Свободен превод от "Proficient Motorcycling", David L. Hough, Body Armor, pp. 35-36.
Броня за тялото
Някой ден ще дойде и твоят ред да "се спънеш" и да пробваш здравината на "бронята" си. Но, дори и да не катастрофираш, твоята екипировка има голямо отношение към възможността ти да контролираш мотора си. Ще оставя на твоето въображение начина, по който съм разбрал това, но една-две оси, попаднали в обувката ти, отнемат доста внимание от това, да държиш мотора си на пътя. Изгореният от слънцето врат, може да направи доста болезнено завъртането на главата за да видиш наближаващия в "сляпата" зона автомобил. Подскачащ камък, ударил пищяла ти, може да те разсее и да пропуснеш завиващата наляво кола пред теб.
Екипировката е повече от неудобна броня, неохотно носена ден след ден, само за в случай, че днес е твоят ред да катастрофираш. Доброто яке те предпазва от вятър, жега и студ. Добрият шлем изолира главата от вятър, слънце и студен дъжд; нечупливия визьор предпазва лицето ти да не пострада. Кожените ръкавици не само предпазват дланите ти от грубата настилка при падане, но и пазят кокалчетата ти от изгаряне от слънцето и вятъра и пръстите ти от мазоли (бел. пр. докато стискаш яко газта). Високите кожени ботуши ти осигуряват стабилност на глезените, както и предпазват от горещите ауспуси и гадно хапещите насекоми.
Но, ако днес се случи да е твоят ред да катастрофираш, би било добре, ако екипировката те предпазва и от удар и триене. Достатъчно плътната кожа се пързаля към 80 до 100 фута (20-30 метра) по грапав бетон, преди да се протрие до бельото ти.
Памучните джинси се разпарят на парцали за около 5 фута (1.50 м). Текстилните екипи с подсилени платки (протектори) могат да бъдат почти толкова устойчиви на триене както и кожата, както и доста по-лесни за почистване след няколкодневно каране под изгарящото слънце. Разбира се, можем да съобразим екипировката си с условията на каране. Колкото по-опасна е ситуацията, толкова е по-голяма нуждата от добри неща...
Основното предназначение на шлема е да предотврати увреждане на мозъка при инциденти. Можеш да си счупиш черепа и да оцелееш, но мозъчното сътресение може да ти донесе кома. Една наистина важна причина да си пазиш мозъка е, че той не се самовъзстановява, както другите тъкани на тялото. Ако, си халосаш главата достатъчно силно, за да загубиш съзнание, то си увредил мозъка си. И сътресението може да се превърне в епилепсия след година или две. Така че, ако имаш намерение да се върнеш в седлото след голяма катастрофа, имай впредвид важността да ограничиш мозъчните травми до минимум. Дори шлем за $50 , който е DOT сертифициран, може да осигури отлична защита, защото деформируемата пяна (бел. пр. вътрешната абсорбираща част на шлема) е тази, която предпазва мозъка, а не външната черупка на шлема. ( бел. пр. не знам, дали има толкова евтини и качествени шлемове, но това е друга тема за изследване - най-евтиния шлем, който може да спаси глупавата ти или некъсметлйска кратуна )