Относно екипировката - ЧАСТ I
Да карате без ботуши и да паднете може да ви струва няколко охлузвания, може да ви струва смачкване на стъпалото, а в някои редки случаи може да отнесете и ампутация. А е възможно, да не може да ходите без патерица. Ще трябва да се борите с теглото си до края на живота си. Болката няма да ви изоставя дори при леки разходки. Но, най-вероятно няма да ви убие.
Да карате без ръкавици и да паднете може да ви струва няколко охлузвания, може да ви струва една смачкана ръка, или в тежкия случай - ужасяваща болка от обезобразен крайник, богат на нервни окончания. А може да изгубите пръст или два. Това ще ви отнеме възможността да играете на топка с вашия син, да почувствате по подходящ начин нежната извивка на женска гръд, или да си държите бирата. Но, най-вероятно няма да ви убие.
Да карате без яке с протектори и кожени панаталони, или без цял кожен костюм, или поне без кожено яке и дебели дънки, и да паднете може да ви струва няколко сериозни охлузвания. Можете да остържете едното си зърно в асфалта. Може да си имплантирате асфалт в рамото. Може да превърнете гърба си в телешка пастърма. Може да си изстържете капачката или пък да имате белег с формата на Австралия на прасеца, точно какъвто има мой приятел. Може да се уплашите до смърт и повече да не се разхождате гол по плажа, чувствайки се неловко. Може да свършите и като героя на Кевин Спейси от "Предай нататък" и да трябва да се справяте със същия неловък момент, когато си сваляте дрехите с новата си приятелка. Но, най-вероятно няма да ви убие.
Да карате без гръбен протектор и да паднете в редки случаи ще бъде необратимо. Но, дори и след падането има много възможности - бордюри, калници, стълбове, боклуци на пътя. И всяка една от тях може да се превърне в "Златната Възможност", която да нарани гръбначния стълб по най-неправилния начин и да ви остави в инвалидна количка. Или може би, ще си имате постоянна въртяща болка в единия крак. Или няма да можете да си движите краката. Или ще трябва да носите памперси, и/или колостомна торбичка, която да издърпвате през крачола и да изстисквате изпражненията си в тоалетната, точно като един мой познат. Или да не можете да се движите от гърдите надолу. Или от врата надолу. Колко добри сте да управлявате джойстика с устата си? Или може да ви трябва респиратор? Или чужди 24-часови грижи? Несъмнено има сблъсъци, които съвсем предвидимо довеждат до сигурни травми, дори и с най-добрия гръбен протектор на света. Но, има катастрофи и последващи сблъсъци, в които и най-обикновените гръбни протектори ви позволяват да почувствате разликата - когато ставате и си тръгвате с болки в мускулите, но "на крака". Искате ли последните ви крачки да са онези, направени пред магазина за цигари, преди да се качите на мотора? Тези 10 скъпоценни крачки ще си ги спомняте до края на живота си, защото следващият път когато не сте на мотора, ще бъдете по гръб на носилката, гледайки мигащите лампи, със сълзи по цялото лице, защото не можете да почувствате онази своя драгоценна част в гащите? Да карате с или без гръбначен протектор и да паднете може да няма разлика, но може да усетите цялата разлика на света. Може да не ви убие, но може да ви накара да искате да се беше случило.
Накрая, каските. Ездата без каска и катастрофата може да нямат последствие. Вие можете дори да не докоснете твърда земя с главата си. Или пък можете да си направите асфалтен фейслифт. Можете да имате сблъсък, който да ви доведе главоболие през целия следващ ден. Можете да имате сериозен сблъсък, който да ви закара в болница за безкрайни изследвания и да до края на живота си да имате мигрена. Може да си нараните орбитите или да загубите зрението си. Може получите фрактура на скулите и до края на дните си да бъдете напълно функционален, обаче с Франкенщайнски белег и метални пластини, които да ви тормозят в студено време и да задействате всички метални детектори по летищата. Можете да имате вътрешен кръвоизлив в главата, от който да не събудите в продължение на часове, или дни, или месеци - докато всички ваши майки, бащи, братя, сестри, деца, колеги и приятели-мотористи идват да ви посещават в болницата, запълвайки депресиращата стая с цветя и картички, на които пише "Оздравявай скоро!", и които вие никога няма да помиришете или прочетете. Със сигурност можете да се събудите абсолютно нормален, като изключим дупката в главата ви за да намаля налягането в нея. Или да се събудите леко замъглен, несигурен кои са точно тези хора. Или да се събудите и да се наложи отново да се учите на всички неща, които са ви отнели целия досегашен живот. Или да се събудите като детето-мъж, лигавейки се и смеейки се докато се опитвате да нареждате кубчета, носейки панталонки и тениски, подписани от вашите майки, бащи, братя, сестри, деца, колеги и приятели-мотористи, и които вие никога няма да можете да прочетете. Или да имате отворена рана на главата, с която знаете, че няма да се върнете към онзи "пич", който сте били преди това. Остатъкът от живота ви - ден, седмица, месец, година - ще се състои от хранене през тръбички, безкрайно бипкане на сърдечен монитор, съскане на респиратор и капчукане от венозни системи. Разбира се, на вас изобщо няма да ви пука докато сте в онзи въображаем свят, за който никой друг не знае. Вашето тяло ще отслабне и атрофира. Евентуално, вашата физическа обвивка ще се умори някой ден и тогава онези, които ви обичат, ще трябва да вземат най-мъчителното решение в техния живот. Или пък може да умрете на пътя - пухкаво сиво мозъчно вещество, примесено с кръв и костен мозък. Вашата последна езда може да бъде с 30 км/ч по квартална уличка, комбинирана с нетърпелив млад шофьор и неспазен знак "Стоп". Или да бъде магистралата, където влизането в дупка може да нарани джантата и да накара предната гума да изскочи от леглото си, като ви хвърли зад мантинелата. Или да сте по пътя на славата, карайки на задна гума със 150 км/ч, просто завършвайки по грешен начин. Всеки от тях може да доведе до 10 секундна новина по телвизията, или некролог на 18 страница в "24 часа". Да караш с каска може да няма значение - или да означава разликата между това, което си сега, и отнемането на живота ти както, ако Господ беше натиснал ключ лампа.
Мога да живея без пръст на крака или деформирано стъпало - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с ръка, която прилича на изгоряла и да се науча да пиша с другата - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с белег като Австралия на прасеца - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с белезите от охлузванията по тялото и крайниците ми - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея в инвалидна количка, агонизирайки всеки ден - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това
Не мога да живея като мъжът-дете. Вече съм си играл с конструктори и строители. Лигавя се само насън.
Ние всички правим избор. Екипировката не може винаги да ни предпази. Всички най-добри кожи, дънки, кордура, кевлари, фибростъкла и пластмаси са безполезни, когато съдбата постави Неподвижните обекти или Неустоимата сила на вашия път. Но аз избирам да разбъркам картите в моя полза. Ако всичко свършва грозно, а нагласената колода и асото в ръкава губят пред флош-рояла на Съдбата, нека така да бъде. Но аз ще опитам.