разбрах, че съм минал границата, един униформен хвърли поглед на паспорта ми, и кимна да минавам, не се облякох, защото очаквах и друга проверка, каквато се оказа, че няма. Преди искаха застраховка, че не признават зелени карти, сега никой дори не ми спомена нещо. Под 30 секундно прекосяване на граничен контрол си е доста добре.
Косово – Сърбия. Много митове и легенди, не без основание, за пресичане на тази граница - заяждане за печати, език и т.н. дивотии. Очаквах да има някаква интрига и почти ми се сбъднаха прогнозите. Опашката бе много дълга, над 200 м, и минах отпред но в страни, спрях, и се разопаковах да си приготвя нещата. Обикновено не се бутам отпред, но тук КПП то е на един баир, и не ми се тикаше и палеше мотора толкова. Човекът с колата ми кимна усмихнато да мина пред него, и тъкмо като се качвах на мотора, дотича един с униформа и ми кимна строго да отбия и паркирам в дясно. Попита ме защо се пререждам, аз му казах, че идва дъжд ( наистина се трупаха облаци ), но по рефлекс на сръбски. Пък те в Косово не се долюбват със сърбите, установих го по промяната в лицето му и замаха с който ми взе документите. Явно после е видял, че съм българин и се върна по-спокоен, даже ми каза на английски да продължа. За застраховка никой не ме попита и тук.
Продължих към сръбското гише, логично бе там да е по-интересното. Пълно разочарование. Човекът взе паспорта и талона, но ме запита нямам ли лична карта, че било по-лесно за обработка. Аз мислех, че с паспорт е по-лесно, и за това с него минавах, но той ми обясни, че сменили системата и за това с лична карта е по-добре. Митничарят само ми кимна да минавам, никакво внимание. Егаси...
Забравих да спомена, че действието се развива на общо КПП Мердаре. В сайта на МВнР пише такива абсолютни глупости, че не можех да повярвам докато ги чета. Ще цитирам например това като илюстрация : „Сръбските власти не допускат преминаване в Сърбия от Косово, ако влизането на територията на Косово е станало от Македония, Албания или Черна гора.”
Представям си от колко години не е ъпдейтвано. В общи линии за там, ползвайте други източници, а не официалният сайт, дори форум „БГ Мама” е по-информативен и верен.
За пътищата
Тук безспорен лидер за мен е Албания. За по-малко от 20 години, от както имам наблюдения, те постигнаха невъзможни неща по невъзможни терени. Дори с гугъл стрийт от преди няколко години, се вижда, че по чукарите черните пътища си седят, а в момента има прекрасни шосета, на места, за които не съм и предполагал, че някой ще положи усилия да прави съвременен път. Преди много години, когато липсваше инфо, и правихме маршрут по хартиени карти за пътуване, попадахме на невъзможни за минаване участъци, означени като шосе. Мостовете бяха дървени ( дори този при Шкодер за границата с Черна гора бе от дърво, ако си спомня някой ), имаше чести свличания, при лошо време си бе абсолютно изпитание да преминеш дори 100 км. Всичко това е пределно ясно, за хора запознати с релефа там, но ако някой не е ходил, от снимки трудно ще добие представа за какво говоря. Централният път SH1 пък е станал още по-натоварен, не мислех, че има накъде повече, кошмарен е. Отбихме се вдясно за бензиностанция, но не работеше и трябваше да минем отсреща, което се оказа невъзможно, а включването в движението става буквално с бърнаут и стартиране по допирателна, докато принудиш някой да ти отстъпи два метра да се включиш. Един местен КАТаджия щеше да ни събере накуп, спирайки нарушител ( то там всички са такива, невъзможно е да не си, ние също бяхме в издънка ). Магистралата им в планината е наслада за каране, защото е толкова крива и начупена, с денивелация, че се усеща като писта. Личи си как са местили планината и огромният труд. Два тунела с 5 км дължина бяха преминати, и определено са изкопали и още. Качеството на строителството изглежда много добро. Не съм очаквал да го кажа, но бих се радвал албанци да ни строят пътищата. За времето в което те си направиха магистрали, ние построихме 16 км от Хемус ( от към София ). и май още толкова от изток, при несравними като трудност терени, фондове и бюджети. 
Ще добавя, че Косово също има магистрала през цялата територия, последните 10 км които се строят от към границата със Сърбия, ще станат бързо, защото през 100 метра имаше строителна техника и видимо се работеше много сериозно, и е с кофти задръствания. В момента не е платена.
Черна гора ми е слабост, при тях терена и строежите са не по-малки или сложни от тези в Албания, но те си имаха и по-добра инфраструктура, като част от бивша Югославия. Някак си постепенно и постоянно успяват да правят нови пътища, запазвайки същевременно в добро състояние старите. От тях най-много ме радват малките криви пътчета, които аз наричам асфалтови пътеки. Те са невероятни за каране на мотор по невероятни места, пред които прочути пасота бледнеят. Строят магистрала през едни скали и пропасти, от които те е страх и да погледнеш. Гледам, че са асфалтирали на Дурмитор пътя от платото към Боричие и спускането към Плужине, и това е атрактивна  алтернатива на спускането през Търса. Има нов път има между Колашин и Беране, с 3 километров тунел,  навигациите го пренебрегват, а всъщност е най-логичния и страхотно приятен за каране. 
Стигаме и до Сърбия – аутсайдер в пътната класация. От някогашен фаворит и център на Югославия, се получи така, че малките части от бивша единна държава се справят по-добре, а Албания е лидер. Няма да задълбавам в анализи, още повече, че дори и сегашната ситуация, се справят видимо по-добре от нас, което си е направо обидно. И това при милиарди изсипвани за пътна инфраструктура. Сещам се веднага за участъка Ботевград-Мездра ( щото обикалям села и паланки, докато стои затворен ), на който нашите пътностроители се борят като прасе с цяла тиква, за да го завършат за петилетка ( а дано, ама надали ). Всъщност има завършени некви мижави километри на продължението около Видин в нищото, но , както твърдят строящите – терена ни бил сложен.
Цени, настаняване, хора...
Винаги ме питат кое колко е, и няма как да пропуснем тези въпроси. Бензина е най-скъп в Сърбия и Албания – малко над три лева. Направи ми впечатление, че в Сърбия всички цени бяха еднакви – 182 динара/литър 95, без значение бензиностанцията. В Албания пък се опитаха да ми вземат 40 евро за 11 л, че терминала им за карти бил повреден, а нямах от техните пари. В Черна гора и Косово цените са като при нас, а и работят с официална валута Евро, няма как да се заблудите. Спане, храна, услуги – като тук – има и по-евтини и по-скъпи неща, но нищо фрапантно различно. В зависимост от това което търсите и предпочитате като места за спане, има много варианти -  в Жабляк ( Черна гора ) спахме за по 10 евро на човек, в Албания в нов луксозен хотел в нищото за 70 лв на човек със закуска, ресторанта и условията бяха супер. Всъщност точно срещу хотела беше затвора. Както отбеляза Емил, внимавайте какви ги вършите, утре да не нощувате точно срещу хотела...
Не съм срещал скоро лошо отношение към местните, с уговорката че в Албания и Косово по-осезаемо се усеща възможността да ви врътнат за нещо, но пък нямат исторически насадени проблеми с това, че сме БЪЛГАРИ.
В заключение – близките западни балкани предлагат уникална възможност в рамките на уикенд пътуване, или с бонус към него ден два, да посетите няколко държави, със сходен стандарт като нашият, и да се насладите на наистина уникални пътища, маршрути и природа. Има за всеки по нещо – планина и море, бързи и бавни маршрути.
И преди съм го казвал, пак ще го напиша – някои места трябва да се посетят навреме, за да ги усетите истински, защото всичко е динамично. Някогашни поляни вече са бетонирани и застроени, курорти и градове се разрастват, дестинации, по които е било възможно да се кара може да изчезнат, други да станат платени, трети да са прекалено претъпкани за да им се насладите. Та извода е – тръгнете сега или възможно най-скоро. Заблуда е, че някога ще имате накуп всички предпоставки като пари, свободно време, безгрижно ежедневие, хубаво здраве и т.н. за да стартирате пътуването си, затова не отлагайте.